Игра на живот
42 отговора
836 прегледа
Игра на живот
Автор: Кен Гримуд
Издание: “Атика” 1998г. (поредната прекрасна книга с безлична “високоинелектуална” корица)
Отново пускам тази тема (защо – прочетете под прякора ми). Дано този път има някакъв отзвук.
Книга за бъдещето-миналото-прераждането-въможността-избора?
За себе си знам, че е имало поне 1 момент в живота ми, в който ужасно ми се е искало да се върна, за да променя поведението си (респективно – последствията от него). Какво би се случило? – Не знам, тази Книга ме накара да осъзная, че вариантите са повече от един.
Самата книга за мен е някаква смесица от куп неща: от “Завръщане в бъдещето” (но без идиотско-комичните ефекти), от “Отново и отново” (но с много по-скромни мащаби), от “Краят на вечността” (но с повече от една истории), от “Речен свят” (но без грандиозната интрига и вечните “супергерои”) и от “Higlander” (първия филм, не продълженията и със сигурност не тв-сериала, в края на книгата имаше моменти, духа на които страшно ми напомняха за момента, в който Конар Маклауд се прощаваше с първата си жена, умираща от старост в планините на Шотландия). Накара ме и да се замисля за живота си - втори шанс надали ще имам, така че ще трябва изживея живота си веднъж, но КАК да го изживея?
Личното ми мнение, че си струва четенето.
Във зрънце пясък ако искаш да съзреш света
И в цвете диво – рая.
Във шепата си затвори ти вечността
И в час един – безкрая.
Off-tpopic: Отново огромна благодарност на Жулиан и Антон от клуб “Уибробия” – Стара Загора, коите ме запалиха по тази книга.
TANSTAAFL
Издание: “Атика” 1998г. (поредната прекрасна книга с безлична “високоинелектуална” корица)
Отново пускам тази тема (защо – прочетете под прякора ми). Дано този път има някакъв отзвук.
Книга за бъдещето-миналото-прераждането-въможността-избора?
За себе си знам, че е имало поне 1 момент в живота ми, в който ужасно ми се е искало да се върна, за да променя поведението си (респективно – последствията от него). Какво би се случило? – Не знам, тази Книга ме накара да осъзная, че вариантите са повече от един.
Самата книга за мен е някаква смесица от куп неща: от “Завръщане в бъдещето” (но без идиотско-комичните ефекти), от “Отново и отново” (но с много по-скромни мащаби), от “Краят на вечността” (но с повече от една истории), от “Речен свят” (но без грандиозната интрига и вечните “супергерои”) и от “Higlander” (първия филм, не продълженията и със сигурност не тв-сериала, в края на книгата имаше моменти, духа на които страшно ми напомняха за момента, в който Конар Маклауд се прощаваше с първата си жена, умираща от старост в планините на Шотландия). Накара ме и да се замисля за живота си - втори шанс надали ще имам, така че ще трябва изживея живота си веднъж, но КАК да го изживея?
Личното ми мнение, че си струва четенето.
Във зрънце пясък ако искаш да съзреш света
И в цвете диво – рая.
Във шепата си затвори ти вечността
И в час един – безкрая.
Off-tpopic: Отново огромна благодарност на Жулиан и Антон от клуб “Уибробия” – Стара Загора, коите ме запалиха по тази книга.
TANSTAAFL
Re: Игра на възможности
Мислех си да пусна тема, особено след оня възторжен анонс от снощи, но... Странно ми беше, че не мога просто да дам каквото и да било описание на REPLAY - хубава книга, идейна, безкрайно човечна и някак изпълнена с тая тиха човечност на "Плажът" примерно, но дори още по-тиха - съвсем различна от крещящото проповедничество на Пратчет и Хайнлайн например, книга, която не ти дава отговори, но ти разказва история, която поражда въпроси...
Хубава книга, ненатрапчива, такава, която човек би нарекъл обикновена докато не му светне, че всъщност няма с какво да я сравни - и тогава някак я открива истински...
Освен това, наистина ме накара да си мечтая за същото нещо, колкото и незавидно да е в някои отношения, което беше сполетяло Памела и Джеф.
