Тамянът

На какво се основава вярването че тамянът има способността да гони дявола?

Докато ликовете пеят “Господи, воззвах” в храма се извършва кадене. Това, първо, символизира желанието на молещата се душа “да възлезе молитвата” й “като тамян” пред Господнето лице (Пс. 140:2). След падението нашата молитва не могла да възлиза на небето без Ходатая Христа Сина Божия, а сега по Неговото застъпничество тя, като този тамянен дим, който все нагоре се издига, възлиза във висините при Господа Бога. Второ, каденето е знак за това, че Дух Светий, изобразяван от благоуханието на тамяна, всякога присъствува в Църквата, а особено при съвместната молитва в храма. Трето — това е знак, че ангелите възнасят на небето молитвите на молещите се: “Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола” (Откр. 8:3). Четвърто, каденето е установено още по старозаветно време: Сам Бог заповядал на Аарон чрез Моисея да извършва кадене в храма сутрин и вечер: “На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кадилницата, да кади с кадивото; и кога Аарон пали кандилницата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви” (Исх. 30:7-8). Пето, каденето изобразява Божията слава, както свидетелствува Писанието за скинията, направена от Моисей: “и тури на него (жертвеника) да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея. Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията; и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълваше скинията” (Изх. 40:27, 34-35). Същото се разказва и за Соломоновия храм: “И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен” (3 Цар. 8:11). При всяко кадене се въздава чест на светите места и предмети, а предстоящите се освещават. Солунският архиепископ св. Симеон пише: “свещеникът кади олтара, храма и всичко, що е в него, понеже всичко то е свещено. Кадейки, той въздава чест на божествените предмети, а предстоящите освещава. А сетне, като почне от всесвятейшия жертвеник (престола), свещеникът кади според чина, освещавайки по такъв начин всичко и предавайки го чрез молитва на Христа, молейки тая молитва да бъде приета на небето и да ни бъде изпратена благодатта на Св. Дух”, чието придобиване е цел, според св. Серафим Саровски, на целия наш християнски живот.
Ето каква е тая прекрасна молитва, с която свещенослужителят благославя кадилницата: Кадило Тебе приносим, Христе Боже, в воню благоухания духовнаго, еже прием в пренебесный Твой жертвенник, возниспосли нам благодать Пресвятаго Твоего Духа. (Кадиво Ти принасяме, Христе Боже наш, като мирис на духовно благоухание — като го приемеш в Твоя пренебесен жертвеник, изпрати ни благодатта на Твоя Пресвети Дух)! “По такъв начин” — продължава мисълта си св. Симеон Солунски — “чрез каденето ние приемаме благодат, затова никой да не го пренебрегва. След като покади храма и всичко извън него (в притвора), свещеникът влиза в олтара през северните двери”. Той кади и в притвора. Причината за това обяснява Валсамон в тълкуванието на второто правило на св. Дионисий Александрийски, писано до Василид. Там той пише, че “с тамяна на това кадене се освещават ковчезите, [поставени] на това място [...] и се въздава чест на поставените там икони”. Някога ковчезите на покойниците били внасяни в притвора и ги оставяли там до опелото. А понякога, с позволението на началствуващите, някои покойници били погребвани в притвора. Освен това в древност в притвора стояли — по своя воля или поради запрещение — богомолци (напр. оглашени, каещи се); кадене в притвора се извършва и за тяхното освещение.



[линк]

И ще ми позволиш, Наско, да завърша с две думи: възкадяването на тамяна е благоугодно на Господа. А което е угодно на Господа - то е омразно на дявола. И на слугите му - един от протестантите тука на няколко места наричаше тамяна "смрад".

Scio Qui credidi

Така е.
Дето е Божията благодат, там има "огън и жупел" за нечестивците. . .

Леле, какво суеверие! Как можете да смятате че едно ухание може да се пребори с лошото! Не можа да ви разбера, това са средновековни глупости!

Мнението, че тамянът гони дявола, е простонародно вярване. Тамянът е нещо, посветено на Бога. В преносен смисъл може да се каже, че той, съпровождайки молитвата , има свойството да гони дявола, защото призовава Божията сила. Но това не е църковно учение, а именно простонародно вярване.

Господи воссвах к Тебе, услиши мя, услиши мя Господи. Господи воззвах к Тебе услиши мя, вонми гласу моления моего. Внегда воззвати ми к Тебе, услиши мя, Господи.
Да исправится молитва моя, яко кадило пред Тобою, воздеяние руку моею, жертва вечерняя, услиши мя, Господи.

nuamarty inhg likd feril gurte strez numahali