ЗА АСТРА
27 отговора
280 прегледа
ЗА АСТРА
Лично за мен тази история почна преди 9 години . Отново нечия престъпна небрежност и безчувственост бяха осакатили едно невероятно животно . Един истински ахалтекинец . Един внук на Абсент . Такива няма чак толкова много . Преди време говорих с една рускиня , която има точно ахалтекинци и тя каза , че специално Агран е имал невероятно родословие , и дори осакатен е можело и е трябвало да го ползват за баща !
Когато аз започнах да се занимавам с него , той вече беше много зле . Знаете ли какво е презобен кон ? В най - лошия случай изхода е летален , понякога на коня просто му падат копитата ... В по - добрия вариант животното просто остава сакато за цял живот . Познавам един кон , който оживя и тнямаше последствия , но му източиха почти веднага повече от кофа кръв . Познавам и друг , който отиде на сметището , на него не му провървя .
Беше ли му провървяло на Агран ? Той не беше мой . Не го продавха , за да го купя . Ни го правеха нищо , просто си лешеше с месеци в бокса , защото му беше трудно да стои на краката си , и почти невъзможно да върви . Всъщност , и двата предни въобще не се сгъваха в коленете . Стояха опънати , все едно се парзаля . Копитата му бяха деформирани и се бяха свлекли като сабо . Не даваше въобще да го докосват по краката , първо щракаше със зъби , а ако още му досаждаха , посягаше да хапе . Кой знае колко го бяха тормозили , а и постоянното лежане ... Колкото и слама да сложиш , когато е студено , конете не лягат !
Исках да направя нещо за него . Бях сигурна , че мога . Не съм си мислила , че ще стане ЧУДО , и ще се оправи като с вълшебна пръчица и ще се състезава - просто исках да се чувства добре . Не съм искала от никого нищо за това . С мои пари купувах лекарства , да му промивам раните от лежане . Ходех до хиподрума ВСЕКИ ден , за да се занимавам с него . Пасях го на слънце , къпех го , разхождах го и лекувах краката му . Този път ще си смъкна картите до край . Вече е абсолютно все едно . Няма го онова 17 годишно момиче , което тичаше от " Галактика " до " Мъдромер " , което се опитваше да помогне на всички и да е навсякъде , и аз не съм момичето , за което пишеха вестниците и което даваха по телевизията . Не съм . Не исках да бъда . Аз съм нещо съвсем ДРУГО . Но си отиде желанието ми да лекувам хора . Първо , повечето са неблагодарни . Толкова съм се напарила , че и представа си нямате . Едва ли не спасяваш живота на някого , не му искаш НИЩО , а на другия ден на улицата си обръща главата на другата страна , все едно не те познава . Или говори гадости по твой адрес на други хора . Второ - по някое време лекарите се усетиха , че СТАВА НЕЩО и решиха , че ако някой е екстрасенс , трябва да се залепят за него . И неговите успехи да са за тях . Щото имат диплома за лекари . А повечето са некадърпници . Не ги интересува пациента , а колко ще им бутнеш под масата . Нека Нова не ми се сърди за тези думи - както се пееше в една песен на Висоцки " эти строки не про вас , а про других врачей ! " . Ако не го бях преживяла , нямаше да го казвам . Мой колега се сдоби с разрешение да лекува . И ни каза как . Докарали му 10 пациента с остановени диагнози . От тях . Той трябвало да каже какво им има . И той казала . Познал и за десетте . А истината е , че две трети от тях са имали СЪВСЕМ ДРУО - и той е ЗНАЕЛ . Ама не е посмял да го каже . Той можеше да чете мисли . И е казал диагнозата , която очакват от него . Звучи ли ви като фантастика ? Но си е факт . Т.е. аз ще кажа това , което ти мислиш , дори да не е вярно , само и само да ми признаеш възможностите ! Гадно е ! И аз не отидох на такъв компромис . Съвестта ми не позволи . И не лекувам хора .
