Да поговорим...
110 отговора
2303 прегледа
Да поговорим...
Да поговорим за хората и техните взаимоотношения. Разликата на същите в реалното и нета и защо се получава тази разлика, ако въобще я има.
Някой беше казал, че хората тук рано или късно, си показват същността и скрито-покрито не остава.
Основните разлики в общуването и приемането тук, според мен са, че мнимата анонимност ни предразполага към повече споделяне, а от друга страна, същата тя, ни дава увереност, че можем да се покажем такива каквито бихме желали да сме.
Разбира се има адски много подробности и всичко е индивидуално в някаква степен, но има и прекалено често повтарящи се действия.
Интрижки които не се изясняват…
Скарване през трети човек - и то не се изяснява…
Печелене на игнор от близък - без никакво обяснение…
Много ми е интересно дали това не е строго специфична черта на мрежата.
Нормално ли е, ако е възникнал въпрос, проблем, недоразумение или нещо подобно хората да не се изяснят, да не говорят един с друг? Всеки знае, че инфото минало през няколко човека е изкривено, защо тогава сме склонни да му вярваме до такава степен, че дори да не искаме разговор?
Блъскайки се в безброй противоречия от този род, стигнах до извода, че всичко зависи от самият човек.
Добре, а що за човек трябва да си, за да повярваш напълно безрезервно на трето лице, да не те интересува защо се държат така с теб и да се криеш всячески? Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин?
И как реагирате, когато трето лице ви поднася информация за приятелите ви?
Път след път, пътища много...
Някой беше казал, че хората тук рано или късно, си показват същността и скрито-покрито не остава.
Основните разлики в общуването и приемането тук, според мен са, че мнимата анонимност ни предразполага към повече споделяне, а от друга страна, същата тя, ни дава увереност, че можем да се покажем такива каквито бихме желали да сме.
Разбира се има адски много подробности и всичко е индивидуално в някаква степен, но има и прекалено често повтарящи се действия.
Интрижки които не се изясняват…
Скарване през трети човек - и то не се изяснява…
Печелене на игнор от близък - без никакво обяснение…
Много ми е интересно дали това не е строго специфична черта на мрежата.
Нормално ли е, ако е възникнал въпрос, проблем, недоразумение или нещо подобно хората да не се изяснят, да не говорят един с друг? Всеки знае, че инфото минало през няколко човека е изкривено, защо тогава сме склонни да му вярваме до такава степен, че дори да не искаме разговор?
Блъскайки се в безброй противоречия от този род, стигнах до извода, че всичко зависи от самият човек.
Добре, а що за човек трябва да си, за да повярваш напълно безрезервно на трето лице, да не те интересува защо се държат така с теб и да се криеш всячески? Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин?
И как реагирате, когато трето лице ви поднася информация за приятелите ви?
Път след път, пътища много...
Re: Да поговорим...
Мдааааа....интересна тема и доста обширна. това го казвам за стотен път(не в клуба, а на разни хора) - аз се доверявам на инстинктите си за човека и те не ме лъжат. тези инстинкти доста ми помагат, то без тях, аз нямаше да мога да преценя никой. ако пък не са верни и съм се натварила без причина на някой, разбирам бързо(и това става). разминаването между виртуален и реален става, ако нямаш добри усещания, макар и през мрежата, но също така, ако срещу теб наистина е застанал някой зъл гений. някои са си патили и сега се страхуват да разказват много за себе си....но в нета съм провеждала едни от най-прекрасните разговори, доста неща научих и разбрах. сега с тези хора се познавам наживо, виждаме се, разминаване няма....понякога го има и това, в различни моменти да научаваш различни неща за човека, с който говориш...понякога е гадно. Хубава тема, Аби, май не ти се спи, а!
Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.
Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.
Re: Да поговорим...
Че кога ми се е спало по това време?
Благодаря, не знам колко е хубава, но темата ме вълнува.
