ТЕОСОФИЯТА3
2 отговора
36 прегледа
ТЕОСОФИЯТА3
Човек би помислил, че строгите закони на Моисей и предупрежденията на пророците са постигнали целта си и еврейският народ бил запазен от суеверията на теософския спиритизъм и окултизъм, но историята опровергава това. Твърде упорит бил тоя народ - народ с железни жили в шията и с меден лоб (Ис. 18:4), за да може така лесно да му се повлияе. Пък и от друга страна, такова е самото естество на нещата. Няма по-заразително нещо от суеверията и заблужденията; понякога те са много по-опасни и от най-епидемичните болести. Тук и строгите мерки и преследванията невинаги помагат: вместо да ги отслабят, те повече засилват техния дух. Ето защо по времето на еврейските съдии и царе ние виждаме, че вярата в извикването на душите на умрелите и в предсказанията на разни оракули и ясновидци взела такива широки размери, че достигнала дори до царския двор. Цар Саул в началото на своето царуване, докато спазвал благочестивите традиции на своя народ, “изгонил магьосниците и гадателите из страната” (1 Цар. 28:3), ала после в една война с филистимяните изгубил вяра и надежда в Бога и сам станал жертва на народните суеверия, като отишъл лично при Аендорската магьосница да иска да му извика духа на Самуила, за да се съвещава с него (1 Цар. 28гл.). доколко тая постъпка на суеверния еврейски цар била противна на волята Божия се вижда от това, че той в най-скоро време бил строго наказан от Бога с изгубване на престола:
“Тъй умря Саул поради своето беззаконие, що стори пред Господа, задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница, а не потърси Господа. Затова Той и го умъртви и царството предаде на Давида, Иесеевия син” (1 Парал. 10:13-14)5 .
Още по-лошо било състоянието на нравите у евреите при царуването на Манасия, един от най-нечестивите еврейски царе. За него в Библията се говори, че въпреки строгите закони на Моисей :
“... той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъви и вълшебници.. доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха по-лошо и от онези народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове” (2 Парал. 33:6,9; 4 Цар. 21:6).
В славянската Библия се казва: “Той же проведе чада своя чрез огонь во удоли вееномли, и вражаше (со жребiи, и последваше гаданiям, и волхованiем, и имееше чревоволшебники, и обаянники и многа лукавая сотвори пред Господем, да прогневает Его...” (2 Парал.).
А френският превод на Библията казва: “Il pratiquait la magie, les sorcelleries et les avgures; il etablit des necromanciens et les devens...” (2 Chron. 33:6).
Руският превод: “... и гадал, и ворожил, и чародействовал, и учредил вызывателей мертвецов и волшебников...” (2 Парал. 3376).
За тия беззакония Манасия би наказан с плен във Вавилон (първото пленяване на Идея от асировавилоняните), и когато после се покаял, бил простен от Бога и върнат в Иерусалим, където умрял (2 Парал. 33:11-13).
Когато след манасиевия син Амон, който не бил по-добър от баща си, дошъл на престола благочестивият цар Иосия, негова първа работа било да пречисти нравите на народа и да върне предишното му благочестие. За тая цел царят заповядал народът да се приготви да отпразнува Пасхата, която отдавна не била празнувана с тържественост, каквато се изисквало от закона; но преди това народът трябвало да се откаже от идолите и окултизма, т. е. да престане да се занимава с извикване на душите на умрелите и да не вярва на всякакви лъжливи пророци, ясновидци и магьосници окултисти.
“А тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим, в осемнайстата година на цар Иосия. Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен” (4 Цар 23:23-24).
Славянският превод на това място казва: “Еще и волшебники, и вражбиты, и терафiмы, и кумiры и вси мерзости, бывшыя в земли iудине и во Иерусалиме, искорени царь Иосия...” (4 Цар. 23:23-24).
Френският текст: “Josias fit aussi disparataitre les necromanciens et les devins, les therafim, les idoles, et toutes les abominatoins qui se voyaient au pays de Juda et a Jerusalem...” (2 Rois 23:24).
Руският превод: “И вызывателей мертвых, и волшебников, и терафимов, и идолов, все мерзости, которые появились в земле iудейской и в Иерусалиме, истребил Иосия...” (4 Цар. 23:24).
