за любовта

Какво мислите за любовта на Бог към хората
Може ли тя да е основа и за отношенията между хората
Моля ви само да дадете примери от вашето разбиране за нещата дори и от библията но за вашето за да можем да дискутираме опита си а не знанията си

НЕ ЗНАМ КАК ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ДАЛИ БОГ ГО ОБИЧА!!
ТИ МОЖЕШ ЛИ ДА ТВЪРДИШ ЧЕ СИ ЗНАЕЛ, ЧЕ БОГ ТЕ ОБИЧА И ЗАТОВА ВЯРВАШ!!
НАЛИ СИ ВЯРВАЩ!! ВЯРВАНЕТО СТРУВА МИ СЕ НЕ ИДВА ОТ СИГУРНОСТ, ЧЕ БОГ НИ ОБИЧА, А МАЙ ПОВЕЧЕ СЕ НАДЯВАМЕ!! А!?
А НАГРАДАТА В ТОЗИ И ОНЗИ ЖИВОТ Е ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, ЧЕ СМЕ ЧУТИ И ПРИЕТИ!! НАЛИ!! ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ!!

razbira se che se nadiavame no nali tova che vece sme otkrili viarata e znak che bog iska da ni dovede do sebe si
inace bihme othvarlili kato glupost
viarvazt sam no ti ne mislish li che i viarata ni e dadena darom
pak poradi lubovta na bog kam onezi koito biha go prieli
nali isus doide za onezi KOITO BIHA GO PRIELI

kak mislish

любовта за мен лично се претворява в многократното изпълнение на тези думи - приемайте се един друг както и Христос ви прие, за Божия слава.

прошка и приемане, прошка и приемане. това е любов.

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

добре но това не е ли много универсално
за каво точно приемане говориш моля те изясни се
ако е за братя казано е и /изпитвайте духовете/
ако е за всички хора изобщо нали не може да се приемат дяволските мотиви като лъжливи учения и други но хората да се приемат като човеци които ако поискат могат да се поправят
и като говориш за прошка моля те кажи какво мислиш за следното: може ли да прощаваме само и само за да наложим мнението си или трябва да е безусловно

az znam, che bog me obicha. tolkova e prosto, che e trudno da se obiasni. tova ili se useshta, chuvstva ili go niama. i viarata sashto. a iskash primeri. ti mozhesh li da kazhesh koga tochno si obiknal? da opredelish ako ne chasa, to pone denia?

"може ли да прощаваме само и само за да наложим мнението си или трябва да е безусловно" - ako proshtavame, za da nalozhim posle neshto - ne e bezkoristno i ottam ne istinska, iskrena proshka
a ia pomisli i kazhi mi molia te: da proshtavame li, ako znaem sas sigurnost, che pak shte ni naraniat ako prostim?... da Isus go e napravil, no toi beshe bogochovek.

имах предвид вътре в църквата, сред всички онези моменти, които ще изпитат нашата вяра - да приемаме братята си със слабостите им, като се молим един за друг да пораснем в Христос.
невъзможно е да прощаваме и да искаме да наложим мнението си - това е противоречие в термините.

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

ako pitaz az kakvo bih napravil v tozi slucai, triabva i da znam kakvo tocno e stanalo
zaztoto poniakoga sami sme si vinovni
drug pat nezto stava vatre v nas i ne mozem da se sardim na coveka zaztoto deistvieto mu ni e vkaralo v relsi kadeto mislim za drugi nezta

inace principno poglednato tryabva
no vinagi nai vazno si ostava licnoto otnozenie kam onzi koito ni e obidil

ako darzim na nego to i po leko ponaciame i ako ni e priatel sam se cuvstva vinoven
(e da do drugia pat)
ako ni e bezrazlicen coveka prosto go izbiagvame sledvaztia pat
a i kogato ne darzim na niakoi to i ne ni boli tolkova ce da se cudim kakvo da napravim

isus obace tvardo uceze vsicki coveci (ne samo hrisitianite) da ne gledat na storenoto zlo i da zabraviat

mislia ce tova e sposobnost koiato se razviva
zaztoto covek triabva da se nauci kak da mahva s raka s dostoinstvo za da ne se cuvstva tapkan i unizavan

temata mai e dalga
kakvo misliz ti po vaprosa koito mi zadade

" Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има живот вечен."

Любовта е акт на даване и Божията любов е съвършена в това, че ни е дала съвършена жертва за оправдание на греховете ни, и това е Исус Христос. Бог първо ни е възлюбил, дори когато не е имало низщо за обичане в нас. Неговата заповед към нас е да се обичаме един друг (2 Иоан 1:5) и това е активен израз на вярата ни в Бога. Това трябва да бъде основата за отношенията между хората. Но първо връзката Бог-личност трябва да бъде съвършена, ако ли не, връзката личност-личност винаги ще страда. За това е толкова важно всеки един от нас индивидуално да застане пред Бога и да приеме спасението му чрез вяра и да започне да упражнява вярата си чрез добрте си дела, за да може всеки около нас да види разликата между стария човек и новородената личност.

това е така
но аз и нещо друго си мисля
любовта днес не се търси като отговорност и отношение към определени ценности а само като усещане и възприемане на личности на основата харесва ми-не ми харесва
тази основа всъщност материализира егоизма на всеки да вижда и усеща своите желания материализирани навън
дори и при християни се случва
липсва дълбоката връзка между хората основана на разбирането за любовта като процес - още детето към майката, после детето към по-голям кръг роднини, после детето вече към любимия
в този смисъл и любовта на човек към бога ще бъде същата както е и към хората които познава, дори и да казва че има силна вяра

каква ще е ползата от човек който казва вярвам, обичам бог, а няма развитие на неговата личност в проявяване на тази любов
"който не се грижи за домашните си е по-лош от неверник" - само преносно ли да разбираме тук домашни
не мислите ли че човек първо трябва да се развие в любяща среда и да разбере от опит какво значи да се грижи за други
и чак след това да казва че вярва в бог който е любов
защото иначе цял живот ще остане инфантилен в отношенията си с хора
и ще има само богословските си знания а с тях може да е полезен но за малко...