Ориген, ч.І
28 отговора
376 прегледа
Ориген, ч.І
Наскоро прочетах една книга - "Апология на Ориген". Мисля, че тя повдига някои интересни въпроси. Ориген е автора на първия богословски синтез в историята на Църквата (нач. на ІІІ в.), предхождащ този на светите Кападокийци (края на IV в.), върху който се основават повечето от догмите на Вселенските събори. Самият Ориген е бил осъден от Събора в Константинопол през 553г. Но дали това означава, че учението му не заслужава внимание?
Ето някои цитати от книгата:
----------------------------------------------------------------------
Когато от днешна перспектива се занимаваме с разглеждането на философията на Ориген, ние трябва да имаме в предвид един много важен факт. В епохата на ранното Християнство, която обхваща периода от основаването на Църквата до първия Вселенски събор (Никея, 325г.), са съществували предпоставки за различни възможни разгръщания в сферата на философията и теологията. Това е един период на бурна мисловна динамика, която започва да се канализира едва след официалното признаване на Християнството в Римската империя и институционализирането на Църквата.
.....
Първото цялостно, систематично, рационално аргументирано богословско съчинение, подробно излагащо Христовото учение (първата теологическа сума), в историята на Християнската мисъл се нарича “За Началата” (“De Principiis”), писано е около 215г. и принадлежи на най-известния представител на Александрийската школа – Ориген (185 – 254г.). От огромния брой съчинения на този велик църковен учител, които според св. Епифаний са 6000 (!) на брой, са запазени само няколко (все пак внушителни по обем), от които най-важни са три: вече споменатото “За Началата”, “Против Келс” – оборване на езическата философия и “Коментар към Евангелието от Иоан”.
......
Учението на Ориген, най-пълно и ясно е изложено в неговото монументално съчинение за “ За Началата”. В тази глава ние ще направим един кратък анализ на това съчинение*, за да добият читателите общ поглед върху философското наследство на този велик учен. Книгата е разделена на пет части: Пролог – в него е разкрита целта на съчинението; Книга първа – в нея Ориген излага своята теология (учението за Бога); Книга втора – представя учението за света (космологията); Книга трета – занимава се със сотериологията или учението за Спасението; Книга четвърта – посветена е на Свещ. Писание.
......
Учението на Ориген за душата и Спасението: Душата е сътворена от Бога. Но тъй като е сътворена, (т.е. била е създадена, като преди това не е съществувала) поради този факт – нейното първоначално не-съществуване и последвалото й встъпване в съществуване или прехождането й от не-битие към битие – тя по необходимост притежава в себе си възможността за промяна. Бог сътворява душата съвършена, но нейното съвършенство се различава от това на Бога. Той има Своето съвършенство от Себе Си, докато тя го е получила от Него по благодат. Както казва “За Началата”: “Каквато и сила да притежават (разумните творения), тя не се намира у тях по природа, но се дължи на благостта на Създателя. Ето защо тя не е тяхна собственост и не им принадлежи неизменно.” (ЗН, ІІ 9, 2).
Ориген обяснява съществуващото неравенство и изобщо съществуването на материалния свят и страданието с грехопадението. Причината за него се корени в самите разумни духове. Първоначално те пребивавали в състояние на съзерцание на Логоса и се къпели в неговата благодат. Уви, поради тяхната изменчивост у някои от разумните създания се породил стремеж към отделяне и обособяване от Бога. Те желаели да бъдат напълно независими и да живеят по своя воля, сиреч да станат богуравни. Но отделяйки се от Бога, който е Източникът на техния живот и битие, те започнали да пропадат в невежеството и небитието. Тогава Бог, за да спре тяхното падение и самоунищожение, което щяло да продължи вечно, им “подложил” материалния свят, за да има, образно казано, в какво да паднат. Ония духове, които най-малко се отклонили от Бога, образували ангелския свят. Съгрешилите в най-голяма степен, у които не се намерила и следа от покаяние, се превърнали в демони. Човекът и човешкият свят, заемат определено средищно положение.
Ориген се противопоставя на всякакъв детерминизъм. За него с разума, е зададена и свободата, безусловната свобода на волята и Бог няма никаква вина за падението на духовете. Ето какво казва той: "На тези разумни същества непосредствено била дадена свободна воля. Тази свобода подбудила всяко от тях или към подражание на Бога, или към отпадане от Него. Това се явява причина за неравенството сред разумните биващи. То не произхожда от волята на Създателя, а от собствения им свободен избор.” (ЗН, ІІ 9, 6). Грехопадението може да се разглежда и като изстиване в любовта към Бога, тъй като именно любовта е свързващата сила между Твореца и Неговото творение. Ако човешката душа, която е паднал дух*, израсне в любовта, тя би могла, след смъртта на тялото да се издигне в ангелския свят. Ако продължи да изстива, съзнателно пренебрегвайки Божията воля, то тя ще пропадне е още по-мрачни сфери на битието – в света на демоните (ада).
Материята, сама по себе си, не бива да се разглежда като зло, в истинския смисъл на думата, както твърдят манихеите*. Според Ориген, тя се явява лечително средство за душата. Страданието, което е резултат от недобродетелните постъпки на хората, има пречистваща функция и не бива да се разглежда като наказание, а като средство за поправление. Целият процес на очистване на душата и въздигането й към първоначалното и състояние на чисто духовно съществуване, се осъществява под благодатното въздействие на Божественото. Процесът не е внезапен, а постепен, извършва се на етапи. За човека той започва в земния живот и продължава след смъртта. Душата на грешника се преражда в друго тяло и продължава очистването си. Това е т.нар. учение за метемпсихозата. Праведните получават светли и финни тела и попадат в ангелския свят.
В определени моменти, Бог прилага и второ лечително средство спрямо душите и това е унищожаването на материалния свят. Както отделната душа се преражда от едно тяло в друго, така и самата Вселена след определен период на съществуване, определен от Бога, се разрушава (загива), след което отново бива пресътворена (ражда се отново). Ориген вярва, че всеки следващ Космос е по-добър от предходния. Това учение за цикличното възникване и унищожаване на Вселената е в хармония с теориите на съвременната наука за Големия взрив и Големия срив*.
Ориген изключва съществуването на вечния Ад. Тъй като злото няма самостоятелно битие и следователно не може да съществува вечно, то и наказанията за него имат само изправителен характер и също не могат да бъдат вечни. Той вярва, че ще настъпи момент, когато всички души ще бъдат пречистени и ще се възстановят в първоначалното си съвъртшенство (apokatastasis). Дори сам Сатана ще се покае. Злото ще изчезне. Материята окончателно ще отпадне от битието и всички духове ще съзерцават вечно Светлината на Божествения Логос. Тогава ще се изпълнят думите на Свещ. Писание, че всичко ще се покори на Христа и Бог ще бъде всичко във всички (І Кор. 15:27). Тази е надеждата на Ориген: “Тогава, когато краят се съедини с началото, ще се възстанови състоянието на рационалните същества, в което те са пребивавали преди да ядат от дървото за познаване на добро и зло (Сир. Преди Грехопадението)…Той, единният благ Бог, ще бъде всичко за всяко рационално същество – не само за някои индивиди, нито за голям брой от тях, но за всички. И когато смъртта вече не съществува, нито жилото на смъртта, нито каквото и да било зло, тогава Бог ще бъде “всичко във всички” (ЗН, ІІІ 6, 3).
Интересно е учението на Ориген за изкупителното дело на Христа. Според него, Христос дал на дявола своята душа като откуп за душите на хората, над които дявола владеел по право. Но като я получил, князът на мрака не могъл да я овладее. Това учение звучи твърде еретично на съвременните теолози, но според нас то трябва да се приема алегорично. Как и защо, ще обясним в следващата глава.
......
Първи въпрос: За душата на човека и нейното сътворение, грехопадение и спасение.
Според учението на днешната Църква, Бог сътворява духовния и материалния свят едновременно. Господ създава индивидуалната човешка душа в момента на зачатието на тялото в утробата на майката (т.нар. креационна теория). Адам и Ева, прародителите на човечеството, съгрешили против Бога и затова били изгонени от рая, който първоначално обитавали, като от този момент станали смъртни. От там насетне, грехът се е предавал и продължава да се предава по рождение на всички техни потомци, сир. на всички хора по лицето на Земята. Това е т.нар. първороден грях, заради който, всички са осъдени да умрат. След смъртта на тялото, душата бива изправена на индивидуален съд. Когато настъпи деня на Страшния Съд, всички тела ще възкръснат от гробовете и душите ще се съединят повторно с тях – всяка душа със своето си тяло. Тогава праведните ще заживеят завинаги в Царството Божие, а грешниците ще бъдат хвърлени в адския огън за вечни мъки.
Противно на това е писаното от Ориген. Според изложеното от него учение, Бог е създал разумните духове и духовния свят преди материята. Появата на материалната Вселена се явява пряко следствие от грехопадението (отпадането на духовете от техния Първоизточник). Материята е само временно лечително средство за падналите души. Душата пребивава в тялото като в затвор, но не е съединена с него за наказание, а за поправление. След смъртта, тя се преражда в друго тяло. Това какво тяло ще получи, зависи от собствените й дела в предишния й земен живот. Този процес продължава дотогава, докато душата постигне определена степен на нравствено съвършенство и се очисти от привързаността към материалното. Тогава тя се освобождава от раждането и смъртта. Когато всички души постигнат Спасение и възстановят своя първоначален статус на съвършенство, материалният свят ще изчезне и цялото творение ще се възвърне към своя Божествен Първоизточник. Не може да съществува вечен Ад. Злото ще изчезне завинаги. Бог ще бъде всичко във всички. Накрая дори сам Сатана ще се покае и всичко ще се покори на Христа.
Този конфликт би могъл да бъде решен по следния начин: За да преценим коя от двете позиции е по-близо до истината – тази на Ориген или тази на днешната Църква – нека да започнем изследването от нашия ежедневен опит.
Ние всички знаем, че злото и страданието съществуват в света. За да се убеди човек в това не са му необходими кой знае какви философски размишления, достатъчно е просто да погледне от прозореца на стаята си.
И съвременните теолози и Ориген са единодушни в становището си, че всичкото зло идва от извратената воля на разумните творения, а Бог не носи никаква вина за съществуването му. Но Ориген развива този възглед много по-последователно, от който и да било друг християнски мислител. Най-слабото място в доктрината на днешната Църква е проблема за неравенството, който никой от богословите извън Оригеновата традиция не успява да разреши по адекватен начин.