Това, че във френския превод на Библията под necromanciens се разбират същите жреци - вълшебници и магьосници, които се занимавали освен с “черна” и “бяла” магия, още с извикване душите на умрелите, се вижда както от руския превод на това място, така и от посочените паралелни места в самата френска Библия (Лев. 19:31; 20:27; Съд. 17:5).
Целта на пасхалните тържества, както и на покаянието на народа, било да се се смекчи гневът Божи и да се предотврати опасността от вавилонския плен, която била надвиснала на еврейския народ; но вече било късно: чашата на дълготърпението Божие била вече препълнена и Бог не отменил Своята строга присъда: “Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил. И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Иерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми” (4 Цар. 23:26-27).
Скоро след това последвало второто и третото пленяване на Иудея и така по-голямата част от еврейския народ била отведена в плен в Асирия и Вавилон, а страната и градовете - разорени. Че една от главните причини за тоя ужасен погром на еврейския народ било безпримерното му увлечение от суеверията на езическия окултизъм и некромантия, се вижда между другото и от следния епизод, описан пак в Библията.
По времето на Иорам, израилски цар, против него въстанал един от претендентите за иудейския престол, Ииуй, син на Иосафат. Когато Ииуй се явил с войските си пред стана на Иорам, последният го посрещнал с думите: “С мир ли, Ииуе?” А Ииуй отговорил: “Какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?” (4 Цар. 9:22).
Така самите иудейски царе признавали, че не може да има мир и благоденствие в една държава, където не само народът е потънал в груби суеверия, но и самите царе и царици се занимават със спиритически сеанси и мними извиквания на душите на умрелите, вместо да вярват в Бога и на Неговата крепка десница да възлагат надежди във всички трудни времена на живота.
По същия начин и по същите причини била разорена Ниневия - това гнездо на окултизма според признанието на самите теософи. Пророк Наум, който поетически описва картината на ниневийския погром, казва: “Това е за многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си - племена” (Наум. 3:4).
Сложна е психологията на народните суеверия, но един елемент сякаш се отличава със своето постоянство в случая: обикновено хората стават най-много суеверни и склонни да вярват на всякакви лъжливи пророци и ясновидци, когато ги сполети някакво лично или всенародно бедствие, като например някакво семейно нещастие, неочаквана смърт, неизлечимо болен член в семейството - роди се недъгав или нещо подобно, или настъпи всеобщ глад, суша, земетресение, дълги кръвопролитни войни, като сегашната, народен погром и др. Евреите като народ, както видяхме, не правели изключение от това общо правило. Нещо повече, те имали особена слабост към чуждите богове и суеверия. Затова ние ги виждаме и във времето на вавилонския плен - вместо да се опомнят и покаят за минали грехове против Бога, те, било под тежестта на непоносимото робство, било от обща всенародна тъга за изгубената родина, въпреки всички строги закони на Моисей и предупрежденията на пророците, отново се отдават на същите суеверия и сякаш с по-голяма охота и любопитство тичат при разни свои и чужди лъжепророци и ясновидци да дирят утеха във всенародната скръб и да разпитват скоро ли ще настъпи край на страшното робство.
По същите причини и по същия начин постъпват днес много нещастни български майки и жени, които било от скръб по неизлечимо болен член на семейството или смъртен случай, било от страх пред неизвестното бъдеще за живота на свои ближни на бойното поле, вместо да подирят утеха във вярата и надеждата на Бога, в топла и сърдечна молитва в църква за болни и здрави, живи и умрели членове на своето семейство, завличани от заинтересовани личности и мошеници, отиват при разни Дъновци да търсят лек на болката си. Аз не желая да казвам тук имената на такива семейства в София и провинцията, които са мои лични познати, но който би пожелал да провери казаното от мене, достатъчно е, мисля аз, сам да разпита и ще види, че една немалка част от адептите на теософията и обожателите на Дънов в България са именно такива нещастни хора - особено жени, които безутешната скръб е завела в тия гнезда на суеверията и измамата. Като най-характерен случай обаче нека ми бъде позволено да спомена тук само един пример, а именно примерът на Распутин в Русия: нима можеше тоя безграмотен сибирски селянин, при това и голям мошеник, да придобие такова влияние в руския царски двор, ако не бе неизлечимо болен наследникът на руския престол и неговите родители не скърбяха безутешно? Никога! Няма по-благоприятна почва за Распутиновци и Дъновци от хорското нещастие, което тия безскрупулни хора използват по най-безсъвестен начин...