Но продължих да го правя с животни . И тук ще спомена само за два случая - просто защото бяха интересни . Първия беше с котарака ми Машук . Вече беше на година или две , и редовно ме издебваше да се напъха в кухнята . Не крадеше , но се умилкваше на майка ми , за да си изпроси нещо вкусно . Винаги съм казвала , че кухнята не е място за животни . Не става въпрос за хигиенни съображения , моите животни са много по - чисти от някои хора , които , между другото , не търпят животни в къщите си , но това е друга тема . Кухнята е ОПАСНО място . И една сутрин се счучи тодва , за което предупреждавах . Аз още се излежавах в леглото , преди да тръгна към хиподрума , когато чух зверски писък откъм кухнята . После майка ми ми разказа какво е станало . Машук се замотал в краката й , когато правела кафе , тя залитнала - и го поляла с вряло кафе . Със захар . Тръгнах към хиподрума . Връщам се вечерта в къщи , а котаракът лежи по гръб в леглото ми , завит с одеяло , с температура , и едната му лапа стърчи нагоре . Изгорената . И майка ми почва да мънка да съвм го оправела ! Д - р Куин се прибира в къщи ! Отдалеч почвам да кастря котарака , докато се събличам - сърдити реплики от рода на колко пъти съм казвала , че мястото му не е в кухнята и т.н. Той мрънка нещо тихичко , не смее и да се оплаче . Виновен . Поглеждам му лапата . Едната предна . Мъка ! Косми няма , ощавена е качествено , кожата и месото на пръстите все едно са се стопили и са се стегли към върха на пръстите , като образуват единна маса с деформираните нокти . Абе , да се чуди човек как за няколко секунди един котарак може да си изпати толкова ! Грозна гледка ! Ама на мен изгореното ми е тясна специалтност . Още майка ми преди години го установи , но не говорим за хора . Докато все още тихичко мънкаше , котаракът спря , поотръска се , и накрая взе да си вре муцуната между пръстите ми и изгорената си лапа . Винаги съм подозирала , че котките не само усещат излъчването , но и го ВИЖДАТ ! За усещането - и аз го усещам , пробвала съм го два - три пъти на себе си . И нищо накрая . Котаракът така се оправи , че даже не му личеше . Ако някой му разровеше козината до дъно , можеше и да открие белег под нея , но само ако знае за инциденкта .
Втория случай беше миналата пролет , с кучката ми Сара . Беше още първите дни като ни я дадоха , не бяхме й взели още каишка за бълхи и се бях хванала да я пощя . Явно съм я ощипала , защото тя не стоеше много мирно , и като квикна и пробва да хапе , я плеснах . От което тя съвсем се уплаши и ... Абе , не можа да ни направи топъл компрел на коленете , ама какво мацано стана по килима ... Ядосах се и я цапнах , тя зарлитна , и като си удари глават в пластмасовото си кошче отзад ... Прерита , опъна лапи и обърна белтъците ! Викам си , край , убийх я ! А аз животнво не мога да убия ! Лошо ми стана ! Грабнах я , а главата й се чупи в шиятна и виси назад , лапите - протегнати и вдървени . А аз съм я стиснала , и чувам как й крещя , че няма да я пусна и да не си мисли , че ще умре ! По някое време ми прилоша , смъкнах се на колене и легннах на килима , ама кучката не я пускам ! Едва излазих с нея до леглото . И съм се унесла , както я държа . Като станахме след няколко часа , навън беше тъмно . Бях като парцал , все едно съм изкарала тежка болест , а на Сара почти нищо й нямаше . Е , ходи още един ден като замаяна , ама си е жива и здрава . Бе аз си бях виновна , ама не я бях ударила силно , просто лош късмет !
А какво точно стана с Агран .... Няма да разказвам цялата история отново , бях я описала в разказа " Възкръсването на Анчар " . Само финалът там е измислен , другото си беше 100 % действителност . Агран започна да си сгъва краката в коленете ! Първите дни го правеше като счупена играчка , на която й се е развалила пружината , после взе да го прави по - координирано . И точно тогава стана издънката . Едно от момичетата , които яздеха при нас , отишло на хиподрума с майка си , когато мен ме е нямало , и й разказало за Агран , и колко се е подобрил , откакто аз се занимавам с него . И собственикът веднага казал , че това са глупости и воъбще не евярно ! Същата вечер ми се обади едно от момичетата , което ми беше приятелка , по гласа й разбрах , че е много разстроена от нещо - и тя ми разказа това . Беше много разочарована . Глупаво или не , но няколко месеца , пред погледа на групата деца , които яздеха тогава в нашата Школа , аз се опитвах да направя чудо - и чудото ставаше пред очите им . И тогава им казаха , че всъщоност никакво чудо няма и нищо не е станало . И аз повече не сгъпих на хиподрума . Месец , че и повече . Нарочно си обърнах режима , спях денем , за да не се изкуша да отида . Няколко месеца по - късно убиха Агран . На 28 февруари 94 - а . Никой не ми каза , иначе щях да го купя - ако ще и на килограм , като животно за клане . В каквото всъщност го превърнаха .
Затова историята ме засегна много пряко . Да кажа , че просто ще си стоя в Русе на 300 километра , и ще стискам палци , звучи мило и неангажиращо . Исках да видя Астра . Не от чисто любопитство да видя една кобила - исках да видя КАК Е ! Това , за вирусния артрит хич не ми хареса , аз не мисля , че диагнозата е такава , но аз не към ветеринар . Аз съм си Рени .
Не знам кое е калцирало и кое не , аз от рентгенови снимки не разбирам . Разбирах от моята , на която се виждаше как Лорд ми е спукал лявата китка . Даже някъде си я пазя като скъп спомен . Наскоро я бях гледала .
