ПОМОЩ!
26 отговора
624 прегледа
ПОМОЩ!
Мили хора моля Ви помогнете ми със съвет, защото се плаша от себе си!
От около 2-3 месеца забелязвам как се превръщам в долно и злобно същество.
Ще ви дам примери за най-гравиращите мръсотии, които вчера бях готова на направя на друг човек!
Първо
Съседката над нас непрекъснато се разхожда с сабо по паркета въпреки че знае, че се чува у нас. Изтръсква си мръсните покривки и одеала върху балкона ми и т.н. Тормози ни с каквото й дойде на ум.
Вчера реших да залея мушкатата й пред врата с белина!
Не го направих, защото се вслушах в здравия си разум и от страх да не разбере, че съм аз!
Второ
Шефката ми непрекъснато се заяжда с мен и с другите жени, защото не плучава нужното й внимание от колегите мъже.
Излага ни пред целия колектив като ни обвинява, че сме направили пагубни грешки, които всъщност накрая излизат, че не са грешки, напротив работата е свършена професионално!
Вчера отворих сайта на МтелНет с ясното съзнание да й изпратя анонимно ес ем ес като й кажа, че мястото й в тази фирма скоро ще бъде зает от друго лице, защото нейните интриги вече са стигнали до ушите на собственика на фирмата, че е курва, че е интригантка, жалка, долна и т.н.!
Всъщност интригантката съм аз!
Пак здравия разум и страхът да не разбере, че аз имам нещо общо с ес ем есите ме възпряха навреме, но знам, че всъщност страхът да не бъда разкрита беше по-определящ!
По принцип съм човек, който обича да помага, щастлива съм, имам любящо семейство, добри приятели, досега никога не съм изпитвала злоба или завист спрямо някого.
И въпреки всичко тези идеи, които не ми идват мигновено, а се хващам, че ги планувам ме плашат!
Нямам смелост да конфронтирам хората с грешките им, защото не съм конфликтен човек, а в същото време се опитвам да направя мръсно на хората, които се държат непочтено с мен, семейството ми или познатите ми!
Подобни отмъстителни позиви съм имала и преди. Искало ми се е да разпоря гумите на колата на бившата ми свекърва или да подпаля нощем къщата й, защото с непрекъснатото си месене в живота ни тя развали отношенията с бившия ми съпруг!
Моля Ви кажете ми какво да правя? Не мога да отида при професионалист, защото това би означавало да се разкрия пред съпруга си и той евентуално да ме намрази или да реши, че съм болна.
Усещам, че такива моменти ме обсебват изцяло, докато не застана на прага на осъществяването им. Знам, че такова поведение никога не бих си простила и сама се страхувам от мислите си. Не съм агресивен човек, затова не мога да си обясня откъде черпя тази злоба?
Винаги съм била възпитавана да съм честна, дори съм прекалено отворена за хората, затова нещата не ми се връзват едно с друго.
Сигурно сте забелязали, че досега злобата ми е предизвиквана само от жени.
Защо така ескалират чувствата ми?
Имам много добри приятелки, на които мога да разчитам така, както и те могат да разчитат на мен в трудни моменти, затова съдя, че не съм женомразка.
И все пак? Моля, помогнете ми, не мога да се понасям такава, срам ме е, когато съпругът ми ми каже, че ме обича, дори ми идва да му кажа каква мръсница обича и колко подло същество съм!!!!!!!
От около 2-3 месеца забелязвам как се превръщам в долно и злобно същество.
Ще ви дам примери за най-гравиращите мръсотии, които вчера бях готова на направя на друг човек!
Първо
Съседката над нас непрекъснато се разхожда с сабо по паркета въпреки че знае, че се чува у нас. Изтръсква си мръсните покривки и одеала върху балкона ми и т.н. Тормози ни с каквото й дойде на ум.
Вчера реших да залея мушкатата й пред врата с белина!
Не го направих, защото се вслушах в здравия си разум и от страх да не разбере, че съм аз!
Второ
Шефката ми непрекъснато се заяжда с мен и с другите жени, защото не плучава нужното й внимание от колегите мъже.
Излага ни пред целия колектив като ни обвинява, че сме направили пагубни грешки, които всъщност накрая излизат, че не са грешки, напротив работата е свършена професионално!
Вчера отворих сайта на МтелНет с ясното съзнание да й изпратя анонимно ес ем ес като й кажа, че мястото й в тази фирма скоро ще бъде зает от друго лице, защото нейните интриги вече са стигнали до ушите на собственика на фирмата, че е курва, че е интригантка, жалка, долна и т.н.!
Всъщност интригантката съм аз!
Пак здравия разум и страхът да не разбере, че аз имам нещо общо с ес ем есите ме възпряха навреме, но знам, че всъщност страхът да не бъда разкрита беше по-определящ!
По принцип съм човек, който обича да помага, щастлива съм, имам любящо семейство, добри приятели, досега никога не съм изпитвала злоба или завист спрямо някого.
И въпреки всичко тези идеи, които не ми идват мигновено, а се хващам, че ги планувам ме плашат!
Нямам смелост да конфронтирам хората с грешките им, защото не съм конфликтен човек, а в същото време се опитвам да направя мръсно на хората, които се държат непочтено с мен, семейството ми или познатите ми!
