Всеки миг е неповторим.....

Какво е живота освен една поредица от мигове......И всеки от тях е уникален и неповторим. Както е неповторим всеки индивид от нас - няма нито един друг човек на цялата планета ...като мен/теб. И знаете ли също че:
Няма дори 2 снежинки, които да са еднакви или клонирани ! Всяка една снежинка има своята уникална и неповторима форма......Макар че ние мислим: Хм, сняг, снежинки падат.....

Мисля да остана за малко в този клуб.....Но не обичам:
тъпи реплики
заяждания
заебаване
оплювания
осъждания
отхвърляне на хора и тяхните мнения
и др.



"Разменяй а не отменяй становища !"
"Глупостта е сляпа за своята глупост!"

A na plagiatstvane kefish li se.A?

приятно е да се отбиеш тук, тихо и някак уютно е :)

Да, всеки миг е неповторим .. всеки има своя чар, своите цветове и миризми, своето присъствие, с което преобразените подробности се различават - привличат, вълнуват,възхищават..
И всичко това отлита с отлитането на мига.. а, веднъж отлетял, той не се завръща, настроението - също :)
Колкото и да се стремиш да уловиш въздействията и да накараш да бие сърцето ти с отминалия ритъм - преживяното не се повтаря,

НО всеки следващ носи своите нови багри и може да бъде все по-хубав и красив!

Ще позволиш ли това да си го копирам в личния тефтер:
"Колкото и да се стремиш да уловиш въздействията и да накараш да бие сърцето ти с отминалия ритъм - преживяното не се повтаря..." ?
Просто ми харесва,не се ебавам!

Казано е: "Никой не може да се изкъпе в една и съща вода" - имайки предвид къпане в река......За някои това е...глупост. Водата си е вода - казват. Същата вода си тече в тая река от време оно......Да....ама не е същата. Тази вода, която се е докосвала до тялото ти....вече е изтекла надолу по течението и идва нова постоянно....
За много хора живота е сив, еднообразен и скучен. Но дали живота е такъв наистина или....нашите сетива са затъпели за разнообразието. За един далтонист и най-пъстрата поляна с цветя е....сиво-бяла. За един човек излязал от зъболекаря с все още действуваща упойка - и най-вкусния специалитет или плод са.....просто дъвкане на трева или хартия. Никакъв вкус. Затова е казано:
"Когато се наслаждаваш на една храна - вкусът в храната ли е....или в тебе? "
Повечето хора грешат - Разбира се, че е в храната! Но това е заблуда! Вкусът е в нас. В способноста да различаваме различни съставки и комбинации на елементи.
При нормални условия всеки човек е надарен със сетива и рецептори и устройство в мозъка да възприема всеки миг промените в околния свят. Но при
повечето хора тази способност е блокирана тотално! Как? С помощта на умът.
Ние си поръчваме постоянно какво искаме и какво не искаме да възприемаме от външния свят и по този начин пречим на природната си даденост - да улавяме и най-малките промени . Ние сме зомбясани. Роботи......Вижте децата и се възхитете на тяхната чувствителност......И ние бяхме така.

В този свят на илюзии и постоянни промени има само една Истинска реалност - тази на настоящия миг! И той винаги е неповторим. Човек живее постоянно или в миналото/спомени/ или в бъдещето /планирайки го/. Ако се научи да живее СЕГА в този момент - за него живота става едно чудесно и вълнуващо неповторимо пътешествие.....

"Разменяй а не отменяй становища !"
"Глупостта е сляпа за своята глупост!"

Всеки миг е неповторим.....особено тези, които пропускаш...
Лошото е че, именно заради тази "уникалност" често допускаме грешки, които погубват значимодтта на всеки следващ миг.
Допада ми да потъвам в уникалности:) особено в собствената....

for un/usual suspects only

:)))..на всяко добре аргументирано "да" винаги съответства еднакво добре аргументирано "не" и всеки може да бъде толкова прав, колкото и да не е..
Всеки принцип и всеки закон, природен или човешки е толкова верен, колкото и неверен, и в живота всичко съществува точно толкова, колкото и несъществува..
дори и щастието на вселената е в този океан на естествена относителност, която (връх на природното остроумие) е относителна и сама към себе си.

.."истинска реалност"?! )
Живеем в динамичен на промени свят, в който миговете стремглаво летят в някакъв шеметен вихър, в който и ние (повече или по-малко ) адаптивно се приспособяваме, нагаждайки се към лудите им темпове.
Всички са забързани, все за някъде. Времето не им достига. За нищо. Миговете изтичат като пясък между пръстите.
Сякаш завихрен от този "див" ритъм, едва успяваш да се пребориш с илюзията за постижимостта на така нужната красота и хармония на душата в този несъвършен свят, обречен на вечни дисонанси в конкретните проявления на доброто.

