Приказка

Преди да постна това тук, искам да поясня, че не смятам нито за поетеса, нито за писател...
Понякога нещо се ражда, извира и аз го записвам.
Никога не редактирам. Може би защото ми се струва, че дивите цветя са по-дъхави от култивираните или опитомените

"След тежката победа Героят благороден, уморен
летеше към дома, в сиянието на залязващият ден,
очакваше букетче росни, кадифени, дъхави цветя
с листенца бели, с капчици елмазени като дъга...

Но таз, която в ръцете си цветята приласка
отдръпна се далеч зад входната врата,
че почитателки безброй с ботуши тежки
заплашваха да смачкат нежните й дрешки

Косите да разбъркат, да скъсат бяла огърлица
Героя тя посрещна с поглед огнен на кралица
Букета с панделка привързан високо полетя
и кацна във ръката му под звездопада на нощта"

И още едно:

"На изток тъй е розово небето над хоризонт отдалечен
събужда слънцето от сън със крясък гларус запленен,
безкрайна синя морска шир и свобода без дъх бленува
рее се,трепти сърцето му в мечти и в сънища пътува......"

И на последно място, но не последното:

"В дълбока нощ съм блян сребрист
ефирен, нежен, ласкав и лъчист
Душата ти обвивам като летен сън
и в росно утро боси тичаме навън"



Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Има ли продължение приказката?

Диви цветя казваш
Много ми харесаха.

От къде ги набра?

Може би ще има.
Прочетох книгата на Николай Телалов "Да пробудиш драконче", а сега чета "Царска заръка".
Това май ме вдъхнови, както и самият автор:)
Много оригинална и свежа мисъл, а и познания...
И ти си една звездичка, хареса ми този символ

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

ами дивите цветя...
Те растат в една приказна долина до едно езеро в което изсипва пръските си бисерен водопад...
Там си отпочивам понякога под дърво със сребърни листенца.
Ела със мен и ще ти го покажа

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Хубаво е.
Благодаря за чудесния миг:)

За да има какво да си спомняте
трябва да го преживеете!