Подобни отмъстителни позиви съм имала и преди. Искало ми се е да разпоря гумите на колата на бившата ми свекърва или да подпаля нощем къщата й, защото с непрекъснатото си месене в живота ни тя развали отношенията с бившия ми съпруг!
Моля Ви кажете ми какво да правя? Не мога да отида при професионалист, защото това би означавало да се разкрия пред съпруга си и той евентуално да ме намрази или да реши, че съм болна.
Усещам, че такива моменти ме обсебват изцяло, докато не застана на прага на осъществяването им. Знам, че такова поведение никога не бих си простила и сама се страхувам от мислите си. Не съм агресивен човек, затова не мога да си обясня откъде черпя тази злоба?
Винаги съм била възпитавана да съм честна, дори съм прекалено отворена за хората, затова нещата не ми се връзват едно с друго.
Сигурно сте забелязали, че досега злобата ми е предизвиквана само от жени.
Защо така ескалират чувствата ми?
Имам много добри приятелки, на които мога да разчитам така, както и те могат да разчитат на мен в трудни моменти, затова съдя, че не съм женомразка.
И все пак? Моля, помогнете ми, не мога да се понасям такава, срам ме е, когато съпругът ми ми каже, че ме обича, дори ми идва да му кажа каква мръсница обича и колко подло същество съм!!!!!!!
Re: ПОМОЩ!
Помисли си добре. Какво не можеш да кажеш на мъжа си? Какво прави той, което теб вече те дразни, но те е страх да му кажеш, за да не си развалите отношенията и да те няпусне? Кое е това, което те сковава от страх, когато си помислиш, че заради него можеш да загубиш всичко за втори път?
Съседката и друг път те е ядосвала и шефката ти не от вчера е такъва “трътла” ама ти сега си го забелязала. Защо? Кое в този момент от живота ти те кара да се чувстваш безсилна?
Намери го, обсъди го със съпруга си и ще видиш, че заедно ще намерите разрешение и той няма да те напусне и ти няма да загубиш всичко за втори път, но ако оставиш тази причина в тайна от себе си и от съпрега си вместо да го разрешиш със сигурност някой ден ще стане точно това от което се страхуваш.
Не ти трябва специалист. Можеш да се справиш и сама. Сигурна съм, че ще успееш. Само трабва да си задаваш правилните въпроси.
Когато нещо те притеснява и причините са толкова очевадни като съседката и шефката, значи има някакъв сериозен проблем, но не в тях, а с хората около теб, които са ти най блиски и се страхуваш да не изгубиш.
Въпросът – Какво не мога да кажа на шефката, за да не ме разкрие, че съм го забелязала? Го перефразирай с – Какво не мога да кажа на съпруга си, за да не разбере, че това на мен не ми е приятно, защото това може да го огорчи?
Или – Какво искам от мъжа ми, но ако му кажа, че го искам ще разваля представите му за мен и той може да ме напусне???
Има още няколко въпроса, които да си зададеш, но не мога да ги лепна на общата. Ако искаш на бележка ми остави меила си да ти ги пусна, но само ако решиш че до тук казаното напипва проблема и те заинтригува ; )))))
Прояви малък егоизъм и си възвърни щастието, защото ако ти си щастлива и всички около теб ще са такива, а ако си нещастна тогава и хората около теб няма да се чувстват добре.
Бих ти препоръчала да обсъждаш всичките си притеснения със съпруга си, за да го направиш съпричастен към живота ти и да му дадеш нужното място в решаването на проблемите ти.
На мъжете, когато им разказваш за дадена случка, но без да им казваш, че има проблем те ще те попитат – Какъв е проблема?, защото те обичат да решават проблеми, а не да слушат празни прикаски или как жена им е решила даден проблем без да им поиска помоща. Дай му възможност да е се чувства полезен и необходим и няма да го загубиш, но ако се стараеш сама да решаваш проблемите си и не му споделяш, а той вижда, че нещо не е на ред ще се почувства излишен и ненужен и ще го загубиш.
Всеки мъж има нужда да се грижи за някого и когато вижда, че го прави добре се чувства нужен и щастлив, а всяка жена обича да бъде закриляна и да усеща, че има някой зад гърба си и това я кара да се чувства сигурна и щастлива.
Ако наистина те обича ще те приеме такава каквато си и ако нещо не е на ред ще ти помогне да го оправиш, но само ако му го поставиш като задачка и проблем, а не като нещо с което си се справила сама : ))
Прегледай ако имаш възможност поредицата от Джон Грей първата книжка е “Мъжете са от Марс, Жените от Венера” /другите две са написани в нея/ и ако можеш го направи заедно с мъжа си.
Съседката и друг път те е ядосвала и шефката ти не от вчера е такъва “трътла” ама ти сега си го забелязала. Защо? Кое в този момент от живота ти те кара да се чувстваш безсилна?
Намери го, обсъди го със съпруга си и ще видиш, че заедно ще намерите разрешение и той няма да те напусне и ти няма да загубиш всичко за втори път, но ако оставиш тази причина в тайна от себе си и от съпрега си вместо да го разрешиш със сигурност някой ден ще стане точно това от което се страхуваш.