Познавайки психологията на народните маси, старозаветните пророци, които били поставени да бдят за чистотата на богооткровената религия и морал, също така всячески предупреждавали еврейския народ да не се увлича от суеверията и теософския спиритизъм и окултизъм и да не вярва на разните мними ясновидци и чудотоворци, лъжливи пророци и тълкуватели на обикновените сънища - и магьосници, които се занимават с извикване на душите на умрелите. Така например пророк Иеремия казва на евреите във вавилонския плен:
“И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ни казват: “няма да служите на вавилонския цар”. Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете” (Иер. 27:9-10). “Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате; лъжливо ви пророкуват в Мое име, Аз не съм ги пращал, казва Господ” (Иер. 29:8-9).
А пророк Исаия пише:
“И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?” (Ис. 8:19).
В руския превод това място се чете така: “И когда скажут вам: обратитесь к вызывателям умерших, к шептунам и чревовещателям, - тогда отвечайте: не должен ли народ обращаться к своему Богу? Спрашивают ли мертвых о живых?” (Ис. 8:19).
Славянският превод е неясен: “И аще рекут к вам: изыщите чревоволшебников, и от земли возглаголающих, тщесловующих, иже от чрева глаголают, не язык ли к Богу своему взыщет, что испытуют мертвых о живых?” (Ис. 8:19).
Френският превод на това място гласи: “Еt si l’on ait; “Consultez les evocateurs d’esprits et les devins, ceux qui chochetent et qui murmurent, dites: Un peuple n’ira-t-il pas vers son Dieu? Pour ;es vivants, s’adressera-t-il aux mort?”(Esaie, 8I19).
В българския протестантски превод четем: “.... попитайте бесовъпрошателите и вълшебниците.... Ще притича ли някой при мъртвите за живите? “ ((Ис. 8:19).
Заедно с това пророците посочвали и основанията, поради които вярващият в Бога човек не трябва да се обръща към мними пророци и ясновидци на теософията и спиритизма, каквито са Дъновци и др. Според думите на пророк Исаия, това е безполезна работа. Той казва:
“Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих, Сам простях небесата и със силата Си разстлах земята, Който правя нищожни личбите на лъжепророците (des mentreurs - на лъжците; Слав Библия: “знамения чревоволшебников и волшбы от сердца”) и наяве изваждам безумието на магьосниците, Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост” (Ис. 44:24-25; сравн. руския превод).
А пророк Захария, който по време на една суша съветвал народа да не се обръща за помощ към мнимите ясновидци, казва:
“Искайте от Господа дъжд във време благоприятно; Господ ще блесне със светкавица и ще ви даде обилен дъжд, всекиму - злак на нива. Защото терафимите говорят празни приказки, и гледачите виждат лъжливото и разказват лъжливи сънища; те се утешават с празни приказки” (Захар. 10:1-2).
Тук обръщаме внимание на думата “терафими” (в слав. Библия, Съд. 17:5 - терафiн). Тая дума се среща в Библията 13-14 пъти. Някъде тя се превежда като “идоли”, някъде - с “домашни идоли” (idоles domеstiques). Според Кирхер думата е от египетски произход, а според Х. Спенсер - от сиро-халдейски (Вж. Еncyclopedie ou dictionnaire raissonne t. ХХХIII, стр. 329). Това показва, че тия идоли у евреите били от чуждоземен произход. Евреите, изглежда, са ги заели най-напред от племето Арамеяни, от което бил Лаван, тъстът на Иаков. Рахил, когато тръгнала с Иакова, задигнала скришом терафимите на баща си, които после Иаков заповядал заедно с всички предмети на суеверието да закопаят под дъба близо до Сихем (Бит. 31:19, 34-35). По-подробно за този роди идоли се говори в кн. на Съдиите, 17 и 18 глава. Мелхола, дъщерята на Саул, имала терафим, който употребила като средство да спаси мъжа си от преследванията на Саула и в същото време чрез него прикрила измамата пред баща си (1 Цар. 19:13-16). В същото време, когато терафимите се употребявали при евреите, те се употребявали и у сиро-халдейците. Навуходоносор веднъж преди да тръгне на поход, отишъл да попита терафимите против кого да обърне оръжието си (Иез. 3:21). Характерният белег на този вид идоли било това, че те служели като оракули, към тях се обръщали с въпроси за неизвестното бъдеще и те отговаряли (sic). Това се вижда както от книгата на пророка Иезекиля (цитираното по-горе място), така и от думите на пророк Захария, който казва, че терафимите говорят празни работи (Захар. 10:2). В славянската Библия това място се чете така: “Зане провещающиi глаголаша труды”. Понеже ние знаем пак от самата Библия, че “... техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си” (Пс. 113:12-15), то явно е, че в случая не сами по себе си терафимите “говорели”, а някои други чрез тях вършели това, а тия “други” очевидно не са могли да бъдат никой друг, освен жреците окултисти, които по онова време играели ролята на днешните теософи, спиритисти и ясновидци. Че това е именно така, се вижда още от паралелното място, посочено у пророк Захария; това място е у пророк Исаия (8:19), където се говори за “чревовълшебници и от земли возглаголающих”, под които пък френският и руският превод на Библията разбират тия, които извиквали душите на умрелите, т. е. някогашните и сегашни спиритисти и теософи.
