а сега накъде..
23 отговора
676 прегледа
Заключена
в отговор на powerpufgirl
#3
Re: а сега накъде..
Kogato te njama se chustvam ostetena,
kogato si tuk mi idvash mnogo...
V takiva sluchai se deistva po vnimatelno i s tarpenie.Zapoznah se s dve momicheta koito zivejat veche zaedno,no sa se zapoznali imenno chrez Internet.Taka,che...ne se znae.
Spoluka!!!
Love was when I loved you.
kogato si tuk mi idvash mnogo...
V takiva sluchai se deistva po vnimatelno i s tarpenie.Zapoznah se s dve momicheta koito zivejat veche zaedno,no sa se zapoznali imenno chrez Internet.Taka,che...ne se znae.
Spoluka!!!
Love was when I loved you.
в отговор на powerpufgirl
#4
Re: а сега накъде..
стига вече, моля те!
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
в отговор на powerpufgirl
#7
Re: а сега накъде..
много съм си спокойна даже!
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
в отговор на powerpufgirl
#8
първата ни среща...
Нашата първа среща
Чудя се какво ли би било да бях там очаквайки твоето идване, вероятно бих изгаряла в нетърпение, в радостно вълнение от предстоящата ни среща.Представям си как ти идваш и докато ти си абсолютно
спокойна, аз обмислям какви да бъдат първите думи, които ще ти кажа лично. Треперя от притеснение, вълнението е толкова голямо...и докато се чудя ти позвъняваш на вратата...аз отварям и се срещам очи в очи с теб. С моята голяма и единствена любов, успявам да промълвя " Добре дошъл " и със стаен дъх проследявам безшумните ти движения. Ти се движиш леко сякаш не стъпваш по земята, влизайки ми казваш простичко " Здравей ", подаваш ми дланта си а аз я гледам и се чудя как ли би реагирала ако те прегърна, но мисълта че мога да те уплаша ме възспира...подтискам бързо първоначалната си реакция и смутено хващам твоята ръка в поздрав. Поглеждам те отново, тук пред мен...ти си истинска...о, Господи...и не мога да сдържа всичките
чувства, които напират в мен като ято затворени птици във стая с един единствен прозорец...сълзи изпълват очите ми и аз избягвам проницателният ти поглед. Сякаш разбрала какво става в душата ми ти искаш да ми кажеш нещо но аз те спирам, казвам ти " не говори ". Малко учудена от моята реакция ме поглеждаш но оставаш безмълвена...а аз се опитвам да отклоня вниманието ти с ежедневни въпроси, но ти като че ли усетила раздвоението в мен ме приближаваш и протягаш ръце да ме прегърнеш. Повече от всичко аз искам точно това, искам да ме прегърнеш и да почувстваш как лудо бие сърцето ми за теб, да усетиш всичко, което става вътре в мен, лудост е но те искам. Искам да почувстваш цялата болка и любов събрала се с годините в мен. Искам да се сгуша като премръзнала птичка в топлината на твоята прегръдка, да целуна нежно тези нежни черти, сладките трапчинки, тези очи, тези устни...искам да те целувам без спир, без дъх, жадна за теб...искам да вкуся всяка частица от теб, да изгоря в твоя огън, да те любя така че да копнееш за мен при всяка твоя мисъл, по нататък. Да, виждам желанието в очите ти, усещам те със всяка фибра на тялото си, но не е достатъчно, копнеейки една за друг сякаш от векове, и сега в нашата вечер радостта е недостатъчна, чувстваме недоизказаното в тишината между нас...Копняла съм за теб, желала съм те...сега си тук пред мен от плът и кръв и зная...ще ме любиш с огън и страст на която само ти си способна, а после ще си отидеш ... каква ли ще е моята съдба след това? Съдба на любовница? ... Ще се събуждам с мокри от плач очи и ще потъвам в топъл спомен вечер когато те няма... В спомена за твоята любов и нежност... за думите, които никога не каза, но които прочетох в сините очи и които почувствах с цялото си същество, за твоите чувства изгарящи ме като огън, стопяващи ме като ледена висулка сред огнен ад, за твоята опияняваща страст... Спомен за златната коса и нежност на
ръцете ти. Прокрадва се с тихи стъпки мисълта че ти си с нея и тя те
прегръща сега и потръпвам...ах, как бих искала да си тук отново...да се любим под звездите и луната да се скрие засрамена зад любопитният облак... Птиците биха спрели своята песен и биха запели още по-хубаво за любовта събрала ни заедно през километрите ...за чувството...Мечти и спомени се въртят в главата ми...няма време за тях...ставам и се обличам, ти скоро ще се обадиш че тръгваш да ме видиш, трябва да подредя мислите си или е по-добре просто да те изчакам оставяйки развитието на нашата среща на теб?