Не ти трябва специалист. Можеш да се справиш и сама. Сигурна съм, че ще успееш. Само трабва да си задаваш правилните въпроси.
Когато нещо те притеснява и причините са толкова очевадни като съседката и шефката, значи има някакъв сериозен проблем, но не в тях, а с хората около теб, които са ти най блиски и се страхуваш да не изгубиш.
Въпросът – Какво не мога да кажа на шефката, за да не ме разкрие, че съм го забелязала? Го перефразирай с – Какво не мога да кажа на съпруга си, за да не разбере, че това на мен не ми е приятно, защото това може да го огорчи?
Или – Какво искам от мъжа ми, но ако му кажа, че го искам ще разваля представите му за мен и той може да ме напусне???
Има още няколко въпроса, които да си зададеш, но не мога да ги лепна на общата. Ако искаш на бележка ми остави меила си да ти ги пусна, но само ако решиш че до тук казаното напипва проблема и те заинтригува ; )))))
Прояви малък егоизъм и си възвърни щастието, защото ако ти си щастлива и всички около теб ще са такива, а ако си нещастна тогава и хората около теб няма да се чувстват добре.
Бих ти препоръчала да обсъждаш всичките си притеснения със съпруга си, за да го направиш съпричастен към живота ти и да му дадеш нужното място в решаването на проблемите ти.
На мъжете, когато им разказваш за дадена случка, но без да им казваш, че има проблем те ще те попитат – Какъв е проблема?, защото те обичат да решават проблеми, а не да слушат празни прикаски или как жена им е решила даден проблем без да им поиска помоща. Дай му възможност да е се чувства полезен и необходим и няма да го загубиш, но ако се стараеш сама да решаваш проблемите си и не му споделяш, а той вижда, че нещо не е на ред ще се почувства излишен и ненужен и ще го загубиш.
Всеки мъж има нужда да се грижи за някого и когато вижда, че го прави добре се чувства нужен и щастлив, а всяка жена обича да бъде закриляна и да усеща, че има някой зад гърба си и това я кара да се чувства сигурна и щастлива.
Ако наистина те обича ще те приеме такава каквато си и ако нещо не е на ред ще ти помогне да го оправиш, но само ако му го поставиш като задачка и проблем, а не като нещо с което си се справила сама : ))
Прегледай ако имаш възможност поредицата от Джон Грей първата книжка е “Мъжете са от Марс, Жените от Венера” /другите две са написани в нея/ и ако можеш го направи заедно с мъжа си.
Re: ПОМОЩ!
o,o ne sqm ot znaeshtite, no sqs sigurnost moga da ti kaza, che se dqlzi na podtisnata ti agresija, kojato si tqrsi pqt da izleze.
javno, che iskash da si po-svjata i ot svetzite, v koeto njama nishto losho, no ne e choveshko.
lipsva ti vqzmoznosta za artikulazija na chuvstvata v daden moment. strah ot konflikti ( kakvo losho ima v konfliktite? )hora sme i se stiga do takiva, no pri teb shte vzeme da se obqrne v omraza kqm samata sebe si. /ili veche e trqgnalo natam/
az lichno, kogato imam da kaza neshto neprijatno na njakogo, koeto ne moga da premqlcha, zashtoto shte se "pukna" ot netqrpimost, poglezdam go po-vnimatelno, razbiram zashto go pravi i mi stava edno takova "milo" za nego, koeto me predpazva ot tova da iskam nepremenno konfrontazija ili da go namrazja, naprotiv daze, kazvam mu go s usmivka, s shegichka ili vnimatelno, s razbirane i to togava dejstva. za sebe si znam, che e po-dobre da go kaza, a ne da go premqlcha i go treniram oshte ot ranno detstvo, nevolno njakak. ustanovila sqm, che nishto ne e chak tolkova "losho" kolkoto si go predstavjame, che shte bqde ako kazem kakvo mislim. ot druga strana se iziskva i drugoto- da mozesh da ponesesh kritika bez da ti potqnat gemiite i da smjatash, che "eto na kakav uzasen chovek sqm". i mojta sqsedka si iztqrsva chergite nad mojta terasa, vednqz si pieh kafeto i i kazah samo: ehej, pija si kafeto, ne iskam mrqvki v nego;-) ami veche popoglezda predi da gi trqska pone. a mrqsotijata- abe imam metla i tova e. i bez tova padat lista i bokluzi, ta se nalaga da se mete:-) njakolko kosqma poveche ili po-malko...tvojta hodi sqs sabo(podari i filzovi podlozki za saboto, da si gi zalepi na podmetkite i problema e reshen- idva koleda i bez tova;-) napravi go milo, taka, che da ne se zasegne). mojta trenira po njakolko chasa na den na edin steper- tochno rano sutrin, v spalnjata- priela sqm go kato dopqlnitelen chasovnik- kakqv smisql ima da se nabiram za takiva raboti...no pri tebe sa se sqbirali neshtata dqlgo i gledat za takiva "drebolii" da izljazat, za po-golemi ne smejat. viz, povslushaj se malko v sebe si, opitaj v momentite, v koito useshtash, che neshto ne ti utqrva, daze napravo e v razrez s potrebnostite ti da reagirash, dori i malko, s edna dumichka, ne se sqglasjavaj po inerzija ili zashtoto taka trjabva, sviknali sa ili znam li i az kakvo tochno... shte stane bavno, no trjabva ot njakade da zapochnesh- shte vidish, che shte ti e po-leko. i vqobshte razni takiva- az ne te zasluzavam skqpi, intrigantka sqm i drugi podobni- zabravi- samosqzeljavash se i se nadjavash toj da te razubedi, da te prilaskae kato malko dete, koeto e sgreshilo, da te uspokoi. abe shtom e s tebe, znachi si dava smetka kakvo ima nasreshta si, a ti gledaj da se zaobichash malko poveche, skljuchi primirie sqs sebe si. i mu kazi prosto da te prilaskae kato ti e zle. tova stiga. mezdu drugoto mozesh da pogovorish s nego, no ne i samoobvinjavajki se. prosto pogledni kakqv problem imash i govori s nego za tova. vseki ima momenti, v koito mu pisva i mu ide da troshi- na men mi stva smeshno sled tova i se chudja na sebe si, no i mimoletnata misql me e osvobodila ot naprezenieto.