Че има процес , това всеки може да гто установи . Болният крак е по - топъл . Не трябва да си нито лекар , нито екстрасенс . Щом е топло , има процес . И това всеки човек може да го разбере . Въпросът е как да се спре . И какво да се направи , за да си разгъне крака . Знам какво щях да правя аз , ако беше моя или ако бях там . Щях да направя същото , което и с Агран . И колкото и да съм обезверена след него , съм сигурна , че мога да й помогна . Но не от 300 километра . Просто ако имах възможност да изкарам две седмици или поне десетина дни в София , бих опитала . С надеждата да има видим резултат . Но и да искам , не мога да си го позволя . Все пак нещо трябва да ям през това време и трябва да спя някъде , а и не мога да си оставя мъжа . На никого не мога да се натреса , без да мога да гарантирам , че това , което правя наистина ще е най - доброто . Дори да имам такова усещане , усещането си е само усещане . Вече не помня миналата година ли беше или по - миналата , приятелката ни от Лас Вегас реши да си купува кон . Чистокръвен английски , черен , две годишен , САМО за 700 $ . Как ли не я убеждавах да не купува ТОЧНО ТОЗИ кон . Тя едва ли не приемаше , че й завиждам , че може да си го позволи . Що ли не я оставих ? Ама аз съм такава , не мога да си трая ! И накрая и теглих една нашенска , и й казах да си уреди сделката при адвокат / тя имчаше познат / - ако конят има скрито заболяване - и задържително да го огледа лекар . Дори двама , за всеки случай . И истината лъсна . Кроткият кон всъщност бил кротък , защото имал някакво дзаболяване като прогресираща парализа , което напълно ще го обездвижи след няколко месеца . Изходът бил летален . Препоръчваха операция , която се оказа адски скъпа , много повече от въпросните 700 $ , а другия вариант ... е , сещате се ...Приспиване . Приятелката ми не купи коня и се надяваше собственичката да пробва да го лекува . До последно не ми вярваше , може и още да не ми
вярва . Може да си мисли , че е случайност . Ама при мен случайности НЯМА . Ако се заям за нещо , че е така , после винаги се оказвам права . Само дето не мога да обясня откъде знам . И не съм врачка . Не познавам числата от тотото .
И това е . Пътувах си в тъмнината към Русе , и просто плачех , защото нищо друго не мога да направя . От всичко най - гадно е безсилието . Малко объркано и накъсано се получи , за което се извинявам . Просто ми е кофти и мислите ми са такива , объркани . Искаше ми се да имам възможност да помогна на Астра . Наистина е страхотна .
Не знам защо написах всичко това . Може би , за да ми стане по - леко .
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Когато аз започнах да се занимавам с него , той вече беше много зле . Знаете ли какво е презобен кон ? В най - лошия случай изхода е летален , понякога на коня просто му падат копитата ... В по - добрия вариант животното просто остава сакато за цял живот . Познавам един кон , който оживя и тнямаше последствия , но му източиха почти веднага повече от кофа кръв . Познавам и друг , който отиде на сметището , на него не му провървя .
Беше ли му провървяло на Агран ? Той не беше мой . Не го продавха , за да го купя . Ни го правеха нищо , просто си лешеше с месеци в бокса , защото му беше трудно да стои на краката си , и почти невъзможно да върви . Всъщност , и двата предни въобще не се сгъваха в коленете . Стояха опънати , все едно се парзаля . Копитата му бяха деформирани и се бяха свлекли като сабо . Не даваше въобще да го докосват по краката , първо щракаше със зъби , а ако още му досаждаха , посягаше да хапе . Кой знае колко го бяха тормозили , а и постоянното лежане ... Колкото и слама да сложиш , когато е студено , конете не лягат !
Исках да направя нещо за него . Бях сигурна , че мога . Не съм си мислила , че ще стане ЧУДО , и ще се оправи като с вълшебна пръчица и ще се състезава - просто исках да се чувства добре . Не съм искала от никого нищо за това . С мои пари купувах лекарства , да му промивам раните от лежане . Ходех до хиподрума ВСЕКИ ден , за да се занимавам с него . Пасях го на слънце , къпех го , разхождах го и лекувах краката му . Този път ще си смъкна картите до край . Вече е абсолютно все едно . Няма го онова 17 годишно момиче , което тичаше от " Галактика " до " Мъдромер " , което се опитваше да помогне на всички и да е навсякъде , и аз не съм момичето , за което пишеха вестниците и което даваха по телевизията . Не съм . Не исках да бъда . Аз съм нещо съвсем ДРУГО . Но си отиде желанието ми да лекувам хора . Първо , повечето са неблагодарни . Толкова съм се напарила , че и представа си нямате . Едва ли не спасяваш живота на някого , не му искаш НИЩО , а на другия ден на улицата си обръща главата на другата страна , все едно не те познава . Или говори гадости по твой адрес на други хора . Второ - по някое време лекарите се усетиха , че СТАВА НЕЩО и решиха , че ако някой е екстрасенс , трябва да се залепят за него . И неговите успехи да са за тях . Щото имат диплома за лекари . А повечето са некадърпници . Не ги интересува пациента , а колко ще им бутнеш под масата . Нека Нова не ми се сърди за тези думи - както се пееше в една песен на Висоцки " эти строки не про вас , а про других врачей ! " . Ако не го бях преживяла , нямаше да го казвам . Мой колега се сдоби с разрешение да лекува . И ни каза как . Докарали му 10 пациента с остановени диагнози . От тях . Той трябвало да каже какво им има . И той казала . Познал и за десетте . А истината е , че две трети от тях са имали СЪВСЕМ ДРУО - и той е ЗНАЕЛ . Ама не е посмял да го каже . Той можеше да чете мисли . И е казал диагнозата , която очакват от него . Звучи ли ви като фантастика ? Но си е факт . Т.е. аз ще кажа това , което ти мислиш , дори да не е вярно , само и само да ми признаеш възможностите ! Гадно е ! И аз не отидох на такъв компромис . Съвестта ми не позволи . И не лекувам хора .
