Самотна съм...

Толкова е тъжно когато си самотен...когато няма до теб любимо същество, на което да се опреш... Когато през дългите, тъмни нощи, се взираш в непрогледния мрак без да съзираш надежда...когато не можеш да си оговориш на толкова много въпроси, а няма и кой да попиташ...Съжалявам, че ви занимавам с подобни на пръв поглед скучни разсъждения, но ми е така тъжно, че не знам и аз къде да се скрия..проблемите се редят един след друг, без да виждам някакво решение...Седя през уикендите сама вкъщи и се самосажалявам, събирам сили за новата трудна седмица..колко искам всичко да се промени...Зная, че човек без проблеми няма, но понякого е трудно да повярваш, че в сравнение с някои други съдби, твоята е дори прекрасна...А и аз съм толкова срамежлива...Не мога да се отърся от това ужасно чуство. Някои ме мислят за надута, но това изобщо не е така. Не знам защо винаги когато се срамувам или се страхувам, започвам да се държа грубо или вървя с високо вдигната глава, право напред. Никога не съм можела да заговарям спокойно момчетата, които са ми симпатични. Сред приятелките си почти винаги бях в центъра на вниманието, защото умея да разказвам увлекателно и давам добри съвети. Но точно на себе си не знам как да помогна. Страхувам се от бъдещето. Преди поне можех да си приказвам спокойно, а сега дори и това не ми остана. В чужда страна, с чужди хора, с чужд език...нямам приятели, а единствените, с които разменям по някоя дума ме обиждат и ми се подиграват за това, че съм от България и съм чужденка. Понякога влезам тук, за да не ми е толкова самотно и чета различните мнения, но едва сега се осмелявам да напиша нещо. Ако някой може да ми дате съвет или просто да ме разбере и да ми каже поне една добра дума, ще съм му много благодарна. Просто вече наистина не знам къде да се скрия.Доскоро си мислех, че се справям добре и дори си вярвах, че съм красива, но последните дни всичко се срути....разби се на малки парченца..
Благодаря ви, че ме изслушахте...не съм искала да ви отегчавам..

Аз пък се чувствам чужденец в родния си град. И също съм самотен. Бих ти дошъл на гости за да се почувстваш по-добре, но имам проблем с отиването до София, а какво остава за по-далеч.

който търси,намира...
松下電

Не си самотна...

Така ли?

Винаги постъпвай така, както смяташ за правилно...не върви срещу себе си!!!

Pismoto ti mnogo me razvalnuva, za6toto otkrih v nego malko i ot men samia. Ako obi4a6 razhodkite v planinata ili da hodi6 na kino i iska6 s niakogo da si poprikazva6 pi6i mi.

Stiga de, ne budi tolkova tuzna. Samotata vodi sus sebe si bolka, koiato ubiva vsichko i depresira. Razbiram te i ako iskash da pogovorish s niakogo - prati mi belezka.

Radvam se, che otvarna na molbata mi i ti blagodaria!!!!
Shte se radvam ako mogem da pogovorim na e-mail ili s belegki tuk!


Винаги постъпвай така, както смяташ за правилно...не върви срещу себе си!!!

Naistina ne iskam i as samata da sam tagna, no ponjakoga prosto ne moga da se sdarga...osobeno poslednite dni bjaha koshmarni! blagodarja ti sa rasbiraneto...schte se radvam da pogovorim...


Винаги постъпвай така, както смяташ за правилно...не върви срещу себе си!!!

Ima6 po6ta

Zdrawei, Ima ne edin nachin da prewyzmognesh samotata. Primerno wyrni se w BG. Opitai se da ne si sramejliwa. Kakto ima i razlichni pytishta za postiganeto na tiq dwe neshta. No kakwoto i da naprawish, wse neshto shte zagubish za smetka na pechalbata. No pone w Inet winagi shte namerish chowek koito da te izslusha i da si pogoworite :))

Uspeh

Posnato mi e vsichko tova,i as jiveja otdavna navan,no da se otchaivash taka ne e dobre.
Ako gorenapisanoto go mislish seriozno,e mnogo dobre che si namerila sili da go spodelish tuk.