Освен историята на терафимите, за чуждоземния произход на теософския спиритизъм и окултизъм у евреите говорят още следните думи на пророк Исаия. Обръщайки се към Бога, пророкът на едно място казва: “Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци” (Ис. 2:6).
А на друго място същият пророк посочва Египет като старо гнездо на спиритизма и окултизма, той, или по-точно Господ Саваот чрез него, говори: “И духът на Египет ще изнемогне в него, и ще разруша кроежите му, - и ще прибягнат те към идоли и магьосници, към извиквачи на мъртъвци и към гадатели. И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях - казва Господ, Господ Саваот. (Ис. 19:3-4)...
От всичко казано дотук следва, че Библията е против теософския спиритизъм и окултизъм и че всички, които искат чрез Библията да оправдаят тези суеверия, изопачават истината, която никак не е на тяхна страна.
1. Вж. “Църковен Вестник” за 1917 г. Брошурата на г. Радославов излезе от печат, тя е озаглавена “Не съдете, да не бъдете съдени”. В нея г. Радославов вместо да опровергае нашите доводи, повече се занимава с реклама: себе си той рекламира като дълбок познавач на теософията, спиритизма и окултизма, а г. Дънов препоръчва като “необикновен човек”, “ясновидец” и “чудотворец”. обратно
2. В бълг. протестантска Библия четем: “... чародей или прокобител, или гадател, или омаятел. Или обаятел, или бесовъпрошател, или вълшебник, или мъртвовъпрошател” (Второзак 18:10-11).
3. В бълг. прот. превод и в двата случая стои “бесовъпрошатели”, което, разбира се, съвсем не значи това.
4. Бълг. прот. превод: “Онзи мъж или жена, която има дух бесовъпрошателски (?) или е вълшебник, и пр.
5. Държа да отбележа, че аз съзнателно в случая не се спирам на въпроса възможно ли е извикването на душите, а говоря само за това, дали то е позволено от гледище на Библията или Закона Божий. На този, който иска да се запознае с този въпрос, бих му препоръчал да прочете брошурата на моя колега г. Хр Попов “Можем ли да извикваме духовете на умрелите от задгробния свят?”.
“Тъй умря Саул поради своето беззаконие, що стори пред Господа, задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница, а не потърси Господа. Затова Той и го умъртви и царството предаде на Давида, Иесеевия син” (1 Парал. 10:13-14)5 .
Още по-лошо било състоянието на нравите у евреите при царуването на Манасия, един от най-нечестивите еврейски царе. За него в Библията се говори, че въпреки строгите закони на Моисей :
“... той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъви и вълшебници.. доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха по-лошо и от онези народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове” (2 Парал. 33:6,9; 4 Цар. 21:6).
В славянската Библия се казва: “Той же проведе чада своя чрез огонь во удоли вееномли, и вражаше (со жребiи, и последваше гаданiям, и волхованiем, и имееше чревоволшебники, и обаянники и многа лукавая сотвори пред Господем, да прогневает Его...” (2 Парал.).
А френският превод на Библията казва: “Il pratiquait la magie, les sorcelleries et les avgures; il etablit des necromanciens et les devens...” (2 Chron. 33:6).
Руският превод: “... и гадал, и ворожил, и чародействовал, и учредил вызывателей мертвецов и волшебников...” (2 Парал. 3376).
За тия беззакония Манасия би наказан с плен във Вавилон (първото пленяване на Идея от асировавилоняните), и когато после се покаял, бил простен от Бога и върнат в Иерусалим, където умрял (2 Парал. 33:11-13).