Свещ. Писание свидетелствува, че Бог е Справедлив и то винаги и при всички обстоятелства. Но ако това наистина е така, защо Той допуска съществуването на неравенството в света, като на едни хора е придал повече, а на други по-малко съвършенство и дарби? Защо едни се раждат бедни, други богати, едни умни, други глупави, едни красиви, а други грозни? Ако един човек се роди с някакво увреждане или при ужасно мизерни условия, които предрешават целия му по нататъшен живот, то за чии грехове плаща той със своето страдание? Днешната Църква не може да отговори на тези въпроси, защото според нейната доктрина Бог сътворява душата със зачатието на тялото в майчината утроба. Но ако това е така, как тогава Той отсъжда коя индивидуална душа, в кое точно тяло и при какви конкретни условия да се роди? На какво основание справедливия Господ отрежда на една душа още със самото й раждане добър и щастлив живот, а на друга болка и страдания. Но да оставим за момент чисто материалните измерения на проблема. Защо едни хора притежават по рождение по-големи духовни и интелектуални заложби от други? Ако Бог създава душата при зачатието, то Той, за да бъде справедлив, би трябвало да твори всички души еднакви, а на практика не е така. Разликата между гения и умствено недоразвития е вродена и независеща от материалните условия, следователно ако душата не съществува преди тялото, то тази разлика очевидно е проява на несправедливост от страна на Бога. А не е ли още по-явна разликата между човека от една страна и ангела от друга? Как може да бъде обяснена тя? Защо Господ е създал ангелите толкова по-съвършени от хората*? Изправени пред тези въпроси теолозите невинно повдигат рамене и повтарят една и съща фраза: “Неведоми са пътищата Господни!”. Да, но едно е да не знаеш, друго е изобщо да не се опитваш да разбереш, избирайки догмата пред здравия разум.
Единственият начин да защитим вярата в Божествената справедливост е да приемем като необходимо истинно положение, твърдението на Ориген, че първоначално всички разумни същества – и хора и ангели – са били създадени от Бога напълно равни. Но как тогава се е появило неравенството? Явно не по воля на Бога, ако желаем да бъден последователни в разсъжденията си, което неминуемо ни отвежда към идеята за някакво Грехопадение, състоящо се в нарушаване на първоначалната хармония, чрез престъпване на Божията Воля от страна на някои от разумните същества. Накратко, от това, че Бог е справедлив и че неравенството е зададено още със самото раждане и началото на земния живот, заключаваме, че съществуването на душата предхожда това на тялото и че тя е свързана с тялото за наказание или по-скоро, тъй като Бог е и милостив, за поправление.
Сътворението на душата предхожда не само това на тялото, но и на целия материален свят. Космологията на Ориген, според която Вселената не съдържа безкраен брой неща, възникнала е и ще дойде момент, когато ще престане да съществува, се потвърждава от съвременната астрофизика. В своето съчинение “Кратка история на времето”*, най-известният съвременен астрофизик Стивън Хокинг излага същите теории подкрепени със сериозна, строго научна аргументация. Той доказва, че Вселената е започнала съществуването си от една безкрайно мака точка с безкрайна плътност в следствие на т.нар. Голям Взрив. Преди това, ако изобщо можем да използваме думата “преди”, не са съществували нито времето, нито пространството, като основни измерения на материалното битие. Вселената равномерно се разширява, като заедно с нея се “разширяват” и самите време и пространство. Ще дойде момент, в който, под действието на определени гравитационни сили, ще настъпи обратния процес или т.нар. Голям Срив, когато цялата Вселена ще се свие обратно до точка с нулев обем и физическото време-пространство ще изчезне.
Ориген казва, че Вселената периодично възниква и се разрушава, т.е. че съществува поредица от повтарящи се цикли на съществуване и несъществуване на материалния свят. Хокинг също не изключва подобна хипотеза.
Голямото изпитание пред което Космологията на Ориген изправя човешкото мислене е как така в Космоса съществуват краен брой неща? Ако е така, то и самата Вселена би трябвало да бъде крайна? Разрешението на този проблем ни дава съвременната наука. Според редица авторитетни учени, физическото време-пространство е изкривено и огънато по такъв начин, че образува една затворена повърхнина. Вселената съдържа крайно количество материя, но едновременно с това няма граници в пространствен смисъл. Ако дадено тяло се движи в Космоса по права линия, то няма да срещне пред себе си преграда, отвъд която не може да продължи, но би трябвало да се върне там, откъдето е тръгнало. Разбира се това не може да се случи на практика, тъй като докато тялото се върне в първоначалната си точка, Вселената отново ще се е свила. Хокинг казва, че повърхнината на време-пространството е подобна на земната повърхност, но с повече измерения. Така както можете да обиколите земята и да се върнете в изходната си точка, без опасност да паднете от “края на света”, така и движейки се във Вселенета, няма да срещнете граница, но отново ще се върнете там, откъдето сте тръгнали.
И тъй, ако Вселената ту възниква, ту изчезва, т.е. редуват се цикли на съществуване и не-съществуване на материалния свят, то явно душите не се нуждаят от материята за своето съществуване. Но защо тогава Бог сътворява материалния свят? Причината, поради която Бог изобщо сътворява някакви неща е, че той е Благ и всемогъщ, а такъв Той би могъл да бъде единствено ако е налично някакво инобитие (макар и не в същинския смисъл на думата, сир. на “друго битие”, защото това инобитие съществува от и чрез Него, но все пак нещо, което не е напълно тъждествено на Самия Него), което Той да устройва и управлява. Но за тази цел биха били достатъчни чистите духове и духовния свят. Защо Му е била материята? Защо се казва, че “В началото Бог сътвори небето и земята (духовния и материалния свят)” (Бит. 1:1)? Защо не е сътворил само небето? Дори богословите, които твърдят, че тялото и душата са изначално съединени, все пак признават възможността за съществуване на духовни форми без материя – ангелите*. И тъй, ако всички са единодушни, че духовната субстанция може да съществува и самостоятелно, тогава защо на Бог му е била необходима материята? Както и да тълкуваме Библията, от нея непосредствено става ясно, че битието на материята е от по-нисш порядък спрямо това на духа. Следователно единственото смислено обяснение на нейното съществуване, несъмнено е свързано с идеята за грехопадението.
Но, ще кажат някои теолози, Бог не се подчинява на никаква необходимост, следователно питането “защо на Бог му е било необходимо да създаде материята” е погрешно – Той я създава, просто защото така е пожелал! Добре, само че според нас в една такава постановка се съдържа нещо недостойно за Божественото и следователно тя по необходимост е неистинна, тъй като в теологията, ако едно изказване съдържа нещо недостойно за Бога, то следва да се отхвърли незабавно, защото Бог, по определениe, е Висшето Съвършенство. Това се вижда ако разгледаме самото понятие за телесност. Именно телесността е онова, което прави възможни болката и страданието. Значи ако Бог е създал тялото и душата изначално свързани (ипостасно единени) и така е направил възможно една душа, която при сътворяването си е била още без всякакъв грях, да страда и да изпитва болка, то това очевидно е един зъл бог, а не Онзи, за когото Христос говори в Евангелието. Тезата за наследяването на греха е абсурдана. Ако Бог наказва хората още със самото им появяване, за нечий чужд грях (в случая на някакви явно митични и алегорични фигури – древните “прародители” Адам и Ева), то Той е абсолютно несправедлив. Ето защо, ние сме длъжни да приемем, ако желаем да съхраним вярата си в Божията благост и справедливост, че всички, които са свързани с тела (както казахме, не за наказание, а за поправление) са претърпели някакво грехопадение, което се е състояло преди телата им да бъдат сътворени и че самите тези тела-затвори, както и целият материален свят са възникнали в следствие на това грехопадение.
От учението, че духа е създаден преди материята, по съвсем естествен начин се извежда и теорията за прераждането на душата от едно тяло в друго. Целта на въплъщението на душата в материално тяло е тя да се очисти от греха и невежеството и да осъществи процеса на възвръщането си към Бога. Всички обаче сме свидетели, че това, за повечето души, е неосъществимо в рамките на един земен живот – някои хора умират достигнали святост, но повечето умират в състояние на греховност – и следователно онези, които са умрели грешни по необходимост трябва да продължат очистването си в друго материално тяло. Цикъла смърт-прераждане се повтаря докато душата заслужи Спасението.
Във философията на Ориген, теорията за трансмиграцията на душите следва и от отрицанието на идеята за съществуването на вечен ад. Ако няма ад, напълно логично е, че щом човек не успее да се спаси в настоящия си живот, то ще трябва да се прероди и да опита отново. Най-големият парадокс в доктрината на съвременната Църква е, че тя отрича всякакво битие на злото (то е недостиг, липса на добро, ущърбност на битието) и едновременно с това подържа вярата във вечния Ад. Тези две тези са напълно несъвместими. Ако злото не притежава самостоятелно битие, то и наказанията за него биха могли да имат само изправителен характер и не могат да бъдат вечни. Всъщност, макар да съществува свят на демоните, истинският ад е по-скоро определено състояние на душата. Според Ориген “огънят” на геената, за който говори Иисус е изгарящия греховете огън на съвестта, а “външната тъмнина” е мрака на невежеството на душите, отдалечили се от Божествената Светлина. Ако се замислим сериозно по този въпрос, не може да не си дадем сметка, че едва ли има толкова голямо престъпление, което да заслужи вечно наказание. Но дори наистина да има толкова тежък грях, този бог, който е в състояние вечно да изтезава една създадена от него душа, явно е някакъв жесток демон, а не Милостивия Отец на Иисуса Христа. Ето защо, ние сме дълбоко убедени, че не можем да изоставим учението за прераждането (метемпсихозата) без да извършим богохулство.........Когато говорим за трансмиграцията на душите не можем да не засегнем темата за талантите и способностите. Известно е, че едни хора се раждат по-надарени от други в дадена сфера. Например, някой може цял живот да не е в състояние да нарисува една права черта (образно казано), докато други сякаш са родени художници. Нима Бог, произволно раздава даровете си така, че едни получават много, а други почти нищо? Вярата в неговата справедливост ни кара да отхвърлим подобна възможност. Какво всъщност представлява таланта в светлината на учението за метемпсихозата? Това е синтеза, есенцията на опита на душата натрупан в предишните й животи на Земята. Това се отнася не само до заложби в сферата на изкуствата, но и за интелигентността. При смъртта, натрупаните способности на душата не се губят. Екстратът от тях се пренася в новата инкарнация. Ако не беше така, то или всички хора щяха да бъдат еднакво интелигентни и надарени, или Бог просто не би бил справедлив. И двете последни твърдения обаче са неистинни.