Аз съм се раждал много пъти
и ти неведнъж си се раждал, Арджуна,
но аз си спомням своите раждания.
Ти, Парамтапа, не поминш своите.
Дори по едно време се улових да пресмятам кога ще е най-удобно да започне моят риплей и съответно какво бих направила тогава. (Особено пък ако съм като Пам - на не повече от 14 години. Всъщност би могло да е и по-лошо - да съм още по-малка... Ужас!) Искам само да кажа, че в БГ е много по-трудно да спечелиш от познаване на бъдещето... поне не и безопасно... : )
Адски ме трогна и онова "Не искам да умирам! Не и завинаги..." на Памела. Кара те да се замислиш наистина...
"Докато се качваше в колата, Лидия се обърна към него и каза с целия оптимизъм и категоричност, на които е способна младостта:
- Сигурна съм, че всичко ще се нареди. Така де, имаме време да решим проблемите си, нали? Имаме толкова много време.
Джеф прекалено добре познаваше това заблуждение. Той се усмихна насила, ръкува се с младото момиче и я изгледа как тръгва към живота, с развяваща се розова панделка зад гърба."
Тя знае дяволски добре, кога и колко...
Хубава книга, ненатрапчива, такава, която човек би нарекъл обикновена докато не му светне, че всъщност няма с какво да я сравни - и тогава някак я открива истински...
Освен това, наистина ме накара да си мечтая за същото нещо, колкото и незавидно да е в някои отношения, което беше сполетяло Памела и Джеф.
Аз съм се раждал много пъти
и ти неведнъж си се раждал, Арджуна,
но аз си спомням своите раждания.
Ти, Парамтапа, не поминш своите.
Дори по едно време се улових да пресмятам кога ще е най-удобно да започне моят риплей и съответно какво бих направила тогава. (Особено пък ако съм като Пам - на не повече от 14 години. Всъщност би могло да е и по-лошо - да съм още по-малка... Ужас!) Искам само да кажа, че в БГ е много по-трудно да спечелиш от познаване на бъдещето... поне не и безопасно... : )
Адски ме трогна и онова "Не искам да умирам! Не и завинаги..." на Памела. Кара те да се замислиш наистина...
"Докато се качваше в колата, Лидия се обърна към него и каза с целия оптимизъм и категоричност, на които е способна младостта:
- Сигурна съм, че всичко ще се нареди. Така де, имаме време да решим проблемите си, нали? Имаме толкова много време.
Джеф прекалено добре познаваше това заблуждение. Той се усмихна насила, ръкува се с младото момиче и я изгледа как тръгва към живота, с развяваща се розова панделка зад гърба."
Тя знае дяволски добре, кога и колко...
Редактирано от ffox на
Re: Игра на живот
Да кажа и аз някоя блага думичка, че като гледам, не са се избили хората да пишат по темата, а книжката я бива. Много даже.
Само дето докато я четях си мислех, че за НИЩО на света не искам да ми се случва... звучи ужасно. За несведущите случката е следната: Събужда се нашият младеж с 30 години по-млад, в света такъв, какъвто е бил по съответното време. И му се налага да живее отново, но този път ЗНАЕ какво и кога ще се случи... и така няколко пъти....
Както вече отбелязаха другите, кнкижката дава широко и дълбоко поле за размисляне и премисляне, но честно казно ми се струва, че е свързана предимно с изводи, които всеки трябва да прави за себе си...
Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата
Само дето докато я четях си мислех, че за НИЩО на света не искам да ми се случва... звучи ужасно. За несведущите случката е следната: Събужда се нашият младеж с 30 години по-млад, в света такъв, какъвто е бил по съответното време. И му се налага да живее отново, но този път ЗНАЕ какво и кога ще се случи... и така няколко пъти....
Както вече отбелязаха другите, кнкижката дава широко и дълбоко поле за размисляне и премисляне, но честно казно ми се струва, че е свързана предимно с изводи, които всеки трябва да прави за себе си...
Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата
Не съм се избил да пиша... ;-)
просто защото не съм чел книгата. Ама ме запалихте! 
Отивам да я търся!
