ами ината?

как се справяте с инатливите бебета/деца?
Много искам да я възпитавам позитивно, но като гледам какви изпълнения ми прави напоследък (с тръшкането и хапането) много се съмнявам, че няма да вкарам в употреба и някой "лош" метод..:(
Всъщност какво правите, когато се затръшка за нещо, което не искате да му давате?

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

с нещо друго - даваш някоя позабравена играчка, пееш песничка, павиш смешни физиономии...всичко това при нас НЕ помага докато не я гушна и да й дам шишето-залъгалка.

Обръщам му гръб на минутата. Дъщеря ми никога не ми е правила такива изпълнения, но малкия ги умее тези неща. По-скоро ги умееше. И ме свари неподготвена. Никога не се захващам нито да го успокоявам, нито да се карам, нито да отвличам вниманието. Просто обръщам гръб без да реагирам грам и напускам стаята. Действа без откат. Сега вече дори не се опитва да се тръшка. Но на него тръшкането му е по-нормално - примерно тропа с крака на едно място, удря по стените или масата в бяс. Лягане по земята или други подобни крайности сме нямали. Два пъти ми го е правил на улицата (това с лудото тропане на крака) и двата пъти просто хващам сестра му за ръката и продължавам. Няма молби, няма уговорки, няма разправии. И той тръгва след минута след нас. Но при нас е много хубаво, че има друго дете, защото това му действа на него много. Той вижда, че аз съм хванала другото дете и той е лишен от внимание, което получава тя. Това е голям стимул за него да влиза в релси.

А този мурафет съм го научила с племенника ми. Той е точно между моите - на 3 г. е в момента. Почти всеки уикенд го взимах при нас. Той ревеше като хималайска мечка с часове. На идиот съм се правила, за да го успокоя - това, дето никога не правя с моите деца. Но пък те като видят, че с Ангел го правя - лошо. И един прекрасен ден си казах "Баста! Аз да не съм клоун". И то поне да имаше резултат дето се правя на ненормална. Пак си ревеше с часове. И като се ядосах и излезнах от стаята и забраних и на баба му да го доближава. Той реве, ние си действаме по задачите. По едно време и баба му дойде да ми хленчи "Ооо, детенце плаче. Не мога да издържам." Викам "Трай!". За 10 минути спря. Иначе ревеше по 1 ЧАС! Следващия път спря за 2 мин. Вече хич и не ме пробва. И баща му не спира да ме пита как го строявам. Ами така! Или аз ще строя тях или те мен. Втория вариант не ми е по вкуса, значи единствения приемлив е първия. И преди някой да е казал, че съм гадна, да поясня: всяка събота и неделя (през останалото време работя) аз съм с три деца - на 2, 3 и 4 години. И това е така от 2 години насам. Та нямам време за обяснения и четене на дебели книги как се възпитава детето. Всъщност имах (когато бях с едно дете), но това беше мноооого отдавна.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

дето ти е казала Дара - изобщо не допускаш да стават инатливи..... моите са в общи линии безпроблемни в това отношение - имаме си други дертове, но инатлък - не, аз понеже съм идиотски инат и имам ясни спомени от себе си, се погрижих през ум да не им минава - в общи линии по същата схема - не че се е случвало някой да ми реве откак не са вече бебета, но има моменти, в които повтарям по 8 пъти какво да се направи и то не се случва - особена като съм на компютъра и работя нещо спешно - тогава само викам, но те знаят, че не мога да стана и да правя проверки....... виж, случвало се е да ги заведа някъде и да си тръгнем на първия половин час заради неподходящо поведение - ето примерно син ми се бие с детето на една приятелка - иначе двамата много се обичат и плачат един за друг като се разделят, но като са заедно, са невъзможни и освен това изолират дъщеря ми от техните игри и тя идва да се жалва през пет минути, не мога аз да се видя на спокойствие с моята приятелка - е, на два или три пъти се случи да имат наета касета с детски филм и да я върна без да са я гледали - щом се правят на глухи - или те идват на гости, малките почват да безобразничат - няма гости, тръгват си или ние си тръгваме......

сега е достатъчно някоя от двете майки да се появи и да каже на детето си да си обува обувките, ако тримата смятат да продължат в тоя дух и всичко утихва поне за час - е, все още е нужно да се напомня на някакъв интервал, основното е да не заплашваш, ако нямаш намерение да си изпълниш заканата - ако кажеш "прибираме се веднага, ако не млъкнеш" - значи се прибирате, обещаеш ли шамар - шамар и така - да си знае, че ти командваш - иначе веднага надушнат, че само си приказваш и не слушат. То и с големите хора е така - ако само дрънкаш - няма да ти вярват. И на мен не ми се тръгва от гости 20 минути след като съм дошла - дето излизам по веднъж на три седмици да се видя с някой приятел - но трябва, иначе веднага спират да те взимат на сериозно...
Моите си лягат понякога без вечеря и без четене и без лека нощ и целувка - ако цяла вечер не съм ги контролирала, защото съм работила, а те са се мърдосвали и не са си свършили работата - няма минаване метър - каквото съм казала, че ще се случи, се случва......