Това отново ни връща към вече разгледания въпрос за неравенството, който е в основата на вярата в превъплъщението на душите. Коя душа в какви условия ще се роди, зависи от собствените й постъпки в предишните инкарнации. Всяка постъпка на човека оказва влияние върху бъдещето му съществуване, както в настоящия, така и в следващия му живот на Земята. Трябва обаче да се пазим от грешката, която допускат някои индийски философи*, твърдейки, че съществува някакъв механистичен принцип (карма), който като автомат преразпределя душите след смъртта в нови тела. Вдействителност, всичко свързано с обстоятелствата около новото въплъщение на душата се определя от Божия Промисъл. Бог сам, за всеки отделен човек решава, кога, къде и в какви условия ще се роди и при вземането на това решение, Той, Който е милостив и състрадателен, се ръководи не от мисълта за наказание, а желае да даде на всяка душа онези условия, които биха били най-подходящи за собствената й еволюция. Злото, казахме вече, не идва от Бога, а от разумните творения.
-----------------------------------------------------------------
Засега толкова! Помислете върху текста и ако има интерес ще има и продължение на темата!
Ето някои цитати от книгата:
----------------------------------------------------------------------
Когато от днешна перспектива се занимаваме с разглеждането на философията на Ориген, ние трябва да имаме в предвид един много важен факт. В епохата на ранното Християнство, която обхваща периода от основаването на Църквата до първия Вселенски събор (Никея, 325г.), са съществували предпоставки за различни възможни разгръщания в сферата на философията и теологията. Това е един период на бурна мисловна динамика, която започва да се канализира едва след официалното признаване на Християнството в Римската империя и институционализирането на Църквата.
.....
Първото цялостно, систематично, рационално аргументирано богословско съчинение, подробно излагащо Христовото учение (първата теологическа сума), в историята на Християнската мисъл се нарича “За Началата” (“De Principiis”), писано е около 215г. и принадлежи на най-известния представител на Александрийската школа – Ориген (185 – 254г.). От огромния брой съчинения на този велик църковен учител, които според св. Епифаний са 6000 (!) на брой, са запазени само няколко (все пак внушителни по обем), от които най-важни са три: вече споменатото “За Началата”, “Против Келс” – оборване на езическата философия и “Коментар към Евангелието от Иоан”.
......
Учението на Ориген, най-пълно и ясно е изложено в неговото монументално съчинение за “ За Началата”. В тази глава ние ще направим един кратък анализ на това съчинение*, за да добият читателите общ поглед върху философското наследство на този велик учен. Книгата е разделена на пет части: Пролог – в него е разкрита целта на съчинението; Книга първа – в нея Ориген излага своята теология (учението за Бога); Книга втора – представя учението за света (космологията); Книга трета – занимава се със сотериологията или учението за Спасението; Книга четвърта – посветена е на Свещ. Писание.
......
Учението на Ориген за душата и Спасението: Душата е сътворена от Бога. Но тъй като е сътворена, (т.е. била е създадена, като преди това не е съществувала) поради този факт – нейното първоначално не-съществуване и последвалото й встъпване в съществуване или прехождането й от не-битие към битие – тя по необходимост притежава в себе си възможността за промяна. Бог сътворява душата съвършена, но нейното съвършенство се различава от това на Бога. Той има Своето съвършенство от Себе Си, докато тя го е получила от Него по благодат. Както казва “За Началата”: “Каквато и сила да притежават (разумните творения), тя не се намира у тях по природа, но се дължи на благостта на Създателя. Ето защо тя не е тяхна собственост и не им принадлежи неизменно.” (ЗН, ІІ 9, 2).
Ориген обяснява съществуващото неравенство и изобщо съществуването на материалния свят и страданието с грехопадението. Причината за него се корени в самите разумни духове. Първоначално те пребивавали в състояние на съзерцание на Логоса и се къпели в неговата благодат. Уви, поради тяхната изменчивост у някои от разумните създания се породил стремеж към отделяне и обособяване от Бога. Те желаели да бъдат напълно независими и да живеят по своя воля, сиреч да станат богуравни. Но отделяйки се от Бога, който е Източникът на техния живот и битие, те започнали да пропадат в невежеството и небитието. Тогава Бог, за да спре тяхното падение и самоунищожение, което щяло да продължи вечно, им “подложил” материалния свят, за да има, образно казано, в какво да паднат. Ония духове, които най-малко се отклонили от Бога, образували ангелския свят. Съгрешилите в най-голяма степен, у които не се намерила и следа от покаяние, се превърнали в демони. Човекът и човешкият свят, заемат определено средищно положение.
Ориген се противопоставя на всякакъв детерминизъм. За него с разума, е зададена и свободата, безусловната свобода на волята и Бог няма никаква вина за падението на духовете. Ето какво казва той: "На тези разумни същества непосредствено била дадена свободна воля. Тази свобода подбудила всяко от тях или към подражание на Бога, или към отпадане от Него. Това се явява причина за неравенството сред разумните биващи. То не произхожда от волята на Създателя, а от собствения им свободен избор.” (ЗН, ІІ 9, 6). Грехопадението може да се разглежда и като изстиване в любовта към Бога, тъй като именно любовта е свързващата сила между Твореца и Неговото творение. Ако човешката душа, която е паднал дух*, израсне в любовта, тя би могла, след смъртта на тялото да се издигне в ангелския свят. Ако продължи да изстива, съзнателно пренебрегвайки Божията воля, то тя ще пропадне е още по-мрачни сфери на битието – в света на демоните (ада).
Материята, сама по себе си, не бива да се разглежда като зло, в истинския смисъл на думата, както твърдят манихеите*. Според Ориген, тя се явява лечително средство за душата. Страданието, което е резултат от недобродетелните постъпки на хората, има пречистваща функция и не бива да се разглежда като наказание, а като средство за поправление. Целият процес на очистване на душата и въздигането й към първоначалното и състояние на чисто духовно съществуване, се осъществява под благодатното въздействие на Божественото. Процесът не е внезапен, а постепен, извършва се на етапи. За човека той започва в земния живот и продължава след смъртта. Душата на грешника се преражда в друго тяло и продължава очистването си. Това е т.нар. учение за метемпсихозата. Праведните получават светли и финни тела и попадат в ангелския свят.
В определени моменти, Бог прилага и второ лечително средство спрямо душите и това е унищожаването на материалния свят. Както отделната душа се преражда от едно тяло в друго, така и самата Вселена след определен период на съществуване, определен от Бога, се разрушава (загива), след което отново бива пресътворена (ражда се отново). Ориген вярва, че всеки следващ Космос е по-добър от предходния. Това учение за цикличното възникване и унищожаване на Вселената е в хармония с теориите на съвременната наука за Големия взрив и Големия срив*.
Ориген изключва съществуването на вечния Ад. Тъй като злото няма самостоятелно битие и следователно не може да съществува вечно, то и наказанията за него имат само изправителен характер и също не могат да бъдат вечни. Той вярва, че ще настъпи момент, когато всички души ще бъдат пречистени и ще се възстановят в първоначалното си съвъртшенство (apokatastasis). Дори сам Сатана ще се покае. Злото ще изчезне. Материята окончателно ще отпадне от битието и всички духове ще съзерцават вечно Светлината на Божествения Логос. Тогава ще се изпълнят думите на Свещ. Писание, че всичко ще се покори на Христа и Бог ще бъде всичко във всички (І Кор. 15:27). Тази е надеждата на Ориген: “Тогава, когато краят се съедини с началото, ще се възстанови състоянието на рационалните същества, в което те са пребивавали преди да ядат от дървото за познаване на добро и зло (Сир. Преди Грехопадението)…Той, единният благ Бог, ще бъде всичко за всяко рационално същество – не само за някои индивиди, нито за голям брой от тях, но за всички. И когато смъртта вече не съществува, нито жилото на смъртта, нито каквото и да било зло, тогава Бог ще бъде “всичко във всички” (ЗН, ІІІ 6, 3).
Интересно е учението на Ориген за изкупителното дело на Христа. Според него, Христос дал на дявола своята душа като откуп за душите на хората, над които дявола владеел по право. Но като я получил, князът на мрака не могъл да я овладее. Това учение звучи твърде еретично на съвременните теолози, но според нас то трябва да се приема алегорично. Как и защо, ще обясним в следващата глава.
......
Първи въпрос: За душата на човека и нейното сътворение, грехопадение и спасение.
Според учението на днешната Църква, Бог сътворява духовния и материалния свят едновременно. Господ създава индивидуалната човешка душа в момента на зачатието на тялото в утробата на майката (т.нар. креационна теория). Адам и Ева, прародителите на човечеството, съгрешили против Бога и затова били изгонени от рая, който първоначално обитавали, като от този момент станали смъртни. От там насетне, грехът се е предавал и продължава да се предава по рождение на всички техни потомци, сир. на всички хора по лицето на Земята. Това е т.нар. първороден грях, заради който, всички са осъдени да умрат. След смъртта на тялото, душата бива изправена на индивидуален съд. Когато настъпи деня на Страшния Съд, всички тела ще възкръснат от гробовете и душите ще се съединят повторно с тях – всяка душа със своето си тяло. Тогава праведните ще заживеят завинаги в Царството Божие, а грешниците ще бъдат хвърлени в адския огън за вечни мъки.
Противно на това е писаното от Ориген. Според изложеното от него учение, Бог е създал разумните духове и духовния свят преди материята. Появата на материалната Вселена се явява пряко следствие от грехопадението (отпадането на духовете от техния Първоизточник). Материята е само временно лечително средство за падналите души. Душата пребивава в тялото като в затвор, но не е съединена с него за наказание, а за поправление. След смъртта, тя се преражда в друго тяло. Това какво тяло ще получи, зависи от собствените й дела в предишния й земен живот. Този процес продължава дотогава, докато душата постигне определена степен на нравствено съвършенство и се очисти от привързаността към материалното. Тогава тя се освобождава от раждането и смъртта. Когато всички души постигнат Спасение и възстановят своя първоначален статус на съвършенство, материалният свят ще изчезне и цялото творение ще се възвърне към своя Божествен Първоизточник. Не може да съществува вечен Ад. Злото ще изчезне завинаги. Бог ще бъде всичко във всички. Накрая дори сам Сатана ще се покае и всичко ще се покори на Христа.