Но продължих да го правя с животни . И тук ще спомена само за два случая - просто защото бяха интересни . Първия беше с котарака ми Машук . Вече беше на година или две , и редовно ме издебваше да се напъха в кухнята . Не крадеше , но се умилкваше на майка ми , за да си изпроси нещо вкусно . Винаги съм казвала , че кухнята не е място за животни . Не става въпрос за хигиенни съображения , моите животни са много по - чисти от някои хора , които , между другото , не търпят животни в къщите си , но това е друга тема . Кухнята е ОПАСНО място . И една сутрин се счучи тодва , за което предупреждавах . Аз още се излежавах в леглото , преди да тръгна към хиподрума , когато чух зверски писък откъм кухнята . После майка ми ми разказа какво е станало . Машук се замотал в краката й , когато правела кафе , тя залитнала - и го поляла с вряло кафе . Със захар . Тръгнах към хиподрума . Връщам се вечерта в къщи , а котаракът лежи по гръб в леглото ми , завит с одеяло , с температура , и едната му лапа стърчи нагоре . Изгорената . И майка ми почва да мънка да съвм го оправела ! Д - р Куин се прибира в къщи ! Отдалеч почвам да кастря котарака , докато се събличам - сърдити реплики от рода на колко пъти съм казвала , че мястото му не е в кухнята и т.н. Той мрънка нещо тихичко , не смее и да се оплаче . Виновен . Поглеждам му лапата . Едната предна . Мъка ! Косми няма , ощавена е качествено , кожата и месото на пръстите все едно са се стопили и са се стегли към върха на пръстите , като образуват единна маса с деформираните нокти . Абе , да се чуди човек как за няколко секунди един котарак може да си изпати толкова ! Грозна гледка ! Ама на мен изгореното ми е тясна специалтност . Още майка ми преди години го установи , но не говорим за хора . Докато все още тихичко мънкаше , котаракът спря , поотръска се , и накрая взе да си вре муцуната между пръстите ми и изгорената си лапа . Винаги съм подозирала , че котките не само усещат излъчването , но и го ВИЖДАТ ! За усещането - и аз го усещам , пробвала съм го два - три пъти на себе си . И нищо накрая . Котаракът така се оправи , че даже не му личеше . Ако някой му разровеше козината до дъно , можеше и да открие белег под нея , но само ако знае за инциденкта .
Втория случай беше миналата пролет , с кучката ми Сара . Беше още първите дни като ни я дадоха , не бяхме й взели още каишка за бълхи и се бях хванала да я пощя . Явно съм я ощипала , защото тя не стоеше много мирно , и като квикна и пробва да хапе , я плеснах . От което тя съвсем се уплаши и ... Абе , не можа да ни направи топъл компрел на коленете , ама какво мацано стана по килима ... Ядосах се и я цапнах , тя зарлитна , и като си удари глават в пластмасовото си кошче отзад ... Прерита , опъна лапи и обърна белтъците ! Викам си , край , убийх я ! А аз животнво не мога да убия ! Лошо ми стана ! Грабнах я , а главата й се чупи в шиятна и виси назад , лапите - протегнати и вдървени . А аз съм я стиснала , и чувам как й крещя , че няма да я пусна и да не си мисли , че ще умре ! По някое време ми прилоша , смъкнах се на колене и легннах на килима , ама кучката не я пускам ! Едва излазих с нея до леглото . И съм се унесла , както я държа . Като станахме след няколко часа , навън беше тъмно . Бях като парцал , все едно съм изкарала тежка болест , а на Сара почти нищо й нямаше . Е , ходи още един ден като замаяна , ама си е жива и здрава . Бе аз си бях виновна , ама не я бях ударила силно , просто лош късмет !
А какво точно стана с Агран .... Няма да разказвам цялата история отново , бях я описала в разказа " Възкръсването на Анчар " . Само финалът там е измислен , другото си беше 100 % действителност . Агран започна да си сгъва краката в коленете ! Първите дни го правеше като счупена играчка , на която й се е развалила пружината , после взе да го прави по - координирано . И точно тогава стана издънката . Едно от момичетата , които яздеха при нас , отишло на хиподрума с майка си , когато мен ме е нямало , и й разказало за Агран , и колко се е подобрил , откакто аз се занимавам с него . И собственикът веднага казал , че това са глупости и воъбще не евярно ! Същата вечер ми се обади едно от момичетата , което ми беше приятелка , по гласа й разбрах , че е много разстроена от нещо - и тя ми разказа това . Беше много разочарована . Глупаво или не , но няколко месеца , пред погледа на групата деца , които яздеха тогава в нашата Школа , аз се опитвах да направя чудо - и чудото ставаше пред очите им . И тогава им казаха , че всъщоност никакво чудо няма и нищо не е станало . И аз повече не сгъпих на хиподрума . Месец , че и повече . Нарочно си обърнах режима , спях денем , за да не се изкуша да отида . Няколко месеца по - късно убиха Агран . На 28 февруари 94 - а . Никой не ми каза , иначе щях да го купя - ако ще и на килограм , като животно за клане . В каквото всъщност го превърнаха .