та вместо инатчета съм отгледала двама хитреци и скатавци - не се дърпат и не се тръшкат, прекрасно знаят какво трябва и не ритат срещу системата, но налучкват всяка пролука в надзора и или си изпъняват формално задърженията, или направо лъжат, че са ги изпълнили - това основно дъщеря ми - тя хем е по-малка, хем има по-малко въображение и сега й е дошло времето да се пробва да ме лъже - по десет пъти на вечер я излавям и съвсем кротко й обяснявам, надявам се скоро да проумее и да се откаже..... или да нахитрее още повече - като батко си, както предвижда баща й...... Кайо първо казва истината, защото така животът е по-лесен, както сме го учили........ но като реши да лъже - трудно го хващам.......
пак се отплеснах, извинявай..

Аппетит приходит... и уходит, а кушать хочется всегда.

ама по тая метода - аз не успявам :-( Нещо май ината ни е по-голям Това с 2-то минути втория път и до днес не съм го видяла...... час минава и в истерия изпада и....... УЖАС и това всеки път В заключение станах "лошата" майка - пък той "горкото" дете - т.к. бил малък и не разбирал........ а да се дере разбира Как става тоя номер - уж "малки"???????????

да, и аз така правя, но не винаги действа. Като реши например, че иска да събаря всичко от рафтовете над мивката...аууу! Мрънка, сочи с пръст кухнята, ако е в краката ми ме хваща за краката, вдига рице и "Ъ, Ъ..." да я взема и да ходим в кухнята да събаря разните му джунджурии. Ако е отделя от там, почва опъване, реване, че дори и хапане (както споменах в една тема)! Днес се примирих и гледах безучастно как руши инвентара..:)) Аааааа....!

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

и аз се опитах веднъж да устоя на рева, като се затворих в другата стая с надеждата, че ще спре. Да, ама не. Не спря тва дете да реве, а аз издържах 15 мин и се предадох, защото нямаше тенденции да спре, а ставаше все по-лошо. Резултата беше, че заварих едно много отчаяно, забило нос във възглавницата и хълцащо в конвулсии мъниче. Много ми стана гадно тогава.:(
Чувствах се адски виновна. ...
Иначе това с необръщането на внимание сигурно е много добро, но при по-големи дечица. При нас в момента не върши работа, а и аз въпреки инатливия си характер, тук съм се размекнала като сладолед на слънце..:(

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

Ами не си започнала в самото начало. Сега да се пробваш вече е късничко. А и от теб зависи. И аз като ЕТ съм голям инат. Май по-голям от мен още не съм виждала.

А това за "лошата" и "добрата" майка... И на мен са се опитвали да ми правят забележки. Но един единствен път съм оставяла и двете деца на свекърва ми за половин ден и тя беше изпаднала в транс като си ги взимахме. Това - щото е много добра. И като се има предвид, че мойте при мен са пружинки. Обаче са хитри и знаят какво при кого минава. Не знам какво са правили, вече нямам спомен, но тя ме е помолила да давам само по едно. Иначе и тя се цупи като им се карам и все страда за "дечицата". Зълва ми се опита да ме учи как да се карам по-малко на децата и аз директно й отговорих "Като си родиш две - заповядай със съветите. Дотогава - мерси!" Повече не е опитала.
Добра или лоша - с такава разполагат моите деца. Друга няма. Изобщо не позволявам да ми се дава акъл и да ми се правят оценки. След като никой не ми помага и се оправям сама, значи акъл си имам достатъчно. И роднините са ме оставили на мира.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

ama pomni kato slon sled opita za razwlichane...... pak tam!!!!!

и аз искам да науча малката да не се тръшка, рита и хапе като зверче, когато се ядоса. Сега за първи път се проявява това в нея, но тя дори още няма 11 месеца. Рано ли е да започна с възпитанието или не? И какво да правя в такава ситуация? Например одеве като се прибирахме от разходка, купихме един зрънчо с награди. Излезе кукла Барби, но много нескопосно направена (от китайския кръжок), с падаща на кичури ужасна дълга коса, дълги остри крайници и изобщо аз реших, че не е подходяща за Моника. Бяхме се прибрали вече, когато отворих пакета и тя видя куклата. Дадох и я с найлона, но отдолу започнахада падат коса и ръце. Тогава я взех от ръцете й, но настана реване и опъване, което се опитах да спра, като и дадох куклата но с отскубната глава и ръце:)) Да, ама малкото не я хареса така (и с право де), тръшна я на пода и пак ревна. Сочи с пръстче главата на куклата, която бях хвърлила на леглото. Реших да я разсея и я занесох в дугата стая, хем да и съблека якето. Да, ама тя се разпищя още повече и дори започна да си хапе якето и да го дърпа стръвно като куче парцалена кукла. Аз и се скарах (не бях сигурна дали трябваше да го правя), а тя съвсем изгуби контрол над чувствата си. Сложих я в леглото и излязох от стаята, докато ревеше като хималайска мечка.
......Накрая отидох да я успокоя, защото просто нямаше да спре докато не посинее от рев. Е, къде пак сбърках? Освен това аз се ядосвам в такива ситуации:( Ти как понасяше тези изблици преди да ги култивираш?