Този конфликт би могъл да бъде решен по следния начин: За да преценим коя от двете позиции е по-близо до истината – тази на Ориген или тази на днешната Църква – нека да започнем изследването от нашия ежедневен опит.
Ние всички знаем, че злото и страданието съществуват в света. За да се убеди човек в това не са му необходими кой знае какви философски размишления, достатъчно е просто да погледне от прозореца на стаята си.
И съвременните теолози и Ориген са единодушни в становището си, че всичкото зло идва от извратената воля на разумните творения, а Бог не носи никаква вина за съществуването му. Но Ориген развива този възглед много по-последователно, от който и да било друг християнски мислител. Най-слабото място в доктрината на днешната Църква е проблема за неравенството, който никой от богословите извън Оригеновата традиция не успява да разреши по адекватен начин.
Свещ. Писание свидетелствува, че Бог е Справедлив и то винаги и при всички обстоятелства. Но ако това наистина е така, защо Той допуска съществуването на неравенството в света, като на едни хора е придал повече, а на други по-малко съвършенство и дарби? Защо едни се раждат бедни, други богати, едни умни, други глупави, едни красиви, а други грозни? Ако един човек се роди с някакво увреждане или при ужасно мизерни условия, които предрешават целия му по нататъшен живот, то за чии грехове плаща той със своето страдание? Днешната Църква не може да отговори на тези въпроси, защото според нейната доктрина Бог сътворява душата със зачатието на тялото в майчината утроба. Но ако това е така, как тогава Той отсъжда коя индивидуална душа, в кое точно тяло и при какви конкретни условия да се роди? На какво основание справедливия Господ отрежда на една душа още със самото й раждане добър и щастлив живот, а на друга болка и страдания. Но да оставим за момент чисто материалните измерения на проблема. Защо едни хора притежават по рождение по-големи духовни и интелектуални заложби от други? Ако Бог създава душата при зачатието, то Той, за да бъде справедлив, би трябвало да твори всички души еднакви, а на практика не е така. Разликата между гения и умствено недоразвития е вродена и независеща от материалните условия, следователно ако душата не съществува преди тялото, то тази разлика очевидно е проява на несправедливост от страна на Бога. А не е ли още по-явна разликата между човека от една страна и ангела от друга? Как може да бъде обяснена тя? Защо Господ е създал ангелите толкова по-съвършени от хората*? Изправени пред тези въпроси теолозите невинно повдигат рамене и повтарят една и съща фраза: “Неведоми са пътищата Господни!”. Да, но едно е да не знаеш, друго е изобщо да не се опитваш да разбереш, избирайки догмата пред здравия разум.
Единственият начин да защитим вярата в Божествената справедливост е да приемем като необходимо истинно положение, твърдението на Ориген, че първоначално всички разумни същества – и хора и ангели – са били създадени от Бога напълно равни. Но как тогава се е появило неравенството? Явно не по воля на Бога, ако желаем да бъден последователни в разсъжденията си, което неминуемо ни отвежда към идеята за някакво Грехопадение, състоящо се в нарушаване на първоначалната хармония, чрез престъпване на Божията Воля от страна на някои от разумните същества. Накратко, от това, че Бог е справедлив и че неравенството е зададено още със самото раждане и началото на земния живот, заключаваме, че съществуването на душата предхожда това на тялото и че тя е свързана с тялото за наказание или по-скоро, тъй като Бог е и милостив, за поправление.
Сътворението на душата предхожда не само това на тялото, но и на целия материален свят. Космологията на Ориген, според която Вселената не съдържа безкраен брой неща, възникнала е и ще дойде момент, когато ще престане да съществува, се потвърждава от съвременната астрофизика. В своето съчинение “Кратка история на времето”*, най-известният съвременен астрофизик Стивън Хокинг излага същите теории подкрепени със сериозна, строго научна аргументация. Той доказва, че Вселената е започнала съществуването си от една безкрайно мака точка с безкрайна плътност в следствие на т.нар. Голям Взрив. Преди това, ако изобщо можем да използваме думата “преди”, не са съществували нито времето, нито пространството, като основни измерения на материалното битие. Вселената равномерно се разширява, като заедно с нея се “разширяват” и самите време и пространство. Ще дойде момент, в който, под действието на определени гравитационни сили, ще настъпи обратния процес или т.нар. Голям Срив, когато цялата Вселена ще се свие обратно до точка с нулев обем и физическото време-пространство ще изчезне.
Ориген казва, че Вселената периодично възниква и се разрушава, т.е. че съществува поредица от повтарящи се цикли на съществуване и несъществуване на материалния свят. Хокинг също не изключва подобна хипотеза.
Голямото изпитание пред което Космологията на Ориген изправя човешкото мислене е как така в Космоса съществуват краен брой неща? Ако е така, то и самата Вселена би трябвало да бъде крайна? Разрешението на този проблем ни дава съвременната наука. Според редица авторитетни учени, физическото време-пространство е изкривено и огънато по такъв начин, че образува една затворена повърхнина. Вселената съдържа крайно количество материя, но едновременно с това няма граници в пространствен смисъл. Ако дадено тяло се движи в Космоса по права линия, то няма да срещне пред себе си преграда, отвъд която не може да продължи, но би трябвало да се върне там, откъдето е тръгнало. Разбира се това не може да се случи на практика, тъй като докато тялото се върне в първоначалната си точка, Вселената отново ще се е свила. Хокинг казва, че повърхнината на време-пространството е подобна на земната повърхност, но с повече измерения. Така както можете да обиколите земята и да се върнете в изходната си точка, без опасност да паднете от “края на света”, така и движейки се във Вселенета, няма да срещнете граница, но отново ще се върнете там, откъдето сте тръгнали.
И тъй, ако Вселената ту възниква, ту изчезва, т.е. редуват се цикли на съществуване и не-съществуване на материалния свят, то явно душите не се нуждаят от материята за своето съществуване. Но защо тогава Бог сътворява материалния свят? Причината, поради която Бог изобщо сътворява някакви неща е, че той е Благ и всемогъщ, а такъв Той би могъл да бъде единствено ако е налично някакво инобитие (макар и не в същинския смисъл на думата, сир. на “друго битие”, защото това инобитие съществува от и чрез Него, но все пак нещо, което не е напълно тъждествено на Самия Него), което Той да устройва и управлява. Но за тази цел биха били достатъчни чистите духове и духовния свят. Защо Му е била материята? Защо се казва, че “В началото Бог сътвори небето и земята (духовния и материалния свят)” (Бит. 1:1)? Защо не е сътворил само небето? Дори богословите, които твърдят, че тялото и душата са изначално съединени, все пак признават възможността за съществуване на духовни форми без материя – ангелите*. И тъй, ако всички са единодушни, че духовната субстанция може да съществува и самостоятелно, тогава защо на Бог му е била необходима материята? Както и да тълкуваме Библията, от нея непосредствено става ясно, че битието на материята е от по-нисш порядък спрямо това на духа. Следователно единственото смислено обяснение на нейното съществуване, несъмнено е свързано с идеята за грехопадението.
Но, ще кажат някои теолози, Бог не се подчинява на никаква необходимост, следователно питането “защо на Бог му е било необходимо да създаде материята” е погрешно – Той я създава, просто защото така е пожелал! Добре, само че според нас в една такава постановка се съдържа нещо недостойно за Божественото и следователно тя по необходимост е неистинна, тъй като в теологията, ако едно изказване съдържа нещо недостойно за Бога, то следва да се отхвърли незабавно, защото Бог, по определениe, е Висшето Съвършенство. Това се вижда ако разгледаме самото понятие за телесност. Именно телесността е онова, което прави възможни болката и страданието. Значи ако Бог е създал тялото и душата изначално свързани (ипостасно единени) и така е направил възможно една душа, която при сътворяването си е била още без всякакъв грях, да страда и да изпитва болка, то това очевидно е един зъл бог, а не Онзи, за когото Христос говори в Евангелието. Тезата за наследяването на греха е абсурдана. Ако Бог наказва хората още със самото им появяване, за нечий чужд грях (в случая на някакви явно митични и алегорични фигури – древните “прародители” Адам и Ева), то Той е абсолютно несправедлив. Ето защо, ние сме длъжни да приемем, ако желаем да съхраним вярата си в Божията благост и справедливост, че всички, които са свързани с тела (както казахме, не за наказание, а за поправление) са претърпели някакво грехопадение, което се е състояло преди телата им да бъдат сътворени и че самите тези тела-затвори, както и целият материален свят са възникнали в следствие на това грехопадение.
От учението, че духа е създаден преди материята, по съвсем естествен начин се извежда и теорията за прераждането на душата от едно тяло в друго. Целта на въплъщението на душата в материално тяло е тя да се очисти от греха и невежеството и да осъществи процеса на възвръщането си към Бога. Всички обаче сме свидетели, че това, за повечето души, е неосъществимо в рамките на един земен живот – някои хора умират достигнали святост, но повечето умират в състояние на греховност – и следователно онези, които са умрели грешни по необходимост трябва да продължат очистването си в друго материално тяло. Цикъла смърт-прераждане се повтаря докато душата заслужи Спасението.
