Жената- роб? никога!!!
30 отговора
800 прегледа
Жената- роб? никога!!!
Връх на принизяването на семейните отношения е одомашняването, затварянето,
изолирането на жените, постепенното им превръщане в пазители на дома, чиято
главна и истинска мисия е осигуряване благоденствието на мъжете и децата.
Така съвременният образ на семейството като център на сантименти и безконфликтно
съжителство се поражда в течение на последните столетия. Семейството все
по-често започва да се описва като сигурно, защитено място, "оазис", "кула от
слонова кост", "укрепен замък", а връзката между майката и детето в него си
извоюва безпрецедентно емоционално първенство.
За жените обаче това означава не само засилване на безсилието, но и отчайваща
самота. Така че това, което изглежда днес "спонтанна" и "естествена"
привързаност на майките към техните деца, привързаност, която днес наричаме
"майчина любов", започва да разцъфтява, след като променящата се икономика
освобождава жените от необходимостта да инвестират по-голямата част от времето
си в дейности по изхранване на семейството и поддържане на домакинството.
Майчинството като институция е повече исторически и социален конструкт,
отколкото биологическа предопределеност. Това означава, че то, майчинството,
далеч не е "най-важната", "божествената", "предопределената", "свещената",
"естествената" функция на жената, както бащинството не притежава такава
съдбовност за мъжа. Майчинството не е непрекъсната, ежеминутна идентичност.
Жените, както и мъжете, не живеят всекидневно, 24 часа в денонощието, "потопени"
в това. Всички опити да се представят нещата по друг начин, да се мистифицира
женското тяло и сексуалност, обслужват една-единствена цел - запазването на
патриархата на днешното общество, на майчинството в сегашния му вид като
патриархална институция, използването на жените като инструмент и лишаването им
от правото да бъдат личности, а това значи сами да определят приоритетите в
собствения си живот. Друг е въпросът, че жените, много повече от която и да е
друга социална група, са съдействали за своето собствено подчинение,
интериоризирайки ценностите, които ги държат в това положение до такава степен,
че доброволно ги предават на децата си.
Днес, след 45 години комунистическа и още години "еманципация", жените в
България продължават да бъдат третирани изключително в термини на
съпруги-помощнички и майки-хранителки, създаващи и съхраняващи човешкия живот,
ангели-пазителки на семейното щастие: рози, теменужки, маргаритки и пр.
многоуханни цветни китки.
Функцията на цветето е много отговорна, но не в най-подходящия контекст.
Призивът жените да служат като "помощнички" на съпрузите си е близо до
сексизма: той имплицира невъзможността те - като независими личности - да
инициират социално значимо автономно действие. Еманципацията, освен другите
неща, означава и автономия, а тя от своя страна изисква сам да спечелиш
собствения си социален статус, не да си роден с него или да си в "брачен съюз" с
него
Пиша всичко това не за да обсъждам отново дейността и исканията на различните
женски, "дамски" и пр. дружества и общества у нас , а за да обърна внимание
върху необходимостта от създаване на алтернатива на традиционните,
псевдоеманципаторски възгледи за "жената" и нейните "естествени", "божествени",
"семействени" призвания.
Крайно време е, да се създадат програми за преподаване и изследвания (в
историческа, философска, лингвистична, психоаналитична и пр. перспективи) върху
социалното конструиране на половете , в които езикът на всекидневието да бъде
заменен с езика на науката; език, който може би ще позволи да се разбере, че
този омагьосан кръг, в който живеем, не е "естествен" феномен. Езикът, с който
оперираме, съвсем не е невинен. Той притежава мощна символична власт. Власт,
която създава образи, нагласи, ценности, модели на поведение и възпроизвежда
патриархални властови отношения в различни сфери. Власт, която избира гласовете,
които да бъдат чути, и жени, които да бъдат игнорирани, дисциплинирани,
отхвърлени, иронизирани...
Трябва ли да приемаме тази дисциплинираща ни тишина?
Кому служи нашето мълчание?
Едно е сигурно - не на жените!
изолирането на жените, постепенното им превръщане в пазители на дома, чиято
главна и истинска мисия е осигуряване благоденствието на мъжете и децата.