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

При нас е същото!
И затова от известно време съм строга. Може - не може!Силвия разбира като и се карам и реагира доста различно на това. Понякога действа - плаши се явно и отстъпвайки назад прави физиономия"нещастна съм!"-нещо такова с издадена долна устничка но без рев! Това понякога обаче...често се случва и да я ступам по дупето - тогава си реве като магаре с протегнати за гушкане ръце и молби "мааааамаааа...". В такива случаи просто не и обръщам внимание и не я вземам. Ужасно е трудно...все си мисля че ще ме намрази....

мразя това: казвам - НЕ! И се чува "кански рев" и веднага започват да текат едни сълзи.... река!!! УФ!!!!!!!!!!!!!

да мога никога да не се карам, да не я пляскам, а да имам железни нерви и по метода на "отвличане на вниманието" или "необръщането на внимание" да се справям с емоционалните кризи.
Но проблема е, че аз не мога да остана спокойна в такива моменти.:(

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

Дааааа. Сложна работа са туй децата и все по-сложна стават!!
Поне за мен. Уж трябва да имам опит, нали си имаме батко в 7-ми клас...би трябвало да съм наясно с това-онова. Да ама не!
Оказва се че той е бил детето мечта! Преди годинката си казваше че има ако или пиш...никога/и като по-голям/не ми се е тръшкал и беснял за нещо...проговори без бебешки думи на около 1 1/2г....брех какво дете е бил пък сега какво чудовище е...
Това малкото тук сега не подлежи на дресура! Гърнето го няма за нищо....а най-голямата ми мечта е да излезем навън на разходка и тя да ми подаде ръчичка и да ходим така...нямаааа няма!Не дава ръка и почти никога посоката и не съвпада с моята . Как да я науча!? Да я влача за ръка месец, два три докато и писне борбата и се примири? Или да чакам да го израсте...ама другите деца долу на площадката как дават ръка и им е все едно каква е посоката?!
Тъй!
За яденето темата няма да захващам!

хехе:)
И мен ме чака същото сигурно с ходенето:)
А като каза, че преди годинка си казвал за акито и пиш-а...как го научи бе?
Аз доколкото знам това ставало чак след средата на 2рата година и затова даже и не съм я слагала на гърне.
Ти кога започна?
Дане би да трябва да почвам и с гърнето?

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

За гърнето - тогава нямаше памперси. Не знам как съм го научила, предполагам че не му е било приятно да е мокър и омазан....но и аз го слагах редовно на гърнето! Беше лесно - смъквам гащите и го държа/гърнето/ пред пишката и готово! Отдавам заслугата и на свекърва ми обаче...Бог да я прости - докато живяхме при тях първите 9 месеца не ми даваше да пера, чистя, гладя....ех, времена!
Сега трябва да я събувам...да седи кротко....къде ти!? Сяда, става, търчи наоколо или го понася нанякъде...като се види по гол задник е свръх щастлива:-))))
Иначе я пробвам от 6-7 месечна/откакто можеше да седи/ и в началото сутрин поне се изакваше в него!И мисля, че ако бях по настоятелна щяхме да имаме успех! Аз се сещам 2 пъти на ден най-много...естествено, че резултата ще е нула.
Просто трябва да махна памперсите и да се въоръжа с непукизъм...

по повод възпитанието на децата:
препоръчайте книга/и.
или автори.

нали казват че в такава възраст детето не разбира какво прави и изакването или изпишването в гърнето е по-скоро заслуга на майката, че е успяла да го сложи навреме. Иначе нормално възрастта, когато детето вече може да разбере функцията на гърнето била около 2 години. Така поне пише по книгите, и дори Спок го е казал преди сумати години.
Аз и затова не съм я слагала изобщо - тя и без това ака винаги по различно време и не мога да уцеля момента. Обаче забелязвам, че като се наака, започва (понякога) да се пипа по дупето или да прави странни движения, което ми подсказва, че усеща акито и й е наприятно. Сега започнах да и повтарям "аки" когато се наака, та дано направи връзката:)) и започне да си казва.

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

"ПОЗИТИВНО ВЪЗПИТАНИЕ През първите три години"

Поръчах си я по интернет, получих я след 1 ден и дори платих по-малко от нормалната и цена въпреки таксата за доставка (60ст)

На мен много ми харесва. Бих искала и аз така да възпитавам детето си!
[линк]

Животът е това, което става докато правим планове за бъдещето...

Да, така пише из книгите и аз затуй си се самоуспокоявам. Спок го имам, също и една на Ан Бакюс...пише за около 18 месечна възраст.
Но е факт, че има деца които по-рано се научават и могат да задържат. Пресен пример ми е в четвъртък, в кварталната градинка едно момиченце. На почти 1,6 е и каза на майка си че и се ака....отиде до нея, ококори и се и започна да пъшка. Детето стиска докато тя намери салфетки и я изака на един вестник/такива има в изобилие из градинката/...
Не я разпитвах от кога са така...