Затова историята ме засегна много пряко . Да кажа , че просто ще си стоя в Русе на 300 километра , и ще стискам палци , звучи мило и неангажиращо . Исках да видя Астра . Не от чисто любопитство да видя една кобила - исках да видя КАК Е ! Това , за вирусния артрит хич не ми хареса , аз не мисля , че диагнозата е такава , но аз не към ветеринар . Аз съм си Рени .
Не знам кое е калцирало и кое не , аз от рентгенови снимки не разбирам . Разбирах от моята , на която се виждаше как Лорд ми е спукал лявата китка . Даже някъде си я пазя като скъп спомен . Наскоро я бях гледала .
Че има процес , това всеки може да гто установи . Болният крак е по - топъл . Не трябва да си нито лекар , нито екстрасенс . Щом е топло , има процес . И това всеки човек може да го разбере . Въпросът е как да се спре . И какво да се направи , за да си разгъне крака . Знам какво щях да правя аз , ако беше моя или ако бях там . Щях да направя същото , което и с Агран . И колкото и да съм обезверена след него , съм сигурна , че мога да й помогна . Но не от 300 километра . Просто ако имах възможност да изкарам две седмици или поне десетина дни в София , бих опитала . С надеждата да има видим резултат . Но и да искам , не мога да си го позволя . Все пак нещо трябва да ям през това време и трябва да спя някъде , а и не мога да си оставя мъжа . На никого не мога да се натреса , без да мога да гарантирам , че това , което правя наистина ще е най - доброто . Дори да имам такова усещане , усещането си е само усещане . Вече не помня миналата година ли беше или по - миналата , приятелката ни от Лас Вегас реши да си купува кон . Чистокръвен английски , черен , две годишен , САМО за 700 $ . Как ли не я убеждавах да не купува ТОЧНО ТОЗИ кон . Тя едва ли не приемаше , че й завиждам , че може да си го позволи . Що ли не я оставих ? Ама аз съм такава , не мога да си трая ! И накрая и теглих една нашенска , и й казах да си уреди сделката при адвокат / тя имчаше познат / - ако конят има скрито заболяване - и задържително да го огледа лекар . Дори двама , за всеки случай . И истината лъсна . Кроткият кон всъщност бил кротък , защото имал някакво дзаболяване като прогресираща парализа , което напълно ще го обездвижи след няколко месеца . Изходът бил летален . Препоръчваха операция , която се оказа адски скъпа , много повече от въпросните 700 $ , а другия вариант ... е , сещате се ...Приспиване . Приятелката ми не купи коня и се надяваше собственичката да пробва да го лекува . До последно не ми вярваше , може и още да не ми
вярва . Може да си мисли , че е случайност . Ама при мен случайности НЯМА . Ако се заям за нещо , че е така , после винаги се оказвам права . Само дето не мога да обясня откъде знам . И не съм врачка . Не познавам числата от тотото .
И това е . Пътувах си в тъмнината към Русе , и просто плачех , защото нищо друго не мога да направя . От всичко най - гадно е безсилието . Малко объркано и накъсано се получи , за което се извинявам . Просто ми е кофти и мислите ми са такива , объркани . Искаше ми се да имам възможност да помогна на Астра . Наистина е страхотна .
Не знам защо написах всичко това . Може би , за да ми стане по - леко .
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
в отговор на Oлra Пpaйд
#2
Обръщение към Криста!
Замисли се.........
Тъпите не могат да обясняват-а когато се крият зад наукообразни изрази-това е олигофрения
Тъпите не могат да обясняват-а когато се крият зад наукообразни изрази-това е олигофрения
в отговор на Oлra Пpaйд
#4
Re: ЗА АСТРА
Имаше и още нещо , но никой не го видя . Напомни ми за Агран .
Когато за пърдви път го изкарах на полянката пред конюшнята , и си сложех ръцете върху болните му колене , той се ядоса . Явно му беше писнало да го пипат по краката , може и да го боляха , или просто си ги пазеше . Оголи зъби и замахна . Аз бях клекнала пред него , и бях много удобна да му изчатка по главата . Особено жребците го правят това . Удрят ти изотгоре едни яки зъби . Когато Гениус и го направи на времето , в първия момент си помислих , е парче от шперплата на тавана се е откъртило и ми е паяднало на главата !