П.П.
Чета ви и ми е кеф. Защо ли? Преди много години с приятели гледахме един руско-български фим "Бягаща по вълните" по Александър Грин с един наш великолепен актьор (младите може и да не го помнят) - Сава Хашъмов.
Излизаме от киносалона. Мълчим около 10-тина минути... И повечето от приятелите ми задават въпроса "Какво искаше да ни каже този филм?"
А аз им отвърнах: "Щом са ви накарали да си зададете поне един ВЪПРОС, дори и като този, създателите СА СИ ПОСТИГНАЛИ ЦЕЛТА!"
Колкото хора, толкова мнения!
Отивам да я търся!
П.П.
Чета ви и ми е кеф. Защо ли? Преди много години с приятели гледахме един руско-български фим "Бягаща по вълните" по Александър Грин с един наш великолепен актьор (младите може и да не го помнят) - Сава Хашъмов.
Излизаме от киносалона. Мълчим около 10-тина минути... И повечето от приятелите ми задават въпроса "Какво искаше да ни каже този филм?"
А аз им отвърнах: "Щом са ви накарали да си зададете поне един ВЪПРОС, дори и като този, създателите СА СИ ПОСТИГНАЛИ ЦЕЛТА!"
Колкото хора, толкова мнения!
Re: Игра на живот
О-о, напротив! На мене идеята да имаш възможност да се връщаш назад и да попраяш грешките, които си правил през живота си, ми се стори много привлекателна. Особено пък като *знаеш* какво има да се случва занапред.
Само един от животите им не ми хареса - когато тайната полиция ги прибра, за да получава от тях информация за бъедщето. Но си давам сметка, че те сами си бяха виновни. За сметка идеята да се използва колективният гений на Спилбърг и Лукас много ме зарадва! :-)
Hellen
Само един от животите им не ми хареса - когато тайната полиция ги прибра, за да получава от тях информация за бъедщето. Но си давам сметка, че те сами си бяха виновни. За сметка идеята да се използва колективният гений на Спилбърг и Лукас много ме зарадва! :-)
Hellen
Hellen & Лейди
Лейди:
Не знам. Аз адски му завиждах за възможността да преживее всичко, което е искал с хората, с които го е искал, но този път правилно... А и за Памела му завиждам (на нея пък за Джеф, разбира се) - да срещнеш човек, с който да постигнеш ТАКОВА разбиране!... Е вярно, че им трябваха повече от 4-5 живота за целта, но все пак...
Hellen:
Стига бе! Та те НИЩО не можеха да поправят - нали след всеки риплей, нищо от постигнатото в предишния не се запазваше. Така Пам примерно тъжеше за всички деца, които бе спасявала в онази болница, които през следващите риплеи са преживявали същите страдания. Всъщност единственото което се трупаше през цялото време беше собственият им опит и "житейска мъдрост", което обаче при цялата ми (благородна) завист, ми напомня на рекламата на Давидофф - "Тhe more you know...", но в интерпретацията й от Пелевин...
Мъдростта наистина ферментира в печал, а питието горчи.
Тя знае дяволски добре, кога и колко...
Не знам. Аз адски му завиждах за възможността да преживее всичко, което е искал с хората, с които го е искал, но този път правилно... А и за Памела му завиждам (на нея пък за Джеф, разбира се) - да срещнеш човек, с който да постигнеш ТАКОВА разбиране!... Е вярно, че им трябваха повече от 4-5 живота за целта, но все пак...
Hellen:
Стига бе! Та те НИЩО не можеха да поправят - нали след всеки риплей, нищо от постигнатото в предишния не се запазваше. Така Пам примерно тъжеше за всички деца, които бе спасявала в онази болница, които през следващите риплеи са преживявали същите страдания. Всъщност единственото което се трупаше през цялото време беше собственият им опит и "житейска мъдрост", което обаче при цялата ми (благородна) завист, ми напомня на рекламата на Давидофф - "Тhe more you know...", но в интерпретацията й от Пелевин...
Мъдростта наистина ферментира в печал, а питието горчи.
Тя знае дяволски добре, кога и колко...
