Не искам ...

Сигурно това не е нищо ново за този клуб. Това дори не е история.
Аз просто се чувствам в безисходица. Не се радвам. Не се смея.
Превръщам се в тъжен човек. Защо ли? И аз понякога си задавам този въпрос.
Отговорът е, че аз имам нужда да бъда обичана. Да го чувствам непрекъснато.
Да ми бъде доказвано. Искам любовта ни да бъде, каквато беше в началото.
Ще ми кажете, че с времето чувствата охладняват, че се запазва уважението,
разбирателството, обичта ... Аз обаче искам да бъда обичана както преди
3 години - тръпнещо, нежно, копнеещо, страстно ... Искам пак АЗ да бъда в
сънищата му, в мислите му, в мечтите му. Не искам някакви тлеещи останки
на една наистина голяма любов. Искам да го усещам. Искам, когато стана
сутрин да знам, че някой живее защото аз съм на този свят. Възможно ли е?
Възможно ли е всичко да продължи завинаги?

Според мен копнееш за нова връзка. За нови силни усещания. За нова душа, която да почувстваш и за ново тяло, което да усетиш. Сигурен съм, че това рано или късно ще стане...

Не искам нови връзки. Искам тази. Искам я истинска. Искам да ги няма
съмненията в душата ми. Искам зараждащото се недоверие да се изпари.
Искам НЕГО. Но когато нещо дребно заседне в съзнанието ти и започнеш
да го подхранваш с други дребни неща, хубавите започват да губят смисъл.
Започвам да мисля, да търся грешки, да издребнявам ... и все заради факта,
че знам, че съм била и по-обичана и по-желана. Ти изпитвал ли си го?

Подсъзнателно, да. В такива моменти обаче разбирам, че имам нужда от нещо друго, от ново усещане. Разбирам какво имаш предвид, като казваш, че искаш точно тази връзка. Виж, може би просто е момент на криза и някои неща могат да се върнат в изходно положение. Но не всички. Любовта е цвете. Имам предвид истинската. По условие това цвете е вечно, но самата почва се изхабява.

Много рядко влизам в този клуб.
Сега обаче прочетох една тема " Кога на една връзка трябва да се срожи
края". Ужаси ме. Имах чувството, че тази тема може да я е написал Той.
Почти еднаква, почти аналогична на нашата. Само че от негова гледна точка.
Дали и аз изглеждам на моменти в очите му такава параноичка?
Дали Той би се отказал от мен по някакви толкова "странни" истини.
Това е ужасно. Ако обичаш някой трябва да разбираш от какво има нужда,
да можеш да влезеш като дух в тялото му и да изпиташ болката му. Да се
опиташ да предотвратиш негативните емоции.
Ти имаш ли си приятелка? /Ако въпросът ми е прекалено личен не ми отговаряй/.

Странно е. Не съм влизал в този клуб и въобще в dir.bg може би от две години... Представи си наистина Той да е написал темата - би било още по-странно. Но знаеш ли кое би било най-странното? Сега аз да съм Той и параноята да е изчезнала - влизане в нов етап...

Да, имам си приятелка и все ми се струва, че разбирам от какво има нужда. Но кой знае - може би в един момент ще се окаже, че някой си мисли кога на една връзка...

Аз съм сигурна, че онази тема не я е написал Той. Но би могъл да я напише ...
Когато чета отстрани и не съм обременена и ангажирана със собственото си
разбиране за подобна ситуация си мисля, че Момчето е много право за повечето от нещата, което ме кара да се замисля върху поведението и изискванията си.

И аз не съм влизала тук от повече от 2 години :- )
Явно съм имала нужда да си поприказвам с някой като НОЩЕН.

Благодаря ти.
Лека нощ.
Утре все пак съм на работа ... да не забравяме и това задължение.
Ако ти се приказва с НЕПОЗНАТА. Може би утре :-)

Трябва да я попрегледам тази тема. Все пак ми се струва, че това, че си мислиш по такъв начин за нещата, означава нещо.

Лека нощ. И аз ти благодаря. Бих си поприказвал пак с НЕПОЗНАТА.

Здравей отново.
Днес си мислех, че вчера дори не те попитах защо и ти си избрал
клуба "любов" за петък вечер в полунощ? Ако наистина не го
посещаваш често, значи все пак трябва да е имало причина да
си тук. Разкажи ми нещо за себе си /оставайки анонимен/.
Вчера и без това по неволя те въвлякох в едно мое не чак дотам
весело изживяване.

