От самота...

...умира ли се?

едва ли

защо поет и самота?
не е ли невъзможна илюзия това?

hah, de toq kysmet...

няма данни за такъв прецедент
по мое мнение самотен се живее бавно

da.
vzemi merki.

_____________________________
Inertia makes the world go round

znaeh si az...
tochno tova si misleh, a merki - nyama, nyama...

ей алооу!!! ква самота бе - я колко народ има тука
айде регвай се и ела на някоя клубна среща да ти разрушим из основи самотата

ima. zapishi se na lationoamerikanski tanci, na katerene, hodi na ekskurzionni - ili prosto gyltai prozak.
vypros na jelanie - kolkoto i typo da zvuchi.

_____________________________
Inertia makes the world go round

Nqkoi hora kazvat, 4e da sku4ae6 ozna4ava da ne se interesuva6 ot sebe si...
A ina4e ima takiva momenti kogato si sam i te mogat da ti se storqt mnogo dylgi, no ne zabravqi, 4e 4ovek neprekysnato se promenq...

Samotata izobshto ne znachi da si sam. Moje da si v kompaniya ot 30 dushi (kakto mi se sluchi posledno) i da iskash da izcheznesh, useshtaiki kak umirash ot samota, ne ot drugo!!!
Blagodarq na vsichki za suvetite, no znam che nyama da pomognat. Nadyavam se samo da otkruya sobstvenoto si lechenie predi da e stanalo prekaleno kusno...

Blagodarya za pokanata! Dosega nikoi ne me e kanil na sreshti

Ne e vupros na jelanie, za sujalenie. Makar che uvajavam mnenieto ti!

От самота не,
но от самотност...може!

Всичко е до психическа нагласа...
Сещам се за едно стихотворение, дано ти помогне да разбереш това, което се опитвам да ти кажа...
Ето:

Светлината

"Сама ли си?"- попита ме морето.
"Сама съм - отговорих смело аз-
но братя са ми ветровете,
а ехото ми е сестра".

"Сама ли си?"- попита планината.
"Сама съм - й отвърнах без тъга-
но моята самотност е крилата
и силна съм затуй, че съм сама".

Сама заспивам всяка хладна вечер,
на утрото осъмвам пак така.
И скитам откога не помня вече,
из улици, пустини все сама.

Сама съм... А пък всички са по двама.
Сама съм в този сам живот.
Краката ми от рани изподрани,
са свикнали сами да дирят брод.

Сама съм тази вечер вън на двора,
сама е явно моята съдба.
В очите ми е хладната умора -
и тази нощ дошла съм пак сама.

"Сама ли си ?"- попита ме луната.
"Сама съм"- бършех своите сълзи.
"Сама е много често светлината,
но побеждава хиляди тъми."

ми айде де в 20-30 почти всяка седмица си има и хората са супер ако не си в тоя интервал - споко - никой не иска документи

Я по-ведро!Всеки има лоши моменти.Понякога не са моменти,а продължават по-дълго време,но и те си имат край.Една моя приятелка често ми повтаряше,че часа преди изгрева винаги е най-тъмен!

И на мен наскоро ми се случи същото - ужасно е, ужасно е да слушаш само безсмислени разговори...

bez da kazvam che sym prav - iskam da posocha varianta v koito nqkoi hora prosto si im haresva da sa sami, po chisto mazohistichen nachin. i da zaemat rolqta na zamechtanata nerazbrana poetichna dusha, koqto vechno shte se luta li luta is tos shirok negostopriemen svqt, nemil..nedrag.. dokato nai nakraq ne padne v nqkoq shahta (shtoto ne si gleda v krakata).

i znaish kvo - tochno na takova mi mqzash. izvineniq vinagi mogat da se namerqt. stiga da ima jelanie da se namerqt. shtom kato imash takova jelanie - da si namrirash izvineniq i da si si sam - e - da chois is iors. vseki pravi tova koeto go pravi nai shtastliv (ili nai malko neshtasten) - po definiciq - VINAGI. dori i horata koito obichat da gi vryzvat i biqt s kamshik.

ПС. чакам да ми бъдат изброени (от тебе) три начина за срещане на нови хора (от които вече да се отсяват 'пасващите'). каквито ти си измислиш начини. в простивен случаи опасявам се ще трябва си помисля че съм прав (по по горе), и че вместо 'начини' мислиш само за 'извинения'.

_____________________________
Inertia makes the world go round

От това, което си писал, разбирам, че смяташ самотата за личен избор. Никога няма да се съглася, макар че идеята съвсем не беше в това. Имах предвид, че човек е сам на света, независимо, че може да е заобиколен постоянно от хора. Изключително трудно е да се разбере или обича истински друго човешко същество, разбираш ли? Дори и в случая, когато до теб има някой...
Не се оплаквам от липса на приятели или хора, от които да се отсяват подходящите. Но дори и това не ме кара да усещам самотата далече, не си търся извинения или каквото и да било, просто ми е интересно дали и други хора се усещат по същия начин: самотни, отчуждени и емоционално изпразнени.

Не знам безсмислени ли бяха, може би за всеки си имаха смисъл. Но да наблюдаваш отстрани как хората се въртят като мухи, затворени в буркана на собствените си еднообразни мисли, преживявания и контакти, които предъвкват всеки път по един и същи начин, е направо убийствено. Имах чувството, че ако си направиш едно показно харакири на масата, даже и това няма да ги трогне, просто ще те изгледат над чашата с поглед, пълен с досада, отвращение и безразличие и наум ще те напсуват, че разваляш купона. Ужас някакъв!