на къде

Здравейте,
преди около година преживях много силно пс. разстройство, свързано с налудничави идеии или там както му казвате, но определено беше страшно. Бях обладана (и тогава разбрах, какво означава тази думичка) от идеята, че мога в момента на деменция да направя нещо на 3 месечното ми бебе. Опитах се да намеря помощ и като не открих друга отидох при проф. психиатър. Там се наревах едно хубаво, но психиатърката ми каза, че това е следродилна депресия и на други хора им се случва и тралала
и искаше да ми предпише лекарства. Аз отказах, защото кърмех и мразя лекарства, пък и не вярвам, че биха помогнали за това. Някак си се самоорганизирах и успях да го преодолея повече или по-малко. Но искам да знам, защо в България няма изградена някаква система за предоставяне на помощ от този род? Аз определено се нуждаех от помощ и съм сигурна, че всеки човек може да изпадне в положение, в което не би могъл да си помогне сам. Говоря за сериозни проблеми с психиката.

няма система все още..всичко е в етапа на прохождането...
защото...имам си свои мисли за това..и обяснение..не знам дали е реалистично...но помисли само допреди десетина години какво беше..
първо цялата идеология- за това че 'социалистическият' човек е някакъв по- висш и той работи, учи се, той е всестранно развит и целеустремен и няма време за такива глезотии като психичните разстройства..
болните се смотават тихомълком в някакви затънтени психиатрии и се 'погребват' там..цялото общество се отнася с тях като с прокажени и го е срам че ги има...
същевременно се правят опити да се развие психологията като научна дисциплина, за да покажем, че не изоставаме от 'загниващите' капиталисти...
всичко тяхно се обявява за мръсна пропаганда и манипулации...
звучи смешно, обаче си беше така :-))
за десетина - петнайсет години не могат да се подготвят толкова много специалисти, че и да добият опит, че и система да навържат...
а и кой да ги подготви...
обаче се опитват хората...защото има нужда...
защото прехода е един силен стрес, който буквално разболява хиляди хора..несигурността е стрес, безпаричието, безпомощността, неизвестността...

ти най- вероятно наистина си преживяла силна следродилна депресия...
и пак си имала воля да попиташ какво ти е...
а много хора си стоят в къщи и си страдат мълчаливо..а с тях страдат и близките им...
след още десет години ще е по- добре..
вервам си..

.......за какво ще си говорим.......

Регистрирах се в клуба с това име, иначе съм човека дето задава въпроса - тити. Не знам каква е схемата на отглеждане на психотерапевти или както му викате, но ми е интересно, какво правят другите хора. Убедена съм, че това не ми се случва само на мене. Убедена съм, че при мен беше по-скоро щастливо стечение на обстоятелствата, че успях да го преодолея. Нали се сещаш обаче, че през цялото време си мисля, че може да се повтори и да е още по-лошо. И какво ще правя тогава? Ами всички други хора - те какво правят? Да чакат 10 години и дано за това време да устискат. Ама на това няма изтрайване, убедих се - пътя надолу е светкавичен. Ти така като те гледам явно с това се занимаваш, а не си от другата страна. Изобщо имаш ли някаква представа, какво е 24 часа да изпитваш ужас, панически ужас, от факта, че вече не можеш да контролираш мозъка си и от осъзнаването на това. Трябва ти някой да ти помогне, а ти предлагат да се надрусаш с некакви там транквилайзери ли са и аз незнам какви лайна. Ми близко е до акъла, че с хапчета нищо няма да стане. Ти сега сигурно си представяш някоя истерична нервачка, ама аз не съм и точно затова сигурно ми е толкова странно, че ми се случи.
Много ти благодаря за отговора. Абе интересно ми е каква е тая работа?

ами не се занимавам с това, ако имаш предвид да работя в областта, но се занимавам, защото се интересувам...

в момента варианта е такъв- ако имаш проблем, който личният ти лекар преценява, че е за психиатър- те препраща при някой такъв...
ако не си доволна от услугите на един, опитваш при друг...
или си търсиш психолог/ психотерапевт чрез познати или от медиите...
и пак опитваш...
много време, много нерви и усилия...
но не знам по- лесен начин...

хапчетата не са отговора за всички въпроси, но в определени случаи могат да помогнат и има нужда от тях...но човек трябва да се информира за страничните ефекти предварително, за да вземе решение...
всеки лекар е длъжен да те информира за тези неща...

страх те е да не се повтори този епизод...
ако се е случило след раждането на първото дете и не си имала други подобни, и сега си добре, най- вероятно няма да се повтори...
няма смисъл да го мислиш предварително и да се вслушваш постоянно в себе си...все едно да мислиш постоянно дали няма да има война или дали няма да те блъсне кола на улицата или...нали разбираш, живота продължава :-))
но ако все пак някакви признаци, питай първо личният си лекар и ако не ти хареса това, което ти предлага- бих ти препоръчала МА /психиатричното отделение на Медицинска Академия, София/..там няма само психиатри..

.......за какво ще си говорим.......