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
Чудя се какво ли би било да бях там очаквайки твоето идване, вероятно бих изгаряла в нетърпение, в радостно вълнение от предстоящата ни среща.Представям си как ти идваш и докато ти си абсолютно
спокойна, аз обмислям какви да бъдат първите думи, които ще ти кажа лично. Треперя от притеснение, вълнението е толкова голямо...и докато се чудя ти позвъняваш на вратата...аз отварям и се срещам очи в очи с теб. С моята голяма и единствена любов, успявам да промълвя " Добре дошъл " и със стаен дъх проследявам безшумните ти движения. Ти се движиш леко сякаш не стъпваш по земята, влизайки ми казваш простичко " Здравей ", подаваш ми дланта си а аз я гледам и се чудя как ли би реагирала ако те прегърна, но мисълта че мога да те уплаша ме възспира...подтискам бързо първоначалната си реакция и смутено хващам твоята ръка в поздрав. Поглеждам те отново, тук пред мен...ти си истинска...о, Господи...и не мога да сдържа всичките
чувства, които напират в мен като ято затворени птици във стая с един единствен прозорец...сълзи изпълват очите ми и аз избягвам проницателният ти поглед. Сякаш разбрала какво става в душата ми ти искаш да ми кажеш нещо но аз те спирам, казвам ти " не говори ". Малко учудена от моята реакция ме поглеждаш но оставаш безмълвена...а аз се опитвам да отклоня вниманието ти с ежедневни въпроси, но ти като че ли усетила раздвоението в мен ме приближаваш и протягаш ръце да ме прегърнеш. Повече от всичко аз искам точно това, искам да ме прегърнеш и да почувстваш как лудо бие сърцето ми за теб, да усетиш всичко, което става вътре в мен, лудост е но те искам. Искам да почувстваш цялата болка и любов събрала се с годините в мен. Искам да се сгуша като премръзнала птичка в топлината на твоята прегръдка, да целуна нежно тези нежни черти, сладките трапчинки, тези очи, тези устни...искам да те целувам без спир, без дъх, жадна за теб...искам да вкуся всяка частица от теб, да изгоря в твоя огън, да те любя така че да копнееш за мен при всяка твоя мисъл, по нататък. Да, виждам желанието в очите ти, усещам те със всяка фибра на тялото си, но не е достатъчно, копнеейки една за друг сякаш от векове, и сега в нашата вечер радостта е недостатъчна, чувстваме недоизказаното в тишината между нас...Копняла съм за теб, желала съм те...сега си тук пред мен от плът и кръв и зная...ще ме любиш с огън и страст на която само ти си способна, а после ще си отидеш ... каква ли ще е моята съдба след това? Съдба на любовница? ... Ще се събуждам с мокри от плач очи и ще потъвам в топъл спомен вечер когато те няма... В спомена за твоята любов и нежност... за думите, които никога не каза, но които прочетох в сините очи и които почувствах с цялото си същество, за твоите чувства изгарящи ме като огън, стопяващи ме като ледена висулка сред огнен ад, за твоята опияняваща страст... Спомен за златната коса и нежност на
ръцете ти. Прокрадва се с тихи стъпки мисълта че ти си с нея и тя те
прегръща сега и потръпвам...ах, как бих искала да си тук отново...да се любим под звездите и луната да се скрие засрамена зад любопитният облак... Птиците биха спрели своята песен и биха запели още по-хубаво за любовта събрала ни заедно през километрите ...за чувството...Мечти и спомени се въртят в главата ми...няма време за тях...ставам и се обличам, ти скоро ще се обадиш че тръгваш да ме видиш, трябва да подредя мислите си или е по-добре просто да те изчакам оставяйки развитието на нашата среща на теб?
