... агресия ...

Трябва ли да помниш? Или не трябва? Трябва, не трябва... да помниш лицата на насилниците... Не ги помня. Забравих ги, не че съм ги видяла особено ясно. Но получих подарък от този неуспешен опит за изнасилване. Омраза към докосване, помниш ли. Помниш, разбира се. Ти ме спаси тогава. И когато се дърпах от теб и исках да бягам кой знае накъде, ме спираше и ми говореше като на дете.
"Как се казваш? Откъде си? Ходиш ли на дискотеки? Гледа ли Стар Уорс? Какво слушаш? Не плачи, детенце."
И остана до мен, как остана само. И как ме караше да ставам и да живея. И как ме учеше да подавам ръка, това помниш ли...
Успя да ме целунеш, да... Колко време беше минало, не знам. И вече сякаш не мразех мъжете, защото те имаше теб. А ти беше мъж. И ми подаде рамо, когато имах нужда. И се влюбих.
Как ми липсваш само... Защо ли не си тук да ме видиш... Станах красива. Ти ме направи красива. Няма те. Всяко чувство е забита в плът игла, всяка мисъл е пирон в сърцето ми. ТУП. Обичам те. ТУП. Няма те. ТУП. Няма да се върнеш. ТУП.
Една нощ искам, само една нощ. Една нощ да си до мен, една нощ да ме прегръщаш, вече го мога това. Една нощ да те галя, една нощ да се впивам в теб. Една нощ да си нежен, една нощ да съм жена. Една нощ само. Няма да има сутрин.
Ставам мъжемразка, а това ме плаши. Дразни ме да ме гледат с този поглед, в който е отпечатано "Ех, да ми паднеш." Няма да им падна. Мразя ги. И този поглед на говеда сред самки го мразя. И да ми зяпат циците мразя. И да се натискат в мен без нужда в трамвая. След като те загубих, станах неконтролируема. Престанах да чувствам и да докосвам... А после си спомних, какво ме учеше, и продължих сама. Станах чума сред мъжете - на огън ги въртях, и с розите им ги замерях, и ги консумирах тези момчета, а после ги захвърлях. За какво са ми? Не са ти. Теб те няма. А как ми лиспваш... Търся те в тях, но като не те намеря - защо да оставам? До хора, за които съм кукла за секс... Хубаво коте, о, да... Обичам да ги унижавам. Съжалявам, на друго ме учеше сякаш... Казваше - "имай милост към мъжете, и те са хора, макар да е трудно да се повярва в това понякога." И се усмихваше с онази усмивка, която ме правеше жива.
Предизвиквам те да дойдеш. Ела, моля те, ела в някаква форма, каквато и да е... не ме оставяй сама повече, полудявам тъй и ставам жестока. Студено ми е, уморена съм... говоря глупости... просто... имам нужда от теб... а теб те няма... и... ме боли... Няма повече да ги тормозя тези. Нека си търчат след мен, на кой му пука... Безразлични са ми.

...............................................................................................

студено ти е. така е през този сезон. имай търпение, ще дойде и топлото. а ако ги тормозиш и мразиш всичките, по-трудно ще намериш Различният. не бързай да се отчайваш, още е много рано. твърде рано е да се отчаяш в рамките на един човешки живот...

... и всичко останало е 42, казват.


тормозя ги и ги мразя, защото ме възприемат като плячка. не съм плячка, не съм вещ. човек съм. дишам, обичам, чувствам, мразя, сънувам, фантазирам, усмихвам се. не съм само тяло. имам душичка, макар изтормозена. имам интелект освен красота. мисля.

няма да чакам повече. или той ще се върне при мен, ако ще като дух, или аз ще отида при него. пълно равновесие. замръзнала съм отвътре. айсберг.
всеки ден е красив за смърт.

кофти късмет
попаднала си на такива, които да те възприемат като плячка
не всички сме такива
обобщенията за хора са тъжни

повърхностният човек гледа само обвивката
интелигентният, този който наистина си заслужава, загриженият и истински привлеченият ще види и невидимото отвън
дай му време
допусни го
не губи търпение
като го пиша го вярвам, дано повярваш и ти

слушай какво ти казва 42!
личен опит

Каквото и да ти се е случило агресията е въпрос не е отговор, не помага тя.
Обичай напук.
Влюби се напук.
Тогава за всички ще има шанс.

Всичко тече - всичко се променя!

Znae6 4e te 4eta,ne wsi4ki maje sa takiwa.I az li sam gowedo?
Mezhdupro4em s towa tialo i towa lice kakwo iska6?Ima6 o4i na gnewen angel