Безупречност

Винаги да даваш най-доброто, на което си способен.
Никой никога не е искал повече от теб. И от мен.
Някой прави ли го?

много хора го правят

The Space is my home

Кой дава най-доброто от себе си? - Майката към детето.Който обича,както една майка обича детето си,той знае какво е да даваш най-доброто,на което си способен.

да ти кажа честно давам повече.


в стресови ситуации се справям много, много по добре отколкото на мен самия ми се вярва.

иначе ако се опитам да го направя в нестресови ситуации хич не се получава, ама когато спра да мисля направо съм Бог

преливам се...

Едва ли. Или може би много инцидентно. Макар че доста сме тия, дето си мислят, че го правят.

Но истинската безупречност се постига само пред лицето на неизбежната смърт. Само тогава наистина даваш най-доброто на което си способен. Уви, така е. А мисълта за неизбежната смърт се поддържа много много трудно в обичайното ежедневие, в рутината и автоматизма на възприемането ни на нещата. Само непосредствената смъртна опасност ни събужда от съня.

А иначе си мислим, че правим нещата възможно най-добре.
Да можехме само да ги повтаряме същите неща в ситуация пред лицето на смъртта ни, щяхме да видим разликата.

Аз не мога да го правя това. Само понякога, много рядко, за множо важни неща, ми се е случвало незнайно откъде и защо да ме залее усещане за смъртта. Не може да се опише. Не е като да имаш мисъл за смъртта в главата си и да преценяш действията си. Но не мога да контролирам или да предизвиквам това състояние. Мога да се опитвам да мисля за неизбежната смърт и това да повлиява на действията ми, но не е същото. Пък и не се сещам. Най-често си карам на автопилот. Затова и знам разликата в "степента на безупречност" (какъв неадекватен израз)

"Винаги да даваш най-доброто, на което си способен."

Естествено и просто е. Не можем да се надскочим.

Значи го правя, защото във всеки момент наистина давам това, на което съм способна към момента. Кой ще ми каже, кое е най-добро, дали е най-добро?

Просто СЪМ, каквато мога. БЕЗ-УПРЕЧНОСТ - не се упреквам за нищо, което правя. Слушам се отвътре, наблюдавам отвън.

Ама много си права дето само си мислим, че даваме най-доброто на което сме способни.А кое всъщност е най-доброто?Има ли го фиксирано , има ли определение за него? Винаги може още малко и още по добре.
Не мога да разбера що ти е нужна смъртта, а освен това за да те накара неизбежната смърт да дадеш най-доброто от себе си , то трябва да се страхуваш от нея.
Що все пак трябва да търсим мотив или "неизбежната смърт" за да дадем най-доброто.А можем ли във всяка една ситуация да даваме най-доброто?

всяка смърт е неизбежна, няма значение разстоянието през която си въобразяваш че я гледаш...

а да си симулираш мисли с цел побуждане на усещания явно не е отговора...

всеки момент е различен, за един момент най-доброто е едно, за другия момент - друго, дори когато се касае за повтаряне на едно и също действие - и си има автотест за правилност - най-доброто на което си способен е това, което ти е донесло най-голямо удовлетворение в момента - вземи като пример усилията на едно дете да конструира нещо.

The Space is my home

Изобщо не става дума за страха като принуда за даване на най-доброто.
Има ли го тоя страх, то не може да е най-доброто.

Става дума за едно изпълване с чувството, че това което правиш в този миг е последното ти действие на тази земя. Ти си приел, че това е последното нещо, което ще направиш и няма страх. Изпълнен с тази мисъл, влагаш в действието нещо, което го прави безупречно. Защото като знаеш, и си приел, че миг след това ще умреш, ти нямаш време за дребнави мисли, самосъжаления и пр.глезотии. Изобщо ума ти е изчистен от тия неща.
Сега по-ясно ли го казах?

И не можеш във всяка ситуация да даваш най-доброто. Защото то при всички случаи ще е "замърсено" от личностен елемент. И действието ти вече не е най-доброто, защото не е нещо само от Духа ти. Само смъртта, която разпада тотално личността, може да премахне това "замърсяване".

