Айде пак да се преброим

Чета аз постингите и ми прави впечатление, че има страшно много майки с по 3 деца, или чакащи 3-то. Пък даже и 4-то ;))) (mammy6 - специални поздравления) Винаги съм мислила, че голямо семейство <=> щастливо семейство. Все ми изглежда, че сред крясъците, обелените колена, смехът, домашните и т.н. не остава време за сериозни разногласия и за вледеняване на отношенията в семейството. И за това ми се ще да имам много деца - поне 3;)) Малко късно почвам, но пък с мерак;)))

Любопитно ми е - вие колко деца имате/искате да имате/сте искали да имате и защо?

водещото не е била бройката. Решихме да имае две, защото няма да сме вечни. Идея си нямам как мога да го постигна това - да се обичат и винаги да се подкрепят въпреки всичко и всички. Ние със сестра определено сме възпитани така - може да се скараме, но си прощаваме. Знам, че сестра ми ще направи всичко, което я помоля, както и аз за нея.
За това искахме две - освен да са другарчета в игрите, да са и приятелки до живот. Дай боже да успеем да ги научим на това.
Повече деца не искам. Mammy6 ме уверява, че когато тръгнат на училище ще ми се прииска да ми мирише пак на бебе у дома. Може и да е така, но в момента нежеланието ми е чисто егоистично - все още не мога да намеря вътрешния си мир, а със спокойствието съм се разделила сякаш преди 100 години. Искам и тези две деца да бъдат осигурени що-годе добре. Знам си финансовите възможности и колкото и да ми разправят, че човек знае и 2 и 200, по-добре е шоколада да се дели на 2, отколкото на 3.
Уморена съм, и (както винаги съм казвала) чакам деня, в който ще се върна от работа и ще ли легна без да ме интересува кой колко ял, спал или срал.

аз пък съм явно от малцинството, на фона на повечето изказани мнения в клуба, винаги съм искала само едно дете, и продължавам да мисля така Защо, ми е много трудно да обясня, по-скоро е вътрешно усещане, че така както сме сега, тримата, се изпълваме максимално и сме си абсолютно самодостатъчни. И съпругът ми мисли така, в това отношение разногласия нямаме. Разбира се, това, че хората искат по 2 или 3 въобще не ми изглежда странно, просто нуждите на всеки са различни. Забелязала съм обаче, че като го спомена това някъде, ме гледат все едно съм чудовище Е, аз определено не се чувствам като такова

Аз имам 2 дъщери.Сега чакам 3-то.Да си призная честно забременях,защото искам да имам и син.Същото щях да направя и ако имах 2 сина-щях да искам дъщеря.Смятам че в семейството трябва да има деца и от двата пола.Това е добре за децата а е и удовлетворение и за самите родители.Но за това трябва голяма решителност.Сигурна съм че повечето семейства искат да имат много деца,но не им стиска.И са прави за себе си.Човек пресмята пари, работа, жилище и други материалности. Но какво да се прави в такава страна живеем- материалностите движат живота ни.Когато разбраха,че съм бременна всички викнаха срещу мен,че съм луда-как ще ги изучите,изхраните и т.н.Това малко ме обиди особено реакцията на роднините(баби и дядовци).Аз мислех че ще ги зарадвам,но с годините те са станали продукт на това материално общество.Опитвам се да не им се сърдя и мин да ги ангажирам.Сега когато усещам да мърда бебето гледам да избягна мисълта за това какъв пол е.ДЕДЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ИСКА ЗАРАДИ САМОТО ДЕТЕ А НЕ ЗАРАДИ ПОЛА.Макар че не ми казват на видеозона какво е.Застанало е в неудобно за виждане положение.Това какво дете ще родиш е най-случайното нещо на света.От опит знаеш че дали момче или момиче еднакво ги правиш.Иначе живея под максимата-искам ли нещо трябва да го постигна,независимо с цената на труда и усилията които полагам.Но уви точно за това за което си пишем тук моята максима не важи.И все пак - раждайте и ще се гордеете със себе си.

