Досадник

Защо съм такъв досадник? Не искам
Тези дни здраво съм се размислил върху това
Досадата възниква, когато някой прави нещо еднакво в продължение на много време или говори еднакво и то неща, които не ти харесват или са ти омръзнали (това са си мои разсъждения).
Тоест когато даден човек не се развива. Или когато иска да ти даде нещо, което ти не искаш (любов, грижи) точно от него и точно сега.
Например един приятел ми е станал много досаден понякога, защото все говори за колегите и съквартирантите колко били гадни и не можело да се разчита и пак им се доверява и пак го разочароват …
Също така все ми говори за жените и все действа спрямо тях по – един и същи начин. Тоест все се връзва на едни и същи глупости. Сега например си прахосва 3-ти ден да организира купон, които отсега се вижда че ще се провали. Хрумнало му да се отблагодарява свръх финансовите си възможности на един близък, който не очаква такова нещо …

Досаждането издава някаква неудовлетвореност. Например аз досаждам, защото съм неудовлетворен. Но така става по-неудовлетворително.

Родителите много ми досаждат. Все едни и същи проблеми. Все същите навици. Не се променят и на йота. Все същите неща ми казват. Все ме натоварват с грижите си (по 10-пъти да те питат дали искаш още нещо за ядене (вече даже не ги слушам – все едно съм си пуснал радиото да ми пее))

Аз, а и предполагам всички са досадни, когато искам. Например искам да помогна на някого (без да ми е искал помощ или съвет (иииии знам че е много тъпо- спирам го)), но както знаете зависи с какво. Когато искаш любов от някого също можеш да станеш много досаден….

Човек става хептен досаден, когато не се развива и променя, да…
Например, за да не съм толкова досаден, ще спра да говоря, давам съвети (ама това абсолютно трябва да го спра, дори когато ми искат съвет), да спра да се грижа за другите (защото моите разбирания за “грижа се” май не се разбират или по-точно оценяват – от другите.))

Който говори се прави на умен, се едно има какво да каже.
Напротив. Куче което лае не хапе. А й който говори не чува другите от собствения си шум.
Друг е въпроса, че досадника се прави на интересен, за да не го отхвърлят (един от най-големите му страхове) и обикновено го отхвърлят…

мдаа...и аз мисля, че ако се дава само на хора, които имат нужда от точно това, което можеш да им дадеш и искат да го вземат, няма да има досада...
всичко друго е натрапено и се възприема като навлизане в личната територия...
досадата е начин за казване на НЕ...начин за защита...
тя отхвърля нещо нежелано...

но пък и да се затвориш и да си наложиш да не даваш нищо, дори да ти го искат, не е начин...пак е крайност и не става...
човек трябва да е гъвкав и да се учи от грешките си...

а всеки има какво да даде на някого...
само трябва да намериш този, който иска това, което имаш ти..

.......за какво ще си говорим.......

ми не досаждай

"Родителите много ми досаждат. Все едни и същи проблеми. Все същите навици. Не се променят и на йота. Все същите неща ми казват. Все ме натоварват с грижите си (по 10-пъти да те питат дали искаш още нещо за ядене..."
Малко противоречиво ми звучи това, че те натоварват с грижите си, когато те питали какво искаш да ядеш...

Погледни на това откъм положителната страна: 1. Имаш родители; 2. Грижат се за теб - пък и дори само за яденето да е; 3. Все пак имаш осигурено ядене; 4. Имаш приятели - пък то няма човек идеален, а и с възрастта знаеш ли как хората започват да се повтарят и обичат да повтарят едни и същи истории...

Щом осъзнаваш какво е да си досаден, значи ще се стараеш да избягваш нещата, които те правят такъв.
Пък ако толкова ти е писнало, вземи попрочети темите из тоя клуб, да видиш на какво се вика досада и досадници...