Gasteig

ili edin ot nai-golemite muzikalni centrove v Evropa-Munchen . Gasteig e imeto na kompleksa , kadeto koncertite si iznasja Munchenskata filharmonia s glaven dirigent James Levine.Predi njakolko dena bjah na koncert tuk . V momenta teche cikalat Schonberg-Beethoven . Dirigent James Levine , solist Daniel Barenboim i orkestara na Munchenskata filharmonia . Programata : A.Schonberg - "Prosvetlena nost" za strunen orkestar. A.Schonberg - koncert za piano i orkestar.
L.Beethoven - koncert za piano i orkestar N4 Gdur.Moje bi nai-hubavia koncert , na koito sam prisustval dosega.Sled koncerta ot bethoven posledvaha 2 bisa , vtoria ot koito - James Levine i Daniel Barenboim izpalniavat Schubert - na pianoto James Levine i Daniel Barenboim!Izkliuchitelni artisti , za boga.Niamam dumi.

abe Luchezare ti chelist li si? da ne si pri Gregorjan?ako e taka kude se zagubi be?

Zavigdam ti!

Блазя ти.

Daniel Barenboim е роден в Буенос Айрес в 1942. Тази година навършва 60 години. Миналата неделя националното радио посвети вечерните си часове на него. Програмата завърши с Третият концерт на Барток. От срещите ми с неговите записи съм убеден, че концертите за пиано му са изключителни. Интерпретациите му са забележителни с непосредствената си емоционалност и откритост. В негово изпълнение е любимият ми "Императорски" заедно с Ото Клемперер и Оркестър "Филхармония". Наистина е страхотен пианист, а също и диригент, защото под неговата палка беше първият цялостен запис, който прослушах на Вагтерова опера - Лоенгрин, 1998. Присъединявам се към всеобщата клубна завист.

А ти къде беше на 8ми вечерта след 19:30,
та не те видях да слушаш Барток - третия концерт в изпълнение на Анжела Тошева!


...а пепелявият дъжд на скуката имаше друг, не толкова невинен, по-реален произход.

Що ли по-миналата зима в Мюнхен имаше само италианска опера! Ех, за малко изпуснах и Моисей на Шонберг, с Дискау при това!!!

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

А библиотеката в Гаштайг! Е, по-бедна е от тази в Щутгарт, ама видеокабините (в които духа много странен вятър през зимата!)?!? Ти какво правиш м Вюнхен?

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

Ogi , ti li si ? Pri Grigorian sam v momenta . lachezarcello@yahoo.com - vednaga mi napishi nesto.

Az sam - lachezarcello@yahoo.com . Ami ti kade si , vednaga mi napishi nesto.

Lucho pisah ti pismo mejduvremenno da ti kaja sus kolegite ot surbija si pishem ot vreme na vreme imash Veliki pozdrav ot Crnogorsko drujstvo i ot pichovete i pichkite ot akademijata v Cetinje deto svirihme:)

Посетил съм няколко концерта в София и вече изпитвам антипатия към тези места. Все още не осъзнавам ясно защо изгубих желание да ходя по концерти. Там, в зала България всичко е сиво и мрачно. Предпочитам мракът в стаята си, моето радио и музиката, на която мога да се насладя както аз си искам.

Ти може би не знаеш какво е да си в някое голямо европейско Лийдърхале, в което осветлението просто те заслепява, около теб е "посветилото се" на изкуството бюргерство - все сиви и бели гравици, чуждестранни студенти и пр., а ти се опитваш да слушаш... Та исках да кажа, че тук в БГ-залите далеч не е толкова страшно, всичко е въпрос на вътрешна нагласа - какво ще усетиш или не в присъствието на множеството си зависи само и единствено от теб!... Вкъщи е добре, но там си сам или с някой рядък приятел... Приятен ден ти желая!

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

Напомняш ми усамотяването на Артуро Бенедети Микеланджели, Глен Гулд и Карлос Клайбер.
В залите изживяването е по-голямо. Ти си заедно с други любители, чувстваш, че и те преживяват музиката, атмосферата на залите те предразполага към хубавите изживявания. Едно е да слушаш орган в къщи, а друго е да го слушаш в Катедралата "Свети Стефан" във Виена, Кьолнската катедрала или Нотр Дам де Пари.
Друго е да слушаш хора на Александър Невски в самата църква, друго е на запис, па макар и от Сони.
И накрая, едно е да пиеш питието си сам, а съвсем друго е в приятна компания.

Може би по-точна дума в този случай от "усамотение" е "уединение". Защото вярвам с музиката забравяш за самотата си, за страховете и грижите си, за напрегнатото ежедневие. Уединението с музиката е нещо толково трудно постижимо.
Музиката намира своя дом в концертната зала, място където се осъществява пряк, но малко или много ограничен контакт. Изисква се да се следват определено поведение както от изпълнителите, така и от всеки слушател. Пари за билети, свободно време, места, редове, ръкопляскания, бисове, ръкопляскания, сцената, изпълнителите, лица на непознати. Не е ли досадно всичко това. Е да...но нали музиката е най-важното, затова отиваме там...живата музика...съзерцавйки я. Ден след ден се убеждавам, че мястото където човекът и музиката се докосват е в самият човек. Обичам "Голдберг вариациите", когато вали сняг, вървя шля се скоростно из улиците, а около мен забързани хора и коли. Обичам Чайковски и неговите симфонии, когато имам нужда от приятел, който да разбирам истински. Обичам съвремените автори, все едно участвам в потаен експеримент. Обичам да танцувам, да скроявам рокли от музиката, да си нахлузвам различни маски и да се преструвам. За да бъдеш с музиката трябва да си свободен, истински свободен.

Разбирам те.