Спомени.

Имам въпрос.
Откога датират първите ви спомени за настоящият ви живот?
От каква възраст?
Опитайте се да локализирате най-ранните си спомени, усещания, цветове и докосвания!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

за всяка глупост, която ти хрумне на акъла, отделна тема ли смяташ да пускаш?

егати досадника.

като нямаш какво да правиш, що не излезеш с приятели да пиеш по бира, да обсъдите най ранните спомени и от каквото там се интересуваш още.

преливам се...

Имам си въпросчета и си ги задавам.
Отговорите не са задължителни за никому, както и никой не е длъжен да ме чете пряко волята си.
Още по-малко пък ти.
От какво се оплакваш - от липсата на спонсори ли?!
Или от отлетяла муза?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

И двамата ви чета с кеф, дори когато се джафкате приятелски :))))

Мисля от 3-4 годишна.
Помня как си правехме нещо като къщички от шума пред блока и веднъж видях една голяма жаба. После дълго време ме беше страх от купчините изсъхнали листа.
Слизахме по едни стълбички в коритото на "барата" и рисувахме с цветни тебешири.
Паднах от една люлка и ми зашиха брадичката. Още помня усещането при падането.
И други такива.
Ти що питаш?

Нямам сигнатура.

От две годишен.Спомням си земетресението през 1978ма.Имам и други такива.

LVX

това все едно си ми го взел от устата...

също съм '76, и си спомням в коридора на общежитие на Меи-то как хората слизат по стълби през 78ма... дълъг коридор, и прозорец в края, през който се вижда нощта...

От 3 години. Спомням се, че бях едно малко и тъпо лапенце. Не, че сега съм много по-умно де, ама карай

Бях единствено дете в семейството цели 13 години и се мислих, че светът е мой, но много по-късно разбрах тъжната истина, че не е така. Не е кой-знай, колко голям напредък....

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

Вземи да побликуваш култовия сериал в текстов файл в интернет, за да имат всички достъп да всичките му серии.

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

и аз съм учудена, но от годинка и месец-два. спомням си вратата на двора на село, една от онези черните кърпи на нея и майка ми как плаче. веднъж я попитах имало ли е такова нещо - тя каза, че да, баба ми когато е починала - кърпата е седяла на вратата само 40 дни, така че споменът е точно от тогава.
иначе имам много ясни спомени от двегодишна...горкият ми баща - после 20 години му натяквах как безсърдечно ме е шамаросал по дупето една вечер, когато не ми се спеше

Хахах
Преди няколко дни си мислех за същото и даже взех, че си ги записах - да не взема да ги забравя
Най-ранния ми спомен е от кръщенето ми, тогава съм бил точно на 1 година. Спомям си само как странен човек извършваше странна манипулация над мен. Аз ревях та се късах и се чудех защо родителите ми само седят и гледат. Спомням си не толкова отделни събития, а чувства и мисли(ако съм имал такива) Всички спомени от най-ранното ми детство ги свързвам с чувство на дълбок покой. При всички ли е така?

Новия чифт пинсети на дон Алфонсо!

Не се шегувам!

Бил съм мноого, много малък когато по тв-о е започнало излъчването на "Седморката на Блейк". По това време баща ми бил войник и майка ми ме е гладала сама.... Това бил голям проблем за нея... Аз, естествено, не съм искал да заспя сам, а тя не е искала да изпуска филма ме сложила на дивана до нея, загасяла лампата, слагала две големи слушалки на "Софията" и така... По едно време забелязала, че главата ми на 60 градуса, очите ми оцъклени към екрана... Казала "добре, тогава", обърнала ме към тв-то и... не съм бил отлепял очи от него , щом серията свършвала съм ги затварял и моментално съм се отнасял към страната на сънищата...e, това не си го спомням...
Но... преди няколко години излъчваха същия сериал... Седя пред телевизора и викам: "Това съм го гледал някъде!", Майка ми: "Не може да си го гледал...", Аз:"Абе, гледал съм го..."... Тя тогава се сети за този случай и ми го разказа .... Още не мога да повярвам...

.:Nil:Novum:Sub:Sole:.

Наистина :))),и аз така си го спомням.Спомням си прозореца на кухята,
тъмнината,която нахлуваше от там и тревогата,която изпълни атмосферата.