Редактирано от ffox на
Re: Игра на възможности
Не съм чел тази книга, но от вашите коментари ми напомня две неща - филма "Earthhog Day"/"Денят на мармота" с Бил Мъри и Анди Макдауъл и май беше "Тунел под света" на Филип Дик. По-скоро клони към филма, защото в повестта повтарянето беше страничен, макар и важен, ефект.
Та има ли нещо такова?
Боян
--
What are you afraid of?
Та има ли нещо такова?
Боян
--
What are you afraid of?
Groundhog day
"Денят на мармота" май беше преведен. Вече 2 пъти забравям да го спомена - книгата е едно към едно с него, макар за плагиатство и дума да не може да става. Пък и това не е комедия. Макар, че то и филма е доста сериозен веднъж като се замисли човек...
Тя знае дяволски добре, кога и колко...
Тя знае дяволски добре, кога и колко...
Re: Игра на живот
Купих си я веднага щом излезе - не знаех, че са минали четири години, как лети времето... Изобщо нямаше да я забележа, ако на корицата - която наистина е много безлична - не пишеше нещо за някаква награда за фантастичен роман...
Книгата ме потресе. Човек наистина рядко попада на такива неща - толкова лирични, умни... съвършени. Оттогава съм я препоръчал на страшно много хора, купувал съм си я 2-3 пъти, но в момента пак я нямам.
Мислех си, че това мое преклонение към "Игра на живот" се дължи на странните ми вкусове и никога не съм очаквал, че може да бъде толкова харесвана от такъв широк кръг хора. Останах много приятно изненадан като отворих тази тема - направо се разчувствах
Книгата ме потресе. Човек наистина рядко попада на такива неща - толкова лирични, умни... съвършени. Оттогава съм я препоръчал на страшно много хора, купувал съм си я 2-3 пъти, но в момента пак я нямам.
Мислех си, че това мое преклонение към "Игра на живот" се дължи на странните ми вкусове и никога не съм очаквал, че може да бъде толкова харесвана от такъв широк кръг хора. Останах много приятно изненадан като отворих тази тема - направо се разчувствах
Re:
Както знаем от психоисторията на Азимов, за да се промени историята на големи маси от хора е необходим голям катаклизъм, който рядко е по силата на отделен човек.
В този смисъл ти си права, че героите не можеха да променят хода на историята (поне на тези трийсетина години, които преживяваха отново и отново) - но аз и нямам това пред вид. Харесва ми идеята да можеш да се върнеш назад и да се представиш по-добре на оня купон с готиното момче. Така че той да ти обърне внимание. Или да си подадеш документите за добре платената работа един ден по-рано. Или да излезеш 5 минути по-рано от къщи, да пресечеш улицата през подлеза, вместо да притичаш отгоре и да те блъсне кола... Такива, ежедневни работи. Които са напълно по силата на всеки човек.
...Eх, размечтах се на тема "какво бих направила по-добре ВТОРИЯ път"...
;-) ;-) ;-)
Hellen
В този смисъл ти си права, че героите не можеха да променят хода на историята (поне на тези трийсетина години, които преживяваха отново и отново) - но аз и нямам това пред вид. Харесва ми идеята да можеш да се върнеш назад и да се представиш по-добре на оня купон с готиното момче. Така че той да ти обърне внимание. Или да си подадеш документите за добре платената работа един ден по-рано. Или да излезеш 5 минути по-рано от къщи, да пресечеш улицата през подлеза, вместо да притичаш отгоре и да те блъсне кола... Такива, ежедневни работи. Които са напълно по силата на всеки човек.
...Eх, размечтах се на тема "какво бих направила по-добре ВТОРИЯ път"...
;-) ;-) ;-)
Hellen
Re:
А замислияла ли си се ПОСЛЕ какво ще стане?
През първия си Replay Джеф отново се срещна с жена си на същото място, където са се запознали за пръв път, само че оплеска всичко и ако не се брои дъщеря му, този живот бе доста нещастен за него.
Разговр между двама философи:
-Нали?
-Дали?
-Надали...