Ти казваш инстинкт, аз казвам усещане...май имаме предвид едно и също. Обаче усещането е добро, човекът е в реала ти, отношения има някакви, после други, общуване...и сега ми отговори на въпросите от темата?!
Път след път, пътища много...
Благодаря, не знам колко е хубава, но темата ме вълнува.
Ти казваш инстинкт, аз казвам усещане...май имаме предвид едно и също. Обаче усещането е добро, човекът е в реала ти, отношения има някакви, после други, общуване...и сега ми отговори на въпросите от темата?!
Път след път, пътища много...
Re: Да поговорим...
Аз лично не съм имала такъв случай, някой, или аз да издаде инфо за някой мой приятел, но се случи на едно момиче...а какви хора ли...или гадняри, или влюбени, това е според моя опит :) а за "Обаче усещането е добро, човекът е в реала ти, отношения има някакви" - почнали сме виртуално, не се виждаме чак толкова често, с някои веднуж-два, с други малко повече...трудно е и от човека зависи.
Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.
Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.
Re: Да поговорим...
За мен и в живия живот, и в Мрежата БИ ТРЯБВАЛО да важи едно и също правило: всеки отговаря сам за себе си - и само за себе си. Ако правилото е в сила, чак толкова сериозно разминаване между реалния и виртуалния "аз" не би могло да има... И в двете реалности ми е еднакво криво или съм в добро настроение. И двете реалности дават възможност настроението ми да се промени. И в двете реалности си имам любими хора и такива, които не понасям. Хората, които са ми харесали в Мрежата, на живо също ми харесват.
Ако Мрежата се схваща обаче само като огромно поле за безотговорност и анонимност... то какъв е проблема да бъде скаран който и да е с когото и да е... Само малко фантазия и постоянство се иска. После - кеф ти интрижка, кеф ти скарване през трети, кеф ти игнор от близък. А човекът гледа сеир... Като има "луди", които да му дават "зелник"...
А съмнението и "базисното недоверие" са си типични черти на човека. Винаги на лошото повече ухо се дава. И лошото по-лесно се приема за "чиста монета". Което се пренася в Мрежата от живия живот. Идеята е - Мрежата е следствие...
Вярвам само на собственото си усещане за хората и нещата. Ако приятелят сам по себе си не ме е усъмнил, трето лице няма такъв шанс. Иначе нямам нищо против да изслушам всекиго... това си е вид информация. Защо да я губя?
За приятел, който е "чист"... трети лица живи няма :)))
Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.
Ако Мрежата се схваща обаче само като огромно поле за безотговорност и анонимност... то какъв е проблема да бъде скаран който и да е с когото и да е... Само малко фантазия и постоянство се иска. После - кеф ти интрижка, кеф ти скарване през трети, кеф ти игнор от близък. А човекът гледа сеир... Като има "луди", които да му дават "зелник"...
А съмнението и "базисното недоверие" са си типични черти на човека. Винаги на лошото повече ухо се дава. И лошото по-лесно се приема за "чиста монета". Което се пренася в Мрежата от живия живот. Идеята е - Мрежата е следствие...
Вярвам само на собственото си усещане за хората и нещата. Ако приятелят сам по себе си не ме е усъмнил, трето лице няма такъв шанс. Иначе нямам нищо против да изслушам всекиго... това си е вид информация. Защо да я губя?
За приятел, който е "чист"... трети лица живи няма :)))
Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.
Re: Да поговорим...
Присъединявяам се към мнението на geminiled, че грешката на хората е, че дават ухо на думи от трети лица...дали държиш на даден човек или не глупаво е да приемаш думите на трето лице в отношенията, с когото и да било. Разбира се всеки човек трябва да си има едно на ум, но информацията трябва да я получиш лично - очи в очи. Аз например никога не казвам нещо, което би ме било срам или ще се разсърдя, ако получилият информацията я използва и сподели с когото и да било - така и аз се предпазвам от недоразумения, които често се получават в общуването, защото имам шанс засегнат от мен човек да се обърне към мен и да се избистри всичко...ако някой ти каже "дрън-дрън-дрън, ама не й/му казвай, че съм ти казала" не приемай тези думи за истина - в повечето случаи не е. Интриганти винаги ще има, но от нас си зависи дали ще се нагазим в помията.