Във философията на Ориген, теорията за трансмиграцията на душите следва и от отрицанието на идеята за съществуването на вечен ад. Ако няма ад, напълно логично е, че щом човек не успее да се спаси в настоящия си живот, то ще трябва да се прероди и да опита отново. Най-големият парадокс в доктрината на съвременната Църква е, че тя отрича всякакво битие на злото (то е недостиг, липса на добро, ущърбност на битието) и едновременно с това подържа вярата във вечния Ад. Тези две тези са напълно несъвместими. Ако злото не притежава самостоятелно битие, то и наказанията за него биха могли да имат само изправителен характер и не могат да бъдат вечни. Всъщност, макар да съществува свят на демоните, истинският ад е по-скоро определено състояние на душата. Според Ориген “огънят” на геената, за който говори Иисус е изгарящия греховете огън на съвестта, а “външната тъмнина” е мрака на невежеството на душите, отдалечили се от Божествената Светлина. Ако се замислим сериозно по този въпрос, не може да не си дадем сметка, че едва ли има толкова голямо престъпление, което да заслужи вечно наказание. Но дори наистина да има толкова тежък грях, този бог, който е в състояние вечно да изтезава една създадена от него душа, явно е някакъв жесток демон, а не Милостивия Отец на Иисуса Христа. Ето защо, ние сме дълбоко убедени, че не можем да изоставим учението за прераждането (метемпсихозата) без да извършим богохулство.........Когато говорим за трансмиграцията на душите не можем да не засегнем темата за талантите и способностите. Известно е, че едни хора се раждат по-надарени от други в дадена сфера. Например, някой може цял живот да не е в състояние да нарисува една права черта (образно казано), докато други сякаш са родени художници. Нима Бог, произволно раздава даровете си така, че едни получават много, а други почти нищо? Вярата в неговата справедливост ни кара да отхвърлим подобна възможност. Какво всъщност представлява таланта в светлината на учението за метемпсихозата? Това е синтеза, есенцията на опита на душата натрупан в предишните й животи на Земята. Това се отнася не само до заложби в сферата на изкуствата, но и за интелигентността. При смъртта, натрупаните способности на душата не се губят. Екстратът от тях се пренася в новата инкарнация. Ако не беше така, то или всички хора щяха да бъдат еднакво интелигентни и надарени, или Бог просто не би бил справедлив. И двете последни твърдения обаче са неистинни.
Това отново ни връща към вече разгледания въпрос за неравенството, който е в основата на вярата в превъплъщението на душите. Коя душа в какви условия ще се роди, зависи от собствените й постъпки в предишните инкарнации. Всяка постъпка на човека оказва влияние върху бъдещето му съществуване, както в настоящия, така и в следващия му живот на Земята. Трябва обаче да се пазим от грешката, която допускат някои индийски философи*, твърдейки, че съществува някакъв механистичен принцип (карма), който като автомат преразпределя душите след смъртта в нови тела. Вдействителност, всичко свързано с обстоятелствата около новото въплъщение на душата се определя от Божия Промисъл. Бог сам, за всеки отделен човек решава, кога, къде и в какви условия ще се роди и при вземането на това решение, Той, Който е милостив и състрадателен, се ръководи не от мисълта за наказание, а желае да даде на всяка душа онези условия, които биха били най-подходящи за собствената й еволюция. Злото, казахме вече, не идва от Бога, а от разумните творения.
-----------------------------------------------------------------
Засега толкова! Помислете върху текста и ако има интерес ще има и продължение на темата!
в отговор на Pnevmatikos
#2
Re: Ориген, ч.І
Отвратителна работа , ане знаех ,че говори чак за прераждания, всъщност продължавам да не съм сигурен , че Ориген е вярвал в преражданията.
Това е човека, който е задал коловозите на православното учение по отношение на такива въпроси като освещението на човека ,стандартите за святост и т.н(Ориген се е самоскопил в "борбата срещу плътта"). Основоположниците на монашеската мисъл са били заклети оригенисти ,както и други от православните отци , изобщо безбройните произведения на Ориген са били старателно изучавани от Василий Велики, Йоан Златоуст ,Григорий Богослов, Григорий Нисийски.
Както каза и Пневматикос Ориген е отлъчен едва 6 век, т.е 350 години неговата тотална ерес формира мисленето в православието.
Замислете се православни приятели!
Това е човека, който е задал коловозите на православното учение по отношение на такива въпроси като освещението на човека ,стандартите за святост и т.н(Ориген се е самоскопил в "борбата срещу плътта"). Основоположниците на монашеската мисъл са били заклети оригенисти ,както и други от православните отци , изобщо безбройните произведения на Ориген са били старателно изучавани от Василий Велики, Йоан Златоуст ,Григорий Богослов, Григорий Нисийски.
Както каза и Пневматикос Ориген е отлъчен едва 6 век, т.е 350 години неговата тотална ерес формира мисленето в православието.
Замислете се православни приятели!
Re: Ориген, ч.І
Щом не си сигурен за мнението на Ориген относно метемпсихозата, значи изобщо не познаваш добре този автор. В такъв случай (за да си сигурен), препоръчвам ти да прочетеш статиите за Ориген в следните сборници:
1. Е. Жилсон, История на християнската философия, изд. "Идея", 1999г.
2. Гръцката традиция III-VIв., ЛИК, 2002
3. Г. Каприев, Византийската философия, ЛИК 2001
4. Й. Майендорф, Византийското богословие, Гал-ико, 1995г.
Ако знаеш езици, виж и Teologische Realenziklopedie, Walter de Gruyter, Berlin-New York, 1995г.
P.S. Извинявай, не се заяждам, просто искам да съм отполза!
1. Е. Жилсон, История на християнската философия, изд. "Идея", 1999г.
2. Гръцката традиция III-VIв., ЛИК, 2002
3. Г. Каприев, Византийската философия, ЛИК 2001
4. Й. Майендорф, Византийското богословие, Гал-ико, 1995г.
Ако знаеш езици, виж и Teologische Realenziklopedie, Walter de Gruyter, Berlin-New York, 1995г.
P.S. Извинявай, не се заяждам, просто искам да съм отполза!
Re: Ориген, ч.І
Защо наричаш учението на Ориген "тотална ерес" и какво толкова "отвратително" има в работата? Кой си ти, че да съдиш? Не каза ли Христос: "Не съдете за да не бъдете съдени"? На теб всичко ли ти е ясно, та си готов да излезеш и да хвърлиш първия камък?
Бих помолил уважаеми Пневматикос, да разкаже нещо повече за Ориген, тъй като не всички имат възможност да се запознаят с цитираната специализирана литература. Благодаря предварителино!
Бих помолил уважаеми Пневматикос, да разкаже нещо повече за Ориген, тъй като не всички имат възможност да се запознаят с цитираната специализирана литература. Благодаря предварителино!
Re: Ориген, ч.І
Нека не се караме! Добре, Пеше, ще приведа още един малък цитат от "Апология на Ориген", продължение на онова, което публикувах по-горе. Темата за метемпсихозата е само малка част от Оригеновото учение, но след като вече заговорихме за нея...:
-------------------------------------------------------------------------------------
Нека сега, след като разгледахме по-важните аргументи в подкрепа на учението за трансмиграцията, да хвърлим критичен поглед и върху доктрината на днешната Църква, защитаваща телесното възкресение. От желание да бъдем възможно най-обективни и за да не възникнат съмнения, че вменяваме на нашите опоненти в тази полемика твърдения, които не са собствено техни, ще си служим с цитати от догматичната православна литература. В своето съчинение “Точно изложение на Православната вяра”, св. Йоан Дамаскин* казва следното относно възкресението и вечният живот: “Когато говорим за него (възкресението) обаче, имаме пред вид възкресение на телата. Защото възкресението е повторно повдигане на умрелия, а душите които са безсмъртни, как да възкръснат? Определят смъртта като отделяне на душата от тялото и в такъв случай възкресението е повторното съединяване на душа и тяло и повдигане на роденото и поминало се живо същество. Тялото което се ражда и изтлява, ще възкръсне за нетление.” (ТИПВ, Гл. 27). За да разберем по-точно, какво иска да каже светия отец в този пасаж, трябва преди това да обясним по какъв начин учението на Ориген за човека се различава от учението за човека от което изхожда Иоан Дамаскин и днешната Църква. Ориген казва, че човека в своето земно състояние е душа, а душата е паднал дух. Според повечето християнски автори, творили след него обаче, човекът е съставното от душа и тяло единство. Той не е нито само душата, нито само тялото, а тяхното единство. Днешната Църква се отнася с подозрение, дори към тезата на св. Августин, че човекът е “душа имаща тяло”. Според църковната догма, Бог създава душата в момента на физическото зачатие и то така, че тя остава ипостасно съединена с него завинаги. Св. Григорий от Ниса пише в диалога “Макринини слова”*, че душата остава съединена с тялото дори след смъртта, преди момента на възкресението: “Следователно душата продължава да съществува в същите онези елементи (елементите изграждащи тялото – земя, вода, въздух и огън), в които веднъж се е оказала и никаква необходимост не може да я откъсне от срастнатостта й с тях … душата е при всеки от тях, свързвайки се благодарение на познавателната сила с елементите на своето тяло и пребивава в това състояние, докато повторно се възстанови същото съчетание на различното, за да се изгради разграденото, което по съществото си е и се нарича възкресение.” (Макр. 48 C и 76 B).
Ние вече изказахме редица аргументи против подобен възглед за човека. Погрешно е тялото да се причислява към човешката същност. Ние сме в състояние да си представим, че по някакъв начин се намираме в друго тяло или че изобщо нямаме тяло, но е абсолютно невъзможно, дори само за миг да си въобразим, че не притежаваме разум. Това е така, защото самите ние сме разума (ума – гр. nous), а не тялото. Възможно е вдействителност всичко което виждаме, чуваме, усещаме да е само една халюцинация на нашия ум, отклонил се от Бога и пропаднал в невежествето. Но дори всичко да е илюзия, дори тялото и сетивата и целият феноменален свят да не съществуват реално, невъзможно е ние самите да не съществуваме, защото именно ние сме тези които мислим и се съмняваме*. И тъй, ние можем да се усъмним в реалността на тялото и на заобикалящия ни свят, но не можем да се усъмним в съществуването на една разумна субстанция, която ние собствено сме и която наричаме душа или дух (Ориген нарича душа падналия дух). Сетивните усещания на тялото съществуват като такива не сами за себе си, а защото разумът ги регистрира. Следователно душата, мислещата субстанция е единственото нещо което ни е дадено непосредствено като обект на познанието и тя е нещо различно от тялото и сетивата. Външните предмети се познават не пряко чрез усещанията и въображението, а чрез рзума. Ние ги познаваме не просто защото ги виждаме, докосваме или си ги представяме, а защото разумът ни ги схваща. Самият процес на познанието е един по своята същност духовен феномен, който ни разкрива в много по-голяма степен природата на собствения ни дух, отколкото на конкретната вещ. Но защо са ни всичките тези сложни обяснения, след като самото Писание ни учи, че духа е нещо напълно различно и много по-висше от тялото: “роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” (Иоан, 3:6).