isaka6 li da si govorim ? moje i da ti olekne...a moga i da ti pomogna

...ei sakrovi6te, badi spokoina az sam dosta po zle ot kolkoto si misli6 4e si ti. Gore glavata, i ne misli za vsi4ko tova tolkova kraino. Ima i takiva momenti, ni6to 4e se strupvat izvedna6 i ti se struva 4e ne moje6 da gi poeme6 s krehkite si ramenca. Ne obra6tai vnimanie na vsik4oto 4erno, napravi si malki rozovi prozor4eta v nego...Vajnoto e 4e si zdrava i jiva...Ostanaloto se reciklira i podobriava prosto mai ti triabva svesten 4ovek koito da ob6tuva s teb...iskam da kaja 4e moje bi triabva toi da te razbere ili da te zagovori a ne da raz4ita6 samo na sebe si...Ima vreme i moje da se sre6tne6 s nego mnogo skoro i da promeni jivota ti...Kaza 4e i si v 4ujbina, kaji mi kade po to4no, ako ima6 jelani e za tova razbira se. Ne se raztroivai ot fakta 4e ne govori6 dobre tehnia ezik, uspokoiavai se s tova 4e te ne govriat tolkova dobre tvoia ot koloto ti tehnia, razbira6 me kakvo iskam da ti kaja nali?

Ako iska6 da prodaljim da si komunikirame pi6i mi i ti...;) Az 6te se radvam...

Mnogo dobre si go napisala tova, naistina mi privleche vnimanieto.

Interesno mi e obache kade se razviva tvoia zivot. Kazvash samotna, v chuzda strana, chuzd ezik, malkoto hora s koito komunikirash sa grubi... Mnogo mnogo ama mnogo poznata isktoria. Az systo sam v druga strana, chuzd ezik, dori bylgarite se dyrzat naglo kato si misliat che kato sam doshyl ot skoro ot Bulgaria sam niakakvo momchence ot selo deto ne gi razbira nestata ot serioznia zivot. Ne mi puka che niakakavo govedo me obizda, obache mi puka ot tova (a i me boli) che zapochvam da se chuvstvam neudobno kato kazvam che sam bulgarin (zaradi takava moi synarodnici). Kato cialo sam patriot i to s dosta silno razvito chuvstvo za rodolubie. Az systo moga da razkazvam uvlekatelno i sam bil ne edin pyt "dushata na kompaniata", obache kakvo mi puka che moga da razveselia pochti vseki i da go nakaram da zabravi problemite si ot sivoto ezednevie kato ne moga da nakaram sobstvenoto si az da she chuvstva komfortno v moeto tialo... Mnogo mi e interesno da chuia nesto poveche za teb, zastoto smiatam che ima kakvo da naucha, no i ti da razberesh nesto poveche za sebe si...

If you are affraid so I am somewhere around you... don't worry I will come

Аз съм на същото дередже. Ако знаех как да ти помогна, щях да помогна най-напред на себе си.
Трябва и аз, и ти да спрем да гледаме толкова черно на живота. Да се срещаме с хора, да се веселим. Трудно е, но затварянето в себе си не помага.
Колкото по-дълго оставам сам, повече затъвам-сигурно и при теб е така.
Горе главата и майната им на душманите!
И още нещо, на което аз се надявам-иде нова година с нов късмет. Нека всичко лошо да остане зад гърба ни.
Good luck.

Много ти е откровенно писмото и тъй тъжно.През 1991 млад и зелен аз също емегрирах в далечна страна.Лишения,самота,страх малко надежда и много злоба към местните това бяха чуствата които ме вълнуваха.После се върнах в БГ и почнах бизнес и ми провървя.Сега бих ловил риба в Канада за двадесет дена ама повече не бих издържал там.Иначе мрасотията и простотията страшно ме тормозиииииииии