И няма по-гнусно нещо от това някой да ти обърне гръб и да не ти каже защо, когато ти настойчиво искаш да знаеш и показваш, че ти пука или да не криеш, че те наранява...такива хора са най-гадния вирус в човешките отношения...съдейки по себе си, сблъсквайки се с такива хора няколкократно, накрая получаваш имунитет...или си съсипваш здравето накрая
И няма по-гнусно нещо от това някой да ти обърне гръб и да не ти каже защо, когато ти настойчиво искаш да знаеш и показваш, че ти пука или да не криеш, че те наранява...такива хора са най-гадния вирус в човешките отношения...съдейки по себе си, сблъсквайки се с такива хора няколкократно, накрая получаваш имунитет...или си съсипваш здравето накрая
Re: Да поговорим...
За да има изясняване, трябва да има желание и от двамата. Понякога, за да има изясняване, трябва двамата, които искат да се изяснят да извадят много странична информация на показ и по този начин е възможно да дискредитират други, които (се) наричат приятели. Защото трябва доверието наистина да е безкрайно, за да може да се проведе разговор от типа:
"Казаха ми "еди-какво си"
"Това не е вярно" или "вярно е като цитат, но извън контекста на разговора има различен смисъл и на практика не е вярно"
"Ок, вярвам ти"
Да обърна въпроса: Какво трябва да направи човек, на когото са поднесли информация от трети лица като достоверна и са му обърнали гръб? Трябва ли да се опитва да се защити? Да търси контакт или да остави на този, който е приел информацията за вярна да прецени дали иска да узнае истината. Какво трябва да направи човек, когато някой използвайки уж логиката достига до изводи, които абсолютно опетняват човека и хвърля тези изводи в лицето като обвинение и като присъда?
Лично на мен твърде рядко ми се е случвало да ми подадат негативна информация за мой приятел. В такива моменти винаги съм се опитвала да го защитя и да кажа, че сигурно има някакви обстоятелства, които са го накарали да направи определено нещо.
А на въпроса: Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин?
- Когато сам ми каже, че се е преструвал в отношенията ни.
"Казаха ми "еди-какво си"
"Това не е вярно" или "вярно е като цитат, но извън контекста на разговора има различен смисъл и на практика не е вярно"
"Ок, вярвам ти"
Да обърна въпроса: Какво трябва да направи човек, на когото са поднесли информация от трети лица като достоверна и са му обърнали гръб? Трябва ли да се опитва да се защити? Да търси контакт или да остави на този, който е приел информацията за вярна да прецени дали иска да узнае истината. Какво трябва да направи човек, когато някой използвайки уж логиката достига до изводи, които абсолютно опетняват човека и хвърля тези изводи в лицето като обвинение и като присъда?
Лично на мен твърде рядко ми се е случвало да ми подадат негативна информация за мой приятел. В такива моменти винаги съм се опитвала да го защитя и да кажа, че сигурно има някакви обстоятелства, които са го накарали да направи определено нещо.
А на въпроса: Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин?
- Когато сам ми каже, че се е преструвал в отношенията ни.
Re: Да поговорим...
Да допуснеш трето, четвърто или N-то лице във взаимоотношенията си с някой е голяма грешка...
Получават се недоразумения, интрижки и неща от сорта на "кой какво казал", и накрая връзката се срива - като казвам връзка, нямам предвид само любовна.
Приятелството е даже по-сложно от другия вид връзка...
I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care
Получават се недоразумения, интрижки и неща от сорта на "кой какво казал", и накрая връзката се срива - като казвам връзка, нямам предвид само любовна.
Приятелството е даже по-сложно от другия вид връзка...
I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care
Re: Да поговорим...