ne e neobhodimo ot strah, che shte te hvanat da se spirash, spri se zashtoto ima i drug nachin, opitaj nego.
a ne e losho da potqrsish i pomosht, shte ti pomogne da se artikulirash v opredeleni situazii.
za shefkata ti- sledvashtija pqt sled kato e kritikuvala predi da e bila najasno s rezultata, kato e minalo mozesh prosto da i kazesh, che se radvash, che vsichko e imalo dobqr izhod(ako mozesh v tozi moment naistina da se radvash na tova, a ne da ja obvinjavash za nerazbiraneto i ili zlobata da rechem.). tja njama da se obidi na tova, no toku viz se zamisli. a kato se opitva da smazva avtoriteta az bih kazala sqvsem vnimatelno- ne mislja, che e tochno taka. i bih dori objasnila, absoljutno loyalno, bez da mqtja vodata na drug kakvo mislja. ne vjarvam nikoj drug da ne te podkrepi. no maj za tova e oshte rano, moze bi sled njakolko meseza;-) ako pqk nishto ne pomaga, potqrsi si druga rabota. ponjakoga sa neobhodimi podobni "problemi" za da namerim neshto po-hubavo, koeto inache ne bihme tqrsili.
vsichko dobro!
javno, che iskash da si po-svjata i ot svetzite, v koeto njama nishto losho, no ne e choveshko.
lipsva ti vqzmoznosta za artikulazija na chuvstvata v daden moment. strah ot konflikti ( kakvo losho ima v konfliktite? )hora sme i se stiga do takiva, no pri teb shte vzeme da se obqrne v omraza kqm samata sebe si. /ili veche e trqgnalo natam/
az lichno, kogato imam da kaza neshto neprijatno na njakogo, koeto ne moga da premqlcha, zashtoto shte se "pukna" ot netqrpimost, poglezdam go po-vnimatelno, razbiram zashto go pravi i mi stava edno takova "milo" za nego, koeto me predpazva ot tova da iskam nepremenno konfrontazija ili da go namrazja, naprotiv daze, kazvam mu go s usmivka, s shegichka ili vnimatelno, s razbirane i to togava dejstva. za sebe si znam, che e po-dobre da go kaza, a ne da go premqlcha i go treniram oshte ot ranno detstvo, nevolno njakak. ustanovila sqm, che nishto ne e chak tolkova "losho" kolkoto si go predstavjame, che shte bqde ako kazem kakvo mislim. ot druga strana se iziskva i drugoto- da mozesh da ponesesh kritika bez da ti potqnat gemiite i da smjatash, che "eto na kakav uzasen chovek sqm". i mojta sqsedka si iztqrsva chergite nad mojta terasa, vednqz si pieh kafeto i i kazah samo: ehej, pija si kafeto, ne iskam mrqvki v nego;-) ami veche popoglezda predi da gi trqska pone. a mrqsotijata- abe imam metla i tova e. i bez tova padat lista i bokluzi, ta se nalaga da se mete:-) njakolko kosqma poveche ili po-malko...tvojta hodi sqs sabo(podari i filzovi podlozki za saboto, da si gi zalepi na podmetkite i problema e reshen- idva koleda i bez tova;-) napravi go milo, taka, che da ne se zasegne). mojta trenira po njakolko chasa na den na edin steper- tochno rano sutrin, v spalnjata- priela sqm go kato dopqlnitelen chasovnik- kakqv smisql ima da se nabiram za takiva raboti...no pri tebe sa se sqbirali neshtata dqlgo i gledat za takiva "drebolii" da izljazat, za po-golemi ne smejat. viz, povslushaj se malko v sebe si, opitaj v momentite, v koito useshtash, che neshto ne ti utqrva, daze napravo e v razrez s potrebnostite ti da reagirash, dori i malko, s edna dumichka, ne se sqglasjavaj po inerzija ili zashtoto taka trjabva, sviknali sa ili znam li i az kakvo tochno... shte stane bavno, no trjabva ot njakade da zapochnesh- shte vidish, che shte ti e po-leko. i vqobshte razni takiva- az ne te zasluzavam skqpi, intrigantka sqm i drugi podobni- zabravi- samosqzeljavash se i se nadjavash toj da te razubedi, da te prilaskae kato malko dete, koeto e sgreshilo, da te uspokoi. abe shtom e s tebe, znachi si dava smetka kakvo ima nasreshta si, a ti gledaj da se zaobichash malko poveche, skljuchi primirie sqs sebe si. i mu kazi prosto da te prilaskae kato ti e zle. tova stiga. mezdu drugoto mozesh da pogovorish s nego, no ne i samoobvinjavajki se. prosto pogledni kakqv problem imash i govori s nego za tova. vseki ima momenti, v koito mu pisva i mu ide da troshi- na men mi stva smeshno sled tova i se chudja na sebe si, no i mimoletnata misql me e osvobodila ot naprezenieto.
