Да питам...

Здравей!
Първо, искам да поясня че този постинг не се отнася за хората в чата, които влизат за да срещат нови приятели и познати, а за тези които непрестанно търсят в него отговора на великия въпрос на тяхната съдба; не за тези които влизат докато си клатят краката на работа, а точно за тези които които търсят под дърво и камък свидните минутките които така изцеждат от деня за да бъдат тук, пак тук - отново и отново.
Персонализирайки, точно Ти, които толкова болезнено си осъзнал липсата на реалност в това което все още наричаш свой емоционален живот, но което все повече избледнява със всяко натискане на проклетия "ВХОД", със всяка нова среща, със всеки нов човек, идващ и заминаващ си от ежедниевието ти, със всяко поредно разочарование, не мислиш ли че е време фразата "Абе, ти не се ли заседя много?" да престане да бъде само един познат рефрен.
Интересно ми е също, понеже гледам как тук цари някакво лудо търсене - на някой с който да прекараш нощта, на гадже, на приятел, на някой който да те използва, на някой които да използваш, дали някой търсейки така е намерил тук поне една малка част от себе си - такъв какъвто винаги се е харесвал и искал да бъде.
Ще съм много благодарен за твоята минутка които би отделил за да ми отговориш.
Доскоро, и на живо.

Някак усещам лек намек))) Може би ме помоли да ти оставя мнение, защото ме приобщаваш към втория тип хора, които чакат секунда след секунда да влязат тук. Може би е редно да кажа, че влизам само и само за да запълня с нещо времето си, което не бих желала да прекарвам в учене и мисли за следващия ден, когато ще трябва да оправям къщата и такива работи... Еднообразното ежедневие на телевизията... Далеч по примамливо ми се струва да посещавам чатя и да говоря с хора... Още повече че в скоро време настина бих се срещала с някои от тях.

Аз пък доста неща намерих.
Всичките чудесни, малко горчиви, доста измамни, но всичките до едно направени със стил някак си
Better luck next time!

Разбирам... благодаря за комплимента.

Аре и аз да се включа, за да не изоставам от семейството, хихи...
Аз например по стечение на обстоятелствата /каквото и да означава това/ повечето време със си в нас и затова влизам тук, понеже ми е писнало от скука, а тук винаги има с кого да се ебаваш, а и не само:-)))
По моето скромно мнение чатът все пак е представителна извадка на цялото общество, разликата е, че тези, които не чатят, нямат достъп до нет /поне повечето от тях/:-)
Някой веднага ще каже: Да, ама я виж навън колко готини мацки има като относителен дял, а я виж тук! - Да, ама не е точно така, някои знаем, че и тук има страшно хубави същества, а и не много кухи:-) Иначе, че навън са повече, повече са, ама това е по горната причина...според мен...Щото самият чат сам по себе си е вълнуващ, поне в началото и всеки би го опитал, сигурен съм, просто едни имат тази възможност, други не, а трети имат, ама си викат:Аз да не съм ненормален, за да влизам по някви си чатове?! - Ми хубаво, не влизай, въпрос на избор:-)
Та така, сори, че съм МАЛКО разточителен, хихи, ама така е, отплесвам се...
ИЗВОДЪТ е: Тук има всякакви.../ненормалните не ги коментирам просто щото няма смисъл, те са ясни.../

Па-па - ето го и моя тържествен дебют в клубовете
По принцип се старая да не съм сигурен в нищо, а също така и да нямам
принципи ( това и аз не го разбрах ). И все пак има няколко неща, които
са абсолютно сигурни. Ето кои са и те :
1. Не съм си поставил за цел да намеря "отговора на великия въпрос
на моята съдба" в лафчето на Дир.бг ( затова пък след едногодишен престой
се научих да давам отговор на въпроса "хай, асл?" - вече и насън си го
припявам ...
2. Минутките не са ми "свидни" ... колкото и да се мъчим да направим
времето си ценно, то няма кой знае каква стойност ... помислете само колко
време от живота си прекарвате в стоене в тоалетната, ядене, пиене, гледане
на телевизия, говорене на глупости и правене на нищо ( Друг е въпроса, че
всяко от горепосочените нещо може да се прави по начин, който да му
придаде някакъв смисъл ... Там е работата, че след няколкостотин часа в чата
откривам, че повечето от тях са загубени ;
3. Един хубав факт : Още никой не ме е използвал и още никого не
съм използвал ... това обаче се дължи на дистанцирането от безсмислени
срещи, покани за групов секс и предложения за бизнес в "извънработно
време" ...
4. Отделих вече ... О, ужас - 18 минути ... междувременно пържолата
се трансформира в подметка, млякото ми изстина и изпуснах последния влак
( Тука съвсем изперках - идеята беше, че приключвам, защото нямам време )
И накрая ще завържа много тържествено, с нужния патос, като направя
едно много искрено и прочувствено признание : ДоналдДък е религия, Доналд
Дък е непостижима мечта, Доналд Дък е чувство, вяра, магия, мистика ... Във
Великата Патка аз открих частица от себе си, почувствах се наистина това,
което през целия си съзнателен живот съм мечтал да бъда! В чата аз
преоткрих себе си - абе направо минах и през самопознанието и през
самоактоализацията - преродих се. И затова съм му много благодарен.
Така, това беше необходимата на всички дневна доза глупост, а сега
отивам да храносмилам