Причина за заблудата на теолозите, които смятат, че човека е съставното от душа и тяло, е неправилното тълкуване на Аристотеловото учение за човека. Аристотел от край време е бил мода сред богословите. Известният схоласт Тома от Аквино, цитирал Аристотел, повече от Библията. Според Аристотеловата философия, всяко биващо се състои от материя форма. Например, ако разгледаме една бронзова сфера, можем да кажем, че при нея бронзът е материята, а сферичността е формата. По отношение на човека, душата е форма на тялото. Тя е негов жизнен принцип, който му придава единство и завършеност. Звучи добре! Само че Аристотел ни най-малко не е вярвал в телесното възкресение. Напротив, той разделя душа от ум и казва, че само умът (nous) е безсмъртен, а душата загива заедно с тялото. Християнските теолози-аристотелисти обаче, подминават това уточнение и казват, че тъй като душата е форма на тялото, а пък тялото, като материя е принцип на индивидуализация на формата (душата), то те по отделно не могат да се разглеждат като човешка същност, а само заедно образуват индивидуалната човешка личност*. Именно изхождайки от тази доста слабо аргументирана позиция, Тома от Аквино отправя персонална критика срещу Ориген, твърдейки, че съществуването на душата не може да предхожда това на тялото тъй като тя не е “сътворена сама по себе си”, а е “по естеството си форма на тялото” (Теологическа сума, 90 въпрос, раздел 4)*. Тук Тома противоречи сам на себе си, защото според него могат да съществуват духовни субстанции и без наличието на материя – ангелите (СТ, 75, 7). Така той оставя висящ въпроса, защо на Бога му е било създаването на материята, след като Той би могъл да се нарече Отец и Творец, дори ако беше сътворил само духовните същности.
По-нататък, на въпроса – защо е необходимо телесното възкресение – Иоaн Дамаскин отговарея по следния начин: Тъй като “и към добродетелите, и към порока душата бе примамвана в едно с тялото, затуй е редно и двете да получат отплата” (ТИПВ, гл. 27). Дали наистина е така? Онова което наричаме собствено грях, не може да се търси в определеното битие на дадена постъпка, в нейното материално съдържание. Едно и също (телесно) действие може да бъде и добро, и лошо при различни обстоятелства. Истинският грях е в съгласието на душата с нещо неподходящо, с нещо, което не трябва да бъде извършвано. Такова съгласие, при което човек вече никак не се въздържа да претвори в действие взетото, за извършване на нещо неправилно, решение. Често пъти, взелият решение да извърши (с тялото си) злодеяние, бива възпиран единствено поради някакви външни обстоятелства. Това обаче ни най-малко не го освобождава от вината. Грехът е вече факт. Грехът сам по себе си трябва винаги да се търси в небитието. Пиер Абелар го дефинира като “да не правим или да изоставяме необходимото” и “съзнателно пренебрегване на Бога” (Етика, III )*. И тъй, тялото е напълно неутрално по отношение на порока и добродетелта, чиято единствена действена причина е волята, а волята е сила на душата. Тогава каква отплата или наказание можем да търсим за тялото?
За това, в какво състояние ще възкръсне това наше тяло, което имаме в своя земен живот, Григорий от Ниса казва следното: “човешката природа, оставяйки в смъртта всички свои особености, които е придобила поради страстната си нагласа, например безчестието, тление, немощта, различията на възрастта, не губи самата себе си, но преминава в нетление, подобно на някакъв клас, като славата честта, силата, съвършенството във всичко, а също животът й вече не се управляват от природните особености, но преминава в някакво духовно и безстрастно състояние.” (Макр., 156 А). Що за тяло е това? Очевидно, то не е подвластно нито на телесна болка, нито на удоволствие. Следователно то не може да бъде обект на награда или наказание в “бъдещия живот”. Тогава каква полза има от него? Ако райското блаженство е по същността си едно духовно състояние, за какво телесно възкресение може да се настоява?
Разбира се основният аргумент на защитниците на вярата във възкресението на телата е факта на Христовото Възкресение. Да, Христос наистина е възкръснал в плът и не ние не ще оспорим това, както и Ориген не го е оспорвал. То е нещо, което приемаме с безусловна вяра, опирайки се на свидетелството на Евангелието и не се нуждаем от други доказателства. Въпросът тук е – доколко това събитие може да служи като предпоставка на заключението, че всички ще възкръснем в плът? Библията казва за Христос: “Открил се за Син Божии чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите” (Рим. 1:4). Христос е възкресил мъртвото си тяло за да докаже своя Божествен произход. Ако той не бе възкръснал в плът, то днес едва ли някой щеше да е чувал Името му. След осъждането на Иисус и разпъването Му на кръста, неговите ученици, както свидетелствува Писанието, са били уплашени и объркани. Ако те не бяха видели Христос възкръснал, нима биха тръгнали да проповядват Словото Му по цялата земя, нима биха пожертвали живота си в Негово Име? И тъй, чрез възкресението Христос разкрива себе си като Син Божий. То разбира се може да се интерпретира и като метафора на това, че не съществува реална смърт и че всички ние, които сме образ и подобие на Бога носим безсмъртието в себе си. Но да се твърди, че след като Христос е възкръснал в плът, то следователно всички ние ще възкръснем в плът е несъстоятелно. Все едно да кажем, че всички трябва да се научим да ходим по вода! Ние не знаем какво е станало с тялото Христово след възнесението. За сметка на това обаче знаем (и това никой богослов не ще оспори), че Христос е съществувал, преди да се въплъти в материално тяло – “преди да се е родил Авраам, Аз Съм” (Иоан 8:58). Следователно, възкресението на Христос нито доказва всеобщото възкресение на телата, нито отрича предсъществуването на душите.
-------------------------------------------------------------------------------------
Нека сега, след като разгледахме по-важните аргументи в подкрепа на учението за трансмиграцията, да хвърлим критичен поглед и върху доктрината на днешната Църква, защитаваща телесното възкресение. От желание да бъдем възможно най-обективни и за да не възникнат съмнения, че вменяваме на нашите опоненти в тази полемика твърдения, които не са собствено техни, ще си служим с цитати от догматичната православна литература. В своето съчинение “Точно изложение на Православната вяра”, св. Йоан Дамаскин* казва следното относно възкресението и вечният живот: “Когато говорим за него (възкресението) обаче, имаме пред вид възкресение на телата. Защото възкресението е повторно повдигане на умрелия, а душите които са безсмъртни, как да възкръснат? Определят смъртта като отделяне на душата от тялото и в такъв случай възкресението е повторното съединяване на душа и тяло и повдигане на роденото и поминало се живо същество. Тялото което се ражда и изтлява, ще възкръсне за нетление.” (ТИПВ, Гл. 27). За да разберем по-точно, какво иска да каже светия отец в този пасаж, трябва преди това да обясним по какъв начин учението на Ориген за човека се различава от учението за човека от което изхожда Иоан Дамаскин и днешната Църква. Ориген казва, че човека в своето земно състояние е душа, а душата е паднал дух. Според повечето християнски автори, творили след него обаче, човекът е съставното от душа и тяло единство. Той не е нито само душата, нито само тялото, а тяхното единство. Днешната Църква се отнася с подозрение, дори към тезата на св. Августин, че човекът е “душа имаща тяло”. Според църковната догма, Бог създава душата в момента на физическото зачатие и то така, че тя остава ипостасно съединена с него завинаги. Св. Григорий от Ниса пише в диалога “Макринини слова”*, че душата остава съединена с тялото дори след смъртта, преди момента на възкресението: “Следователно душата продължава да съществува в същите онези елементи (елементите изграждащи тялото – земя, вода, въздух и огън), в които веднъж се е оказала и никаква необходимост не може да я откъсне от срастнатостта й с тях … душата е при всеки от тях, свързвайки се благодарение на познавателната сила с елементите на своето тяло и пребивава в това състояние, докато повторно се възстанови същото съчетание на различното, за да се изгради разграденото, което по съществото си е и се нарича възкресение.” (Макр. 48 C и 76 B).
Ние вече изказахме редица аргументи против подобен възглед за човека. Погрешно е тялото да се причислява към човешката същност. Ние сме в състояние да си представим, че по някакъв начин се намираме в друго тяло или че изобщо нямаме тяло, но е абсолютно невъзможно, дори само за миг да си въобразим, че не притежаваме разум. Това е така, защото самите ние сме разума (ума – гр. nous), а не тялото. Възможно е вдействителност всичко което виждаме, чуваме, усещаме да е само една халюцинация на нашия ум, отклонил се от Бога и пропаднал в невежествето. Но дори всичко да е илюзия, дори тялото и сетивата и целият феноменален свят да не съществуват реално, невъзможно е ние самите да не съществуваме, защото именно ние сме тези които мислим и се съмняваме*. И тъй, ние можем да се усъмним в реалността на тялото и на заобикалящия ни свят, но не можем да се усъмним в съществуването на една разумна субстанция, която ние собствено сме и която наричаме душа или дух (Ориген нарича душа падналия дух). Сетивните усещания на тялото съществуват като такива не сами за себе си, а защото разумът ги регистрира. Следователно душата, мислещата субстанция е единственото нещо което ни е дадено непосредствено като обект на познанието и тя е нещо различно от тялото и сетивата. Външните предмети се познават не пряко чрез усещанията и въображението, а чрез рзума. Ние ги познаваме не просто защото ги виждаме, докосваме или си ги представяме, а защото разумът ни ги схваща. Самият процес на познанието е един по своята същност духовен феномен, който ни разкрива в много по-голяма степен природата на собствения ни дух, отколкото на конкретната вещ. Но защо са ни всичките тези сложни обяснения, след като самото Писание ни учи, че духа е нещо напълно различно и много по-висше от тялото: “роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” (Иоан, 3:6).