ne e neobhodimo ot strah, che shte te hvanat da se spirash, spri se zashtoto ima i drug nachin, opitaj nego.
a ne e losho da potqrsish i pomosht, shte ti pomogne da se artikulirash v opredeleni situazii.
za shefkata ti- sledvashtija pqt sled kato e kritikuvala predi da e bila najasno s rezultata, kato e minalo mozesh prosto da i kazesh, che se radvash, che vsichko e imalo dobqr izhod(ako mozesh v tozi moment naistina da se radvash na tova, a ne da ja obvinjavash za nerazbiraneto i ili zlobata da rechem.). tja njama da se obidi na tova, no toku viz se zamisli. a kato se opitva da smazva avtoriteta az bih kazala sqvsem vnimatelno- ne mislja, che e tochno taka. i bih dori objasnila, absoljutno loyalno, bez da mqtja vodata na drug kakvo mislja. ne vjarvam nikoj drug da ne te podkrepi. no maj za tova e oshte rano, moze bi sled njakolko meseza;-) ako pqk nishto ne pomaga, potqrsi si druga rabota. ponjakoga sa neobhodimi podobni "problemi" za da namerim neshto po-hubavo, koeto inache ne bihme tqrsili.
vsichko dobro!
Re: ПОМОЩ!
Не мога и ме е срам да кажа на мъжа ми какви глупости ми идва да направя в момент на неприязън към тези хора, какви тайни планове си правя преди да заспя, как в трамвая сутрин за работа си представям физиономията на шефката като прочете ес ем еса и на съседката след като види съсипаните мушката.
Ужасявам се да му призная злобата, която ме обсева в момента, когато някой се опитва да ме унижи.
Проблемът не е там, че жените ме дразнят, а в това, какво бях на път да направя, мислите ми, как надълго и нашироко изработвам стратегията.
Разбираш ли? Че тези мисли толкова ме занимават понякога, че се забравям в тях и усещам, че със задоволство едва ли не се опитвам да раздавам правосъдие.
Това за мен не е правосъдие, но аз така го възприемам в момента!
Мъжът ми не ме дразни по никакъв начин, връзката ни е много хармонична.
И точно затова ме е страх да му кажа. Колкото и да е толерантен, не знам дали би ме разбрал. Всъщност не искам разбиране или подкрепа, а помощ.
Книгата съм я чела от части, но не помня дали имаше нещо, което би могло да ми помогне. Ще я потърся и ще си я купя.
Благодаря ти!
Ужасявам се да му призная злобата, която ме обсева в момента, когато някой се опитва да ме унижи.
Проблемът не е там, че жените ме дразнят, а в това, какво бях на път да направя, мислите ми, как надълго и нашироко изработвам стратегията.
Разбираш ли? Че тези мисли толкова ме занимават понякога, че се забравям в тях и усещам, че със задоволство едва ли не се опитвам да раздавам правосъдие.
Това за мен не е правосъдие, но аз така го възприемам в момента!
Мъжът ми не ме дразни по никакъв начин, връзката ни е много хармонична.
И точно затова ме е страх да му кажа. Колкото и да е толерантен, не знам дали би ме разбрал. Всъщност не искам разбиране или подкрепа, а помощ.
Книгата съм я чела от части, но не помня дали имаше нещо, което би могло да ми помогне. Ще я потърся и ще си я купя.
Благодаря ти!
Re: ПОМОЩ!
не изчетох докрай, но да знаеш, че да вредиш на този, който ти вреди, е добро! напротив, да прощаваш на който ти прави лошо е лошо, т.к. агресията се натрупва и ще си го изкараш на някого друг. Така че - който ти прави лошо, отвръщай му за да се предпазиш от други изстъпления и за да можеш да се насладиш на това да си добра с когото искаш да си добра :)
Мерси
Мерси
Re: ПОМОЩ!
Откъде идва тази агресия? Не мога да си представя, че е типична за един здравомислещ и уравновесен човек.
От конфликтите ме е страх, защото в единия случай съседката е сестра на хазяйката ни и ме е стах да не ни изгони.
Във втория случай ме е страх да конфронтирам шефката, за да не ме изгони от работа, а работа в днешни времена трудно се намира. При все това обичам работата и колегите си, не искам да напускам.
