ДА Питам
77 отговора
1384 прегледа
Заключена
в отговор на tartarianeyes
#43
Re: Точно това се получи
дори да сме еднакво поливани растем различно, усвояваме различно, мислим различно. В това е красотата.
"За едни сватба за други брадва". Няма как. За едни е затвор за други рай.
Може би е редно да споменем, че не документа за брак или този за осиновяване са това което радват хлапака сладък, а факта че живее в среда и сред хора които го обичат. Не мисля обаче, че е задължително тази среда да се нарича семейство. Може да се казва, племе, комуна, общежитие, колектив, тандарин, портичка, задруга или каквото си измислиш за наименование.
Да от любов и нежност се нуждаем всички. Да прекрасно е да я получаваме. Друг е въпроса че това дете е било лишавано дълго време именно от любов и топлина, интимност и близост. И то просто проектира, свързва семейството с любовта и интимността. Тоест то малко или много бяга от нещо и така е склонно да попадне в другата крайност, свръхпривързаност, а от там е възможно да придобие нови страхове (от това да не бъде изоставено - например).
А аз съм виждал дете на разведени родители, което изглежда видимо щастливо от това че родителите му са разделени. ТЕ и двамата са прекрасни, просто не им се отдава да живеят заедно. И въпреки това хлапето е страхотно и е щастливо.
Просто въпрос на житейско състояние.
Радваш ме. Възхищавам ти се.
като за сто слънца
"За едни сватба за други брадва". Няма как. За едни е затвор за други рай.
Може би е редно да споменем, че не документа за брак или този за осиновяване са това което радват хлапака сладък, а факта че живее в среда и сред хора които го обичат. Не мисля обаче, че е задължително тази среда да се нарича семейство. Може да се казва, племе, комуна, общежитие, колектив, тандарин, портичка, задруга или каквото си измислиш за наименование.
Да от любов и нежност се нуждаем всички. Да прекрасно е да я получаваме. Друг е въпроса че това дете е било лишавано дълго време именно от любов и топлина, интимност и близост. И то просто проектира, свързва семейството с любовта и интимността. Тоест то малко или много бяга от нещо и така е склонно да попадне в другата крайност, свръхпривързаност, а от там е възможно да придобие нови страхове (от това да не бъде изоставено - например).
А аз съм виждал дете на разведени родители, което изглежда видимо щастливо от това че родителите му са разделени. ТЕ и двамата са прекрасни, просто не им се отдава да живеят заедно. И въпреки това хлапето е страхотно и е щастливо.
Просто въпрос на житейско състояние.
Радваш ме. Възхищавам ти се.
като за сто слънца
в отговор на tartarianeyes
#46
Re: Да.
Значи си ме разбрал! - тъкмо това ми беше идеята: когато не го разбираш достатъчно или цениш, семейството може да стане затвор!
Ти не си от тези, нали?!?!?!
Ти не си от тези, нали?!?!?!Re: Точно това се получи
Умопомрачени аристократе, (сам така си се нарекъл) какъв е този френетичен припадък?! От това, че нещо някой казалне ти зависи животеца! Пък и без това други явно те осведомяват как да го живееш - питай тях! Не ме чети, че ако вземеш да се гътнеш на съвестта ще ми легнеш! А аз колкото и да не ти харесвам и за тебе се интересувам! И за планктона също, и за всичко друго, дето Господ го е създал. По свой образ и подобие - чел ли си?
Щом нещо ми извира от най-дълбоката същност, значи е истинско! Културните и религиозни бариери, дето са ни от поколения заложени като задръжки (или както ти го схващаш - като повели на разума) са изкривявания, които ни отдалечават от същността ни божествена! Но не всеки има свободата на съзнанието да го разбере
От това, че нещо някой казалне ти зависи животеца! Пък и без това други явно те осведомяват как да го живееш - питай тях! Не ме чети, че ако вземеш да се гътнеш на съвестта ще ми легнеш! А аз колкото и да не ти харесвам и за тебе се интересувам! И за планктона също, и за всичко друго, дето Господ го е създал. По свой образ и подобие - чел ли си?
Щом нещо ми извира от най-дълбоката същност, значи е истинско! Културните и религиозни бариери, дето са ни от поколения заложени като задръжки (или както ти го схващаш - като повели на разума) са изкривявания, които ни отдалечават от същността ни божествена! Но не всеки има свободата на съзнанието да го разбере
Да кажа
Човек трябва да мисли и за последствията! Бил съм в Бразилия. Невероятна мешавица от раси. Нашата екскурзоводка беше от немски произход. Съпругът й беше черен. Не негър (от Африка) а черен на цвят, със що годе европейски черти. Децата не ги видях, но мога да си ги представя. За Бразилия това е нещо обикновено. Децата там ще се оправят, наред с милионите други като тях. Ако живеят другаде обаче, няма да могат да се интегрират толкова лесно. Работа на родителя е да ги мисли тия работи и да постъпи отговорно, както към себе си, така и към бъдещото си поколение.
