Ne sum

Това, това не съм аз. Този живот не е моят живот. Не съм тук. Аз живея в изкуствен свят с изкуственти хора, никой не може да ми помогне да открия пътя към в къщи. Не съм тук, но не съм и някъде другаде. Аз съм просто своите изгубени мисли, своите забравени мечти, своята загубена невиност. Летя и се рея в облаците без чувство за посока. Дали нещо въобще се случва или всичко са мисловни проекций. Тъмно е. Къде съм. Мракът ме обгръща. Той е на всякъде. Лъч светлина, лъч надежда, лъч живот. Той става много ярък, уголемява се, нещо ме засмуква. Аз политам, излизам през светлината. Болка. Задушавам се. Правя отчаяни опити да се спася. Отварям си устата и поемам дъх след което изсипвам цялата си мъка и надежда навън. Оставям ги да излязат.
- УАААААААААААААААА.
- Честито. Момче е.

ne se pravi be pozior

Той още не знае, че така ще е винаги...

... и следващия път, и последващия...
той не разбира, че овенчава края на една вселена и раждането на една смърт

for un/usual suspects only