ne slushai Smile-na bas s e hvashtam che kolkoto i da s e pravi na umorena ot jivotasled 5-6 godini pak shte e s bebe na pat-slushaite me-tia si e rodena z a maika-samo v momenta i e doshlo v povechko !
niama po-goliamo shtastie ot semeistvoto i nikoi ne moje da me ubedi v protivnoto- i nai-bogatia ,i nai-preuspiavashtia v edin moment ot jivota si ostariavat....i togava im ostava samo tova koeto s a sazdali na mladini-dezata! ni e s maja mi vs ese sheguvam ech esled vreme kato doidat chetirite deza smajete i jenite si i s dezata si na gosti shte triabva da kolim prase...no pak predstavete si kakva veselba shte padne!!! i vinagi ako ne edinia ili drugia tretia ili chetvartia shte sa zavartiat krai nas-a tova sa shtastlivi starini...(breh,che nadalech s e zamislih!)
v interes na istinata chetvartoto dete doide savsem neochakvano no kakto moiata mila mama kazva Gospod si zna e rabotata-eto vij kak s e okaza ch e shte imame i momchentz e nakraia! a inache shtom moga da razdelia obichta si na chetiri dali shte moga da razdelia shokolada ne etolkova vajno-v mnogodetnite semeistva dezata sa samostoiatelni i otgovorni i nikoi ne chaka na mamam i tatko zashtoto vijda ch e e samo toi ili tia...i te s ai nai-probivni i si urejdat jivota chudesno
i nakraia-edna moia poznata ,sledvashta psihologia mi kaza neshto ot Froid-kogato deteto eedno-raste egoist,kogato s adve-tzil jivot sapernichestvo ,a kogato satri i poveche-veche s a grupa i sa edin z a vsichki i vsichki z a edin
pojelavam ti da imash naistina tri detzitz a pone i da usetish kolko epo-sladko vecher da te tzelunat tri ustichki i da chvash po tri pati"mamo,mnogo te obicham"-(da ostavim nastrana ch e shte imash tri podarka z a osmi mart )

А мен ме гледат като чудовище като кажа че искам повече деца.Изводът е един - хората не са искрени и гледат все да те засегнат.Слушай себе си. Или може би нас от клуба.Застанали пред екрана и виждайки отражението си в екрана докато пишем все едно че говорим на себе си,а със себе си няма как да не си искрен.
С уважение към мнението ти Вива.

Много ми допада твоето мислене.Ти си една крачка пред мен.Аз чакам 3-то а ти 4-то.След 3-тото мислеше ли за друго?Честно казано не ми се иска да се отказвам,ако сега имам момиченце ще ми се да опитам после пак.Иначе ще остана неудовлетворена от живота.Но пък трябва да помисля и за работата си която "захвърлих" преди 2 години. Ти какво ще кажеш?

teb neznam-no men horata opredeleno me misliat z a luda-dobre pone ch evsichki sm e rusi i sineoki inach e i z a tziganka biha m e vzeli !!!a men ako pitat -iskam 5 deza-prosto tozi broi mi haresva!!!
razbira s e ch e sam si napravila smetka i z a parite-ot nishto ne sm e lisheni,imam e goliamo jilishte,zime i lete hodim na pochivki,hodim i dvamata s maja mi v chujbina...dezat a s a po lageri vinagi,hodiat na chastni shkoli...no tova li e meriloto-pitam s e! chovekat s pari li e shtastliviat chovek ili tozi s deza...no mnogo malko hora misliat kato men-vseki ezaet s kariera ili trupan ena sastoianie i nikoi ne si pomislia ch e ne tova e vechnoto...i a zimam chudesna spetzialnost(mejdunaroden turizam)...bih mogla da pechelia chudesni pari...no ....tova n e me vleche...neznam-moje naistina da sam povredena neshto-shtom pak vsichki tova tvard\iat!!
a ti ne s epritesniavai z apola-ako ne sega -sledvashtoto shte e takova kakvoto iskash -vij me men !

ami smetni-ako imash 4 deza i sled godini vsiako ot tiah ti dava ot zaplatata si po 20 lv-shte imash po-goliam apensia ot tezi deto sega vmesto da s e radvat n a deza -rabotiat do poluda i si misliat ch etova gi pravi shtastlivi(zashtoto prosto dnes obshtestvoto nalagfa mnenieto ch e ako si stoish v kashti i gledash deza ne si palnitzenen)
tova beshe v karaga na shegata(z a pensiata)
kaji mi datat si na rajdane i meseta v koito si zabremeniala-da ti kaja kakvo e-minalata sedmizta edna akusherka mi kaza tozi metod i kato smetnah na vsichkite si poznatai-samo 1-2 greshni imashe...che kato i s erazvikah zashto chak sega mi go kazva...
ako iskash pishi mi na isq-to-iam go v infoto

