ДЪГАТА.....

Дъгата е отражение на светлината в дъжда. За да се види дъгата зад нея стои тъмен облак. Той трябва да си изплаче тъгата, за да може слънчевата светлина да се отрази в неговите малки дъждовни капчици. След пречистващия дъжд се показва отново слънцето. Грее винаги, но се вижда, когато по небето ни има малки облачета, а не е покрито цялото с черни градоносни облаци. Духовният вятър разгонва облаците, но все пак времето на човека е променливо. Има облаци и дъжд , бури и гръмотевици, изгреви и залези, но знаем, че винаги го има слънцето.
Ако не се насочи светлина, няма дъга. Дъгата е подарък за пречистване.

Аз отразявам това, което се насочва към мене. Който е потопен в тъмнина и не пуска светлина, доближавайки се към мене, ще вижда тъмния облак. Който насочи към мене струя светлина, пред вътрешните му очи ще блесне дъгата. Какъвто художника, такава картината. Каквото сеем, това жънем. Вътрешната ни светлина идва от Духовното и Божественото слънце и греят толкова по-ярко в нас, колкото по-чисти са сърдечния и умствения ни небосводи.

Вътрешното слънце във всеки да блесне ярко, да се появи дъга, но върху небесно-синьо, след катарзисен пречистващ дъжд.

Моето вътрешно слънчице поздравява твоето и ти изпраща тази красива дъга!



С много обич..Дейти

Благодаря ти от цялото си сърце и душа!

Усмивки!

Удоволствието е мое - да започвам деня си, усещайки любовта която излъчваш така непринудено!

Докато пътувах към работата, по радиото пуснаха една от любимите ми песни на Мадона, която ми припомни твоята тема. Затова рещих да те поздравя с нея, с пожеланието да не спираш Любовта!!! (Каквото е и посланието на песента :))))

[линк]

Мелодична вечер от мен..Дейти

Съжалявам, че толкова късно виждам поздрава, но ти благодаря от сърце.

Прииска ми се да ти дам това

Свобода

Постеля – Земята.
Завивка – Небесата.
Дом – планината, полята.
От Слънцето – топлината.
От вятъра – хладината.
Жадни устни пият росата.
Морно тяло притиска тревата.
Потокът го мами с водата.
Във водните капки – дъгата.


Розова вечер!