Спомям си и най-първия си сън.Понеже съм роден и живея на морето,в Бургас,той е свързан с него.Спомям си,как с колата потеглихме през плажната ивица и колата нагази в морето.И сякаш някакво чудо или не знам какво,я превърна в нещо като подводница(не че бях виждал такава,но просто вода не влизаше в нея и можехме спокойно да живеем вътре-като в батискаф:))).

И навлизахме все по-дълбоко и по-дълбоко.Вниманието и интереса ми бяха
грабнати от онази синьо-зелена тъмна мъгла в далечината.Изявих желание
"...да идем там".Да видя какво се крие зад мъглата.И баба ми ме успоко-яваше,че ще..."идем там".Доста дълго след това изразът "някъде там" е бил често срещан в речта ми-по думите на нашите:))).

LVX

Остават още няколко елемента.
Един от тях ще се запълни с отговорите на въпроса -
Имали ли сте "чужди" спомени като деца?

тоест вследствие на тези "спомени" да се усещате не съвсем на място, отношението към вас да ви се струва твърде лигваво и вдетинено, да се чудите не ви ли липсва нещо важно и т.н.
Сякаш по-възрастен човек поглежда за момент през очите ви.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Кръгла дървена бесетка с маса и пейка, голямо криво дърво до нея и една много стара баба ... Седяхме си двете и аз си клатех краката, защото бяха късички и не достигаха земята ...(това не е моята баба) ...
Напуснали сме това градче, когато съм била на 2 години и половина и съм се връщала само веднъж там ... Вече нямаше баба, пейка и маса ... от дървото беше останал само дънер ...

А каква е целта на това проучване, Валсо?

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

Една от целите бе, да проверя една хипотеза която гоня като муха от няколко дена, а тя е;
- дали всъщност като деца нямаме "най-пресни" спомени за предишният си живот, т.е. все още не са притулени от Разума?!
- дали тези от нас , изпитващи силен стремеж да се опознаят , нямат ли и по-ранни спомени за себе си? Един вид по-ранно пробуждане или нещо близко до това. Формулировката ми убягва все още.

Питам защото, до преди темата ми се струваше малко странно да имам спомени от пеленаческата си възраст (усещането за повитите около мене пелени е все едно да ти сложат усмирителна риза и да я притегнат до задушаване. много неприятен спомен).
Както ми се струваха и "странни" спомени за срещи с хора починали 6 месеца преди раждането ми.
Някои неща взеха да ми се сглобават като отговори, но все още хипотезата е халтава откъм точна формулировка и яснота.

Затова , може и да задам още някое и друго въпросче, което да я доразвие.
Отговарянето не е задължително.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Na vremeto ni popadna edin test (figuralen), koito izsledvashe otnoshenieto na "dushata" kam niakolko vajni elementa ...
Sled kato se "iztestvahme" edna kamara hora, reshihme da si napravim shega i pokazahme figurkite na 4-godishnata sterka na moia priatelka ... Kogato vidia figurkata, harakterizirasta profesionalnia pat, tia kaza: "Bila sam bulka! Letiala sam s krila!"
Mojesh da si predstavish opulenite ni fizionomii!
Uspeh v "prouchvaneto"!

P.S. Mislia, che chetoh niakade, che kogato dushata vleze v tialoto na bebcheto (koeto po prinzip stava mejdu 4-ti i 6-ti mesez ot bremennostta), tia ima mnogo vajna zadacha za "srabotvaneto" s nego..., no poniakoga se sluchva da go napuska za kratko i da se sresta s drugi dushi ili da "razuchava" sveta naokolo ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

В "Дюн" на Фр. Х. има описано ранно отваряне на съзнанието реализирано в майчината утроба с пряк резултат от това детето е с необичайни способности

напълно е възможно по една или друга причина (при мен беше стрес - от светлините и звуците на заря) възбудата на мозъка генерираща краткотрайна активност характерна за възрастен човек да доведе до повишено оползотворяване на мозъчните способности по-късно.

The Space is my home

- дали всъщност като деца нямаме "най-пресни" спомени за предишният си живот, т.е. все още не са притулени от Разума?!


Май трябваше точно с това да започнеш.Имал съм такива спомени,но се появиха по-късно.Към 5-6 годишна възраст.Повечето от тях се отнасяха
до окултното ми минало.Преди няколко седмици помолих един колега от Занаята да ми разкрие предишните ми животи и нещата,които помнех от дете и които не бях споделял с никого,ги чух от неговата уста.

Доста неща от предишни животи се явяваха в сънищата ми,както и спонтанно нахлувайки.Но и много неща от пъзела липсват...

LVX