Хармоничност

...защото ако си развил някои свои качества високо, а хармония в телата не си постигнал, нищо не си направил...


Не наблягаме ли всички ние върху развитите си страни, приплъзвайки се над това, което нямаме и не изграждаме ли чувството си за собствена значимост върху свръхразвитите способности?
А можем ли да се катерим към върха на планината, подскачайки на силно развития си, мускулест десен крак...умът хитро не забелязва куция ляв...това игнориране обаче дали помага на катеренето?

а де пак тоя менторски тон
чудя ви се, с какво самочувствие можете да ги обобщавате така нещата ОТ ИМЕТО НА ВСИЧКИ (аде за група хора като неин представител и то да не се забравя, че все пак от свое име говориш бива, ама......................................)
че ти си забравила отде си тръгнала като човек - от успехите си, а ако те бяха били 3 пъти дневно в продължение на 10 минути половин час преди всяко хранене ? А ?
аде, лека

Чисто и просто - всичко е мръсно и сложно !

От успехите. Всеки тръгва от успехите. И се препитама от способностите си.
Лошото идва, когато загърби неспособностите. Акцентира върху способностите. И се себевъзвеличае за тях.
Хармоничните хора излъчват едно особено спокойствие и вътрешен мир. Те се развиват успоредно и паралелно на самите себе си. Може никъде да не блестят, но и никъде не се сриват.
Едностранно развитите хора са нагоре-надолу. Разпокъсани...много сме...силни сме......ама си търсим хармоничен човек за баланс.
Пък може би хармоничният си търси нехармоничен за движение...
При всички положения по си падам да мина в графата на хармоничните...ама с тия силно развити силни страни......другите кога ли ще ги стигнат...

Чисто и просто - всичко е мръсно и сложно !

Пък като си някакъв, другите се опитват да те вкарат в собствената си представа за тебе. Въобразяват си, че те усещат, а те те усещат само доколкото са настроени към тебе, т.е. ограничено, но не пропускат възможността да ти лепнат етикет или да те диагностицират като духовност, че е по-непрофесионално, неангажиращо, "окултно" някак си.

В цялото това театро е важно да си ходиш в пътя без да ти пука и ако ти дойде отвътре, да споделиш до къде си стигнал в момента. Ако има някой достигнал приблизително до подобна спирка в пътя си, ще те разбере, ако не - след време може и да се сети, че някой е споделял нещо, до което вече е стигнал. Въпрос на будност.

След като паднеш 10-20 пъти по гъз, разбираш с изненада, че се ходи на два крака.
Нямаш избор, умът ти не е всевластен. Има си правила на играта и тези правила са писани от изкачилите планината познали нейната красота и жестокост.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Ъхъ де. Така е...Само си споделям докъде съм стигнала...А другите...другите ми служат за отражение.
Стигнах до идеята, че много са малко хармонично развитите личности и аз не съм от тях.
А и тия, дето се мислят, че са-и те обикновено не са от тях...
Аз примерно си имам силно развити черти и, впервайки поглед смело и смахнато в тях, си правя самооценка, че съм ама направо на Еверест. А там, дето не съм на Еверест, ами се лутам из някое мочурище-е това не ми и трябва, тая част от мен ще си я резна и готово...няма да си резиля върха сега, я...и като се поогледам, поослушам, попрочета-и то се оказва, че много са такива като мен.
Дали да не издигна лозунг: Към все по-пълна хармонизация на личността! Там е ключът от мазата...

Не са писани от тези, които са изкачили планината. Само са описани от тях. Пък ние викаме-да бе да, ние сме по-хитри и ще намерим обиколни пътечки.
Както каза муле преди време-С БОГ БИЗНЕС НЕ СЕ ПРАВИ.

хармоничността е изградена от плюсчета и минусчета.а истински развитите страни не се изграждат в един живот,та да вземеш,когато решиш,да изравниш и другите с тях.мисля,че човек,преди и вместо да се стреми да може всичко,е добре да види какво наистина може.всеки учи своите си уроци,но кой е казал,че предметът задължително е всичкология?

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"

Много ме изкефи твоето описание. Аз понеже вече наближавам бройката 20 падания "по гъз", вече с надежда гледам как ще стана да ходя на крака.
Поздрави!

Това прилича на развити мускули на тялото. Примерно да си развиваш само мускулите на ръцете живот след живот. И, понеже те са ти по-развити, да продължаваш на тях да им обръщаш повече внимание и останалите мускули все повече да изостават.
И в един момент не можеш да си ходиш с краката, защото си ги подминал отдавна и си наблегнал на ръцете.
Как може да има хармонично развито тяло или даже хармонично развита личност.
Пък духовното да е едностранчиво?

не ми харесва много аналогията,която правиш-за физическото тяло.така нещата изглеждат много крайни.пък и сравнението не е доказателство,особено ако самото сравнение е неточно.вече усвоеното е от значение,не може и не се пренебрегва.пренебрегването му би означавало всички хора да са еднакви не само в божественото,но и в човешкото,и да започват всеки нов живот на абсолютно чисто.но не е така.да,нови "опитности" трябва да бъдат и се усвояват,но това става чрез/въз основа/с помощта на вече усвоените.

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"

Аз не говоря за усвоеното, а за изоставеното, което пренебрегваме обикновено, изтъквайки усвоеното. И така се получават цепнатини у нас. Изваждаме на съзнателно ниво само предимствата си, а неусвоеното-то просто няма значение. Продължаваме да работим върху предимствата си и така все повече загърбваме непроработеното.
И ставаме все по-раздвоени на проработено, изработено, изчистено, върху което се концентрираме. И несъзнателна част, с която все повече не ни се работи, защото не ни се слиза отново в несъзнателното.

но,така или иначе,не можеш да научиш всичко в един живот.а опиташ ли се все пак,ще бъде най-малкото загуба на време.това,което трябва да усвоиш,само те намира.ако започнеш сам да търсиш и да нищиш всичко,още повече ще се объркаш.така мисля.

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"

Ти хубаво мислиш...аз вече и това престанах да правя. Така че вече нищо не знам.

и аз съм го чувала това:"знам,че нищо не знам" и съм го преживявала даже.но после животът продължава,а с него и необходимостта да правиш избор и да взимаш решения.не можеш да се къпиш в блажено невидение.няма такова нещо.

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"

"знам,че нищо не знам" - не е блаженно невидение а, реалност. Това е единственото нещо, в което можеш да бъдеш абсолютно сигурен. А дори и то не е сигурно

Новия чифт пинсети на дон Алфонсо!

прочети ми сигнатурата.а в случая имам предвид,че дори да знаеш,че нищо не знаеш,когато се наложи да правиш избор,какво казваш?не знам?

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"