Та Агран замахна . Трябва да си призная , че от дясната страна на главата , точно отгоре , имам едно петно , колкото детска длан , дето като посегне някой така , отгоре към мен , или като стане нещо , все едно косата ми мърда от течение . Като дете майка ми ме заля с вряла вода , докато ме къпеше - само там изгоря . После , като ми изрусяваше веднъж косата с перхидрол , пак само там изгоря . Иначе не се вижда , само аз си знам , че там усещам . Не е трето око или друга подобна глупост - просто много чувствително място . И тогава усетих пак това , как косата ми се раздвижи като живва . Много неприятно чувство за надвисваща опасност . Ама не мръднах . Никак . И не си махнах ръцете . Това е горе - долу като да ти насочат автомат към гърдите , а ти да си разкопчееш ризата . И Агран не ме удари . Спря в последния момент , допря устните си до косата ми , и остана така , докато си отдръпнах ръцете . Моето беше един вид " ЩОМ СИ ТОЛКОВА СЪРДИТ , И ТИ Е КРИВО , УДАРИ МЕ - АЗ НЯМА ДА СЕ ОТДРЪПНА - ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ТИ ПОМОГНА , КАКВОТО И ДА МИ СТРУВА " . Аз го правех заради него и той го разбра . После искаше да ми разгледа дланите . Душеше ги ту отблизо , ту отдалеч , и си опираше много смешно муцуната в тях . Не знам дали конете виждат / за котките съм сигурна / , но усещат .
И с Астра стана нещо подобно . Криста казва , че коляното й е безчувствено и не усеща , дава да я пипат и не я боли . И ми го показа . На конете тъкмо им бяха дали дажбата и не ни обръщаха много внимание . Когато влязох да помисвам Астра , си обърна главата едва наполовина - колкото да ме погледне бегло , и продължи да си яде . Но после , когато си сложих ръцете на коляното й , спря да яде , смърна си главата и вдзе да си бута муцуната в дланите ми . Или по - скоро да се опитва да си пъне носа под пръстите ми . И също така ми душеше ръцете . Със сигурност мога да кажа само едно - тя УСЕЩАШЕ - и нервите на крака й не са мъртви . Те не реагират на обикновен допир , но моите ръце ги усещаше по някакъв начин . Разбира се , едно е да усещаш , а друго е да можеш да помогнеш ! Има колеги , дето такова главоболие могат да ви докарат , че ви е бедна фантазията . Но не могат да ви лекуват . Двете неща не са разни едно на друго .
Но Астра усещаше и ми напомняше за Агран . А него го убиха , защото не беше мой !
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Когато за пърдви път го изкарах на полянката пред конюшнята , и си сложех ръцете върху болните му колене , той се ядоса . Явно му беше писнало да го пипат по краката , може и да го боляха , или просто си ги пазеше . Оголи зъби и замахна . Аз бях клекнала пред него , и бях много удобна да му изчатка по главата . Особено жребците го правят това . Удрят ти изотгоре едни яки зъби . Когато Гениус и го направи на времето , в първия момент си помислих , е парче от шперплата на тавана се е откъртило и ми е паяднало на главата !
Та Агран замахна . Трябва да си призная , че от дясната страна на главата , точно отгоре , имам едно петно , колкото детска длан , дето като посегне някой така , отгоре към мен , или като стане нещо , все едно косата ми мърда от течение . Като дете майка ми ме заля с вряла вода , докато ме къпеше - само там изгоря . После , като ми изрусяваше веднъж косата с перхидрол , пак само там изгоря . Иначе не се вижда , само аз си знам , че там усещам . Не е трето око или друга подобна глупост - просто много чувствително място . И тогава усетих пак това , как косата ми се раздвижи като живва . Много неприятно чувство за надвисваща опасност . Ама не мръднах . Никак . И не си махнах ръцете . Това е горе - долу като да ти насочат автомат към гърдите , а ти да си разкопчееш ризата . И Агран не ме удари . Спря в последния момент , допря устните си до косата ми , и остана така , докато си отдръпнах ръцете . Моето беше един вид " ЩОМ СИ ТОЛКОВА СЪРДИТ , И ТИ Е КРИВО , УДАРИ МЕ - АЗ НЯМА ДА СЕ ОТДРЪПНА - ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ТИ ПОМОГНА , КАКВОТО И ДА МИ СТРУВА " . Аз го правех заради него и той го разбра . После искаше да ми разгледа дланите . Душеше ги ту отблизо , ту отдалеч , и си опираше много смешно муцуната в тях . Не знам дали конете виждат / за котките съм сигурна / , но усещат .
И с Астра стана нещо подобно . Криста казва , че коляното й е безчувствено и не усеща , дава да я пипат и не я боли . И ми го показа . На конете тъкмо им бяха дали дажбата и не ни обръщаха много внимание . Когато влязох да помисвам Астра , си обърна главата едва наполовина - колкото да ме погледне бегло , и продължи да си яде . Но после , когато си сложих ръцете на коляното й , спря да яде , смърна си главата и вдзе да си бута муцуната в дланите ми . Или по - скоро да се опитва да си пъне носа под пръстите ми . И също така ми душеше ръцете . Със сигурност мога да кажа само едно - тя УСЕЩАШЕ - и нервите на крака й не са мъртви . Те не реагират на обикновен допир , но моите ръце ги усещаше по някакъв начин . Разбира се , едно е да усещаш , а друго е да можеш да помогнеш ! Има колеги , дето такова главоболие могат да ви докарат , че ви е бедна фантазията . Но не могат да ви лекуват . Двете неща не са разни едно на друго .