Az vinagi sam iskala da imam 2 detza ..mai za pove4e ne sam smeela da si me4taia:))Sas sapruga mi sme v kategoriata na "edinstvenoto dete".Mnogo bezsanni no6ti s nego sme obsajdali kakvo ni e kostvalo da sme sami detza...za men tova be6e goliama travma...kagato vsi4ki v detskata ili u4ili6te govoreha za bratiata i sestrite si ..az samo si navejdah galavata i malchah i mi be6e bolno ama mnogo..do posledno viarvah 4e na6ite 6te imat o6te edno dete , no razbira se tova ne stana.Po tzeli no6ti govoreh na varvya6tata si kukla(ima6e edni takiva ruski) i o4akvah tia da mi otvarne po niakakav na4in , no razbira se tia osven mama drugo ne progovori:)))..tajna istoria.Sa6toto e chuvstval i maja mi..i za tova kogato zagovorihme za detza parvite dumi i na dvama ni biaha "Nai malko 2"(negovite i moite roditeli silno se 6okiraha).Ina4e sega sam v 6ti mesetz i ako vsi4ko e nared mart mesetz 6te ni se usmihne parvoto sakrovi6te

Знаеш ли и аз имам подобна съдба,по точно подобно детство.И аз съм една и си измислях за пред другите деца някакви истории с които оправдавах нашите че не могат да имат други деца(каквото бях гледала по филмите).Имах един мечо с човешки размери ( и сега го имам,но децата ми не го харесват-бил много окъсан),обличах го с мои дрехи и му говорех, а той даже и мама не казваше за разлика от твоята кукла.

Значи може да се каже, че сегашното осмислено желания за децата е по някакъв начин свързано с детството ни? Донякъде и аз мисля така...Също съм единствено дете, но го възприемах по съвсем различен начин от теб, по-скоро се чувствах привилегирована в сравнение с приятелките ми, които все деляха нещо с братя и сестри, пък и родителите ми винаги са ме карали да се чувствам единствена (а не една или самотна) Сигурно съвсем инстинктивно същото чувствам и аз сега по отношение на детето ми.
Ха, сега се сетих, че това пак не обяснява нещата, мъжът ми си има брат и се чувства точно толкова доволен от този факт, колкото и аз че съм нямала

I moite roditeli me karaha da se 4uvstvam previligirovana, obi4ana..imah vsi4ko drehi , igra4ki..oba4e vse iskah da gi spodelia s niakogo..roditelite mi ne mi biaha dostata4ni:)))))iskah si 4ove4e kato men..moje bi tova e do harakter

Viva radvam se 4e me razbira6....imenno v imeto na tova koeto sme prejivyali niamame pravo ako imame vazmojnost da ostanem s edno dete:))a ina4e tia prikazki 4e edinstvenite detza sa egoisti sa spored men vreli nekipeli:)))))palni gluposti

Знаеш ли... и аз си мисля, че не всичко е пари, но за съжаление доста често това също е определящ фактор.... от известно време си мисля за дечицата на един познат. Та той и жена му едвам закърпват двата края... преди време, още когато бяха само с едно детенце, се срещнахме, ходихме с децата на разходка, говорихме... и по едно време стана въпрос за Коледа, Нова Година и съвсем спонтанно попитах момиченцето какво иска да му донесе Дядо Коледа..... отговорът му ме шокира: "Бананче!, едно бананче!"
Нямаше значение, че откакто се е родило има една единствена парцалена кукла, нямаше значение, че нямаше една своя собствена дрешка (почти всички дрехи бяха от нашата кака, количката и другите екстри също им ги дадохме - нямам нищо против, исках да помогна)..... за Нова Година естествено му подарихме на детенцето нова кукличка и една връзка банани..... но това няма да направи живота им по-лесен....... За мое голямо учудване, сега те си имат още едно детенце.... Честито да им е и да е живо и здраво..... но.... не трябва ли все пак, когато решаваме да имаме ли деца и колко да са те, да се съобразяваме все пак какво можем да им дадем в този живот? Какво самочувствие ще има това дете, когато попадне в училище?? Как ще се изгради като горда и самостоятелна личност? Много ми е мъчно за тях.... дори на моменти се ядосвам, защото желанието е едно, а възможността съвсем друго... дали понякога такива хора, в сремежа си да задоволят собствените си желания, не обричат децата си на цял живот мизерно съществувание...
Нямам нищо против - нека всеки да има колкото деца поиска. Възхищавам ти се за смелостта и решението да родиш 4-то дете.... че и 5-то дай Боже, но ти самата казваш, че можеш да им осигуриш нормален живот, нормални условия, можеш да създадеш личности.