Ти, би ли била щастлива ако живееш в България и си женена за черен? Дали приятели, роднини и познати биха те приели по същият начин, както ако беше женена за българин например? А децата? Те как биха се чувствали? Или не те интересува.
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
Ти, би ли била щастлива ако живееш в България и си женена за черен? Дали приятели, роднини и познати биха те приели по същият начин, както ако беше женена за българин например? А децата? Те как биха се чувствали? Или не те интересува.
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
ФАНТА стично
Земята вика Оптимист, Земята вика Оптимист..
Трябва да призная, че на последните ти въпроси се смях от сърце. Което ми донесе добро настроение.
Благодаря !
Жена с идея за дете е жена с мисия.
По някое време беше дори модерно да смъркаш с клинекс в ръка над "Птиците умират сами". Ох, че и продължение на сериала има.
Фаталното в България не е толкова отношението към бащата на детето или семейството като цяло, колкото липсата на отношение към майката. Избери произволна институция, тесен социален кръг или като национална ценност.
Защо българският мъж не се харчи както преди е трагедия с драматичен мащаб. Той просто е жертвата на деня. Или на прехода, както ти хареса.
Гледам статистиките за престъпност, самоубийства и безработица в границите 14 - 70 години сред мъжете.
Не е ли време за промяна ?
Жените са тук, както изглежда
После, патриархата умря още при феминистките. Днес живее дъщерята на феминистката, постфеминистката - родена в края на 60 - средата на 70. Изключително модерна жена, ако питаш мен. Високообразована. Самостоятелна до умопомрачение. Жена с избор в ръцете.
Върху това можеш да построиш нова цивилизация..е, поне в Европа.
Трябва да призная, че на последните ти въпроси се смях от сърце. Което ми донесе добро настроение.
Благодаря !
Жена с идея за дете е жена с мисия.
По някое време беше дори модерно да смъркаш с клинекс в ръка над "Птиците умират сами". Ох, че и продължение на сериала има.
Фаталното в България не е толкова отношението към бащата на детето или семейството като цяло, колкото липсата на отношение към майката. Избери произволна институция, тесен социален кръг или като национална ценност.
Защо българският мъж не се харчи както преди е трагедия с драматичен мащаб. Той просто е жертвата на деня. Или на прехода, както ти хареса.
Гледам статистиките за престъпност, самоубийства и безработица в границите 14 - 70 години сред мъжете.
Не е ли време за промяна ?
Жените са тук, както изглежда
После, патриархата умря още при феминистките. Днес живее дъщерята на феминистката, постфеминистката - родена в края на 60 - средата на 70. Изключително модерна жена, ако питаш мен. Високообразована. Самостоятелна до умопомрачение. Жена с избор в ръцете.
Върху това можеш да построиш нова цивилизация..е, поне в Европа.
а ако
си влюбен безумно в чернокожа и усещаш, че това е жената която ти пасва перфектно. Кво ще й кажеш:
"Скъпа сори, децата ще се чувстват кофти, трябва да се разделим"
Струва ми се че има неща, които не можем да мислим. Дори да искаме.
А на интегрирането майната му. Който не ме харесва, ще си хареса друг. Не виждаш ли в тия общества (развитите уж) кви копелдаци се раждат. С бели родители и върпеки това са супер психопропаднали, трудно или неинтегриращи се нормално в социума.
Ти май нещо там...от Севера ли си в Ю Ес Ей?
Аз лично не си падам по негри, китайки или индианки, но не се знае знае ли се. Може нещо екзотично да плени моята душа. И тогава хич няма да му мисля за хлапетата. Ако трябва ще отида там където те се интегрират дорбе...кво каза...Бразилия...добре де Бразилия.
като за сто слънца
"Скъпа сори, децата ще се чувстват кофти, трябва да се разделим"
Струва ми се че има неща, които не можем да мислим. Дори да искаме.
А на интегрирането майната му. Който не ме харесва, ще си хареса друг. Не виждаш ли в тия общества (развитите уж
) кви копелдаци се раждат. С бели родители и върпеки това са супер психопропаднали, трудно или неинтегриращи се нормално в социума.
Ти май нещо там...от Севера ли си в Ю Ес Ей?
Аз лично не си падам по негри, китайки или индианки, но не се знае знае ли се. Може нещо екзотично да плени моята душа.
И тогава хич няма да му мисля за хлапетата. Ако трябва ще отида там където те се интегрират дорбе...кво каза...Бразилия...добре де Бразилия.
като за сто слънца