Причина за заблудата на теолозите, които смятат, че човека е съставното от душа и тяло, е неправилното тълкуване на Аристотеловото учение за човека. Аристотел от край време е бил мода сред богословите. Известният схоласт Тома от Аквино, цитирал Аристотел, повече от Библията. Според Аристотеловата философия, всяко биващо се състои от материя форма. Например, ако разгледаме една бронзова сфера, можем да кажем, че при нея бронзът е материята, а сферичността е формата. По отношение на човека, душата е форма на тялото. Тя е негов жизнен принцип, който му придава единство и завършеност. Звучи добре! Само че Аристотел ни най-малко не е вярвал в телесното възкресение. Напротив, той разделя душа от ум и казва, че само умът (nous) е безсмъртен, а душата загива заедно с тялото. Християнските теолози-аристотелисти обаче, подминават това уточнение и казват, че тъй като душата е форма на тялото, а пък тялото, като материя е принцип на индивидуализация на формата (душата), то те по отделно не могат да се разглеждат като човешка същност, а само заедно образуват индивидуалната човешка личност*. Именно изхождайки от тази доста слабо аргументирана позиция, Тома от Аквино отправя персонална критика срещу Ориген, твърдейки, че съществуването на душата не може да предхожда това на тялото тъй като тя не е “сътворена сама по себе си”, а е “по естеството си форма на тялото” (Теологическа сума, 90 въпрос, раздел 4)*. Тук Тома противоречи сам на себе си, защото според него могат да съществуват духовни субстанции и без наличието на материя – ангелите (СТ, 75, 7). Така той оставя висящ въпроса, защо на Бога му е било създаването на материята, след като Той би могъл да се нарече Отец и Творец, дори ако беше сътворил само духовните същности.
По-нататък, на въпроса – защо е необходимо телесното възкресение – Иоaн Дамаскин отговарея по следния начин: Тъй като “и към добродетелите, и към порока душата бе примамвана в едно с тялото, затуй е редно и двете да получат отплата” (ТИПВ, гл. 27). Дали наистина е така? Онова което наричаме собствено грях, не може да се търси в определеното битие на дадена постъпка, в нейното материално съдържание. Едно и също (телесно) действие може да бъде и добро, и лошо при различни обстоятелства. Истинският грях е в съгласието на душата с нещо неподходящо, с нещо, което не трябва да бъде извършвано. Такова съгласие, при което човек вече никак не се въздържа да претвори в действие взетото, за извършване на нещо неправилно, решение. Често пъти, взелият решение да извърши (с тялото си) злодеяние, бива възпиран единствено поради някакви външни обстоятелства. Това обаче ни най-малко не го освобождава от вината. Грехът е вече факт. Грехът сам по себе си трябва винаги да се търси в небитието. Пиер Абелар го дефинира като “да не правим или да изоставяме необходимото” и “съзнателно пренебрегване на Бога” (Етика, III )*. И тъй, тялото е напълно неутрално по отношение на порока и добродетелта, чиято единствена действена причина е волята, а волята е сила на душата. Тогава каква отплата или наказание можем да търсим за тялото?
За това, в какво състояние ще възкръсне това наше тяло, което имаме в своя земен живот, Григорий от Ниса казва следното: “човешката природа, оставяйки в смъртта всички свои особености, които е придобила поради страстната си нагласа, например безчестието, тление, немощта, различията на възрастта, не губи самата себе си, но преминава в нетление, подобно на някакъв клас, като славата честта, силата, съвършенството във всичко, а също животът й вече не се управляват от природните особености, но преминава в някакво духовно и безстрастно състояние.” (Макр., 156 А). Що за тяло е това? Очевидно, то не е подвластно нито на телесна болка, нито на удоволствие. Следователно то не може да бъде обект на награда или наказание в “бъдещия живот”. Тогава каква полза има от него? Ако райското блаженство е по същността си едно духовно състояние, за какво телесно възкресение може да се настоява?
Разбира се основният аргумент на защитниците на вярата във възкресението на телата е факта на Христовото Възкресение. Да, Христос наистина е възкръснал в плът и не ние не ще оспорим това, както и Ориген не го е оспорвал. То е нещо, което приемаме с безусловна вяра, опирайки се на свидетелството на Евангелието и не се нуждаем от други доказателства. Въпросът тук е – доколко това събитие може да служи като предпоставка на заключението, че всички ще възкръснем в плът? Библията казва за Христос: “Открил се за Син Божии чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите” (Рим. 1:4). Христос е възкресил мъртвото си тяло за да докаже своя Божествен произход. Ако той не бе възкръснал в плът, то днес едва ли някой щеше да е чувал Името му. След осъждането на Иисус и разпъването Му на кръста, неговите ученици, както свидетелствува Писанието, са били уплашени и объркани. Ако те не бяха видели Христос възкръснал, нима биха тръгнали да проповядват Словото Му по цялата земя, нима биха пожертвали живота си в Негово Име? И тъй, чрез възкресението Христос разкрива себе си като Син Божий. То разбира се може да се интерпретира и като метафора на това, че не съществува реална смърт и че всички ние, които сме образ и подобие на Бога носим безсмъртието в себе си. Но да се твърди, че след като Христос е възкръснал в плът, то следователно всички ние ще възкръснем в плът е несъстоятелно. Все едно да кажем, че всички трябва да се научим да ходим по вода! Ние не знаем какво е станало с тялото Христово след възнесението. За сметка на това обаче знаем (и това никой богослов не ще оспори), че Христос е съществувал, преди да се въплъти в материално тяло – “преди да се е родил Авраам, Аз Съм” (Иоан 8:58). Следователно, възкресението на Христос нито доказва всеобщото възкресение на телата, нито отрича предсъществуването на душите.
Re: 2405
АБЕ ТИ ХРИСТИЯНИН ЛИ СИ ИЛИ ПРОСТО СИ ПРОТЕСТАНТ И ИМАШ НЕЩО ПРОТИВ ПРАВОСЛАВИЕТО!! и ЗАЩО ДРАВНЯВАШ ОРИГЕН С ЙОАН ЗЛАТОУСТ ИЛИ ПЪК ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ!! АЗ ОПРЕДЕЛЕНО СЪ ПРОТЕСТАНТСКИ ХРИСТИЯНИН НО СЕ ЧУДЯ КАК С ЛЕКА РЪКА ОТХВЪРЛЯШ ТЪРСЕНИЯТА И НАМИРАНИЯТА НА ПОСОЧЕНИТЕ ОТ ТЕБЕ ХОРА САМО ЗАЩОТО СА ПРАВОСЛАВНИ!!
ИСУС ДА ДАДЕ УСПЕХ НА ОНИЯ КОИТО СА НЕГОВИ!!
ИСУС ДА ДАДЕ УСПЕХ НА ОНИЯ КОИТО СА НЕГОВИ!!
в отговор на Pnevmatikos
#7
Re: Ориген, ч.І
Volnodumeco,
Vurvish po putja na ljubimija ti Origen, koito e bil zabelezhitelen bogoslov, bibleist, apologet i t.n., no koito se e uvljakul v spekulativno mudruvane i e poginal (edin svetec e imal videnie - Origen se muchi v ada, kato dushata na bogatasha ot Evangelieto). I ponezhe ideite mu sa bili ne samo neverni, no i zarazni, e bil suborno osuden i otluchen ot Curkvata.
Ne te suvetvam da budesh origenist, a hristijanin i to - pravoslaven.
A che vinagi mozhesh da izvadish njakoi tekst - ne samo ot Otcite, no i ot Bibliata - koito uzh podkrepja krivoverieto ti, ne se sumnjavam. Obache tova njama da ti pomogne.
S nai-dobri pozhelania.
Vurvish po putja na ljubimija ti Origen, koito e bil zabelezhitelen bogoslov, bibleist, apologet i t.n., no koito se e uvljakul v spekulativno mudruvane i e poginal (edin svetec e imal videnie - Origen se muchi v ada, kato dushata na bogatasha ot Evangelieto). I ponezhe ideite mu sa bili ne samo neverni, no i zarazni, e bil suborno osuden i otluchen ot Curkvata.
Ne te suvetvam da budesh origenist, a hristijanin i to - pravoslaven.
A che vinagi mozhesh da izvadish njakoi tekst - ne samo ot Otcite, no i ot Bibliata - koito uzh podkrepja krivoverieto ti, ne se sumnjavam. Obache tova njama da ti pomogne.
S nai-dobri pozhelania.
в отговор на Pnevmatikos
#9
Re: Ориген, ч.І
Жилсон и Майендорф съм ги чел и макар да не са ми под ръка си спомням, че наистина, когато четох Майендорф бях шокиран от нещо такова.
Ами как да си обясним при тези фрапиращи вярвания явния афинитет към Ориген на отци като Василий Велики, Григорий Богослов и т.н.?
Ами как да си обясним при тези фрапиращи вярвания явния афинитет към Ориген на отци като Василий Велики, Григорий Богослов и т.н.?
в отговор на Pnevmatikos
#10
Re: Ориген, ч.І
Е, браво момче! Хубаво си го направил изложението.
Така всички ще се обогатят по отношение културата на християнството.
Пък няма за какво толкова да се смущаваме, че бил изповядал Ориген прераждането. Естествено, че ще го изповяда, то е космичен закон, и не се определя от това дали някой го приема или не.
Друг е въпроса защо, когато е образувана догматиката на християнството, чак, забележете в 431 г, тази идея е отхвърлена. Значи виждате раннохристияните колко време са изповядали тази идея - до нейното отхвърляне с тезата, че така човекът се е поощрявал да греши, като се прераждал. Като че ли когато не се преражда не греши?!
Но виждате, че в догматиката Христос не се преражда - той е Единороден.
Той няма прераждане, има второ пришествие!
Но това не значи, че Ориген (то не може да се каже, че е правил Учение. Учение дава Христос!) Трябва да се коригира този термин - Учение на Ориген. Учение Ориген не дава, той интерпретира и разгръща това, което Христос е дал като Учение. Но не може да се каже, че Ориген носи "тотална ерес", изповядайки идеята за прераждането.
И това ни навежда на въпроса: що е Иисус? И Той преражда ли се? И след това: Що е Христос? И Той преражда ли се?
Ето оттук като с еизходи може да се даде отговор на въпроса защо впоследствие християнството отхвърля идеята за прераждането.
Така всички ще се обогатят по отношение културата на християнството.
Пък няма за какво толкова да се смущаваме, че бил изповядал Ориген прераждането. Естествено, че ще го изповяда, то е космичен закон, и не се определя от това дали някой го приема или не.
Друг е въпроса защо, когато е образувана догматиката на християнството, чак, забележете в 431 г, тази идея е отхвърлена. Значи виждате раннохристияните колко време са изповядали тази идея - до нейното отхвърляне с тезата, че така човекът се е поощрявал да греши, като се прераждал. Като че ли когато не се преражда не греши?!