Когато след манасиевия син Амон, който не бил по-добър от баща си, дошъл на престола благочестивият цар Иосия, негова първа работа било да пречисти нравите на народа и да върне предишното му благочестие. За тая цел царят заповядал народът да се приготви да отпразнува Пасхата, която отдавна не била празнувана с тържественост, каквато се изисквало от закона; но преди това народът трябвало да се откаже от идолите и окултизма, т. е. да престане да се занимава с извикване на душите на умрелите и да не вярва на всякакви лъжливи пророци, ясновидци и магьосници окултисти.
“А тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим, в осемнайстата година на цар Иосия. Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен” (4 Цар 23:23-24).
Славянският превод на това място казва: “Еще и волшебники, и вражбиты, и терафiмы, и кумiры и вси мерзости, бывшыя в земли iудине и во Иерусалиме, искорени царь Иосия...” (4 Цар. 23:23-24).
Френският текст: “Josias fit aussi disparataitre les necromanciens et les devins, les therafim, les idoles, et toutes les abominatoins qui se voyaient au pays de Juda et a Jerusalem...” (2 Rois 23:24).
Руският превод: “И вызывателей мертвых, и волшебников, и терафимов, и идолов, все мерзости, которые появились в земле iудейской и в Иерусалиме, истребил Иосия...” (4 Цар. 23:24).
Това, че във френския превод на Библията под necromanciens се разбират същите жреци - вълшебници и магьосници, които се занимавали освен с “черна” и “бяла” магия, още с извикване душите на умрелите, се вижда както от руския превод на това място, така и от посочените паралелни места в самата френска Библия (Лев. 19:31; 20:27; Съд. 17:5).
Целта на пасхалните тържества, както и на покаянието на народа, било да се се смекчи гневът Божи и да се предотврати опасността от вавилонския плен, която била надвиснала на еврейския народ; но вече било късно: чашата на дълготърпението Божие била вече препълнена и Бог не отменил Своята строга присъда: “Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил. И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Иерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми” (4 Цар. 23:26-27).
Скоро след това последвало второто и третото пленяване на Иудея и така по-голямата част от еврейския народ била отведена в плен в Асирия и Вавилон, а страната и градовете - разорени. Че една от главните причини за тоя ужасен погром на еврейския народ било безпримерното му увлечение от суеверията на езическия окултизъм и некромантия, се вижда между другото и от следния епизод, описан пак в Библията.
По времето на Иорам, израилски цар, против него въстанал един от претендентите за иудейския престол, Ииуй, син на Иосафат. Когато Ииуй се явил с войските си пред стана на Иорам, последният го посрещнал с думите: “С мир ли, Ииуе?” А Ииуй отговорил: “Какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?” (4 Цар. 9:22).
Така самите иудейски царе признавали, че не може да има мир и благоденствие в една държава, където не само народът е потънал в груби суеверия, но и самите царе и царици се занимават със спиритически сеанси и мними извиквания на душите на умрелите, вместо да вярват в Бога и на Неговата крепка десница да възлагат надежди във всички трудни времена на живота.
По същия начин и по същите причини била разорена Ниневия - това гнездо на окултизма според признанието на самите теософи. Пророк Наум, който поетически описва картината на ниневийския погром, казва: “Това е за многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си - племена” (Наум. 3:4).
Сложна е психологията на народните суеверия, но един елемент сякаш се отличава със своето постоянство в случая: обикновено хората стават най-много суеверни и склонни да вярват на всякакви лъжливи пророци и ясновидци, когато ги сполети някакво лично или всенародно бедствие, като например някакво семейно нещастие, неочаквана смърт, неизлечимо болен член в семейството - роди се недъгав или нещо подобно, или настъпи всеобщ глад, суша, земетресение, дълги кръвопролитни войни, като сегашната, народен погром и др. Евреите като народ, както видяхме, не правели изключение от това общо правило. Нещо повече, те имали особена слабост към чуждите богове и суеверия. Затова ние ги виждаме и във времето на вавилонския плен - вместо да се опомнят и покаят за минали грехове против Бога, те, било под тежестта на непоносимото робство, било от обща всенародна тъга за изгубената родина, въпреки всички строги закони на Моисей и предупрежденията на пророците, отново се отдават на същите суеверия и сякаш с по-голяма охота и любопитство тичат при разни свои и чужди лъжепророци и ясновидци да дирят утеха във всенародната скръб и да разпитват скоро ли ще настъпи край на страшното робство.