TANSTAAFL
През първия си Replay Джеф отново се срещна с жена си на същото място, където са се запознали за пръв път, само че оплеска всичко и ако не се брои дъщеря му, този живот бе доста нещастен за него.
Разговр между двама философи:
-Нали?
-Дали?
-Надали...
TANSTAAFL
Re: Игра на живот
Колко широк кръг?
До сега в темата са писали 7 души, 2 не са чели книгата. В "Ефремов" тази Книга знам че са я чели освен нас Афала, Верена и Атанас П. Славов.
Не бих казал, че това е широк кръг. Никак.
Всъщност затова и пак пускам тази тема, надявам се поне още някой да се заинтересува и да прочета тази Книга. Реших да действам по метода на Жюлиан и Антон в Стара Загора - проглушавам ушите на всички и давам моят екземпляр на всеки, който я поиска (а и на тези които не я искат, но мога да ги накарам да я прочетат). До тук има полза - след мен моят екземляр е четен от още 3 (до сега), а в тази тема поне се посъбраха постинги (в предната имаше 5 - 3 от тях мои).
Ината и повторението му е майката, явно.
TANSTAAFL
До сега в темата са писали 7 души, 2 не са чели книгата. В "Ефремов" тази Книга знам че са я чели освен нас Афала, Верена и Атанас П. Славов.
Не бих казал, че това е широк кръг. Никак.
Всъщност затова и пак пускам тази тема, надявам се поне още някой да се заинтересува и да прочета тази Книга. Реших да действам по метода на Жюлиан и Антон в Стара Загора - проглушавам ушите на всички и давам моят екземпляр на всеки, който я поиска (а и на тези които не я искат, но мога да ги накарам да я прочетат). До тук има полза - след мен моят екземляр е четен от още 3 (до сега), а в тази тема поне се посъбраха постинги (в предната имаше 5 - 3 от тях мои).
Ината и повторението му е майката, явно.
TANSTAAFL
Re: вторият път
Охх, недейте и двамата - разправят, че съветите за по-добър живот са форма на носталгия - не е нужно да се вслушваш, но е добре да ги изслушваш. От уважение.
А тази книга цялата е носталгия! И не виждам начин да не "докосне" всеки един прочел я - та има ли някой, който поглеждайки назад, да не вижда къде е можел и другояче... И да има, не съм аз, толкова не съм аз, че чак не ми се говори...
Btw, ама им е много лесно на американците с пустите му конни състезания, суперкупи и тн глезотийки! Представям си обаче аз да се "преродя" някъде в 4-5 клас, началото на деветдесетте... Ужас!
Копо: прав си за този риплей, но пък всичко протече прекрасно в онзи с къщата в Маями и маргаритките. Даже толкова добре, че после като четях за "реалните" им отношения с Линда - такива каквито всъщност се бяха стекли в оригиналния им първи живот, чак беснеех от яд. И най-лошото е, че точно както си казваше Джеф - "Никой не е виновен. Просто така се случи..."
ПП: Пък и, майната му, всеки има нужда от един живот като първият и вторият му с Шарла : ))), така де! Да се наиграе...
'Cause it feels just like I'm walking on broken glass...
А тази книга цялата е носталгия! И не виждам начин да не "докосне" всеки един прочел я - та има ли някой, който поглеждайки назад, да не вижда къде е можел и другояче... И да има, не съм аз, толкова не съм аз, че чак не ми се говори...
Btw, ама им е много лесно на американците с пустите му конни състезания, суперкупи и тн глезотийки! Представям си обаче аз да се "преродя" някъде в 4-5 клас, началото на деветдесетте... Ужас!
Копо: прав си за този риплей, но пък всичко протече прекрасно в онзи с къщата в Маями и маргаритките. Даже толкова добре, че после като четях за "реалните" им отношения с Линда - такива каквито всъщност се бяха стекли в оригиналния им първи живот, чак беснеех от яд. И най-лошото е, че точно както си казваше Джеф - "Никой не е виновен. Просто така се случи..."
ПП: Пък и, майната му, всеки има нужда от един живот като първият и вторият му с Шарла : ))), така де! Да се наиграе...
'Cause it feels just like I'm walking on broken glass...
Редактирано от ffox на