Страх ме е да не изплаша съпруга ми така, както аз самата се плаша от себе си, от нещата, които съм готова да направя в името на правдата.
Правда! Как звучи само!
Защо мислиш, ми идва да набия някой, който ме блъсне на улицата, когато се разминаваме? Продавачката на парфюми, когато ме оглежда от глава до пети и ме преценява дали мога да си позволя стоката, която съм я помолила да ми покаже, въпреки усмивката ми и опита ми да не изглеждам високомерно, защото не съм сигурна дали тя самата може да си го позволи? Когато някой се опитва да ме изпревари на опашката на касата?
Знам, че можем в крайна сметка да си намерим нов апартамент или да сменя работата, но не съм сигурна дали това ще помогне да стана пак добрия човек, който съм била винаги?
Откъде по дяволите идва тази агресивност?
Благодаря ти!
От конфликтите ме е страх, защото в единия случай съседката е сестра на хазяйката ни и ме е стах да не ни изгони.
Във втория случай ме е страх да конфронтирам шефката, за да не ме изгони от работа, а работа в днешни времена трудно се намира. При все това обичам работата и колегите си, не искам да напускам.
Страх ме е да не изплаша съпруга ми така, както аз самата се плаша от себе си, от нещата, които съм готова да направя в името на правдата.
Правда! Как звучи само!
Защо мислиш, ми идва да набия някой, който ме блъсне на улицата, когато се разминаваме? Продавачката на парфюми, когато ме оглежда от глава до пети и ме преценява дали мога да си позволя стоката, която съм я помолила да ми покаже, въпреки усмивката ми и опита ми да не изглеждам високомерно, защото не съм сигурна дали тя самата може да си го позволи? Когато някой се опитва да ме изпревари на опашката на касата?
Знам, че можем в крайна сметка да си намерим нов апартамент или да сменя работата, но не съм сигурна дали това ще помогне да стана пак добрия човек, който съм била винаги?
Откъде по дяволите идва тази агресивност?
Благодаря ти!
Re: ПОМОЩ!
понеже все пак се спираш, не определяй това като агресия...
това е израз, желание да си по свободна.
нито е злоба, тъй като можеш да започнеш/и все още започваш спокойно осъждане на евентуалното си поведение.... не прекалявай с това, защото друг да те съди е по лесно, и си има причина никой да не го прави засега - все още не си проявила агресия....
намери начин да я проявиш, примерно спорт...
това е израз, желание да си по свободна.
нито е злоба, тъй като можеш да започнеш/и все още започваш спокойно осъждане на евентуалното си поведение.... не прекалявай с това, защото друг да те съди е по лесно, и си има причина никой да не го прави засега - все още не си проявила агресия....
намери начин да я проявиш, примерно спорт...
Re: ПОМОЩ!
ха!..знам за какво говориш :-))..случвало ми се е поне два пъти ..и мисля че знам защо е това с тези представи за отмъщение..
при мен поне беше заради безсилието ми да си го върна, когато от позиция на силата са ме нагрубили, измамили, ощетили, унижили по някакъв начин..
направо се ижяждах отвътре от безсилие..
моите представи бяха по- смешни, поне едната..имах една тъпа и злобна даскалИца по химия в гимназията и тя се заяде с мен, защото не знам защо всъщност..и досега не знам...но както имах някакви супер оценки и знаех, не е като да не знаех, просто ме подведе и ми писа двойка за вторият срок в десети клас, а първият имах 6-ца, но правилата бяха такива, че ако вторият имаш двойка, тя остава, независимо какво си имал преди това..а се канех да кандидатствам медицина (и тя го знаеше много добре)..ужас..така я Мразех, защото беше някакво несправедливо и нямаше как да го докажа и нямаше пред кого да се оплача..и се чувствах безсилна...и си фантазирах как я срещам на улицата и я ритвам по задника, ама силен шут, да падне на земята :-))
и това няколко години след като завърших, защото аз кандидатствах все пак, ама всуе, както е казал поета..то всяко зло за добро де, и това е вярно..
та тези фантазии са за да компенсират безсилие при мен, както е и при малките деца..те си фантазират така че са големи, велики, можещи, отмъщаващи, наказващи и т.н., защото иначе чувството е твърде силно и агресиращо- все едно някой по- голем и тежък е седнал върху теб и ти е хванал ръцете и ти се присмива какъв слабак си...
затова слабаците физически стават по- хитри и както Давид е убил Голиат със хитрост, а не със сила, така и те- побеждават, биейки се с други средства, не с тези, в които е силен врагът им..
има вариант за съседката и да не подозира колко много те дразни...но е малко вероятен...за шефката е ясно, че е тъпа уфсъ...не ти ли идва да я сриташ понякога ми кажи ;-))
виж в Япония как били сложили чучела с образа на шефа, за да ги удрят работниците в почивките и да си изливат яда ;-)..а може и да си вземеш Дартс и да и залепиш снимката на него..
ако наистина мислиш, че тези хора ще ти навредят, ако си откровена с тях (толкова по- зле за тях), измисли начин да ги подработиш така, че да стане твоето, а те да си мислят, че сами са го измислили..нали за теб е важно да не ти се пречкат, а не да им докажеш, че си права??