Така съвременният образ на семейството като център на сантименти и безконфликтно
съжителство се поражда в течение на последните столетия. Семейството все
по-често започва да се описва като сигурно, защитено място, "оазис", "кула от
слонова кост", "укрепен замък", а връзката между майката и детето в него си
извоюва безпрецедентно емоционално първенство.
За жените обаче това означава не само засилване на безсилието, но и отчайваща
самота. Така че това, което изглежда днес "спонтанна" и "естествена"
привързаност на майките към техните деца, привързаност, която днес наричаме
"майчина любов", започва да разцъфтява, след като променящата се икономика
освобождава жените от необходимостта да инвестират по-голямата част от времето
си в дейности по изхранване на семейството и поддържане на домакинството.
Майчинството като институция е повече исторически и социален конструкт,
отколкото биологическа предопределеност. Това означава, че то, майчинството,
далеч не е "най-важната", "божествената", "предопределената", "свещената",
"естествената" функция на жената, както бащинството не притежава такава
съдбовност за мъжа. Майчинството не е непрекъсната, ежеминутна идентичност.
Жените, както и мъжете, не живеят всекидневно, 24 часа в денонощието, "потопени"
в това. Всички опити да се представят нещата по друг начин, да се мистифицира
женското тяло и сексуалност, обслужват една-единствена цел - запазването на
патриархата на днешното общество, на майчинството в сегашния му вид като
патриархална институция, използването на жените като инструмент и лишаването им
от правото да бъдат личности, а това значи сами да определят приоритетите в
собствения си живот. Друг е въпросът, че жените, много повече от която и да е
друга социална група, са съдействали за своето собствено подчинение,
интериоризирайки ценностите, които ги държат в това положение до такава степен,
че доброволно ги предават на децата си.
Днес, след 45 години комунистическа и още години "еманципация", жените в
България продължават да бъдат третирани изключително в термини на
съпруги-помощнички и майки-хранителки, създаващи и съхраняващи човешкия живот,
ангели-пазителки на семейното щастие: рози, теменужки, маргаритки и пр.
многоуханни цветни китки.
Функцията на цветето е много отговорна, но не в най-подходящия контекст.
Призивът жените да служат като "помощнички" на съпрузите си е близо до
сексизма: той имплицира невъзможността те - като независими личности - да
инициират социално значимо автономно действие. Еманципацията, освен другите
неща, означава и автономия, а тя от своя страна изисква сам да спечелиш
собствения си социален статус, не да си роден с него или да си в "брачен съюз" с
него
Пиша всичко това не за да обсъждам отново дейността и исканията на различните
женски, "дамски" и пр. дружества и общества у нас , а за да обърна внимание
върху необходимостта от създаване на алтернатива на традиционните,
псевдоеманципаторски възгледи за "жената" и нейните "естествени", "божествени",
"семействени" призвания.
Крайно време е, да се създадат програми за преподаване и изследвания (в
историческа, философска, лингвистична, психоаналитична и пр. перспективи) върху
социалното конструиране на половете , в които езикът на всекидневието да бъде
заменен с езика на науката; език, който може би ще позволи да се разбере, че
този омагьосан кръг, в който живеем, не е "естествен" феномен. Езикът, с който
оперираме, съвсем не е невинен. Той притежава мощна символична власт. Власт,
която създава образи, нагласи, ценности, модели на поведение и възпроизвежда
патриархални властови отношения в различни сфери. Власт, която избира гласовете,
които да бъдат чути, и жени, които да бъдат игнорирани, дисциплинирани,
отхвърлени, иронизирани...
Трябва ли да приемаме тази дисциплинираща ни тишина?
Кому служи нашето мълчание?
Едно е сигурно - не на жените!
в отговор на Cъпpичacтeн
#2
Re: Жената- роб? никога!!!
