fear

Obichate li silnite useshtaniq?koe e na-shturoto neshto,koeto ste pravili v jivota si?
kakvo useshtane vi nosi straha?
Kato malka ispitvah neopisuem strah ot 3 neshta-tumnina,ogun i osobeno samota.

Spomnqm si minalata godina suvsem izdivqh v edin den(vtornik beshe)i reshih da se zavleka sma na Vitosha.Ne predpolagah kak izglejda pustata gola gora prez zimata i kakvo e useshtaneto da chuvash edinstveno svoite stupki ,potuvashti v presniq snqg.Izkachvaiki bairite ne sreshtnah nito edin chovek...Samo durveta,snqg i onzi miris na borove.Vuv vseki moment mi se iskashe da se vurna,a sushtevremenno useshtaneto beshe tolkova nepovtorimo.....Vsqka krachka nagore i nadalech ot grada ,ot horata me praveshe po-silna ,makar che surceto mi shteshe da izskochi ot strah,suznavaiki pulnata si samota i bezpomoshtnost....
V edin moment straha se prevurna v nepovtorima trupka.Neveroqtno e useshtaneto da si nezavisim ot predpazlivostta...da praviush tova,koeto iskash i kogato go iskash!
Vsichki dolu posle mi kazaha,che ne sum dobre,no kakvo ot tova?Nali te sa DOLU,a az bqh GORE,makar i za tolkova kratko.....







Malkite neshta pravqt golemite neshta!

Страх ме е от хора, които се страхуват от българския език.

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

страх ме е да не остана сама....не искам да губя никой никога....ама нали...
а пък на морето скачахме от едни скали...незнам колко метра беше ама щом си мислех аиде де няма ли да падна вече....мани...голям кефец..;;и освен това няма по-силно чувство от страха.........той е по-силен и от любовта....а това за Витоша е прекрасно......и на мен ми си иска..но определено ще съм с пушката..

Не викай.. Викането е като
мълчанието-никой не го чува..

Права си, че страха е най-силното чувство, колкото и да не искаме да си го признаем повечето пъти.
Мен ме е страх от психопати и серийни убийци, но това сигурно е последица от филмите и книжките...
Страх ме е да гледам от високо.

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

и освен това няма по-силно чувство от страха.........той е по-силен и от любовта....

не си спомням кой го е казал и как точно, но ми е останала есенцията, че не е желателно да се влюбиш в някой от когото се страхуваш, нито пък в някой, който се страхува от теб..


"I close my eyes and try to see
A piece of paradise in me..."

Вярно е, че страхът е най-силната човешка емоция. Поне най-интензивната. Мен също ме е страх от високото. Но не да гледам надолу. Като малка обичах да се надвесвам отвисоко и да гледам земята и малките хора, които щъкат навсякъде. Страх ме е да гледам нагоре. Завива ми се свят. Пропадам, изгубвам равновесие. Защото нагоре е най-високото място, което можеш да си представиш. Всъщност, нагоре е само посока без край. Губиш равновесие, търсейки с поглед нещо, за което да се закрепиш, да си починеш, за да продължиш след това. Погледът няма спирка, едно много силно чувство те обзема и те изпълва цялата - че си изгубена и сама, отлъчена.

- да не изгубя близък в катастрофа...по принцип ме е страх да не изгубя някой от близките си , но пътни инциденти ми докарват всякакви най-най-трагични мисли...за себе си , когато пътувам , не се страхувам...дори съм малко...хммм...търсеща си белята

- страх ме е от самото състояние на безпомощност - надявам се никога да да не настъпи момент в който нищо няма да зависи от мен

- страх ме е да влизам в морето на Илинден ... чисто суеверие предполагам , но с всяка година на този ден има няколко жертви ... с морето шега не бива

- страхувам се от взлом в дома ми - преди години ми се случи и усещането , че някой чужд , нежелан се е ровил в нещата ми е задушаващо

- страх ме е , когато остарея да не остана сама и в тишина без смях , млади хора , близки , роднини , приятели

- първичните си страхове от тъмно, високо , влажно , огън , животни , околна агресия сякаш съм преодоляла до ниво неприязън...в това отношение почти не ме е заливала паниката ... но не мога да кажа , че няма да се стресна в ситуация ...човешко е

Страх ме е да гледам нагоре. Завива ми се свят. Пропадам, изгубвам равновесие....

точно си го написала. същото изпитах и аз. веднъж.

бяхме на едно открито поле - от онези - безименните. намиращи се някъде - в нищото..

и се появи орел. кръжеше. погледнахме нагоре. следиш полета му с очи.
на мен ми се зави свят..

а на Нея - не.

не се завива свят само
на истински свободните хора.
разбрах....

"I close my eyes and try to see
A piece of paradise in me..."

последният път гледах банджи скок по телевизията. показваха, как един

италиянец, който скачайки, се пребива на едни остри скали, тъй като въжето

се скъсва. цялото беше снимано с камера, тъй, като почти всички скоци се

снимат с камера за спомен...а уж фирмата предлагаща банджи скоци била

реномирана и такива работи не ставали..

оттогава не искам да чуя за банджи...немците казват -- selber schuld - което

ще рече сам си е

виновен...какво е търсил там?

явно моите и твоите страхове се припокриват...само, че мене ме е страх и от змии..

да ама предпочитам стани богат пред банджи...прекалено скъп ми е живота

за такива усещания...сори

ммммммммм..змии..веднъж на една хижа настъпах една защото я помислих за въженце...бях с чехлички...полудях...

Не викай.. Викането е като
мълчанието-никой не го чува..

цената на тръпката ми е прекалено висока и в това отношение съм скръндза

ами не ми се умира още...живее ми се...на тебе защо не ти се живее?