щом е с добри чувства, може и запечатано с целувка :))

не вярвам на женската целувка от раз.Повече вярвам на онази,която сам съм си поискал....Ще ме целунеш ли Ам?
:)

Показателен е факта, че всеки мечтае за нещо и копнее и жадува и ...фантазира от дълго време....да има този шанс и го постигне....
Но понеже момента не идва моментално а трябва да си намери "подходящия момент"....когато дойде заварва човека разсеян, загубил надежда и ....пропускащ своя шанс.....Жалко....И ако това се случи няколко пъти човек става обезверен и живота му - сив....
"Хвани случая за косата" е казал ....Бетовен.

"Разменяй а не отменяй становища !"
"Глупостта е сляпа за своята глупост!"

".....Сякаш завихрен от този "див" ритъм, едва успяваш да се пребориш с илюзията за постижимостта на така нужната красота и хармония на душата в този несъвършен свят, обречен на вечни дисонанси в конкретните проявления на доброто. "
Да! Така е! Съвсем верно! Важи точно.....за този свят на дуализъм наричан още Мая или Голямата Илюзия......Двете сили, които се борят постоянно да надделеят и....никога не успяват и винаги се намират в равни количества....
И всеки се прикрепя ту към едната, ту към другата търсейки онова жадувано "островче на почивка" всред бушуващия океан. Това е този копнеж,
който всеки е открил от ранна възраст и този стремеж, който е вграден във всекиго от рождение. Или "вечния размисъл" - Кой съм аз, от къде съм, за какво съм и къде отивам? Каква е целта на моето пребиваване на тази планета........

"Разменяй а не отменяй становища !"
"Глупостта е сляпа за своята глупост!"

ясното намерение да се посветя на "втория дубъл". Ще възпитам в себе си убедеността, че някои неща могат да се случват не само по веднъж. Още от сега знам, че тези които касаят хора, задължително се повтарят като част от един или друг сценарий. Исками се, в този смисъл, да съм творец - да организирам персоналния си свят в поне два-три варианта:))) Да не ми доскучава и да не става животът ми "сив", както казваш.
Сигурна съм, че при сгоден случай и ти би проявил желание to contribute;))))


for un/usual suspects only

"Ab ovo ad mala"
( от яйцето до ябълките)

как до докарахме екзистенциално

;)))

abe,mnogo ste umni be, ne moga da vi smogna.
Vie vsa6tnost jiveete li realno ili ste prosto umni?
ne se zaiajdam,naistina me interesuva.
tolkova se zanimavate s minaloto.Miga niama ni6to ob6to s minaloto.
Jiveite bre,hora.

Какво би трябвало да означава "реален живот". Това, което ми се случва ежедневно реално ли е? Аз се старая да не му вярвам, значи не е ... нали?! Около мен няма нито един човек, който да живее реално. Всички са моментна съвкупност от електрони, които скоро, след като са споделили МИГА са се сляли в съвършенно друго емоционално поле... честно казано, се радвом, че нищо не постоянно, освен мига, може би:)

Izvinqvaj, no ti za kakvo govori6 to4no?
Ne6to kaza li vuob6te ili predpo4ita6 da se zanimava6 s men, A? Vqrvaj mi, skoro 6te te izmorq:)
Zvu4i6 mi kato lelka, 4estno kazano. Taka mi govori susedkata ot 3 etaj i az zatova se ka4vam po stulbite na tumno, za da e sugurno, 4e nqma da se naloji da q slu6am. Super realno, nali :D
Ne haresvam povurhnostnite izqvi, staranieto prosto ne6to da se kaje. Napisanoto ot men e emociq, 4uvstvo, nare4i go, visokoparno dori - Impresiq.
Считаш ли, че можеш да ми бръкнеш в душата, ммм? Помисли си, може да се окаже, че ще затънеш в някаква зеленикава душевна субстанция....:)

for un/usual suspects only

Дано не се намесвам неподходящо...
Просто реших, че мога да повторя едно свое мнение - гатанка:

Нещо мъничко и незримо,
нещо трудно уловимо,

нещо плашещо или приласкаващо,
нещо смразяващо или пък сгряващо,
нещо скучно или нещо опасно,
нещо сиво или пъстроцветно.

Нещо тъжно или омайно,
нещо нетрайно…

Отговорът е ясен, нали.....

Подписано с усмивка

на кой му пука какво обичаш или не обичаш бре тъпанар..

Всички ние сме неповторими.
Това е, което ни прави еднакви.

"Only two things are infinite, the universe and human stupidity, and I'm not sure about the former."