адам и ева

тази тема винаги се е свеждала до грехопадението
а то от своя страна е забранена тема за мнозина
или не го приемат или го тълкуват така че вече не ясно за какво става дума

адам и ева са интересни характери
всички знаем че когато съгрешили те "видели че са голи и се засрамили"
оттам и версията за лозовите листа, с които прикриват срамните си части вече векове кара атеисти и други да твърдят, че първородния грях е свързан с желанието на адам и ева за секс
т.е. грехопадението става сексуалността между мъжа и жената

какво мислите за историята с адам и ева
какво най-важно нещо за живота и бога се сещате когато четете за тях
какво мислите по въпросите за грехопадението или срамът на адам и ева
защо срам
срам от какво
не е ли срамът нещо повече от значението което днес влагаме в обикновените ситуации

Ами Грехопадение няма, има път за развитие, има слизане (инволюция) на Духът в материята и осъществяване на човека на физическото поле.

Второ, така нареченият "първороден грях", въобще не свързан, с желаниетоо на Ева и Адам за секс, защото много преди да ядът плода на познанието е казано: "голи бяха Адам и жена му и не се срамуваха".
Така нареченият "първороден грях" е свързан с желанието за познание на добро и зло, а не със секса (Боже!)

Преди Господ да прати на Адам дълбок сън, той е андрогин - мъж и жена едновременно (това, което мнозина неистово не искат да приемат, но си е истина).
След като Господ Бог извежда от лявата му страна Ева идва половото разделение на човкеът на мъж и жена.

Първоначално не е съществувало полово влечение и не се е осъзнавал принципа пол, затова е казано: "бяха Адам и Ева голи и не се срамуваха".

Покриването със смокиновите листа след яденето на плода, свидетелства, че човекът следствие на това ядене се е осъзнал вече своето полово разделение.
Срамът тука символизира себеосъзнаването на човека като пол и не е този срамът, който разбираме ние сега.

И те моля, преди да напишеш нещо против, позамисли се малко, пък ако не можеш да разбереш, не критикувай с безсмислици!

ubeden sam che sramat ne se otnasia do osaznavaneto na dvamata kato razlicni polove nito se govoti za sram ot nezto svarzano sas seksualnostta izobzto
ne si procel dobre posta mi ako smiataz ce zaztitavam niakakva teza
po skoro izbroiavam ideite na koito sam staval svidetel prez godinite (dokolkoto moga da sam siguren ce sam gi cuval vsickite)
tuk stava vapros za nezto mnogo po dalboko
no neka da se izkazat i drugi
zaztoto ne mislia ce si priklucil temata kolkoto i da ti se struva ce vsicko e iasno i prosto

Защо да няма грехопадение? А слизането по инволюционната скала не е ли грехопадение? Страданието и невежеството съществуват. Бог едвали е причината за тях. Тогава кой? Разбира се, тезата на днешните богослови за наследяването на греха е несъстоятелна. Но не и тезата, че всички духове "слязли" в материята са претърпяли някога едно всеобщо грехопадение. Разбирам, че думата грехопадение не ти допада, но - наречи го тогава изпадане в състояние на невежество. Щом се интересуваш и от източна философия, знаеш - причината за кръговрата на Самсара е именно невежеството!

Не може да се каже точно така. Източните доктрини не само нямат термина "грехопадение", те въобще не го носят като вътрешно съзнание, живот и изповедание. Забележи те нямат за изповед, идеята, че слизането на човешкия дух в материята е следствие съблазън от знанието, изкушение от дявола и нарушаване на Божия заповед. Те нямат тезата, че човекът е греховен и носи този белег още от рождението си.
Те казват, че невежеството (т.е. наличието на непростимо зннаие в човкеа, т.е. знание, което не може да понесе) и въобще еволюцията на човеката душа и биология води човека до кръговрата на прераждането и търсят една свобода от него чрез постигането на Брахман, както е при индийцитъе и Нирвана, кактое при будистите, но никъде нямаме това, което стои в християнството - грехопадение, вследствие на ядене на плода за познаване на добро и зло, който е забранен!

Че може ли "яденето" на плода за познание на добро и зло и изгонването на Адам от Рая, слизането му да работи на земното поле да е грях, след като Бог казва: "Те станаха като едни от Нас, да знаят що е добро и зло".
Значи какво? Познанието на доброто и злото е знание и на Бог и сътрудниците му.
А това означава само едно - че при яденето на плода не се губи божествеността на човека, а се придобива нов статут за развитие на божествеността, която му е дадена с Диханието от Отца!