Когато виртуалното познанство премине в реално и в приятелство - няма начин да не видиш истинската същност на всеки. Преди всичко, аз не мисля, че всеки е тук с друга своя същност. Вероятно има някакви разлики в поведението, но чак за друга същност, се надявам, че може да се говори за много малко хора.
За споделянето... не знам, от една страна може и да се споделя повече тук. Лично аз съм го правила, когато ми е било много нужно или натежало от нещо, като или съм пускала някъде тема по клубовете нерегистрирана или с някой, който отдавна не ми е само виртуален познат. Това, ако няма наоколо някой от реалното, с който мога да говоря или ако е излишно да го товаря с проблем, който е да речем стар, но точно в момента много ме измъчва.
Скарването през трети човек - първо, не мисля, че е специфична черта на мрежата. Но второ, тук може да се изгради по-лесно доверие, защото на практика мрежата е лишена от реалната "проверка" на хората, от общуването очи в очи, от нюансите на гласа и жестовете, от поставяне на изпитание на отношенията им и т.н. (единственото изключение са може би самите интрижки, за които говориш).
Ако е възникнало недоразумение между мен и приятел, заради трети човек и този трети е никакъв -- игнора е за третия. Защото за да знае той нещо, което би трябвало да компроментира моя приятел - вероятно го е излъгал, манипулирал и използвал. Ако третия ми е също приятел, но не е в приятелски отношения с първия - тогава изслушвам, питам, което не ми е ясно, опитвам си да си обясня, да си изясня и т.н. После говоря с първия. И преди да го направя, нямам извод. Защото знам колко различно може да звучи една информация, представена от различни хора, най-малкото заради различните способности да пресъздаваме. Ако и тримата сме приятели и възникне недоразумение или са зададе интрижка - се усеща веднага. Или поне навреме. Тогава предпочитам светкавична среща и на тримата, по възможност реална и говорене... докато не се изясни всичко. Може да се караме, да си викаме и т.н., но ТРЯБВА задължително да стигнем до НАШАТА истина, истината, която ще се приеме от тримата. Защото затова сме приятели.
Не вярвам на трето лице. Защото вярвам в приятелите си. Преди всичко, приятелството е доверие. Ако съм готова да се усъмня в приятел, заради някой си, то... как мога да погледна в очите този човек и как мога въобще за нещо да го съдя?! Доверието е това, на което се гради приятелството. Ако не вярвам, ако се съмнявам, че човека отсреща е некоректен, за мен общуването се превръща в някаква тежест, която няма причини да се търпи. Тогава и аз не съм приятел и въобще няма за какво да се сърдя на който и да било. За всеки случай, ако мой приятел повярва на нечия информация... направо избеснявам, боли ме и търся отговори и обяснения. Мога и да се разсърдя. Това е много обидно и болно.
Да ме е предал близък - на това вярвам, само ако близкия ми го каже. И ми го обясни. Ако си има причини да го прави - тъжно, но явно приятелството ни няма да го бъде (особено, ако причините са в мен, а не зависят от външни обстоятелства например). Ако няма и го направи -- отново е много тъжно. И пак няма приятелство.
Към третото лице реагирам различно. Зависи от мнението, което имам за него преди. Ако то е било добро, може да се поинтересувам за причините. Понякога живота ни кара да правим странни неща. Тогава просто запомням случая и игнорирам човека. Мога да го запомня и никога да не го игнорирам. При всички случаи, този човек не се доближава никога повече до мен.
Та така... Не знам дали успях да отговоря на всички въпроси.. много са и страшно много зависят от конкретните обстоятелства и хора. Но има и общо - човекът, вестител на "истината" -- е човек, на когото не бих се доверила никога.
И правя разлика между "да повярвам" и "доверя"...
Звездите са осветени, за да може... ама не всеки може:-)
За споделянето... не знам, от една страна може и да се споделя повече тук. Лично аз съм го правила, когато ми е било много нужно или натежало от нещо, като или съм пускала някъде тема по клубовете нерегистрирана или с някой, който отдавна не ми е само виртуален познат. Това, ако няма наоколо някой от реалното, с който мога да говоря или ако е излишно да го товаря с проблем, който е да речем стар, но точно в момента много ме измъчва.