например- хващаш комшииката и изиграваш едно театро колко си зле с нервите и как и най- малкият шум те кара да подскачаш, плувнала в пот и как ти бие сърцето от всеки шум и почукване и си мислиш, че може да умреш, защото си предразположена към инфаркт и имаш болка в сърдечният мускул...и си измисяй там, разреви се, подскачай на всеки шум, говори тихо, шепни, бе ясно ти е :-)).кажи и че, почукването на сабото и е като мъчение на инквизицията за теб, че я молиш от душа и сърце да си вземе чехли с меки подметки, че така ще ти спаси живота и психиката, че разчиташ на нея...и това като и го изиграеш един два пъти, тя няма накъде да ходи, защото вече ще е Лошата, ако не се съобрази с молбата ти ;-))
на шефката- кажи и, че мислиш, че някой си си падал по нея, ама верно да е някоя шматка, за да не я отреже, кажи и да види как я гледа само, как слуша всяка нейна дума и я попива като пустинята- водата...и тя ше цъФне и ше върже и няма толкова да истеритезира като ви обърне някой мъж внимание и на вас ;-)..важното е да си уверена в себе си...
и не им се оставяй на гадовете да те тормозят
.......за какво ще си говорим.......
при мен поне беше заради безсилието ми да си го върна, когато от позиция на силата са ме нагрубили, измамили, ощетили, унижили по някакъв начин..
направо се ижяждах отвътре от безсилие..
моите представи бяха по- смешни, поне едната..имах една тъпа и злобна даскалИца по химия в гимназията и тя се заяде с мен, защото не знам защо всъщност..и досега не знам...но както имах някакви супер оценки и знаех, не е като да не знаех, просто ме подведе и ми писа двойка за вторият срок в десети клас, а първият имах 6-ца, но правилата бяха такива, че ако вторият имаш двойка, тя остава, независимо какво си имал преди това..а се канех да кандидатствам медицина (и тя го знаеше много добре)..ужас..така я Мразех, защото беше някакво несправедливо и нямаше как да го докажа и нямаше пред кого да се оплача..и се чувствах безсилна...и си фантазирах как я срещам на улицата и я ритвам по задника, ама силен шут, да падне на земята :-))
и това няколко години след като завърших, защото аз кандидатствах все пак, ама всуе, както е казал поета..то всяко зло за добро де, и това е вярно..
та тези фантазии са за да компенсират безсилие при мен, както е и при малките деца..те си фантазират така че са големи, велики, можещи, отмъщаващи, наказващи и т.н., защото иначе чувството е твърде силно и агресиращо- все едно някой по- голем и тежък е седнал върху теб и ти е хванал ръцете и ти се присмива какъв слабак си...
затова слабаците физически стават по- хитри и както Давид е убил Голиат със хитрост, а не със сила, така и те- побеждават, биейки се с други средства, не с тези, в които е силен врагът им..
има вариант за съседката и да не подозира колко много те дразни...но е малко вероятен...за шефката е ясно, че е тъпа уфсъ...не ти ли идва да я сриташ понякога ми кажи ;-))
виж в Япония как били сложили чучела с образа на шефа, за да ги удрят работниците в почивките и да си изливат яда ;-)..а може и да си вземеш Дартс и да и залепиш снимката на него..
ако наистина мислиш, че тези хора ще ти навредят, ако си откровена с тях (толкова по- зле за тях), измисли начин да ги подработиш така, че да стане твоето, а те да си мислят, че сами са го измислили..нали за теб е важно да не ти се пречкат, а не да им докажеш, че си права??
например- хващаш комшииката и изиграваш едно театро колко си зле с нервите и как и най- малкият шум те кара да подскачаш, плувнала в пот и как ти бие сърцето от всеки шум и почукване и си мислиш, че може да умреш, защото си предразположена към инфаркт и имаш болка в сърдечният мускул...и си измисяй там, разреви се, подскачай на всеки шум, говори тихо, шепни, бе ясно ти е :-)).кажи и че, почукването на сабото и е като мъчение на инквизицията за теб, че я молиш от душа и сърце да си вземе чехли с меки подметки, че така ще ти спаси живота и психиката, че разчиташ на нея...и това като и го изиграеш един два пъти, тя няма накъде да ходи, защото вече ще е Лошата, ако не се съобрази с молбата ти ;-))
на шефката- кажи и, че мислиш, че някой си си падал по нея, ама верно да е някоя шматка, за да не я отреже, кажи и да види как я гледа само, как слуша всяка нейна дума и я попива като пустинята- водата...и тя ше цъФне и ше върже и няма толкова да истеритезира като ви обърне някой мъж внимание и на вас ;-)..важното е да си уверена в себе си...
и не им се оставяй на гадовете да те тормозят
.......за какво ще си говорим.......
в отговор на Eзpa Иrнимбpитoв
#14
Re: ПОМОЩ!
Сериозно ли пишеш или ме иронизираш?
Винаги ми е било по-лесно да защитавам в прав текст другите отколкото себе си, като изключим желанието ми за отмъщение в описаните случаи.