Zdravei
Sigurno ve4e si namerila pomo6t ot vsi4kite hora koito sa ti pisali no edva li 6te ti pre4i da vidi6 i moeto mnenie.
Purvo izkam da uto4na 4e horata koito ti otgovoriha mi se struva 4e sa to4no tam kadeto i az sum a moje bi i ti.
Zna4i ako 4etiah pismoto ti otzad napred do polovinata 6tiah da si pomislia 4e az sum go pisala niakoga otdavna.
Mnogo ot horata izvun BG na opredelena vuzrast spodeliat tvoite problemi.
Neznam niakoi dali ti e dal ve4e tozi suvet no izkam da ti go dam
Vnimanie. V tozi truden moment triabva da vnimava6 da ne zagubi6 sebe si. za6toto niakoi den ne6tata 6te se opraviat no teb ve4e niama naistina da te ima. Kak da zapazi6 sposobnosta da razgovaria s hora vse edno si znaete mai4inoto mliako i t.n., e kato nameri6 niakoi kato teb, dori i v elektronnia sviat, koito da te kara da se 4uvstva6 sebe si. Ako vse o6te ne si namerila tozi 4ovek 6te se radvam da spodelia priatelsi razgovori s teb.
Za sujalenie az niamah tvoita smelost da potursia pomo6t i za tova sega ve4e sam za psihoanalitik. sega ima6 shansa da nameri6 pritel/ka. vzemi go!
Poneje si sremejliva, ako izka6 i po drug na4in moje6 da opita6. Tova koeto te kara da se 4uvstva6 kato sebe si, otkrii kakvo e( naprimer za men e da tantzuvam, da govoria s priteli na temi koito az izkam i t.n., iponeje tova s pritelite ne stava, si tanzuvam sama, me4taia,u4a edin ot liubimite mi ezitzi i pi6a) i go pravi vseki den, i se opitai da zapazi6, me4tite jelaniata si.
Oba4e tuk 6te ti kaja i edna istina. Dori i da nameri6 ЛЮБОВTA, ako se ostavi6 da se promeni6 i tova niama da e dostatu4no, kakto stana pri men. Jelaia ti mnogo liubov za napred i prodaljavai da tursi6 tova koeto izka6. ( 6te se radvam da mi pi6e6)

а какво пречи да намериш приятели ... да кажем тук

Където и откриеш удоволствието , в каквото и действие ,реализирай го!!!!
Изпитваш жажда , затова пиеш вода.Постигнал си едно неуловимо задоволство.
Забрави водата ,забрави жаждата .Остани с финото задоволство , което изпитваш.
Бъди изпълнен с него ; просто се чувствай удовлетворен.
Но човешкият ум е немирен. Той изпитва единствено неудовлетворението, незадоволяването .
Никога не чувства удовлетворението и задоволството.
Ако си неудовлетворен ще го изпиташ и ще си изпълнен с него .
Когато си жаден, го чувстваш ; изпълнен си с жаждата ;чувстваш я в гърлото.
Ако тя нарастне ,я усещаш по цялото тяло и ще настъпи един момент , в който не ТИ си жаден.
Усещаш ,че си се превърнал в жаждата.
Ако си в пустиня и няма надежда да намериш вода , няма ада чувстваш , че ТИ си жаден; ще чувстваш ,че си се превърнал в жажда .
Неудовлетворението се чувства , нищетата се чувства ,болката се чувства .
Когато страдаш , се превръщаш в страданието .
Поради това целият живот се превръща в ад. Никога не усещаш положителното , винаги усещаш отрицателното .
Животът не е такава мизерия в каквато ние сме го превърнали.Мизерията е само наша интерпретация.
Един Буда е щаслив тук и сега , в същият този момент.Кришна танцува и свири на флейта .
В същият този живот тук и сега ,в който ние ние сме в мизерия.Кришна танцува.
Животът не е нито мъка нито е блаженство . Мъката и блаженството са наша интерпретация, наше отношение , наш подход , както гледаме на него.
Това е твоят ум – както той приема .
Запомни и анализирай собственият си живот. Някога правил ли си списък на щасливите моменти, на удоволствията , на задоволяванията , на блажените мигове.
Никога не го правил , но си правил списък на болките си , страданията , мъката и продължаваш да го трупаш.
Ти си един натрупан ад и това е твой собствен избор.
Никой друг не те е вкарал насила, в този ад ; това е твой собствен избор.
Умът приема отрицанието , натрупва го и самият той става негативен . И после се превръжа в самоувековечена мизерия.
Колкото повече отрицания имаш в ума си , толкова повече отрицателен ставаш, толкова повече отрицания се натрупват.
Подобното привлича подобното и така е от много съществувания насам.
Пропускаш всичко заради отрицателният си подход.