Скарването през трети човек - първо, не мисля, че е специфична черта на мрежата. Но второ, тук може да се изгради по-лесно доверие, защото на практика мрежата е лишена от реалната "проверка" на хората, от общуването очи в очи, от нюансите на гласа и жестовете, от поставяне на изпитание на отношенията им и т.н. (единственото изключение са може би самите интрижки, за които говориш).
Ако е възникнало недоразумение между мен и приятел, заради трети човек и този трети е никакъв -- игнора е за третия. Защото за да знае той нещо, което би трябвало да компроментира моя приятел - вероятно го е излъгал, манипулирал и използвал. Ако третия ми е също приятел, но не е в приятелски отношения с първия - тогава изслушвам, питам, което не ми е ясно, опитвам си да си обясня, да си изясня и т.н. После говоря с първия. И преди да го направя, нямам извод. Защото знам колко различно може да звучи една информация, представена от различни хора, най-малкото заради различните способности да пресъздаваме. Ако и тримата сме приятели и възникне недоразумение или са зададе интрижка - се усеща веднага. Или поне навреме. Тогава предпочитам светкавична среща и на тримата, по възможност реална и говорене... докато не се изясни всичко. Може да се караме, да си викаме и т.н., но ТРЯБВА задължително да стигнем до НАШАТА истина, истината, която ще се приеме от тримата. Защото затова сме приятели.
Не вярвам на трето лице. Защото вярвам в приятелите си. Преди всичко, приятелството е доверие. Ако съм готова да се усъмня в приятел, заради някой си, то... как мога да погледна в очите този човек и как мога въобще за нещо да го съдя?! Доверието е това, на което се гради приятелството. Ако не вярвам, ако се съмнявам, че човека отсреща е некоректен, за мен общуването се превръща в някаква тежест, която няма причини да се търпи. Тогава и аз не съм приятел и въобще няма за какво да се сърдя на който и да било. За всеки случай, ако мой приятел повярва на нечия информация... направо избеснявам, боли ме и търся отговори и обяснения. Мога и да се разсърдя. Това е много обидно и болно.
Да ме е предал близък - на това вярвам, само ако близкия ми го каже. И ми го обясни. Ако си има причини да го прави - тъжно, но явно приятелството ни няма да го бъде (особено, ако причините са в мен, а не зависят от външни обстоятелства например). Ако няма и го направи -- отново е много тъжно. И пак няма приятелство.
Към третото лице реагирам различно. Зависи от мнението, което имам за него преди. Ако то е било добро, може да се поинтересувам за причините. Понякога живота ни кара да правим странни неща. Тогава просто запомням случая и игнорирам човека. Мога да го запомня и никога да не го игнорирам. При всички случаи, този човек не се доближава никога повече до мен.
Та така... Не знам дали успях да отговоря на всички въпроси.. много са и страшно много зависят от конкретните обстоятелства и хора. Но има и общо - човекът, вестител на "истината" -- е човек, на когото не бих се доверила никога.
И правя разлика между "да повярвам" и "доверя"...
Звездите са осветени, за да може... ама не всеки може:-)
Re: Да поговорим...
...Tемата за хората и техните взаимоотношенияе наистина обширна,дори безкрайна.Наистина има хора,които се възползват от анимността,която мрежата им дава,за да се покажат като други,такива каквито биха искали да бъдат,но нямат смелост,тук намират увереност да покажат себе си,защото по една или друга причина не успяват да го сторят в реалността,разбира се има и такива,чиято единствена цел е да създават интриги,да бъдат третият човек,да скарват,да заблуждават...и т.н.
Винаги съм се чудила, какъв е смисъла да се преструваш на някой друг,да носиш маска,да заблуждаваш околните с една фалшива самоличност,защото независимо дали това се случва в релното или в мрежата,непозволявайки
на другите да опознаят истинската ти същност-губиш само ти!