Един мъж и един крокодил пътуват за море в далечните страни. Първо се
качват в раздрънкан влак. Крокодилът подхваща изтънко и издалеко: "Тук сега
толкова трака... и така друса... и е много прашно... и ще ми се замърси
гърлото... и ще се измачкам... И ти все четеш тоя вестник и не ми обръщаш
внимание... ти не ме обичаш вече!" Сменят влака с луксозен автобус. Крокодилът
продължава: "Тук сега е толкова шикозно... и аз се притеснявам... и пътуваме
много бързо, и ще ми се завие свят... и ще настина от климатика... И ти само
гледаш тоя тъп филм и не ми обръщаш внимание... ти не ме обичаш вече." И т.н. в
самолета, метрото, ракетата... и стигат до плажа: "Тук сега е толкова горещо...
и ще ми изсъхнат люспичките... И ти само смучеш тая бира, и фърляш тая табла...
и не виждаш, че един ми се натиска... и не ми обръщаш внимание... ти не ме
обичаш вече!" Извод: Ето какво се случва, когато отиваш на море с же
качват в раздрънкан влак. Крокодилът подхваща изтънко и издалеко: "Тук сега
толкова трака... и така друса... и е много прашно... и ще ми се замърси
гърлото... и ще се измачкам... И ти все четеш тоя вестник и не ми обръщаш
внимание... ти не ме обичаш вече!" Сменят влака с луксозен автобус. Крокодилът
продължава: "Тук сега е толкова шикозно... и аз се притеснявам... и пътуваме
много бързо, и ще ми се завие свят... и ще настина от климатика... И ти само
гледаш тоя тъп филм и не ми обръщаш внимание... ти не ме обичаш вече." И т.н. в
самолета, метрото, ракетата... и стигат до плажа: "Тук сега е толкова горещо...
и ще ми изсъхнат люспичките... И ти само смучеш тая бира, и фърляш тая табла...
и не виждаш, че един ми се натиска... и не ми обръщаш внимание... ти не ме
обичаш вече!" Извод: Ето какво се случва, когато отиваш на море с же
в отговор на Cъпpичacтeн
#3
Чукчи иногда не только писатель...
И НИЕ ЧЕТЕМ!
При това, без редакциите:
"...
Трябва ли да приемаме тази дисциплинираща ни тишина?
Кому служи нашето мълчание?
Едно е сигурно - не на дъщерите ни."
хех...
Amonyak знае!
При това, без редакциите:
"...
Трябва ли да приемаме тази дисциплинираща ни тишина?
Кому служи нашето мълчание?
Едно е сигурно - не на дъщерите ни."
хех...
Amonyak знае!
Редактирано от Amonyak на
в отговор на Cъпpичacтeн
#4
werno?
О, да! Писна ми от мъже. И от патриархални мъже, и от "еманципирани" мъже.
Писна ми да ми подсвиркват по улицата и да ме зяпат нагло. Писна ми да се притискат в мен в трамвая. Писна ми от комплексирани, малки мъже без никаква стойност. Писна ми от слаби мъже и от женчовци. Писна ми всеки да ми казва, колко ме обича, щото знам, че е лъжа!
И романтиците ме дразнят, защото са безкрайно еднакви. И от такива, дето ме плашат, че ще се утрепят, ако не им пусна. Дреме ми, да скачат от блока, ако искат. Писна ми от мъжки компании, подхвърлящи неприлични забележки зад гърба ми. Защото са страхливци и не биха се осмелили да ми го кажат в лицето същото. Писна ми да слушам за големи размери, за фантазии и за опитност. Писна ми и от девственици, защото от девствен мъж по-голяма напаст няма.
Писна ми да ме мислят за кукла! И ми омръзна от тези, дето все ги е страх да не ги вържеш. Баси, искам да се забавлявам с някои готин тип, а не да се женя за него! А той веднага - ама аз нищо не мога да ти дам, ама аз таковата... не искам да се обвързвам. А мен що не ме пита, дали на 22 съм хукнала да се обвързвам? И все разговори за това, как не искат да се обвързват, без да ги питаш, без да искаш нещо, все ги е страх, че Големият Мъж ще бъде уловен и ще трябва да носи отговорност. Притрябвали сте ми... Брак ли? Да не съм луда!
Писна ми и от лигльовци, о колко ми е писнало само!!! И от тези, дето си маскират мераците с хубави думички! И предпочитам да чуя "Искам те" вместо "Обичам те". А следващият, дето ми каже колко много ме обича и колко му липсвам, ще го фрасна.