Но Астра усещаше и ми напомняше за Агран . А него го убиха , защото не беше мой !
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
в отговор на Oлra Пpaйд
#5
Ся не ми казвай...
4е Криста може да направи толкова,колкото аз по тоя въпрос...Като най-първо-кобилата си е нейна!
Тъпите не могат да обясняват-а когато се крият зад наукообразни изрази-това е олигофрения
Тъпите не могат да обясняват-а когато се крият зад наукообразни изрази-това е олигофрения
Re: Ся не ми казвай...
Знам , ама Криста не може да уреди престой на двама души , които някъде трябва да спят и нещо да ядат прлез това време , и да не знаем точно колко добре ще се почувства Астра накрая от всичко това ! Ако имах някакви спестявания , щях да ги дам за това . Не си търся опитно зайче , но и немога да гарантирам точно какво ще излезе . Това е гадното в цялата история . Че е много сложно ! Ако беше като да махнем с вълшебна пръчка , супер ! И ако можех , щях да махна . Астра го заслужава , наистина е страхотна , а този , дето я е докарал така , е за убиване ! 
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Ако имах някакви спестявания , щях да ги дам за това . Не си търся опитно зайче , но и немога да гарантирам точно какво ще излезе . Това е гадното в цялата история . Че е много сложно ! Ако беше като да махнем с вълшебна пръчка , супер ! И ако можех , щях да махна . Астра го заслужава , наистина е страхотна , а този , дето я е докарал така , е за убиване ! " Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
в отговор на Oлra Пpaйд
#7
Не знам...
Криста да каже...
Тъпите не могат да обясняват-а когато се крият зад наукообразни изрази-това е олигофрения
Тъпите не могат да обясняват-а когато се крият зад наукообразни изрази-това е олигофрения
в отговор на Oлra Пpaйд
#9
Re: Не знам...
Криста няма ли възможност да ви прибере за две седмици, говорила ли си с нея
в отговор на Oлra Пpaйд
#10
Re: ЗА АСТРА
Рени, прости ми, моля те за глупавия въпрос...............но какво значение има, по дяволите, кой на кого какво е казал, след като Арган явно се е чувствал по-добре. Не разбирам защо си спряла след толкова труд...............ЗАРАДИ ПРИКАЗКИ на хората?
Re: Не знам...
Съжалявам, но нямам физическа възможност. Просто няма къде да сложа двама души за една вечер, камо ли за 2 седмици. Децата ми спят в една стая...въпреки че вече са големи. Бих се радвала да мога да опитам и това....но за съжаление и аз не съм нито Господ, нито Рокфелер. Ще направя всичко, което е по силите и е във възможностите ми, но те не са неограничени.......за съжаление.
Re: Не знам...
И при мене е така . Ако дойде някой , май и на пода няма място ! Позната история .
Искаше ми се отнякъде изневиделица нещо да стане ... Да паднат някакви пари ... От тото или нещо такова ...И да мога да ги дам за това .
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Позната история .
Искаше ми се отнякъде изневиделица нещо да стане ... Да паднат някакви пари ... От тото или нещо такова ...И да мога да ги дам за това .
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Re: ЗА АСТРА
Оххх , имаше значение ! Това беше СОБСТВЕНИКЪТ на коня . А той другия си кон , дето никой не припарваше към него , го продаде веднага , след като го яздсих аз . Едва 7 пъти ! И веднага го продаде , аз даже не знаех ! Пристига една вечер , тъкмо мета конюшнята и ще затварям , и ми казва , че товарим коня ! Аз си го натоварих , иначе щяха да го убият от бой ... Пвредателство си беше ... Ама нямах друг избор . Няма да забравя никога как ме гледаше от камиона !
Агран определено се чувстваше по - добре .Собственикът , вероятно , и за Геша е казвал , че не аз съм го яздила , ами така , той от само себе си е дал ! Моажех да си счупя врата ! А той едно мерси не каза после ! Не че ме топлеше неговото мерси !
И за Агран също . Направих всичко , което беше по силите ми , и когато се видя , че нещо ще стане , и ме оплюха . А аз съм импулсивна , малко ми трябва . От половин оборот паля . Болеше ме , че се отказах , но със сигурност щеше да ме боли повече същия този човек всеки ден да ми се смее в очите ! Гадно е !
Ако го продаваха , щях да го купя и да го оправя - доколкото е възможно . Аз не мога да кажа , че Астра ще се оправи и ще припка . Надявах се да може да си сгъне крака ...Самата тя да се чувства по - добре ...
Прекалено много ми напомня за Агран . Затова ме касае лично .
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Аз си го натоварих , иначе щяха да го убият от бой ... Пвредателство си беше ... Ама нямах друг избор . Няма да забравя никога как ме гледаше от камиона !