Лично аз се старая да не заблуждавам нито себе си нито околните,да бъда "точно аз",защото искам хората да опознаят и евентуално да харесват или да не харесват "точно мен".Не крия настроенията си,разбира се като се старая да не съм груба или нетактична,когато съм тъжна съм тъжна,когато съм гневна се гневя,когато ме боли-това си личи!
В случаи,когато получавам информация от трето лице,или някои се опитва да ме скара с някого,независимо дали и двете страни са от приятелският ми кръг,аз изслушвам внимателно всичко и се опитвам да не правя прибързани заключения,защото всеки проблем си има решение,трябва да се говори,да се спори,да се изясни...Аз знам,кои са моите приятели,имам им доверие и не бих позволила на един слух,на неверна информация,на нечие желание да се възрадва от създадения конфликт, да разруши взаимоотношенията ми с тях!
...Понякога нещата са по прости,отколкото предполагаме,нужно е само малко търпение и желание!
Исках да кажа толкова много неща и се надявам да съм успяла поне отчасти!
Винаги съм се чудила, какъв е смисъла да се преструваш на някой друг,да носиш маска,да заблуждаваш околните с една фалшива самоличност,защото независимо дали това се случва в релното или в мрежата,непозволявайки
на другите да опознаят истинската ти същност-губиш само ти!
Лично аз се старая да не заблуждавам нито себе си нито околните,да бъда "точно аз",защото искам хората да опознаят и евентуално да харесват или да не харесват "точно мен".Не крия настроенията си,разбира се като се старая да не съм груба или нетактична,когато съм тъжна съм тъжна,когато съм гневна се гневя,когато ме боли-това си личи!
В случаи,когато получавам информация от трето лице,или някои се опитва да ме скара с някого,независимо дали и двете страни са от приятелският ми кръг,аз изслушвам внимателно всичко и се опитвам да не правя прибързани заключения,защото всеки проблем си има решение,трябва да се говори,да се спори,да се изясни...Аз знам,кои са моите приятели,имам им доверие и не бих позволила на един слух,на неверна информация,на нечие желание да се възрадва от създадения конфликт, да разруши взаимоотношенията ми с тях!
...Понякога нещата са по прости,отколкото предполагаме,нужно е само малко търпение и желание!
Исках да кажа толкова много неща и се надявам да съм успяла поне отчасти!
Re: Да поговорим...
Едно е безспорно: най-добре е изобщо да не се стига до ситуация на изясняване. Определено поддържам схващането за само-отговорността. И ми се струва, че в мига, в който дам ухо на реплика за приятел, вече прехвърлям отговорността върху "репликиращия"...
"Ама той/ тя каза така..." - и аз имам само пасивната роля на приемащия реплики всякакви. А пасивните роли просто не са писани за мен...
Казваш, човекът да се "защити"... Има въпроси, на които невероятно трудно се отговаря само с "да" или "не"... Пример - в "Карлсон, който живее на покрива".
По памет: Ти вчера пак ли изпи всичкият алкохол?
Отговор "да" - без коментар...
Отговор "не" - вчера не, всичкият не или какво?!?
В такава ситуация всяко "защитаване" на себе си звучи като "оправдаване" на себе си - чакай да ти кажа защо/ ама аз не съм/ ама друго имах предвид/ не са ме разбрали... Тъпо е. Да подминеш с мълчание обаче също не върви - губиш човека. Сложен казус...
"Какво трябва да направи човек, когато някой използвайки уж логиката достига до изводи, които абсолютно опетняват човека и хвърля тези изводи в лицето като обвинение и като присъда?"... Ако е случаен този с "изводите" - защо да ме е грижа?!? Да си живее... някъде там... не ми пречи. Ако се опитва да живее "тук" - ами, няма да е за дълго... :))) Ако все пак става дума за приятел - наистина бих се замислила що за "приятел" е той/ тя... Не, че съвсем няма да се тръшкам... Но ще ми мине. Все някога.
Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.
"Ама той/ тя каза така..." - и аз имам само пасивната роля на приемащия реплики всякакви. А пасивните роли просто не са писани за мен...