Аз след първото дете мислех, че никога няма да събера сили и смелост, а и да имам възможност да изхраня и отгледам нормало и без затруднения още едно дете... всичко това беше в резултат на финансовата криза през 97, тежко раждане и т.н. Но ето че мина време и съм щастлива с още един бебок вкъщи... тези дни ме обхваща "додовизъм", както се изрази нашия тати и все по-често се хващам да мисля за трето.... но за съжаление ще е почти невъзможно.... или поне ще трябва да изчакам поне 3-4 години (заради руптура на матката).... но имам време.... като се замисля.. до 34 имам още 8 години - тамън като за 3 и 4-то ... пък и медицината се надявам да напредне още


Животът е такъв, какъвто си го направиш!

С мъжа ми искаме три. Някак по-пълно ни е - дома с живот, а сърцето с обич. След два месеца и половина наистина ще имаме три. Само че ще се чувстваме реализирани, едва когато видим, че сме направили от тях хора.
А иначе и аз съм едно дете в семейството и винаги съм искала да не е така...Поне за децата ми няма да е.

iaz sam pochti edno dete-sas sestra mi imame 10 godini razlika i sam rasla sama....ne go pojelavam nikomu-vapreki che nashite me geveziaha do propadak-az ne sam si pomislila oshte ch eiskam neshto i vech e go imam...no taka mi lipsvash eniakoi skoito da si imam taini,da zaspivam zaedno...kakto i da e...
no imame edna rodnina dalechna-ti a ni e i komshiika-ima tri deza -nikoga ne s aimali pari-tia e uchitelka maja i e rabotnik...viarno ch e sa jivilai i po "onova" vreme....neznam kak e vazpitaval a dezata si no v momenta sina i e v Belgia-uchi i raboti tam ,izbrali sa go na niakokvo mnogo spetzialno misto da raboti zaradi otlichnia mu uspeh,(sam s eizdarja estestveno) ,goliamata im dashteria sledva v Parij,sega seomaji no doidoha tuk i otkriha strahoten frenski restotrant s v Sofia,nai-malkata i dashteria v mmomenta uchi ednovremenno frenska i angl gimnazia....prosto dezata saotgovorni i znaiat che ako ne si pomognat samo niama koi da im pomogne -tri s a a maiak im i bashta im jiveiat s 300-400 lv....a tia vs ekazva ch ezajeliava ch ene e rodil aoshte edno ch e sega kato goi niama golemite niama s koi da se zanimava i e mnogo pusto...tia taka seradva kato razbra ch e shte imam oshte edno..ta ne vinagi parite sa v osnovata...sega i9ma mnogo semeistva koito i s edno dete edva izdarjat no a zvs esi mislia ch eshte doidat po-dobri vremena z a dezata ni i ne triabva da gi obricham ena samota...ch e ni e ne sm evechni-kogato ni niama kam kogo osven bratiata i sestrite si shte se obarnesh z a pomosht...

за 3 броя. Имаме вече две, остава още едно.
Иначе и двамата с мъжа ми имаме братя. Не мисля, че това обуславя нашето желание за повече деца, но 3 ни харесва като бройка, няма значение, че вече имаме и момиче и момче.

Хе-хе как си пуснала точно такава тема. Вчера на пързалката се запознах с една майка с 4 дъщерички - 8, 6, 4 години и 16 месеца. Беше бременна с 5тото. Каза, че иска да е момче, за да спре. И аз ще й стискам палци да е момче (каза също, че майка й е имала 7 момичета преди да роди момче - голяма работа си е това )

съученичка в гимназията, която на всички казваше, че има голям брат, а като бяхме в 10ти клас се родиха и 2 близначета - братчета. С огромна изненада узнахме след като завършихме, че е лъгала - само дете е била. Всеки го изживява различно, дори и като тийнейджър

Vinagi sam iskala da sam edno dete...sega obache niama da obiasniavam zashto.I taka sam si i reshila-samo edno dete da imam.E,ako sluchaino stane oshte edno niama da go mahna ia?

...с оранжевите майки с оранжеви дечица,оранжеви китари-оранжево звънят...