И въобще... Аман!!!
Aledar~
Писна ми да ми подсвиркват по улицата и да ме зяпат нагло. Писна ми да се притискат в мен в трамвая. Писна ми от комплексирани, малки мъже без никаква стойност. Писна ми от слаби мъже и от женчовци. Писна ми всеки да ми казва, колко ме обича, щото знам, че е лъжа!
И романтиците ме дразнят, защото са безкрайно еднакви. И от такива, дето ме плашат, че ще се утрепят, ако не им пусна. Дреме ми, да скачат от блока, ако искат. Писна ми от мъжки компании, подхвърлящи неприлични забележки зад гърба ми. Защото са страхливци и не биха се осмелили да ми го кажат в лицето същото. Писна ми да слушам за големи размери, за фантазии и за опитност. Писна ми и от девственици, защото от девствен мъж по-голяма напаст няма.
Писна ми да ме мислят за кукла! И ми омръзна от тези, дето все ги е страх да не ги вържеш. Баси, искам да се забавлявам с някои готин тип, а не да се женя за него! А той веднага - ама аз нищо не мога да ти дам, ама аз таковата... не искам да се обвързвам. А мен що не ме пита, дали на 22 съм хукнала да се обвързвам? И все разговори за това, как не искат да се обвързват, без да ги питаш, без да искаш нещо, все ги е страх, че Големият Мъж ще бъде уловен и ще трябва да носи отговорност. Притрябвали сте ми... Брак ли? Да не съм луда!
Писна ми и от лигльовци, о колко ми е писнало само!!! И от тези, дето си маскират мераците с хубави думички! И предпочитам да чуя "Искам те" вместо "Обичам те". А следващият, дето ми каже колко много ме обича и колко му липсвам, ще го фрасна.
И въобще... Аман!!!
Aledar~
Чукчa
Amo, moje ne vsi4ki da sa go 4eli.
Opredeleno ne sym 4ela vsi4ki statii iz net-a.
I ako e paste-nato, kakvo?
Vmesto da ironizirash, pishi. Mnogo otdavna ne sym 4ela neshto tvoe. Vsyshtnost - ne pomnq da sym 4ela nqkoga neshto tvoe, po-dylgo ot nqkolko reda. Ostanaloto deto go puskash sa ne4ii 4ujdi dumi.
Ae, i ne go vzimaj navytre.
prekaleno agresivnata:
heh.
Aledar~
Opredeleno ne sym 4ela vsi4ki statii iz net-a.
I ako e paste-nato, kakvo?
Vmesto da ironizirash, pishi. Mnogo otdavna ne sym 4ela neshto tvoe. Vsyshtnost - ne pomnq da sym 4ela nqkoga neshto tvoe, po-dylgo ot nqkolko reda. Ostanaloto deto go puskash sa ne4ii 4ujdi dumi.
Ae, i ne go vzimaj navytre.
prekaleno agresivnata:
heh.
Aledar~
Re: Да ти имам и самочуствието!
Eв... въобще... Аман!!!
Мен ако ме питаш си е баш по темата. Прегледай пак статията.
_________
BART SIMPSON: "There's no such thing as a soul. It's just something they made up to scare kids, like the boogeyman or Michael Jackson."
Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...
Мен ако ме питаш си е баш по темата. Прегледай пак статията.
_________
BART SIMPSON: "There's no such thing as a soul. It's just something they made up to scare kids, like the boogeyman or Michael Jackson."
Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...
дон'т уори, ще схванеш...
цунк, нацупено мое
И въобще... това не са мойте проблеми, защото аз съм безпроблемно създание.
