Пълно е

Мислиш ли,че е възможно да няма пречки ?А и какво като сте заедно дълго време,нали човек се променя,развива се и т.н.
От друга страна как така няма да има за какво да си говорите?Това от къде идва-предполагаш,че ще сте единодушни по всички въпроси ли или какво?Веднъж гледах в едно предаване един гост- някакъв професор ,обясняваше,че има 30 годишен брак и за тия 30 години 3 пъти се е влюбвал безумно в жена си.Попитаха го каква е тайната и той каза,че на 15-тата годишнина от сватбата им жена мy на тоста казала:15 години се опитвам да те преборя и не мога!И той каза,че това била тайната на щастливия им брак -вече 30 години и никoй никого не е успял да пребори.

В любовта участват двама и възниква трети нов живот.Ленин

Защо трябва да изчезват романтиката, магията и загадката на любовта? Ще изчезнат, ако им позволиш... Не трябва да се допуска любовта да умира...

Е, точно това питам и аз. Как? Как да ги задържим?

Хората се променят, но се и изчерпват в отношенията си един към друг. За съжаление.

Това някакво правило ли е?

В любовта участват двама и възниква трети нов живот.Ленин

Не е правило, но по мои лични наблюдения рядко има изключения, като този професор, например. Всъщност, не съм сигурна колко е бил изкрен, все пак говори на всеослушание, какво друго да каже.

След като не е правило,значи вероятността да се случи е точно толкова голяма,колкото и да не се случи.А професора можеше и нищо да не каже,а ако не е бил искрен-то добре го беше измислил


В любовта участват двама и възниква трети нов живот.Ленин

Абе, хитрец е тоя твой професор, знам аз

...и все пак, нека изключенията бъдат повече

Lele, 4ovek ne moze da se skrie ot teb:)))
Samo se po6eguvah:)))

Охх как ли да я задържим вечно?Труден въпрос?
Ако си прекалено добър и отзивчив ставаш скучен по някое време,ако си по избухлив понякога или малко луд или тн се констатира ,че си труден характер и трудно се живее с теб,ако си пък прекалено луд и ексцентричен на човека до теб му писва от постоянните ти щуротии
Може би истината е някаде по средата ,но не мисля ,че има средно положение просто трябва да приемем човека такъв какъвто е и да има по малко от всичко?
Абе с две думи мамата си джаса върти докато можеш ,а като не можеш върти по навик и така
Ромео и Жулиета са умряли заедно с Шекспир макар и някои от тук пишещите да не са на това мнение

Има известна логика в това което казваш !
Но все пак след раздялата си те боли мъничко въпреки всичко ,и понякога си спомняш за тайни срещи в ателиета и в малки задушевни клубчета ,за разходки под проливен дъжд и откраднати целувки и тн.Абе веселба в общи линии

А може би не знаеш точно какво си мисли другия, и търсиш начин да си оправдаеш постъпката...Има скука, да

Но има и друго..

А как искам да съм на 100000000години като тебе..



Критиката е за мен - роза, щастие мехлем

Мъничко боли...но чувството остава, един вид се съхранява по този начин...И всеки път, когато срещнеш този човек, отново се завръща цялата ти обич, такава, каквато си я оставил последно...И вече не боли...

Каква постъпка да си оправдаеш? Това, че си изстинал вече? Това не е постъпка, а факт. И ти не можеш да го промениш, колкото и да се опитваш. Можеш само да се примириш.

А може би трябва някой приятел да ми отвори очите понякога?Ако има желание де

Искаш ама няма
И аз искам Летициа Каста и Анджелина Джоли да ми носят коктейлчета на Ривиерата ,но живота е несправедлив

за изстиването винаги има причини....
не се прави на малка

Критиката е за мен - роза, щастие мехлем

...сигурно...