ВЕЧЕРЕН АКТ
5 отговора
177 прегледа
ВЕЧЕРЕН АКТ
Ако Съни е искал да ни забавлява, мисля, че е успял. Още не ме е напуснало настроението от тази пиеса
Мария Сапунджиева и Димитър Рачков са страхотен тандем, но на моменти ми напомняха на Франческа и Франческо. А, решението на Съни, актьорите да държат в ръце рамки от портрети, все ме изпращаше към стрелките от "Алхимикът".
Мария Сапунджиева и Димитър Рачков са страхотен тандем, но на моменти ми напомняха на Франческа и Франческо. А, решението на Съни, актьорите да държат в ръце рамки от портрети, все ме изпращаше към стрелките от "Алхимикът".
Эх, время, время, времечко, жизнь пролетела зря...
О, да! 
Това струва ми се е най-завършената и най-стилна постановка на Съни. И настроението си е съвсем Чеховско - още от песничката. И пак - чаровния разговор на глухи, които уж нищо не си казват, а всички са "на една дължина на вълната". Нищо не си казват ли? - а двата дълги монолога на Сапунджиева и Рачков? Изобщо - горчиво-сладък меланж - разнолик, контрастен. И с тази трогателна "фотохроника" на сватбата... А червената линия на отиващи си живот? Похватът с рамките наистина повтаря стрелките от Алхимика и бухалките от Охранители, но този път е най-ярко - по изчистеност на стила и съвършенство на формата.
Браво!
Това струва ми се е най-завършената и най-стилна постановка на Съни. И настроението си е съвсем Чеховско - още от песничката. И пак - чаровния разговор на глухи, които уж нищо не си казват, а всички са "на една дължина на вълната". Нищо не си казват ли? - а двата дълги монолога на Сапунджиева и Рачков? Изобщо - горчиво-сладък меланж - разнолик, контрастен. И с тази трогателна "фотохроника" на сватбата... А червената линия на отиващи си живот? Похватът с рамките наистина повтаря стрелките от Алхимика и бухалките от Охранители, но този път е най-ярко - по изчистеност на стила и съвършенство на формата.
Браво!
... Там мы гуляли вечером по парам
Въпрос с усмивка и отговор с три...
Първата е от самоирония - защото не си спомних началото на куплета.
Втората и третата са за Съни - защото ролята му беше напълно съразмерна с режисьорската му задача - много истинско присъствие, участие и режисиране на "неуговорените" срещи между Наталия и Ломов ("Какво става тука? Виждам, че вече сте на 100
?") и заедно с това - дистанция и деликатна ненатрапчивост ("Тя е съгласна, той е съгласен... Е, аз малко не съм съгласен, но карай да върви!"). Така че, струва ми се, Съни изигра себе си. Със стил и с чар. И на сцената и отстрани той е човекът, който насочва конете (помниш последната сцена, нали). Дали в правилната посока или не - този въпрос не стои.
Поздрави, Dixi - последната усмивка е за теб
Първата е от самоирония - защото не си спомних началото на куплета
.
Втората и третата са за Съни - защото ролята му беше напълно съразмерна с режисьорската му задача - много истинско присъствие, участие и режисиране на "неуговорените" срещи между Наталия и Ломов ("Какво става тука? Виждам, че вече сте на 100
?") и заедно с това - дистанция и деликатна ненатрапчивост ("Тя е съгласна, той е съгласен... Е, аз малко не съм съгласен, но карай да върви!"). Така че, струва ми се, Съни изигра себе си. Със стил и с чар. И на сцената и отстрани той е човекът, който насочва конете (помниш последната сцена, нали). Дали в правилната посока или не - този въпрос не стои.
Поздрави, Dixi - последната усмивка е за теб
