Вчера умрях

Вчера умрях. Не беше планувано, аз всъщност вече бях поканил гости за рождения ми ден който мина преди една седмица, но нищо. Малко се разстроих отначало. но всяко зло за добро. Сега имам малко време (до окончателното разтваряне на това което остана от моя дух) да помисля, да се отпусна , и евентуално да си планирам нещата до края на годината. Уф, пак забравих , че няма смисъл да планирам.
Смъртта не беше това което очаквах. Очаквах болка, мъка, кървища, повръщано и други такива. Нищо подобно. Карах си колата на връщане от парти у едни приятели. Вечерта беше прекрасна. Не знам, имах чувството ,че цялото небе е само звезди. Беше много тъмно, но въпреки това виждах ясно всичко. Прелитащите дървета наоколо, тук там някоя къща и най-вече лицето на жена ми до мен. Прииска ми се да я целуна. Неистово. Да я любя, да я милвам. Не я бях целувал истински от векове. Отбих колата и загасих двигателя. Прегърнах я. Тя се впи в мен и всичко друго изчезна. Не знам колко време мина. По едно време я погледнах и казах 'хайде да си ходим. цялата нощ е пред нас'. Тя не ми отговори. Само гледаше тъжно. Прощално. После бавно отвори вратата и излезе от колата. Изтичах навън, но нея вече е нямаше. Обърнах се, колата също беше изчезнала. Вече нямаше звезди. Само някаква мътна светлина . Постепенно осъзнах какво е станало. Но сега вече няма смисъл да говоря.
Реших да направя равносметка на живота си. Странно, не мога да се сетя за нищо ценно. А съм сигурен, че живях много пълноценен живот! Всеки ден се случваше нещо интересно!!! След като помислих, ето какво открих, че е останало след мен
жена, на която никога не успях да покажа колко е желана и обичана
три деца които не успях да науча на най-важните неща
още няколко неродени деца
кариера която не блести с нищо особено
панелка в не особено престижен квартал
хиляди празни бирени шишета
около 130 000-140 000 фаса
безлични дни
безсънни нощи
пропуснати моменти
много празни идеи
още повече празни думи
куп болни амбиции
провали
20 кг наднормено тегло
няколко неискрени приятели
и ужасяващата мисъл, че бих могъл да живея по-добре ако имам този шанс...


Ценител.

да

Мерси

Хващам се на бас, че second chance няма да промени нещата особено. Карма, братче.

Мда, кофти е да си лузър! Как ми се иска да поплача на нечие приятелско рамо! Мислиш ли , че в следващия живот ще успея да стана по-красив/интелигентен/обаятелен/умен/неустоим и с по-голям кур?


Ценител.

да знаеш, че никой не може да умре вместо теб .. още веднъж :))

da chakash sledvashtia jivot?
vsichko koeto iskash e v teb.
nikoi ne moje da go napravi vmesto teb.
prosto trivabva da opitash.
SEGA.
TOZI PUT...TOZI JIVOT
koe te kara da mislish ili da se nadiavash che drugia put shte e po-razlichno? ami ako e pak sushtoto, ami ako vsichko pak se povtaria i moje da se promeni edinstveno ako ti promenish neshto tochno sega, ot tozi moment m?
...m?

one day the worst things will come to an end

Обективно погледнато в светлината на будистката идеология няма лузъри, има хора в различни фази на самоусъвършенстване .....

За 1 и 6 не ти трябва прераждане, можеш да се справиш и с много зелени гущерчета (този термин що загуби гражданственост се чудя), а 2,3,4 и 5 са в пряко пропорционална зависимост с постиженията в областта на 1 и 6.

:) Тази система с оценяването ми допада. Или както беше споменато в една книга(май беше Пратчет) - абсолютно всички граждани могат да гласуват. Но не се смятат за граждани, жените, децата, младежите, бедняците и всички други които поради някаква причина не могат да се нарекат граждани.



Ценител.

то човек като катастрофира или легне болен и се сеща за такива неща...
да чукам на дърво да не се случва. ама защо тогава бе, защо тогава?

Е пак... деца едно друго.
Аз ще си замълча, че ме е срам - висш егоизъм е вплетен в моята тъкан.

Не знам дали децата са от мен, ама за тъканите - и аз има едно шалче, дето много си го обичам, едно такова меко и не си го хвърлям вече 10-25 години. Не знам това егоизъм ли е, или просто е изкривено възприемане на факта, че деня има 24 часа.


Ценител.

Аз пък ще ти кажа, че понеделника е изключително тъп начин да ппрекараш 1/7 от живота си!

всичко се връща...
Отдавна ние с едно лице мечтаехме за възмездие...

Тя още ме обича


Ценител.

chel li si "Replay", Ken Grimwood? ("Igra na jivot" e prevedena na bg)
stranno, ne mi haresa mnou taia kniga, no vse me presledva naposleduk.
A eto te i teb sega...

"Гневът не е добър съветник, но пък е добър приятел."

a kakvo shte kajesh za "krainia cinizam"(ne go kvalificiram kato losh,prosto go mislia za prekaleno silen) pri koito se pokazvat snimki na palestinski kamikadze, sled akcia s teksta:"dobre svarshena rabota", ili snimka na malko arabche uceleno v glavata s kalashnik i texta:"losha vecher za Ahmedcho"...? Tezi vaprosi na prav pogled niamat vrazka s pisanoto ot teb, no samo na prav...

в единствения си почивен ден, от доста време насам, реших да отида за риба. метнах се на колата, от магазин по пътя си купих хляб, свинска варена (собачие шчастие) и два литра бира. стигнах до мястото (от рибари знам, че е добро) разпънах хавлийката, оправих такъма и отправяйки молитви към всички морски божества, хвърлих въдиците. трябваше да си запаля огън за да си изпека наденицата. за целта трябва да се съберат дърва. да ама там има само драки. след дълга борба с трънатите представители на тамошната флора успях да събера скромно количество съчки и некви дъски изхвърлени от морето. да не пропусна факта че всички бяха мокри я от росата, я от влагата или от неминуемия контакт с морската вода. приготвих огнище и о, изненада - няма ми я запалката и единствения джойнт. явно ми беше късметлийски ден - открих ги в дълбоката, мокра трева. опитите да запаля огъня бяха тотално фиаско, на всичкото отгоре оня (огъня) пуши присмехулно около час и половина. напуших се. нещата станаха розови. огъня не. взех да огладнявам и си представих двамата рибари от discovery channel, как ядат горски плодове. да, да ама не. идеята за свинска варена алангле предизвика стомашен катаклизъм. и отново късмет. една чашка от стиропор за еднократна употреба ми осигури необходимата огнева мощ. тя рибата така и така не иска да кълве, поне ще хапна печена наденица. клъвна. на големия прът. вадя. ми то тва рибе няма и пеесе грама. хвърлих го обратно. за късмет. останалите куки - празни. заредих и мятам пак. опекох си наденицата на жар ))). по-вкусно нещо не бях хапвал. пак кълве. не знам дали беше същото рибе ама можеха да минат за братя (или сестри). куките пак празни. зареждам. мятам. стана късно. слънцето се скри зад баира. тръгвам си доволен. нахраних се. нахраних и рибата. и едни мухи нахраних ама тва е друга история.

май трябваше да го метна в отделна тема, но мястото ми се стори подходящо.

Punkz United

И на мен ми се случи, преди година.
Почети Ошо, на мен ми помогна.
P.S. Стилът ти е доста добър, но не това е, което ме бодна