Казваш, човекът да се "защити"... Има въпроси, на които невероятно трудно се отговаря само с "да" или "не"... Пример - в "Карлсон, който живее на покрива".
По памет: Ти вчера пак ли изпи всичкият алкохол?
Отговор "да" - без коментар...
Отговор "не" - вчера не, всичкият не или какво?!?
В такава ситуация всяко "защитаване" на себе си звучи като "оправдаване" на себе си - чакай да ти кажа защо/ ама аз не съм/ ама друго имах предвид/ не са ме разбрали... Тъпо е. Да подминеш с мълчание обаче също не върви - губиш човека. Сложен казус...
"Какво трябва да направи човек, когато някой използвайки уж логиката достига до изводи, които абсолютно опетняват човека и хвърля тези изводи в лицето като обвинение и като присъда?"... Ако е случаен този с "изводите" - защо да ме е грижа?!? Да си живее... някъде там... не ми пречи. Ако се опитва да живее "тук" - ами, няма да е за дълго... :))) Ако все пак става дума за приятел - наистина бих се замислила що за "приятел" е той/ тя... Не, че съвсем няма да се тръшкам... Но ще ми мине. Все някога.
Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.
Re: Да поговорим...
Е още никой не ми е обърнал гръб за щастие, а иначе очи-в очи и за мен е най-добрият вариянт, да не казвам единствения. Лошо всеки мисли и старанието ми е преди да го кажа на когото и да било, първо да го кажа на човека към който го изпитвам и не само лошото де.
Шантава работа са човешките взаимоотношения и за това исках да си говорим за тях и да видя до колко мислите ми се покриват с чуждите.
Път след път, пътища много...
Шантава работа са човешките взаимоотношения и за това исках да си говорим за тях и да видя до колко мислите ми се покриват с чуждите.
Път след път, пътища много...
Re: Да поговорим...
Наистина са много шантава работа човешките взаимоотношения...знаеш ли колко лесно може да стане недоразумение...днес след разговора си с едни приятели съвсем случайно ми разказаха една случка, която веднага ме подсети за тази тема. Та случката става една вечер...на единия човек звъннва телефона и една приятелка пита дали не са до тях, разбира се те не са и тя обяснява как излизала и й се видяло тяхната кола с неговото гадже да слиза от колата там (да уточня, че мястото, където е слизало уж гаджето е такова, че наистина би станал голям скандал, ако е истина). Гаджето и колата обаче били до него в този момент...и той ми казва "представяш ли си как от едно такова глупаво нещо можеше да се скараме, ако колата и гаджето ми не бяха до мен", а случая е че просто момичето наистина се припознала и е решила да звънне за да види дали да се върне да ги види
Тогава се замислих и казах "така е...нямате си доверие, разрушили сте го, може би..."...и си припомних това, за което вече сме говорили с теб - доверието - то винаги ще си остане най-важното нещо в човешките взаимоотношения и то е като крехко цвете, което овяхне ли веднъж рядко е възможно да се съживи. Помниш ли? Тогава говорихме и засегнахме темата "а защо да не се скриват някои неща от близък човек, за да не го нараняваме". Затова трябва да се живее с чиста съвест и открити карти - по-добре всичко друго да рухне или да се поставя на карта, но не и доверието...аз лично предпочитам да спечеля (заслужено) доверието на даден човек отколкото уважението, симпатиите или любовта му, защото без него всички тези чувства няма да са истински и красиви и лесно ще се променят под влиянието на трети, четвърти и т.н. лица.
