Универсалният код

Ужас, но темата е пак за реалността. За познавачите й, за опитващите се да реагират адекватно на нея.
Спомняте ли си в приказките как една много умна принцеса задавала гатанка на принца ( или беше обратното май :)) ), за да го допусне до себе си.
Реалността се държи с хората по същия начин. Всеки ден ви изправя пред хиляди гатанки. Много от тях решаваме автоматично, останалите често са повод да псуваме лошия късмет или някой човек ... или бог знае какво, дето ни е криво в момента - я камък, я гвоздей ...
Решението на едно уравнение е универсалният код.
Въпросът, чийто отговор може да бъде много повече от един и все правилен. Или пък един - единствен правилен. Или пък въпросът да е некоректен, като сгрешена задача чието решение не може да съществува.

Защо ви говоря за универсалния код ?

Знаете навярно колко много кодове могат да се измислят. Ключове за всякакви ключалки. Могат да бъдат измислени и прилагани без проблем. Могат да се копират без проблем. Всеки може да копира кода и да проникне в тайните ви.
Оказва се че универсалният код не може да бъде копиран просто така. Просто Той Е. Може да бъде повторен, но това е той. Не е копие на другия. Той е копие на реалността. Това е разликата. Иначе казано - този код засяга човека който го използва, като прониква в него и го променя, независимо какво е имало на това място преди - то е било заблуда която се стапя или е бил той. Универсалният код. Истината. Тази промяна се случва, защото кода е реалност, а не поредната измислица. Човек винаги търси реалността около себе си. И когато я открие, тя прониква в него като отрова за която няма прегради. Това е отровата, която желаем повече от цигара и от наркотик. Нищо не може да ни спре да търсим истината за това, което ни засяга. Ако се спрем на някоя фалшива преграда по пътя към истината, както дърво влачено от реката към морето - това се случва често. Но няма връщане назад.

И кое още е интересно :
Универсалният код има следното свойство - докато не го разгадаят, хората не могат да го ползват. След като го разберат, те го ползват така, като го разбират, тоест правилно.
Може да се каже, че защитавайки с универсален код нещо от потенциални врагове, тогава когато те ще разбират кода вече няма да са ти врагове. С други думи, атомна бомба в ръцете на глупак не може да сработи. Така живота ни се предпазва от собствената ни глупост. Но за съжаление не и ако започнем да създаваме машини. Машината направи така, че и дете може да задейства атомната бомба конструирана от друг. Просто защото не е закодирана с универсалния код.
И така, ако искате сигурност, просто закодирайте с истината. Ако разбира се я познавате. Защото истината е онова, което хората най-, най-трудно разбират. И ако вие си мислите че я познавате, по-добре помислете пак ... аз също обещавам да помисля ...

И още нещо - не ме слушайте за личните си кодове !

Защото има тук една ОГРОМНА уловка :

Универсален код - хубаво. Но колко пъти истината е танцувала гола - голеничка пред похотливите ви ръчички, Хора, без да се усетите дори, напук на всякакви ми там кодове ?!
Те тва е живота. Тука има - Тука нема - Гола истинаааа ! :) Така че ние, бидейки свине в кочина, от елмази разбираме дотолкоз, че да ни глождят в гьола...

Верно е че истината блести като я сравняваме с други неща, но само понякога. Универсалното правило за откриване на истини е практическата проверка. След което остават съмненията дали не сме в заблуда някаква такава... Я да питаме Чапаев ...

*

Ти кога за последно си виждал голата истина?


Only pain is free

"smokin`, drinkin`, never thinkin` "- Браво, кефи:)))

И реалността, и истината НЕ СЕ постоянна величина!
Всеки ги възприема от тази страна, от която ги предпочитат сетивата му.
А съзнанието я преработва по своите канони и логически пътища.

И тогава не остава много от нещото, което в действителността се е произвело

Кой какво и как възприема си е лично негов проблем. Две рвалности няма. Във всеки момент реалността е една-единствена. В следващия - пак, макар и променена в някой смисъл. Като говориш за постоянна величина не е ясно какво маш предвид. Всичко се променя -> времето е реалност. Но от причинно-следствената връзка няма де да бегаш :)

*

Една е, но за нас, субективните, е непознаваема (реалността, естествено). Всеки възприема това, което му позволява или към което го насочва неговото си съзнание! Виждаме, каквото искаме да видим, дори да го няма в посоката, в която гледаме

Съзнанието е велика машина, именно защото може да се опознае и да внесе корекции на изкривеното си възприятие на реалността.

*

Виж, не държа да те убеждавам, обаче точно съзнанието е непознаваемо! Бил ли си в абсолютно необичайна и стресова обстановка? - все предполагам ти се е случвало нещо то рубриката "Изненадай себе си"

Научих доста за себе си, понякога пак научавам. И се опознавам.

*