По същите причини и по същия начин постъпват днес много нещастни български майки и жени, които било от скръб по неизлечимо болен член на семейството или смъртен случай, било от страх пред неизвестното бъдеще за живота на свои ближни на бойното поле, вместо да подирят утеха във вярата и надеждата на Бога, в топла и сърдечна молитва в църква за болни и здрави, живи и умрели членове на своето семейство, завличани от заинтересовани личности и мошеници, отиват при разни Дъновци да търсят лек на болката си. Аз не желая да казвам тук имената на такива семейства в София и провинцията, които са мои лични познати, но който би пожелал да провери казаното от мене, достатъчно е, мисля аз, сам да разпита и ще види, че една немалка част от адептите на теософията и обожателите на Дънов в България са именно такива нещастни хора - особено жени, които безутешната скръб е завела в тия гнезда на суеверията и измамата. Като най-характерен случай обаче нека ми бъде позволено да спомена тук само един пример, а именно примерът на Распутин в Русия: нима можеше тоя безграмотен сибирски селянин, при това и голям мошеник, да придобие такова влияние в руския царски двор, ако не бе неизлечимо болен наследникът на руския престол и неговите родители не скърбяха безутешно? Никога! Няма по-благоприятна почва за Распутиновци и Дъновци от хорското нещастие, което тия безскрупулни хора използват по най-безсъвестен начин...
Познавайки психологията на народните маси, старозаветните пророци, които били поставени да бдят за чистотата на богооткровената религия и морал, също така всячески предупреждавали еврейския народ да не се увлича от суеверията и теософския спиритизъм и окултизъм и да не вярва на разните мними ясновидци и чудотоворци, лъжливи пророци и тълкуватели на обикновените сънища - и магьосници, които се занимават с извикване на душите на умрелите. Така например пророк Иеремия казва на евреите във вавилонския плен:
“И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ни казват: “няма да служите на вавилонския цар”. Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете” (Иер. 27:9-10). “Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате; лъжливо ви пророкуват в Мое име, Аз не съм ги пращал, казва Господ” (Иер. 29:8-9).
А пророк Исаия пише:
“И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?” (Ис. 8:19).
В руския превод това място се чете така: “И когда скажут вам: обратитесь к вызывателям умерших, к шептунам и чревовещателям, - тогда отвечайте: не должен ли народ обращаться к своему Богу? Спрашивают ли мертвых о живых?” (Ис. 8:19).
Славянският превод е неясен: “И аще рекут к вам: изыщите чревоволшебников, и от земли возглаголающих, тщесловующих, иже от чрева глаголают, не язык ли к Богу своему взыщет, что испытуют мертвых о живых?” (Ис. 8:19).
Френският превод на това място гласи: “Еt si l’on ait; “Consultez les evocateurs d’esprits et les devins, ceux qui chochetent et qui murmurent, dites: Un peuple n’ira-t-il pas vers son Dieu? Pour ;es vivants, s’adressera-t-il aux mort?”(Esaie, 8I19).
В българския протестантски превод четем: “.... попитайте бесовъпрошателите и вълшебниците.... Ще притича ли някой при мъртвите за живите? “ ((Ис. 8:19).
Заедно с това пророците посочвали и основанията, поради които вярващият в Бога човек не трябва да се обръща към мними пророци и ясновидци на теософията и спиритизма, каквито са Дъновци и др. Според думите на пророк Исаия, това е безполезна работа. Той казва:
“Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих, Сам простях небесата и със силата Си разстлах земята, Който правя нищожни личбите на лъжепророците (des mentreurs - на лъжците; Слав Библия: “знамения чревоволшебников и волшбы от сердца”) и наяве изваждам безумието на магьосниците, Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост” (Ис. 44:24-25; сравн. руския превод).
А пророк Захария, който по време на една суша съветвал народа да не се обръща за помощ към мнимите ясновидци, казва:
“Искайте от Господа дъжд във време благоприятно; Господ ще блесне със светкавица и ще ви даде обилен дъжд, всекиму - злак на нива. Защото терафимите говорят празни приказки, и гледачите виждат лъжливото и разказват лъжливи сънища; те се утешават с празни приказки” (Захар. 10:1-2).