Говори се за стереотипите... и за общоприетото... и за често срещащото се... и за това, което се опитват да ни наложат - както например че всяка жена трябва да е с външност на фотомодел и съзнание на курва. Или че да си майка е единствената ти функция. Или че трябва да си украса на нечие бюро, преметната крака, по възможност руса и много ухилена. И че не заслужаваш уважение, щото си това, което е ОТДОЛУ. И за двойния стандарт - що един мъж като спи с много жени е герой, а жената - курве. И за това, че ти трябва да въртиш работа, домакинство, деца, мъж, а той само трябва да изкарва пари. И за тва, че все си нечия плячка. И за тва, че в някои страни могат и днес да те убият с камъни, защото имаш извънбрачна връзка. И за тва, че в други пък страни от теб се виждат само очите, а ако се види глезенът - сакън! И за тва, че си нечия собственост. Това исках да кажа и последното, което имах предвид, беше точно моята високосамочувствена личност. На който му пука - пука му. Пишем си тук... да става fun. И не само:-))
Просто българките са толкова... затворени. И неуважаващи се... така ми се струва понякога. Може и да греша. А понякога имам нужда да кажа някъде - все едно къде - че не съм собственост, не съм вещ, не съм играчка. Не става въпрос за феминизъм... а за самоуважение.
Only the insane equals pain with success.
Aledar~
И въобще... това не са мойте проблеми, защото аз съм безпроблемно създание.
Говори се за стереотипите... и за общоприетото... и за често срещащото се... и за това, което се опитват да ни наложат - както например че всяка жена трябва да е с външност на фотомодел и съзнание на курва. Или че да си майка е единствената ти функция. Или че трябва да си украса на нечие бюро, преметната крака, по възможност руса и много ухилена. И че не заслужаваш уважение, щото си това, което е ОТДОЛУ. И за двойния стандарт - що един мъж като спи с много жени е герой, а жената - курве. И за това, че ти трябва да въртиш работа, домакинство, деца, мъж, а той само трябва да изкарва пари. И за тва, че все си нечия плячка. И за тва, че в някои страни могат и днес да те убият с камъни, защото имаш извънбрачна връзка. И за тва, че в други пък страни от теб се виждат само очите, а ако се види глезенът - сакън! И за тва, че си нечия собственост. Това исках да кажа и последното, което имах предвид, беше точно моята високосамочувствена личност. На който му пука - пука му. Пишем си тук... да става fun. И не само:-))
Просто българките са толкова... затворени. И неуважаващи се... така ми се струва понякога. Може и да греша. А понякога имам нужда да кажа някъде - все едно къде - че не съм собственост, не съм вещ, не съм играчка. Не става въпрос за феминизъм... а за самоуважение.
Only the insane equals pain with success.
Aledar~
Редактирано от Aledar на
ще си направя труда... защото
си имам мъж. И то отдавна.
И си го обичам. Защото успява да ме смири и укроти, дори и беснееща. Защото има слънце в очите.
И щото разбира, че ми се налага да пиша.
Защото не ме приема за собственост.
Е за тва.
И кви са ми толкова претенциите? Да ме уважават? Да съм личност?
Ориенталец.
Сексът не ми е силна страна. Единствена е.
Aledar~
И си го обичам. Защото успява да ме смири и укроти, дори и беснееща. Защото има слънце в очите.
И щото разбира, че ми се налага да пиша.
Защото не ме приема за собственост.
Е за тва.
И кви са ми толкова претенциите? Да ме уважават? Да съм личност?
Ориенталец.
Сексът не ми е силна страна. Единствена е.
Aledar~
в отговор на shizkarina
#15
Re: ч-ш-ш-ш
ко ти дреме, еск?
кучетата лаят, керванът си върви.
Only the insane equals pain with success.
Aledar~
кучетата лаят, керванът си върви.
Only the insane equals pain with success.
Aledar~
Re: дон'т уори, ще схванеш...
Njnama takova neshto. Edna jena e nezhna kato cvete. Nezhna kato edelvais . Tja trjabva da bade dokosvana kakto koprinata dokosva neinata kozha...katto vjatara se pronikva nezhdu kosite i !
.....................
A njakoi jeni.....sa prosto mastii !!!
Blagodarja za vnimanieto !
Барай меча
.....................
A njakoi jeni.....sa prosto mastii !!!
Blagodarja za vnimanieto !
Барай меча
в отговор на Cъпpичacтeн
#18
BLA - BLA - BLA.......
BLA BLA BLA BLA BLA BLA BLA BLA.... BLA! Mqstoto na kyrvata (jenata) e ili do pe4kata, ili na pilona, ili kleknala pred pantalona mi s golqm KYR v ystata
Peaz all you real niggaz
Peaz all you real niggaz