А за това изречение "...преди да го кажа на когото и да било, първо да го кажа на човека към който го изпитвам..." не забравяй, че не винаги те питат или им пука особено за да го кажеш лично на човека първо
Тогава се замислих и казах "така е...нямате си доверие, разрушили сте го, може би..."...и си припомних това, за което вече сме говорили с теб - доверието - то винаги ще си остане най-важното нещо в човешките взаимоотношения и то е като крехко цвете, което овяхне ли веднъж рядко е възможно да се съживи. Помниш ли? Тогава говорихме и засегнахме темата "а защо да не се скриват някои неща от близък човек, за да не го нараняваме". Затова трябва да се живее с чиста съвест и открити карти - по-добре всичко друго да рухне или да се поставя на карта, но не и доверието...аз лично предпочитам да спечеля (заслужено) доверието на даден човек отколкото уважението, симпатиите или любовта му, защото без него всички тези чувства няма да са истински и красиви и лесно ще се променят под влиянието на трети, четвърти и т.н. лица.
А за това изречение "...преди да го кажа на когото и да било, първо да го кажа на човека към който го изпитвам..." не забравяй, че не винаги те питат или им пука особено за да го кажеш лично на човека първо
в отговор на dexter_sum
#18
Re: Да поговорим...
Така е...затова всякаква след всяка информация (все пак информацията от този сорт не е с пари и всеки си я споделя съзнателно или не) трябва да говорите с човека очи в очи преди да започнеш да мислиш или правиш каквото и да било друго.
Re: Да поговорим...
За да има изясняване трябва да е налице конфликт.
За да има конфликт то някой е приел думите на трето лице за истина, след като според теб е нужно изнасяна не странична информация. Необходимостта от такава информация, "доказването", е признак на липса на доверие, без доверие въобще не говорим за приятелство. Отношенията между хората са едно, приятелството е съвсем друго.
Има една приказка - "Мълчанието е признак на съгласие", от друга страна хуквайки да се защитаваш показваш желанието си за това, а то може да е породено не само от истината, а и от нежеланието същата такава да излезе на яве. Може да действаш, може и да бездействаш и двете са показателни и това зависи от характера на човек. Избухливият нрав примерно едва ли може да глътне голяма неправда без дума.
Логиката е нещо изключително силно...тя е наука, но правилното и използване е друг въпрос. Аз давам на човек "А" кутията си с цигари, утре същият човек се вижда с теб и когато днес видя в теб кутията си с цигари не е задължително човек "А" да ти я е дал...това е в живота, в математиката щом А+В=С следователно А=В-С ...за коя логика говорим?
И това ти прави чест, защото да хулиш приятелите си с други обсъжда първо нас самите, разбира се, ако си им засвидетелствал приятелство де
Когато някой много близък ме е предал и разбира се сам ми го каже, защото това е адски важно и за мен- да го чуя от него самият, тогава главата ми вярва, а сърцето отхвърля и се бушува. На това му се вика, търсене на баланс.
Път след път, пътища много...
За да има конфликт то някой е приел думите на трето лице за истина, след като според теб е нужно изнасяна не странична информация. Необходимостта от такава информация, "доказването", е признак на липса на доверие, без доверие въобще не говорим за приятелство. Отношенията между хората са едно, приятелството е съвсем друго.
Има една приказка - "Мълчанието е признак на съгласие", от друга страна хуквайки да се защитаваш показваш желанието си за това, а то може да е породено не само от истината, а и от нежеланието същата такава да излезе на яве. Може да действаш, може и да бездействаш и двете са показателни и това зависи от характера на човек. Избухливият нрав примерно едва ли може да глътне голяма неправда без дума.
Логиката е нещо изключително силно...тя е наука, но правилното и използване е друг въпрос. Аз давам на човек "А" кутията си с цигари, утре същият човек се вижда с теб и когато днес видя в теб кутията си с цигари не е задължително човек "А" да ти я е дал...това е в живота, в математиката щом А+В=С следователно А=В-С ...за коя логика говорим?
И това ти прави чест, защото да хулиш приятелите си с други обсъжда първо нас самите, разбира се, ако си им засвидетелствал приятелство де
Когато някой много близък ме е предал и разбира се сам ми го каже, защото това е адски важно и за мен- да го чуя от него самият, тогава главата ми вярва, а сърцето отхвърля и се бушува. На това му се вика, търсене на баланс.
Път след път, пътища много...