подарък за приятел:)

А сега да поговорим за костенурката и орела. Костенурката е създание , което живее на земяа. Невъзможно е да живееш по-близо до земята , без да се заровиш в нея. Хоризонтите и се простират едва на няколко инча разстояние. Развива скорост, колкото да хване маруля. Оцеляла е , докато останалата част от еволюцията е преминала покрай нея , най-общо поради това , че не представлява заплаха за никого и че създава твърде големи проблеми , докато я изядеш.
А ето го сега орелът. Създание на въздуха и на високите места , чийто хоризонти стигат чак до края на света. Със зрение толкова остро , че може да забележи шумоленето на някое дребно писукащо животинче на миля разстояние. Целият - сила , целият - власт. Мълниеносна смърт на криле. Нокти и хватка , способни да превърнат в основно ястие всичко , по-малко от самия него и поне да откъснат хапка в движение от всяко нещо по-голямо от него.
И въпреки това , орелът е в състояние да седи с часове върху зъберите на скалите и да изследва царствата по света , докато не съзре движение в дълечината , и тогава ще започне да се съсредоточава , съсредоточава , съсредоточава върху малката черука , която се клатушка сред гъсталаците там долу , в пустинята. И тогава ще се спусне стремглаво...
И само минута по-късно костенърката открива , че светът е изпада от нея. И за пръв път вижда , вече не от инч разстояние , а цели петстотин стъпки над него , и си мисли : Какъв голям приятел ми е орелът!
И тогава орелът я пуска.
И почти винаги костенурката полита към смъртта си. Всички знаят защо костенурката прави това. Гравитацията е навик , от който е трудно да се откажеш. Никой не знае защо орелът прави това. По една костенурка има достатъчно месо за хапване , но като се вземат предвид усилията , които е необходимо да положат докато я изядеш , на практика има далеч по-хубаво ядене. Всичко се свежда просто до удоволствието на орлите да измъчват костенурките.
Но , разбира се , това , което орелът не разбира е , че участва в ествествен подбор.
Един ден костенурката ще се научи да лети.


Т.Пратчет - Малки богове

Казват,че светът е плосък и се подпира върху гърбовете на четири слона,които пък са стъпили върху гигантска костенурка....
Петият слон:))

Ако ти нося болка ше я вземеш и смърт да съм дори-ще ме приемеш...

хихик...системата за Светът на Диска е още от първата книга ...Петият слон ли ти е любима?

Широко известен факт е,че девет десети от мозъка не се използват и, както повечето извесни широко факти,той не е верен.Даже и най-глупавият Създател не би си правил труда да направи човешката глава да мъкне няколко кила ненужно сиво вещество,ако единствената му истинска цел е била,например,то да служи за деликатес на някакви забутани диваци в неизследваните долини.Той се използва.И една от функциите му е да кара свръхестественото да изглежда естествено и да превръща необикновеното в обикновено....

Т.Пратчет/Малки богове/

I sledva onija nomer s poleta s orela i upravljaemoto padane ;)))
Mezdu drugoto imam na CD-ta 7 serii na PRATCHET

Let It Be...

да ...сигурно си я чела...а на тебе..малки богове ли

Ако ти нося болка ше я вземеш и смърт да съм дори-ще ме приемеш...

Благодаря :)

Невероятен стил.
Тънко боравене с пародийните метафори.
Брилянтно сатирично повествование.
Костенурката беше богът Ом, нали?
Кеф.


И аз нещо искам тук да споделя-откъс от една нейна книга,
но държа да отбележа, че :

всички прилики с действителни лица
от ситуацията в момента в клуба,
са плод на вашата фантазия

“Гореща лятна нощ. Житните кръгове се появяват навсякъде, дори в синапа с кресон върху мокро парцалче, които четиригодишният Пюзи Ог е отгледал за любимото си бабче.

Всичко би трябвало да е като сбъднат сън. Но Ланкърската трупа за изпълнение на танца "морис" е препила на вълшебен хълм и елфите са се завърнали.

Баба Вихронрав и нейното малко, но изпълнено с раздори вещерско сборище този път наистина са си намерили достоен противник.

В поддържащите роли участват джуджета, магьосници, тролове, изпълнители на "морис" и един орангутан. Не липсват припеви "тра-ла-ла" и пръски кръв навсякъде.”