Но виждате, че в догматиката Христос не се преражда - той е Единороден.
Той няма прераждане, има второ пришествие!
Но това не значи, че Ориген (то не може да се каже, че е правил Учение. Учение дава Христос!) Трябва да се коригира този термин - Учение на Ориген. Учение Ориген не дава, той интерпретира и разгръща това, което Христос е дал като Учение. Но не може да се каже, че Ориген носи "тотална ерес", изповядайки идеята за прераждането.
И това ни навежда на въпроса: що е Иисус? И Той преражда ли се? И след това: Що е Христос? И Той преражда ли се?
Ето оттук като с еизходи може да се даде отговор на въпроса защо впоследствие християнството отхвърля идеята за прераждането.
Re: Ориген, ч.І
Като изключим това, че не съм "момче", радвам се, че все пак някой е разбрал правилно публикувания от мен материал!
P.S. Не мога да си обясня, защо този човек (бившия протестантин) ме ругае и ме заплашва с несъществуващия "вечен Ад", където ме свари!
P.S. Не мога да си обясня, защо този човек (бившия протестантин) ме ругае и ме заплашва с несъществуващия "вечен Ад", където ме свари!
в отговор на Pnevmatikos
#12
Re: Pnevmatikos
DOBRE DE EDNO NA NULA ZA TEBE SREZTU ONZI KOITO TE NARECE MOMCE!! NO AKO SI TOCEN KAZI PONE ZAZTO PREDIZVIKA TOZI FUROR S POSTA ZA ORIGEN!! NEZTO KONKRETNO LI CELEZE!! TI POSLEDOVATEL NA ORIGEN LI SI ILI PROSTO SPODELIAZ VAZGLEDITE MU!!
Re: Pnevmatikos
Интересен въпрос! А каква е разликата между "последовател" и такъв, който "просто споделя възгледите"?
А фурор не съм забелязъл да е станал. Всъщност участието в този разговор ми се струва доста вяло.
Дали целя нещо? О, моляте приятелю, зарежи я тази параноидна сектомания, която тресе някои, които твърдят, че са православни, а от теология не отбират и грам!
А фурор не съм забелязъл да е станал. Всъщност участието в този разговор ми се струва доста вяло.
Дали целя нещо? О, моляте приятелю, зарежи я тази параноидна сектомания, която тресе някои, които твърдят, че са православни, а от теология не отбират и грам!
в отговор на Pnevmatikos
#14
Re: Ориген, ч.І
Е, "момче" е свойско обръщение. Добре че си го разбрал, да не става повод за конфликти. А пък за подобен род постинги - повече трябва да има, за да се разбере същината на културата на християнството. Лошото е , че тука в клуба не се търси повече дълбочината на теологията, а по-скоро обредните формули на християнските религиозни институции. То е така, защото обредните формули са по-близо до бита и всекидневието, а теологията е вътрешен бит, вътрешен живот.
Защото ето, защо се ражда идеята за Единосъщието в християнството? Защо?
Кое е онова историческо и духовно вълмо, което довежда светите отци да създадът тази идея - Единосъщие? Не можеше ли да се роди по-рано? В някоя друга религия?
Бе хора, тази идея за Единосъщието (засега) е върхът на планетната култура на човечеството по отношение Бог.
А ще може ли човекът да я осъществи, както Христос я осъществи - да седне отдясно ан Отца Си? Ще може ли човкеът да стане Единосъщен Син на своя Отец?
Въпроси, въпроси, кой ще им даде отговор?
Защото ето, защо се ражда идеята за Единосъщието в християнството? Защо?
Кое е онова историческо и духовно вълмо, което довежда светите отци да създадът тази идея - Единосъщие? Не можеше ли да се роди по-рано? В някоя друга религия?
Бе хора, тази идея за Единосъщието (засега) е върхът на планетната култура на човечеството по отношение Бог.
А ще може ли човекът да я осъществи, както Христос я осъществи - да седне отдясно ан Отца Си? Ще може ли човкеът да стане Единосъщен Син на своя Отец?
Въпроси, въпроси, кой ще им даде отговор?
Re: Jordan
ti mnogo se zabluzdavaz otnosno hristianstvoto
ne te poznavam no mislia ce niamaz nuzda da tarsiz dalbocinite v hristianstvoto
ze pitaz zazto
zaztoto onova koeto iavno tarsiz mozez da si go nameriz i po mnogo drugi nacini v mnogo drugi religii
hristianstvoto e razlicno ot telogiata i obrednostta
vizdam ce si gordeliv covek koito eksploatira religiite za da si sazdava svoi sviat
no za da poluciz ot boga triabva parvo da mu dadez
zapomni tova
ne te poznavam no mislia ce niamaz nuzda da tarsiz dalbocinite v hristianstvoto
ze pitaz zazto
zaztoto onova koeto iavno tarsiz mozez da si go nameriz i po mnogo drugi nacini v mnogo drugi religii
hristianstvoto e razlicno ot telogiata i obrednostta
vizdam ce si gordeliv covek koito eksploatira religiite za da si sazdava svoi sviat
no za da poluciz ot boga triabva parvo da mu dadez
zapomni tova
в отговор на Pnevmatikos
#18
Re: Дискусията
Ами какво да ти кажа. Откакто съм в клуб "Християнство" все е така. Един единствен път си спомням да съм правил "спокойно" дискутиране.
Обикновено тактиката на рушене на дискусията е все една и съща - за да не се състои или задълбочи дискусията по даден проблем, се правят лични нападения над този, който е поставил постинга или на вземащия дейно участие в нея.
Така се разводняват нещата и в крайна сметка дискусия не става и рушащия е постигнал целта си.
Обикновено това се прави от верски фанатизъм, на който всеки мюсюлманин би завидял и липса на аргументи, с които да обориш тезата на дискутиращия, да не говорим, че липсва и прозрение и култура по дадения дискутиран проблем.
Така вместо да се получи културен обмен и взаимообучение и набогатяване, дискусиите в клубовете се превръщат в сергиен пазар от най-ниско ниво
За съжаление това, което изобрети Кентърберийски в католическата църква - чрез инквизиция да събудиш божествеността в другия, отдавна е свършила, да не говорим за кладите, те също са едно от изобретенията на жестокостта на религиозния ум на Католицизма, когато трябва да тушира в човека будността му за божественост.
Пък и не е така просто да закараш човек като мене с размери 2 на 2 на кладата...
Обикновено тактиката на рушене на дискусията е все една и съща - за да не се състои или задълбочи дискусията по даден проблем, се правят лични нападения над този, който е поставил постинга или на вземащия дейно участие в нея.
Така се разводняват нещата и в крайна сметка дискусия не става и рушащия е постигнал целта си.
Обикновено това се прави от верски фанатизъм, на който всеки мюсюлманин би завидял и липса на аргументи, с които да обориш тезата на дискутиращия, да не говорим, че липсва и прозрение и култура по дадения дискутиран проблем.
Така вместо да се получи културен обмен и взаимообучение и набогатяване, дискусиите в клубовете се превръщат в сергиен пазар от най-ниско ниво
За съжаление това, което изобрети Кентърберийски в католическата църква - чрез инквизиция да събудиш божествеността в другия, отдавна е свършила, да не говорим за кладите, те също са едно от изобретенията на жестокостта на религиозния ум на Католицизма, когато трябва да тушира в човека будността му за божественост.
Пък и не е така просто да закараш човек като мене с размери 2 на 2 на кладата...
Re: Дискусията
nali vece ti pisah ce se zabluzdavaz otnosno hristianstvoto i ti reshi da pokazez ce sam prav
istinata ne e v diskutiraneto Jordan
tia e predi tova
istinata moze da prosvetli niakoi dokato diskutira no licnoto prosvetlenie ne e istina koiato da se prieme ot vsicki
iavno si dobre zapoznat s tarseneto na bozestvenoto
no koito e nameril vece ne tarsi drugo
v tozi smisal hrisitianstvoto ne e tema koiato teparva da se obsazda
no ti i az i vseki drug e tema na obsazdane ot hristos
razbra li
zazto se kriez ot onova koeto ti kazah kato se praviz na onepravdan
po dobre se obosnovi i kazi kade barkam za tebe
inace si prosto hitrec koito napada kato uz krezti ce toi bil napadnat
i koi vsaznost pak huliz a
oficialnoto hrisitianstvo
taka iavno ti e po lesno da pokazez kak vinagi zaztitnicite na viarata sa bili na pogrezen pat
i kolko malko sa horata kato tebe koito tarsiat bozestvenoto, a
ti prosto tarsiz svoeto Jordan i koito ti go zaiavi vse zte e socen ot tebe s prast kato inkvizitor
ami ce nali bednata ti dushica se izmacva kato ne stane na neinoto
ne vsicki imat tarpenie da cetat do kraia takiva "diskusii" taka ce ako naistina zte davaz nezto polzotvorno davai a ne se izmakvai
istinata ne e v diskutiraneto Jordan
tia e predi tova
istinata moze da prosvetli niakoi dokato diskutira no licnoto prosvetlenie ne e istina koiato da se prieme ot vsicki
iavno si dobre zapoznat s tarseneto na bozestvenoto
no koito e nameril vece ne tarsi drugo
v tozi smisal hrisitianstvoto ne e tema koiato teparva da se obsazda
no ti i az i vseki drug e tema na obsazdane ot hristos
razbra li
zazto se kriez ot onova koeto ti kazah kato se praviz na onepravdan
po dobre se obosnovi i kazi kade barkam za tebe
inace si prosto hitrec koito napada kato uz krezti ce toi bil napadnat
i koi vsaznost pak huliz a
oficialnoto hrisitianstvo
taka iavno ti e po lesno da pokazez kak vinagi zaztitnicite na viarata sa bili na pogrezen pat
i kolko malko sa horata kato tebe koito tarsiat bozestvenoto, a
ti prosto tarsiz svoeto Jordan i koito ti go zaiavi vse zte e socen ot tebe s prast kato inkvizitor
ami ce nali bednata ti dushica se izmacva kato ne stane na neinoto
ne vsicki imat tarpenie da cetat do kraia takiva "diskusii" taka ce ako naistina zte davaz nezto polzotvorno davai a ne se izmakvai