Децата и ние)))

В този клуб ми е по-уютно и за това с вас ще споделя случката с децата ми от тази сутрин...
Имам си ги двечки, момиченце на 3,6 и момченце на 5г. Много се обичаме и всяка моя свободна минута я използвам за да ги забавлявам. Почти постоянно сме заедно - тримата, защото таткото доста често работи до късно. Организираме си и "Палачинкови партита" - пускаме хубава музика, кълчим дупета и правим палачинки, папкаме и се смеем. Не един път таткото ни е сварвал омазани до ушите с шоколад....при нас е весело - питайте съседските деца .....и така
Снощи, така се случи просто заради мачовете, спахме с таткото в различни стаи. На сутринта си отварям очите и виждам две бебчета по пижамки да висят на вратата и тъкмо да протегна ръце и да започнем да се мачкаме, както всяка сутрин, те се усмихнаха и тръгнаха към другата стая с думите: Татко е в другата стая.
Заболя ме сърцето. Наистина не ми стана приятно.Ето стана 11,30ч. , а аз още мисля за случилото се.
При вас как е?

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

аз щях да ударя дупето в тавана от радост, да се обърна на другата страна и да си продължа съня. Обикновено и двете са ми виснали на врата, така че една секунда без тях е точно за мен.

Ти наистина ли си разстроена заради това???
И аз като Смайл - ако има кой да ме откачи дори за минута от тях ще е голяма радост. Тази сутрин влезнах в банята, а те щом се усетиха веднага се залепиха на вратата и двамата. Единия искал да гледа "Красавицата и звяра" ( в 7.30 сутринта!), а на другата и се изкривила плитката, защото брат й я дръпнал. Баща им ги разгони веднага, щом усети, че пак се навъртат около мен. Поне 5 минути да имам мира! И аз искам минута спокойствие понякога. Ей така, дори да се протегна в леглото само.
А и не можеш да си представиш колко е мило да чуя сина ми как казва "Тате, обичам тИ" вечер (той е на две години).

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

абе има такива моменти, май те разбирам за какво говориш...
значи, аз като чакахме първата усмивка на Яна, бре, хиля се пред нея, какво ли не правя, то ме гледа и нищо...времето минава , ние чакаме първата усмивка,ама аз по цял ден подготвям почвата...и какво - първата умивка я пусна на баща си в 3 сутрината при едно от хранениата, когато аз съм спяла..и после дълго врем само на неговата физиономия се хилеше... и той се връща и много горд, хаиде да се усмихваме...аз цял ден чакам барем ми се усмихне... е тогава, малко ми беше криво. предполагам, ще има и други такива моменти - неизбежно е...аз само се моля в пубертета да си останем близки, щтото тогава обикновено дъщерите повече се рабират с бащите...

Floss!

един вид той е този, на когото трябва да отдадат най-близките си и най-добрите си чувства. Той ремонтира дома, поучава, помага, води и взема децата от яслите и градината, помага с уроците, купува сладориите... Майката си е майка - тя е част от антуража на детската стая - една от тези, които трябва бъдат глезени, едно от децата - и дребосъците го усещат това с всичките си 5-6 сетива и затова никога не приемат сериозно майката (поне не и така, както таткото), освен ако тя не ги потупва - тогава й се отдръпват.

Няма странно в твоята история - просто отдай - ти и децата ти - дължимото уважение на таткото, (ако е свестен) и се примири с въздишка!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Не съм съгласна. ВЪОБЩЕ. Най-близките чувства децата отдават на майките си откакто свят светува. Тя ги възпитава - тя е и приятел и авторитет има. Затова в труден момент хората викат "Майчице!", а не "Татенце"
Въобще с 2 думи - ще ти се!

Що за странен спор?! На кого децата отдават най-близките си чувства???
У нас аз водя и взимам децата от ясли и градини, аз помагам за всичко, когато имат нужда, аз купувам всички глезотии... това трябва ли да доведе до изводи???
Не виждам защо трябва да се гледа на родителите като на конкуренти за детската любов и превързаност. Глупост голяма!

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Разбираемо е, но не бива да личи. Много тънки нюанси долавяш.

"Наистина не ми стана приятно" - с това просто трябва да се пребориш. И да започне да ти става приятно, като се затичат към него. Пък и да ги насърчаваш. Колкото повече любов у тях - толкова по-добре. Ако по-нататък вземете и домашно животинче, любовта им към него ще отиде на нов етап (ще се обвърже с отговорност).

А любовта им към тебе е нещо толкова фундаментално, дотолкова е в същността им, априорно, безспорно, естествено, че те няма как да й обръщат внимание, както не обръщат внимание на въздуха.

Твоята любов пък към тях е тази, която е от типа слънце - не очаква земята да му върне топлина или благодарност.

Преставай да мислиш за "случилото се", щото нищо не се е случило освен хубаво.

Отвори една наистина хубава тема. Предполагам, че чувството което си изпитала наистина е моментно. Ти си тази която постоянно е с децата, а таткото в повечето време отсъства. Нормално е и да им липсва. При нас също е така. Майката си е майка тя винаги е на първо място в сърцето на детето. Но децата са напълно невинни и чисти същества и им липсва "дипломатичността". Те не могат да ти кажат "Мамо, ние много те обичаме, но сега искаме да си поиграем малко с татко."

..натъжих се малко. А така ми се искаше да си ги погъделичкам!)))
Постоянно ги насърчавам и ги уча как да изрязяват чувствата си един към друг и към нас двамата.

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

Моментно е !)))
И аз се радвам когато тичат срещу баща си или му виснат на врата вечер да им прави самолети или кораби от хартия.)))

Но, явно децата си растат и започват да се отдалечават лееееекичко от мен вече.

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

На 3,6 и 5 ??? Глупости говориш (приятелски и усмихнато).
Те сега ще започнат да разбират колко нужна им е мама.
Стига де - Ние бащите също искаме да се поглезим с децата понякога.

Силвия преди да каже мамо каза тати!
И досега си го татосва постоянно а мен ме вика само като има неприятности... Черна неблагодарност

какво да очакваш? - Освен глупости, разбира се...

Леееекичко казах))))) хахаха
Веселете се татковци!))))

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

В нашето семейство дори тати ни лакирва ноктите на ръцете и краката, ))))))


Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.