Винаги ми е било по-лесно да защитавам в прав текст другите отколкото себе си, като изключим желанието ми за отмъщение в описаните случаи.
Re: ПОМОЩ!
А, аз съм склонна да си мисля, че ти все още си добър човек, не подло и злобно същество, а просто добър човек.
Не се плаши от себе си. Това е твоят начин да се справиш с всичко онова, което те заобикаля и те дразни.
Деси, това не е агресивност. Това е фантазия, която те спасява.
Казва се фрустрация - фантазия. Но това няма значение.
Не се учудвай, че вечер , когато се опитваш да заспиш, в главата ти се върти някой пъклен план. Така твоята психика работи за теб. На другата сутрин ти пак си си добрият човек. Точно тази фантазия ти помага да си един здравомислещ и уравовесен човек. Доказателството е - Ти си даваш сметка за това. Сега остава и да спреш да се дразниш от самата себе си.
Приятен ден!
Не се плаши от себе си. Това е твоят начин да се справиш с всичко онова, което те заобикаля и те дразни.
Деси, това не е агресивност. Това е фантазия, която те спасява.
Казва се фрустрация - фантазия. Но това няма значение.
Не се учудвай, че вечер , когато се опитваш да заспиш, в главата ти се върти някой пъклен план. Така твоята психика работи за теб. На другата сутрин ти пак си си добрият човек. Точно тази фантазия ти помага да си един здравомислещ и уравовесен човек. Доказателството е - Ти си даваш сметка за това. Сега остава и да спреш да се дразниш от самата себе си.
Приятен ден!
Re: ПОМОЩ!
Струва ми се, че ти рационализираш нежеланието си и страховете си да предприемеш нещо. Рационализацията е вид психологична защита. Казваш, страх те е да не те изгонят от работа. Не те е страх от това, казаното е просто привидно рационалният аргумент да не направиш нищо. Един алкохолик не пие, защото животът му се скапва, а защото е алкохолик.
Освен това тия думи: "правда", "доброта", "добър човек"... - а бе, и мене ме дразнят.
Освен това тия думи: "правда", "доброта", "добър човек"... - а бе, и мене ме дразнят.
СЯНКАТА Re: ПОМОЩ!
Здравей Дани
Ще се опитам да формулирам проблема ти по следния начин. Всеки път когато кажеш Аз съм (добра, честна, мила) , ти създаваш една противоположна реалност - Аз не съм (зла, интригантка, груба...) В психологията тази друга реалност се нарича СЯНКА.
Тъй като живеем в полярен свят ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Но както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА.
Тя се промъква отначало в нашето обкръжение (колеги, роднини) и в тях ние виждаме всичко това, което ние не сме. Но малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и започва да ни се струва, че не може да се познаем, започваме да се отвращаваме от поведението си.
Абсолютно всички хора се сблъскват с този проблем, и ти, Деси не си изключение. Но почти никой не смее да си го признае, което ти прави излючителна чест!
Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си" т.е. СЕНКИТЕ си, защото иначе те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре.
Какво можеш да направиш, за да се справиш с проблема.
Първо - не се упреквай за нищо, нито обвинявай когото и да било - светът е такъв какъвто е - просто го приеми. Не осъждай.
Второ - не слагай " етикети" на хората - добър, лош, зъл, красив, а още по-малко на себе си (защото така подхранваш СЯНКАТА)
Трето обикни всички хора около теб такива каквито са, защото благодарение на тях ти си такава, каквато си - справедлива, честна, добра
Четвърто - прости на всички които са те обидили или наранили по един или друг начин (в краен случай на ум) , и знай - докато виждаш злото около теб, то със сигурност не е в теб. А когато престанеш да го наричаш зло, то ще престане да се занимава с теб.
Успех
Ще се опитам да формулирам проблема ти по следния начин. Всеки път когато кажеш Аз съм (добра, честна, мила) , ти създаваш една противоположна реалност - Аз не съм (зла, интригантка, груба...) В психологията тази друга реалност се нарича СЯНКА.
Тъй като живеем в полярен свят ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Но както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА.
Тя се промъква отначало в нашето обкръжение (колеги, роднини) и в тях ние виждаме всичко това, което ние не сме. Но малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и започва да ни се струва, че не може да се познаем, започваме да се отвращаваме от поведението си.
Абсолютно всички хора се сблъскват с този проблем, и ти, Деси не си изключение. Но почти никой не смее да си го признае, което ти прави излючителна чест!
Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си" т.е. СЕНКИТЕ си, защото иначе те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре.
Какво можеш да направиш, за да се справиш с проблема.
Първо - не се упреквай за нищо, нито обвинявай когото и да било - светът е такъв какъвто е - просто го приеми. Не осъждай.
Второ - не слагай " етикети" на хората - добър, лош, зъл, красив, а още по-малко на себе си (защото така подхранваш СЯНКАТА)
Трето обикни всички хора около теб такива каквито са, защото благодарение на тях ти си такава, каквато си - справедлива, честна, добра
Четвърто - прости на всички които са те обидили или наранили по един или друг начин (в краен случай на ум)
, и знай - докато виждаш злото около теб, то със сигурност не е в теб. А когато престанеш да го наричаш зло, то ще престане да се занимава с теб.
Успех