Т. Пратчет из книгата “Господари и господарки”



_______________

(-Ф-А-У-С-Т-) ЕРИК!

Пчелите на Смърт са големи и черни, жужат тихо мрачно и събират меда
си във восъчни пити, бели като олтарни свещи. Медът е черен като нощта, тежък като греха и сладък като петмез.
Добре известно е, че осем цвята съставят бялото, но черното също
съществува в осем цвята за онези, които могат да ги различават. Кошерите на Смърт са сред черната трева в черната овощна градина, под обсипаните с черни цветове древни клони на дървета, които в края на краищата, ще родят ябълки, а те... така да се каже... вероятно няма да са червени.

...Това пък е моя любима изватка...

И дълга е главната улица...

Пратчет филмиран ли е ?!...заинтригувана съм

Тази книга запали Огънят! Сещам се как я получих за някой си мой РД от гадже , което се чудех какво да правя ... и той / тогава...отдавна / ми каза , че ще ми хареса , защото все съм искала и искала и искала само , ама само най-невъзможните неща ...не , че не е прав , де ... и за книгата беше прав - хареса ми!

идеята беше друга , но това му е хубаво на Пратчет - всеки проектира в думите му това , което му е в главата

Слънцето изгряваше бавно , сякаш се чудеше дали си заслужава труда.
Започваше още еди ден на Диска , но много постепенно ...
Разбира се никой от другите светове не се носеше из звездният безкрай върху гърбовете на четири великански слона , които от своя страна бяха стъпили върху черупката на великанска костенурка. Неговото име ( или Нейното , съгласно друго философко течение ) беше Великия А'Туин; той или както би могло да бъде , тя - няма да има централна роля в този разказ , но жизненоважно за проумяване на Диска е , че той - или тя - е там , отдолу , под мините и морксата тиня , и фалшивите вкаменелости , поставени там от Създател , който е нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи.
Великият А'Туин , звездната костенурка , с коруба заледена от зелен метан , надупчена от метеорни кратери и изтъркана от астероиден прах. Великият А'Туин с очи като древни морета и мозък с размерите на континент , през който мислите се движат като блестящи ледници. Великият А'Туин с големите бавни печлни лапи и излъсканата от звезди черупка , който се бъхти през галактическата нощ под тежеста на Диска . Голям като света, Стар като Времето . Търпелив като тухла.
Всъщност философите грешат . Великият А'Туин фактически си прекарва чудесно.
Великият А'Туин е единственото същество , което знае къде точно отива. Разбира се , философите от години спорят накъде може да е тръгнал Великият А'Туин и често изтъкват с тревога , че може би никога няма да узнаят.
....
И още нещо , което отдавна тревожи философите с по-развито въображение на Диска , е въпросът с пола на Великият А'Туин и доста много време и усилия са изразходвани в опити да се установи какъв е той веднъж завинаги.

.............другото в книжката

Tova beshe strahortno,naistina!

Ne sum izpulnena s dobrodeteli.Samo obi4am.

мен остава удоволствието да съм запалила и други по Пратчет

mai tova se qvqva i otgovor na vaprosa kakvi knigi chetete:))Obicham knigi,v koito s malko dumi e zagatnato mnogo...ponqkoga vsichko......Kakto e v lubimata mi kniga"Malkiqt princ".

Malkite neshta pravqt golemite neshta!

ТУК , Ценителко !

Бива си ги фантазьорите ... хубаво , че не ни познават нас , от клубчето , че като нищо биха ни поверили главните роли ... така както съвпаденията са случайни

И аз с това започнах, немога да се нарека познавачка на творчеството му (говоря цялостно), но това бе първото, което прочетох...насади се в мен и никога няма да му изневеря...
Весела вечер!


И дълга е главната улица...

Продължавай все така да искаш, даряват те със забележителни неща!

Това беше първият превод в България на Пратчет
Влиза под кожата , определено! Няма спасение или поне спасението е до следващата книга , която се мерне на книжния пазар

Искане му е майката ...

хехеееей....точно това нещо сестра ми ми го чете, когато си беше тук. бяхме седнали в автобус и тя ми четеше...купи ми една друга книга на Тери Пратчет...как се зарадвах сега на това нещо :)))

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.