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
Re: първата ни среща...
Ти си моята вяра! Ти си продължението на погледа ми!
Ти си копнежът ми за неделимост!
Ти изпълваш нощите ми с присъствието си, с топлината на ръцете си, с ритъма на сърцето си, отекващ и в сънищата ми..
Теб нося в душата си. Всичко наоколо сега си
ти. Значи в тебе има част от мен. Все едно къде.
Твоето име е издълбано в сърцето ми.
Как съм могла да те забравя?!
Филтъра измуква и последното останало от цигарата ми.
Нервно очакване на присъдата ти.
Усмихни ми се!!..............поне така
Не викай.. Викането е като
мълчанието-никой не го чува..
Ти си копнежът ми за неделимост!
Ти изпълваш нощите ми с присъствието си, с топлината на ръцете си, с ритъма на сърцето си, отекващ и в сънищата ми..
Теб нося в душата си. Всичко наоколо сега си
ти. Значи в тебе има част от мен. Все едно къде.
Твоето име е издълбано в сърцето ми.
Как съм могла да те забравя?!
Филтъра измуква и последното останало от цигарата ми.
Нервно очакване на присъдата ти.
Усмихни ми се!!..............поне така
Не викай.. Викането е като
мълчанието-никой не го чува..
в отговор на powerpufgirl
#12
Re: първата ни среща...
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
в отговор на powerpufgirl
#16
Re: а сега накъде..
Mislish li,che horata v neta sa kakvito v istinskiq jivot(bqh zadala takava tema i imashe zashto
).....ako naistina e taka.....togava drezai!jivotut e mig-izjivei go!
Dori da te boli,po-dobre, otkolkoto da mislish ,che si propusnala neshto predpazvaiki se.Az sigurno za tova vse si navlicham "vsichkite bolki na sveta"
.....Znaesh li,v edin moment deistva mnogo razkrepostqvashto
lele kak mi e hubavo che se vurna!
Malkite neshta pravqt golemite neshta!
).....ako naistina e taka.....togava drezai!jivotut e mig-izjivei go!Dori da te boli,po-dobre, otkolkoto da mislish ,che si propusnala neshto predpazvaiki se.Az sigurno za tova vse si navlicham "vsichkite bolki na sveta".....Znaesh li,v edin moment deistva mnogo razkrepostqvashto
lele kak mi e hubavo che se vurna!
Malkite neshta pravqt golemite neshta!
в отговор на George Sande
#17
Re: а сега накъде..
ами не,те хората определно не са това за което се представят..повечето де...аз за мен знам че съм си аз навсякъде......
и аз се радвам че съм тук...много е студено там
Не викай.. Викането е като
мълчанието-никой не го чува..
и аз се радвам че съм тук...много е студено там
Не викай.. Викането е като
мълчанието-никой не го чува..
в отговор на George Sande
#18
Re: а сега накъде..
аз съм такава каквато съм и в реалния живот....така че не давай много много акъл...на мен ми е още по-гот че се върна....и че ще бъда с нея в събота......
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
...Аз няма никога да се опитам Небето да докосна:
не, не съм Достатъчно висока...
в отговор на powerpufgirl
#20
Re: а сега накъде..
има много голяма разлика между понятията:
- да срещнеш любовта след запознанство в интернет
и
- да се влюбиш в интернет, в ник, в представата си за някого -
според мен това е болезненото - да събереш представата си с реалността.
не се отдалечавай