Агран определено се чувстваше по - добре .Собственикът , вероятно , и за Геша е казвал , че не аз съм го яздила , ами така , той от само себе си е дал !
Моажех да си счупя врата ! А той едно мерси не каза после ! Не че ме топлеше неговото мерси !
И за Агран също . Направих всичко , което беше по силите ми , и когато се видя , че нещо ще стане , и ме оплюха . А аз съм импулсивна , малко ми трябва . От половин оборот паля . Болеше ме , че се отказах , но със сигурност щеше да ме боли повече същия този човек всеки ден да ми се смее в очите ! Гадно е !
Ако го продаваха , щях да го купя и да го оправя - доколкото е възможно . Аз не мога да кажа , че Астра ще се оправи и ще припка . Надявах се да може да си сгъне крака ...Самата тя да се чувства по - добре ...
Прекалено много ми напомня за Агран . Затова ме касае лично .
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
Re: ЗА АСТРА
Krista,vse pak ,kakva e tochnata diagnoza na Astra?Pitam te otnovo,zashtoto iskam,ako imam diagnozata da potursja ottuk njakakvo oblekchavashto ili s po efektivno deistvie lekarstvo.Spomena za artrit.Tova li e?V kakva faza e zaboljavaneto?Pishi mi,molja te,kakvo ste opitvali,za da ne se spra na podobno ili sushtoto lekarstvo.
Re: Обръщение към Криста!
Sdravej, Krista!
Ne mi se sardi, no po vaprosa sa Astra sam na mnenie, 4e trjabva da pogledne6 nestata ot nejna gledna to4ka. Konjat e jivotno na prostora, na vjatara, na dvijenieto. Edin kon trjabva da moje da se dviji, sa da e naistina stastliv. Sama snae6 sigurno, 4e pove4eto vreme konete stojat - ljagat samo sa malko. Predstavi si da trjabva da stoi6 4asove nared na kraka, koito te boljat. Da si 4uvala kon da ohka? Konete stradat tiho. As sam vijdala kone da umirat v stra6ni bolki - no umirat tiho. Ti ne snae6 to4no dali Astra njama goljami bolki. Spored mene tova e vajnoto v slu4aja, a ne dali ti ili drugite u4astnizi v tosi forum ja obi4at. Da obi4a6 osna4ava da ne pri4injava6 bolka - i da ne prodaljava6 bolka.
Snam, 4e svu4i jestoko. Predi mnogo godini i as misleh kato vas. Sega mislja, 4e ako as se rasboleja ot njakoja neisle4ima bolest, kojato me vrasva na legloto i dnite i nostite mi se sastojat ot bolki, ste se radvam ako njakoi mi sakrati stradanijata. Sa sajelenie posnavah hora, koito minaha po tosi pat i se ma4iha do posledno.
Pi6i to4no kakvo i e - imam malko ponjatie ot kone.
Ne mi se sardi, no po vaprosa sa Astra sam na mnenie, 4e trjabva da pogledne6 nestata ot nejna gledna to4ka. Konjat e jivotno na prostora, na vjatara, na dvijenieto. Edin kon trjabva da moje da se dviji, sa da e naistina stastliv. Sama snae6 sigurno, 4e pove4eto vreme konete stojat - ljagat samo sa malko. Predstavi si da trjabva da stoi6 4asove nared na kraka, koito te boljat. Da si 4uvala kon da ohka? Konete stradat tiho. As sam vijdala kone da umirat v stra6ni bolki - no umirat tiho. Ti ne snae6 to4no dali Astra njama goljami bolki. Spored mene tova e vajnoto v slu4aja, a ne dali ti ili drugite u4astnizi v tosi forum ja obi4at. Da obi4a6 osna4ava da ne pri4injava6 bolka - i da ne prodaljava6 bolka.
Snam, 4e svu4i jestoko. Predi mnogo godini i as misleh kato vas. Sega mislja, 4e ako as se rasboleja ot njakoja neisle4ima bolest, kojato me vrasva na legloto i dnite i nostite mi se sastojat ot bolki, ste se radvam ako njakoi mi sakrati stradanijata. Sa sajelenie posnavah hora, koito minaha po tosi pat i se ma4iha do posledno.
Pi6i to4no kakvo i e - imam malko ponjatie ot kone.
Re: ЗА АСТРА
Сложно ми е да ти обясня всичко, което е проблем при нея. Тя има стари заболявания, превърнали се в хронични. Проблем не е само предния болен в момента крак, а и другия преден, който в момента се претоварва, почти обездвижена задна дясна става и подуто коляно с огромни стари сраствания. Има артрит със сигурност, освен това тече инфекция, за кочто никой не може да каже от какво е предизвикана: удар или нещо друго. Благодаря за предложението, ако има нужда ще се възползвам със сигурност. Засега се справям със медикаментите и мисля, че ползваме най-доброто. Препоръките на са само от наши лекари, а от цял свят. Писах до различни клиники и се спряхме на най-ефективното за нея. Н еможе да я излекува, но ще спре възпалителния процес и ще облекчи болката. Има проблеми и с черния дроб. Утре ще й слагат система. Ще пиша как се чувства.