Така че Грехопадение няма, нито като акт, нито може да се приемем и като лексика вече, защото изгонването от Рая е слизане на човека на физическото поле за развитие и извеждане на вложената в неговата плът Божественост

смяташ че няма грехопадение така ли
защо
защото обяснението досега не става
първо обясни какво от онова което се твърди от християнството не е станало и защо не е станало
след това обясни какво е станало

обърни внимание на началото на темата когато писах много точно че има различни тълкувания
ти ги повтаряш донякъде като същност но не даваш пример или тълкувание за мнението си

извинявай но не ме устройва да ме действаш с религиозните тълкувания на изтока
нали сам търсиш да откриеш нещата
изложи по-ясно твоето становище - вярвам, мисля, убеден съм

досега ми е ясно че не смяташ че лошото което адам и ева са направили е нещо повече от ядене на някакъв забранен плод (ти дори гледаш на това като на най-обикновено действие - прияло им се на хората, какво лошо)

това ли е всичко

Виж сега, ние просто наричаме грехопадение съвсем различни неща! Аз не говоря за ядене на плодове или необходимост от тягосно чувство за вина! Защо се говори за познание на добро и зло? Защото, казва Ориген (вече знаеш, кой е той), преди т.нар. грехопоадение, зло не е имало и чрез самото Г. душите са познали злото - породили са се двойките противоположности и целия материален свят.
А какво е самото падение (или както предпочитам да го наричам - изпадане в невежество) - то е желанието на разумните творения за отделяне и обособяване от Бога (който е източника на собственото им битие и живот). Ако се опиташ да заобиколиш тази идея, няма как да оправдаеш Бог за страданието (или по точно за това, че изобщо съществува възможност за страдание)!

Бог създаде човека, мъж и жена го създаде.

При сътворението човек е цялостен, т.е като Бога, защото е създаден по Негов образ и подобие.

След това Бог отделя едната страна (а не ребро, както неправилно е преведено) на цялостния човек и създава мъжа и жената. (тук си представи символа ин-ян)

Разделението вече съществува, но мъжа и жената още на са го осъзнали. Това става благодарение на змията - синусоидата, която разделя мъжкото от женското начало в символа ин-ян.

Отхапването на ябълката е отделянето на едната част от този символ от другата. Вече е налице разделението, което се осъзнава от мъжа и жената.

Това което се нарича грехопадение, всъщност е осъзнаването на разделението. Човек преминава от цялостния свят на Бога, (райската градина) в полярния свят, в който и сега живеем.

Оттогава човек се стреми да бъде отново цялостен, но тази цялостност не може да бъде постигната, докато съзнанието е раздвоено, между добро и зло, красиво и грозно, правилно и нередно, грях и святост.

Цялото учение на Христос е насочено към единството, към преодоляване на полярността. Но християните не успяват да го разберат (изключвам Ориген ;)))
и взимат страната само на единия полюс - доброто, светостта, и започват да отричат и да се борят с злото и греха. Оттук и се появава тезата за грехопадението...

БОГ не е единия полюс на Битието (доброто)
Бог е целостта (доброто и злото, духа и материята и т.н)
Човек също не е единия полюс, той е и двата.
В момента когато осъзнае тази истина той ще излезе от грехопадението и ще влезе в целостта (ще стане като Бога)

Е, да, както и аз бях посочил горе-долу подобни тези. Само дето Бог като е цялостен в него няма нито добро, нито зло, нито е доброто, нито злото, в него полярности няма!
И Грехопадение няма като акт и процес, има слизане на човека за осъществяване на физическото поле, за култивиране на материята, от която е сътворен и извеждане на Диханието, което му е вложено.

Да станеш подобен на Бога е само единият от етапите, следващия е да станеш единосъщен на Него, т.е. самия ти вече си Бог!

Ах, не може въобще да се говори за падение. Познанието на доброто из лото въобще не е падение, то е слизане (инволюция), не падение, разликата е голяма.
Паднали ангели юдазимът може да си създаде, но паднал човек от Бога няма!
Не може да се нарече обособяването на човекът като индивидуалност - падение или изпадане в невежество - това и в двата случая не е вярно. Няма как да е вярно.
Защото "Адам е изгонен от Рая, но Бог не е изгонен от човека". Вижте, когато го гонят, те не му отнемат Диханието, което Отец му вдъхна. Не му го вземат!
Затова имаме не падение, имаме слизане. И нямаме Грехопадение, имаме инволюция. Човекът слиза със вложения (иманентен Бог) в него.

Гонят го от Рая (мисловния свят, менталното поле) и го пращат на физическото поле да се обработва, да се култивира, да се усъвършенства, за да може да направи материята, от която е сътворен достатъчно одухотворена, да понесе събуждането и извеждането ан Диханието, което е вложено.

Така че стремежът на творението човек към обособяване и "отделяне" е потреба на Бог да се осъществи в творението си и човекът да се обожестви и върне обратно в Бога!

Ето това е.
Бог прави послание на природата, като праща човека, като го гони от Рая!

Защото знаеш в индийската култура как е - Пуруша наблюдава и стимулира промените в Пракрити

Апропо, ориген тука не е прав или поне трябва да се уточни.

Преди яденето на плода, Бог създава две дървета - Дървото на Живота и дървото за познаване добро и зло.

Има наличие на Дърво за познаване на добро и зло!

С яденето на плода човекът познава що е добро и зло, т.е. и двете, а не само единия полюс - злото!

Преди яденето на плода, той не знае - нищо що е добро, нито що е зло!

(За страданието)
"Няма страдание, има развитие" (В. Толев)

"преди т.нар. грехопоадение, зло не е имало" - искаш да кажеш че до този момент злото не е съществувало, и се е създало САМО? Че Бог не го е създал? Интересно...

Ти лично на кой етап си?

и все пак текстът не казва такива неща за адам и ева каквито говорят смъртни човеци, които между другото ще се червят един ден пред Бога ...

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18