Цени на ИКСИ

Здравейте момичета, аз се лекувам в Шейново и ми казаха, че с мъжа ми сме подходящи за ИКСИ. Обаче още не знам колко би могло да струва. Чувала съм цени от 100 лв. до 1500 долара, тук от последните теми. Много ви моля, кажете ми ако на някоя от вас са правили колко струва, къде бихте ми препоръчали да ида и при кой лекар. Изобщо каква е разликата с ин-витро. Знам, че това е по -лек метод, но питам, защото имам миоматозни възли и май не мога изобщо да бъда хормонално стимулирана. Тогава се чудя дали изобщо това е възможно за мен. Когато ни казаха за ИКСИ лекарите не знаеха за моя проблем още. Дали ще се откажат? Благодаря предварително за отговорите.

Здравей Весела,
първо искам да те попитам при кой се лекуваш в Шейново. Защото аз правих ин-витро там и мисля, че единствения екип, който се занимава с това е на д-р Табакова. И понеже съм нейна пациентка от 98 година, познавам методите и на работа и бих се учудила много, ако това е нейно мнение.
Между ин-витро и икси няма никаква разлика за пациента. Икси се прилага, когато спермограмата на мъжа не е в норма, т.е. има малко живи и подвижди сперматозоиди или когато съществува несъвместимост в двойката и не може да настъпи оплождане по друг метод. Тогава, вместо яйцеклетките да се накапят със сперматозоиди и да се оставят да се оплодят сами /ин-витро/, се инжектира сперматозоид директно в яйцеклетката /икси/. Иначе и двата метода са предхождани със стимулация на жената. Цените са различни, според това колко продължителна и с какви препарати стимулация се налага. Стимулацията няма да ти излезе по-малко от 2000 лева, но може и повече. Самата процедура /пункция и трансфер/ при ин-витро е 500 щ.д. , а при икси -950 щ.д. Това са цените при д-р Табакова. Аз също имах миомни възли, когато решиха да правя ин витро и затова ме оперираха първо, тъй като при хормоналната стимулация миомите растат и е опасно.

Здравей Лора, благодаря ти за информацията. Всъщност препоръчаха го на мъжа ми, но това беше някакъв друг лекар, а не Табакова. Иначе с мен се занимава поне досега д-р Драгиев- директора. сигурна съм обаче, че ще потърся друг,защото той е много зает. А на теб коремна операция ли ти направиха за възлите или през влагалището. И после като ти ги махнаха имаше ли ефект от всичко, през което си минала? Защото звучи ужасно скъпо и несигурно. Не се ли появиха пак такива възли от хормоналната стимулация? Иама чувството, че е един затворен кръг, направо ужасно.

Веси, вече ти писах за моите операции в темата ти за миомните възли. Аз съм "ветерана"- не знам да се смея ли или да плача от този факт. Първата операция ми направиха през 94 година, след нея докторите ми казаха - гледай да забременееш, тогава бях на 25. Но никой не ме насочи към никакви изследвания, на тръби , на хормони и т.н. След по-малко от 2 години, при поредния контролен преглед, откриха, че миомите пак са се образували. Пак последва коремна операция. Двете операции ми ги прави професор Атанасов в Окръжна болница - много голям специалист казваха че е тогава. Не зная дали още оперира, защото и тогава беше доста възрастен - над 70 години. След това вече наистина се притесних за възможността си за забременяване и минах през какво ли не, включително и екстрасенси, билколечение, година и половина си загубих и при доктора от Влас /имаше наскоро тема за него/. В крайна сметка смятам, че при сериозни проблеми като моите, това е било чиста загуба на време, но тогава съм се хвърляла във всяка идея, в която съм виждала надежда. Аз съм от Бургас и за съжаление тук и сега няма специалисти по стерилитет, може да ти се стори чудно, но в град като нашия не съм чула за лекар, който да прави стимулация, каквато практикуват повечето момичета от Клуба. А съм ги обиколила повечето - поне по-добрите. И така стигнах до д-р Табакова и идеята за ин витро. Когато се добрах до нея за преглед, се оказа че пак имам миомни възли...пак операция...след операцията 6 месеца бях на инжекции Decapeptyl depot, които въздействат на хипофизата и блокират отделянето на хормони с цел да нямам менструация докато зарастнат органите след операцията - един вид изкуствен климактериум. Слага се по една инжекция месечно /и понеже става дума и за цени - едната струва ок 600 лева./ След това по лични причини не направих ин витро и пропуснах момента. Мина се време и пак отидох при Табакова. Последва повторение на всичко казано - операция- 6 месеца инжекции и този път ин витро. Неуспешно. Сега се каня да ходя на преглед и се надявам да не ми кажат пак, че са се навъдили проклетите миоми. Тогава ще трябва да ми махнат матката. :(
Пожелавам ти да имаш късмет!

Мила Лора, след като прочетох писмото ти си поплаках сериозно. скапана работа. Излиза, че не мога да пробвам нито ин-витро нито ИКСИ, защото след стимулация може да се разрастнат възлите. А да ме оперират пак заради разни опити върху себе си не искам - имам вече операция и лапароскопия. А при мъжа ми има проблем също и изобщо- чувствах се отчаяна. Но като прочетох този твой постинг и си помислих, че нямам право да се отчайвам -защото ако го направя как бих имала очи да ти вдъхна на теб кураж. Така че, си казвам следното- няма да ме правят на опитна маймуна. Ако трябва наистина ще си осиновя дете, поне няма да дам толкова пари на вятъра и толкова мъка. И на теб ти препоръчвам да не се подлагаш повече на нищо, защото само ти си знаеш какво ти е коствало всичко това. Просто се успокой и помисли за осиновяване като мен. А за матката - помоли Бог да нямаш пак проблеми, защото само Той може да помогне, но пък който има вяра планина може да повдигне, така, че нищо друго не ни остава. Но знаеш ли, мисля си, че ако Бог иска от нас да осиновим дете, значи наистина имаме толкова обич, че да я дадем не само на наше същество, но и на чуждо, което чака да намери любов и семейство.

Мила Веси, последното което исках е да те разстройвам. Моля те недей. Нали знаеш, че за успеха на нашите начинания, най-важното е да сме спокойни и да вярваме в крайната цел.
Спомням си преди за първи път да ми открият миомата, в продължение на година и половина обикалях гинекологични кабинети, за да ми казват, че ми няма нищо, а аз кървях обилно и накрая бях с такава анемия /хемоглобин 49, при норма над 120/, чи припадах по улиците... Тогава една от най-големите специалистки в Бургас, ми каза че имам киста на яйчника и трябва да ме оперира. Но първо да оправим анемията. Колко рев изревах тогава, каква тръшкане от отчаяние беше... леле...сега чак ми е смешно на фона на това, което последва. Киста така или иначе нямах.
Както и да е, мисълта ми е че винаги има по-лошо. Е не че искам да те успокоявам с това. Но по-важното е да сме здрави, отколкото непременно да родим дете. Ако си уверена и ако човека до теб те подкрепя, разбира се че ще си осиновите дете. И аз сериозно мисля по въпроса и съм щастлива, че имам подкрепата на моя партньор. От друга страна си казвам, че трябва да опитам всичко преди да прибегнем към този наистина последен вариант.
Разочарованието при неуспех е голямо и жени с по-лабилна психика не издържат. Болката е и физическа и емоционална. Но аз не съм се вманиачила непременно да родя, така че издържам на всичко и съм свела напрежението до минимум.
Пожелавам ти моя кураж. И наистина прецени какво си струва и какво не за постигането на целта. И бъди спокойна, каквото трябва ще се случи.