ами хората се променят .. ти се променяш, той се е променил ..

дай му свобода, не го задушавай с желанията си, със зависимостта си от него, бъди към него такава каквато си била когато сте се срещнали - весела, свободна, усмихната ..

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

И е с подуто коремче, примерно? Смяташ ли, че трябва да му се усмихва, докато той я рита по бебето или само да се освободи от него, хвърляйки го в канавката. Та да е с по-сексапилно пъпче, като го срещне най-случайно тъй като?

Само питам.

Vurnete se dvamata predi tri godini - spomnete si kakvo ste pravili, izigraite si purva sreshta, zapoznavane, trupkata ot purvite dni. Malko aktiorsko maistorstvo niama da vi navredi.

Здравей и ти. Ще ти разкажа, разбира се. Може би тази вечер...

Според мен.

Може би ... , някоя друга вечер ...

Не се оставяйна съмненията, говорете, единствено така ще разбереш дали нещата са все още същите. Може всичко да е както преди но той да е зает с нещо и да не го забелязваш. При мене стана така, въпреки че не това беше причината да се разделим, но в един момент осъзнах че съм постъпил точно така, тя беше в сънищата ми в мечтите, заради нея работех, итолкова много се отдадох на идеята да осигуре добро бъдеще на двама ни и на бъдещото ни семейство че някак чуствата ми към нея охладняха. Сега все още я обичам, и я искам , и мечтая, но виждам че не това е било причината да се рзделим, но от това не ми става по леко. Така че говорете, и не позволявай на съмненията да провалят връзката ви,катоима нещо питай, говорете, това е според мен....

Възможно е. Мисли позитивно. Не се оставяй на лошите мисли.
Не си мисли за нещато, които не искаш да се случват. Мисли за това, как да сбъднеш тези, за които мечтаеш.
Успех.

Веднъж прокраднала се ,сянката на съмнението няма да отстъпи.И това е най мъчителното-ти го обичаш,той те обича,но и двамата осъзнавате ,че не е същото....И че все повече и повече ще са нещата ,които всеки от вас е загубил.Казват,че понякога нещата са поправими,но лично аз не вярвам в това....за съжаление ...
След суша винаги идва дъжд,но не от същият облак ...разбираш ме ...

А пък дъждът не вали от облак до облак, а от цялото небе. Поне от тази му част, която твоите сетива имат капацитета да обхванат. Или изобщо не вали. Колкото и да си рисуваш перести облаци.

П.П. Та нещо скапало ли се е, то е за добро. Ама пък не се ли е скапало, въпреки, че много се е налагало да се, пак е за добро. Въобще - всичко е за добро. От теб се иска да направиш само крачката. На промяната, де. Към твоето си добро. Че без нея няма да има изобщо кръговрат на водата, следователно - от блатото няма изригне дъжд, а пък от облаците ще падат жаби. Не лентички дъга. Не казах, че ще имаш суша. Само превалявания от вида, който сам си прогнозираш. Е, и който подхожда на шушоните ти, де. Ако те са ти приоритета в дъждовностите, да речем.

Според мен.

Az sam s tova naludnichevo povedenie pove4e ot 6 meseca i ne viarvah da ima drugi izjiviavashti podobno sastoianie,ami ne znam kakvo da kaja osven 4e tova ru6i v dulbo4ina liubovta i otno6eniata koito sa postignati no vse o6te ne moga da nameria "lekarstvoto "za tova bezumno 4ustvo koeto me raziajda i kolkoto i da se opitvam da go podtiskam ne se polu4ava za pove4e ot 2 dena,ubiistveno e za vrazkata mi i go znam i mnopgo iskam da varna ne6tata takiva kakvito sa bili no ne znaia kak prekaleno dulgo sam postaviala pod samnenie vsiaka duma i deistvie ,prekaleno vnimanie sam otdavala na munui4ki detaili koito s vremeto iz4ezvat a az iskah da sa kakto v na4aloto i prekaleno mnogo go obviniavah za tova 4e neshtata uliagat i ne sa kakto predi , v edin moment osaznah 4e samo go obviniavam a tova ne pomogna da se varnat starite ni otno6enia.Sega se staraia da gi popravia no moje bi edinstveno tova 4e mnogo me obi4a pozvoliava pone malko ot tiah da se vazvarne!