Тук обръщаме внимание на думата “терафими” (в слав. Библия, Съд. 17:5 - терафiн). Тая дума се среща в Библията 13-14 пъти. Някъде тя се превежда като “идоли”, някъде - с “домашни идоли” (idоles domеstiques). Според Кирхер думата е от египетски произход, а според Х. Спенсер - от сиро-халдейски (Вж. Еncyclopedie ou dictionnaire raissonne t. ХХХIII, стр. 329). Това показва, че тия идоли у евреите били от чуждоземен произход. Евреите, изглежда, са ги заели най-напред от племето Арамеяни, от което бил Лаван, тъстът на Иаков. Рахил, когато тръгнала с Иакова, задигнала скришом терафимите на баща си, които после Иаков заповядал заедно с всички предмети на суеверието да закопаят под дъба близо до Сихем (Бит. 31:19, 34-35). По-подробно за този роди идоли се говори в кн. на Съдиите, 17 и 18 глава. Мелхола, дъщерята на Саул, имала терафим, който употребила като средство да спаси мъжа си от преследванията на Саула и в същото време чрез него прикрила измамата пред баща си (1 Цар. 19:13-16). В същото време, когато терафимите се употребявали при евреите, те се употребявали и у сиро-халдейците. Навуходоносор веднъж преди да тръгне на поход, отишъл да попита терафимите против кого да обърне оръжието си (Иез. 3:21). Характерният белег на този вид идоли било това, че те служели като оракули, към тях се обръщали с въпроси за неизвестното бъдеще и те отговаряли (sic). Това се вижда както от книгата на пророка Иезекиля (цитираното по-горе място), така и от думите на пророк Захария, който казва, че терафимите говорят празни работи (Захар. 10:2). В славянската Библия това място се чете така: “Зане провещающиi глаголаша труды”. Понеже ние знаем пак от самата Библия, че “... техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си” (Пс. 113:12-15), то явно е, че в случая не сами по себе си терафимите “говорели”, а някои други чрез тях вършели това, а тия “други” очевидно не са могли да бъдат никой друг, освен жреците окултисти, които по онова време играели ролята на днешните теософи, спиритисти и ясновидци. Че това е именно така, се вижда още от паралелното място, посочено у пророк Захария; това място е у пророк Исаия (8:19), където се говори за “чревовълшебници и от земли возглаголающих”, под които пък френският и руският превод на Библията разбират тия, които извиквали душите на умрелите, т. е. някогашните и сегашни спиритисти и теософи.
Освен историята на терафимите, за чуждоземния произход на теософския спиритизъм и окултизъм у евреите говорят още следните думи на пророк Исаия. Обръщайки се към Бога, пророкът на едно място казва: “Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци” (Ис. 2:6).
А на друго място същият пророк посочва Египет като старо гнездо на спиритизма и окултизма, той, или по-точно Господ Саваот чрез него, говори: “И духът на Египет ще изнемогне в него, и ще разруша кроежите му, - и ще прибягнат те към идоли и магьосници, към извиквачи на мъртъвци и към гадатели. И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях - казва Господ, Господ Саваот. (Ис. 19:3-4)...
От всичко казано дотук следва, че Библията е против теософския спиритизъм и окултизъм и че всички, които искат чрез Библията да оправдаят тези суеверия, изопачават истината, която никак не е на тяхна страна.
1. Вж. “Църковен Вестник” за 1917 г. Брошурата на г. Радославов излезе от печат, тя е озаглавена “Не съдете, да не бъдете съдени”. В нея г. Радославов вместо да опровергае нашите доводи, повече се занимава с реклама: себе си той рекламира като дълбок познавач на теософията, спиритизма и окултизма, а г. Дънов препоръчва като “необикновен човек”, “ясновидец” и “чудотворец”. обратно
2. В бълг. протестантска Библия четем: “... чародей или прокобител, или гадател, или омаятел. Или обаятел, или бесовъпрошател, или вълшебник, или мъртвовъпрошател” (Второзак 18:10-11).
3. В бълг. прот. превод и в двата случая стои “бесовъпрошатели”, което, разбира се, съвсем не значи това.
4. Бълг. прот. превод: “Онзи мъж или жена, която има дух бесовъпрошателски (?) или е вълшебник, и пр.
5. Държа да отбележа, че аз съзнателно в случая не се спирам на въпроса възможно ли е извикването на душите, а говоря само за това, дали то е позволено от гледище на Библията или Закона Божий. На този, който иска да се запознае с този въпрос, бих му препоръчал да прочете брошурата на моя колега г. Хр Попов “Можем ли да извикваме духовете на умрелите от задгробния свят?”.