Мълчание

Мълчание

Мълчание – със него всичко свършва,
делата ни житейски то завършва.
Мълчание, което всичко казва,
за всички наши грешки ни наказва!

Мълчание – студено или тъжно,
мълчание – небрежно, безнадеждно.
Защо мълчиш не смея да попитам,
че болка от лъжа да не изпитам.

Изчезна ти на хората в потока
без вест и без следа, и без посока!
И сред тълпата многолика, шумна,
за сбогом даже ти не се обърна!

Безмълвен хили ми се телефона,
а аз го бях превърнала в икона!
Преследват ме кошмари в тъмни нощи:
“Какво очакваш, в какво вярваш още?!”

О, стига вече! Слънцето изгрява
и пак с надежда нова ме дарява.
Я, малката, приготвяй си нещата
и тръгвай с мен нагоре в планината!

Ела отново изгрева да зърнем,
света прекрасен с поглед да прегърнем,
да литнем в висините със орлите
и да забравим за несгодите, бедите!

И нищо, че мълчиш! И нищо, че те няма!
Ще преживея май и тази драма.
В сърцето ми ти пак ще се засмееш
и песничка дори ще ми изпееш!

Мълча си аз, обаче ти си знаеш
мълчанието мое как да разгадаеш.

Не мога, честно, да го разгадая.
Или не искам - ама все е тая.
Мълчанието просто не обичам -
за мен то не "да" значи, а отричам.

Мълчанието също
"много ми харесва"
означава,
Защо така кориш го?
То съдържа в себе си безброй неща:
без него няма музика и смях не става,
защото другото му име се нарича тишина.

Не тишината е приятелка позната,
обичам я, не нея аз отричам!
Мълчанието носи самотата,
а не покоя тайнствен на гората....

Аха-а, простора тайнствен на гората,
а там може би броди ужасната Мата-Космата,
със меч във ръка и с банан във косата.

Аха, но ужасната Мата-Космата,
щом само пристъпи руши тишината!
И чуя ли я пак да се задава
се скривам в най-дълбоката дъбрава!

mmm
az obicham mulchalivata sramejlivost
:)))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

ako razmenish mestata na banana i mecha e po-iako:))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Но едва ли обичаш мълчаливото безразличие......

Куп доблестни войни със златни лампази
тогава ще видиш Космата как пази
и не за банани и приказен меч,
за доблест и слава, а не за гювеч,
доброто ще винаги злото катурне,
когато Космата насреща се втурне
пък ти, ако щеш, бягай много далеч,
но Мата е слънце, разбра ли го веч!

Олекна ми! А цяла нощ сънувах,
дори навярно сигурно бълнувах,
че Мата ме преследва из гората!
А твоя тя била добра позната,
с която весело сега се смеем
и из гората волно си лудеем!
И тъй като при нас настана зима –
за тебе много снежни топки има!




Подписано с усмивка!

Навънка мълчаливо сняг вали.
Ела при нас! Започваме игри!

Подписано с усмивка!

az i drugi neshta ne obicham kato:
1.agneshko
2.chistene
3.da sum vratar

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Тука трудно мога да помогна -
в чистеното много ме не бива,
за вратар пък хич не съм схватлива!



Подписано с усмивка!

ТЯ БЕШЕ ДОБРА УЧЕНИЧКА
БЕ НАЙ-ДОБРАТА В КЛАСА
С ТЯСНА И КЪСА ПОЛИЧКА
БЕ НАЙ-ПОСЛУШНА В ЧАСА

И ЕТО УДАРИ ЗВЪНЕЦА
И ВЛЕЗЕ УЧИТЕЛЯТ МУТРА
ЗА ДА ЗАПОЧНЕ БОРЕЦА
УРОКА СИ ПО КАМА СУТРА

ОГЛЕДА ТОЙ ВСИЧКИ ДЕВИЦИ
КРАЧЕТА ДУПЕТА И ЦИЦИ
ЕДНА ПО ЕДНА ГИ ОПИПА
И НЕЯ РЕШИ ДА ИЗПИТА

ТАКА СЛЕД СЕАНСА ЕПИЧЕН
ТЯ ЗНАЕ КАКВО Е ТУЙ ОРГИЯ
МЪЛЧА НО ПОЛУЧИ ОТЛИЧЕН
НА ИЗПИТА ПО СЕКСОЛОГИЯ

Пуша, но пия
муша, до шия

Получи отличен, ама не мълчи.
На някой ще каже - туй по всичко личи.

Та ако някъде някоя дама скучае -
да знае с кого да се позанимае!

Че лесно главата му тя ще замае -
поличка, краченце - туй всеки го знае...

Отивам сега да изпратя обява
че Баткото днес се със всяка задява.....



Подписано с усмивка!

Усмивчица е тя едничка
с поличка или без поличка
с краченце или без краченце
ала със вирнато дупенце
В сърцата ни остави спомен
и камък им тежи огромен

Пуша, но пия
муша, до шия

А Снежко, него ти, усмивчице
защо във този миг забрави?
Когато вихрен бой се разгори,
увит с кариран вълнен шал,
метлата стиснал здраво,
усмихнат до ушите
на поста свой
той тихо като рицар ще стои,
сред белите, отрупани
със пискащи деца и шеметно
препускащи шейни,
от радост весело
поскърцващи поляни,
О, колко искам там да съм -
на склона до реката,
край натежалите
от леден захарен памук
белосани от зимата
дъбрави!