Е, както казах, това са много трудни работи. Ако ти се случи да го преживееш, ще разбереш разликата.

Животът винаги е прав

Не е достатъчно само да си очистен , за да дадеш най-доброто от себе си, щото все пак става дума за "НАЙ доброто", което освен най-чистото е и най-голямото като количество.
Що се отнасая до последното ни действие на тази земя , като му дойде времето , ще видим! То и Христос си е знаел , какво му предстои , ама все пак преди да стане събитието е питал: "Ако може да ме отмине тази чаша"

Опитах, ама ти явно си от безсмъртните и не е имало смисъл.

Най-доброто се отнасяло дори и за начина, по който си връзваш връзките на обувките.

Впрочем, кажи ми кой ти даде гаранции, че ще живееш следващите часове, та като му "дойдело времето" ще мислиш за последното си действие на тази земя?
Ще ми се и на мен да ми гарантира...

Животът винаги е прав

Хиляди пъти съм давал най-доброто, на което съм способен - давал съм бисери, а свинете - гадните "играчки божии" - все се настървяваха срещу мен и тъпчеха тези бисери с мръсните си свински крака и освинваха пейзажа на моя живот. Това беше отговорът на Отвъдното спрямо моя живот; а иначе да си "пожелаваш" безупречност, особено в контекста на Кастанеда, е красиво нещо.

Ей на мина цял час , пък още съм жив!
Това сигурно е за друга тема , ама ти ме подтикна да те питам: чуваш , че с някой е станало нещастие и умрял си сиромаха , друг се разболял от неизлечима болест и ... той си отишъл.Мисила ли си си в такива моменти - това на мен не може да ми се случи , аз съм по-специална и няма да си отида по този начин.Що те питам това?Учудих се на реакцията ти за гаранциите.Ти явно се опитваш да живееш всяка минута като последна, щото никой не ти гарантира следващата минута - е те това вече не го разбирам.Това хич не съвпада с представите ми за "Спокойна Леля"

Много ясно, че квото правим в момента е най-доброто, на което сме способни.
А за безупречността - сигурно все ще се намери някой да ни упрекне за нещо...
И въобще - що за мании за перфекционизъм ги тресе някои хора ?

Да бе, и аз това се питам. Познавам няколко перфекциониста и нито един от тях не изглежда особено доволен от себе си, да не говорим пък за щастие. Чудя се нужно ли е да се стреми човек да бъде перфектен на всяка цена?!

Не се кахъри за разбирането

(Аз дори да се опитвам още нямам сили, ама и това не вярвам да разбереш)

Ми различни сме, затова не се разбираме, какво толкова

Животът винаги е прав

Човек винаги има много възможности за реакция. Или възможности за избор.
И винаги прави този избор-във всяка една ситуация. Понякога си казва-ще се напъна и ще го направя.
Друг път-абе, остави нещата сами да се развиват, сами ще се оправят.
Това напъване...или това успокояване...
Точица беше казал нещо в смисъл, че трябват усилия за преодоляване на инерцията. А ние сме потопени в тази инерция и тя ни влачи като мътна вода.

Уморен съм от усилия... Сякаш съм правел нещо друго през тия години, освен да излизам от мътната вода. Та нали самата ти си казвала, че автентичните работи стават без усилия?... ВСИЧКИ истински неща в живота не са плод на специални усилия. Другото е констатиране на простичката истина, че една сила ни пречи. Нарочно... Безвъзвратно... Отчайващо мизантропично... И ни тласка към ентропия, на която никога не могат да ти стигнат силите да се противопоставиш.
И това сякаш никога не е имало и няма да има край!...

Аналогичен случай и у наше село. Даже неам нерви да се заяждам. А това вече наистина е страшно.
Но работата е там, че единственият начин нещо да се получи свястно, е да повдигнем още малко нивото си...и още...и още...по-високо ниво на вибрация-по-хубави истински неща.
А това повдигане става с усилия. Във вертикала. Пък ние сигурно усилно сме се мъчили по хоризонтала...