ima si has!

kakvo e has i koj si go ima?

ima li ne tolkova razgovorna duma ili izraz, s kojto moje da se zameni tozi?

ami prevod? nevyzmojen li e?

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...

*Хас* е турска дума (haz), идваща от арабски, и означава *удоволствие*.

Кой си има хас ли? Ами не знам.

You'll Never Walk Alone!

"ima si kef" znachi?
dali ima njakakva logika v toja izraz?...

i kakvo tochno oznachava! az go upotrebjavam, na mjasto kakto si mislja, no ne moga da razbera kakvo znachi! ne moga da mu namerja ekvivalent njakakyv...

pone, pri kakvi sluchai se izpolzva?...

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...

moze bi v smisal " be dumaj !!", " Dano ne stane taka" ," losho, ako stane taka"
pone v takav smisal go znam az

Между "хаз", което наистина значи удоволствие, развлечение (употребяват го възрожденските писатели, например Петко Славейков) и "хас", все пак има разлика. "Хас" означава "чист, истински", например "хас човек", "хас боя" - ще рече нещо качествено, хубаво, истинско, а не менте.
"Хас" е и название на един от видовете земи в Османската империя:
"Султанът бил глава и халиф на турската държава.
Всички покорени земи принадлежат най-първо нему.
Едни от тях, най-хубавите, най-плодородните, зaедно със селата, планините, долините, пасбищата, горите, той задържал за себе си, под име султански земи (хас); други отделил за издръжка на заслужили военни началници и инвалиди, наречени държавни имоти (спахилъци); трети земи давал на духовната власт за подръжка на джамии, гробища, болници, трапезарии за бедни турци и други; духовно-културни учреждения. Тия земи носели името вакъф. "
Отам идва и името на град Хасково, на турски Хаскьой, т. е. "селище, в което живее владетелят" ( на хаса), което през Възраждането е тълкувано примерно от Иванчо Богоров като "чисто село", а в една дописка от 1871 г. във възрожденски вестник е назован "Чистоград".
От "хас" идва и друга често употребявана дума "хасъл" или "аслъ", в значение "наистина, точно".
Когато обаче се използва във фразеологични изрази, значението на "хас" се променя. Например "струвам хас" означава "обръщам внимание на нещо", "полагам грижи за нещо". Баба ми го използваше в тоя смисъл : "Не стори хас да поправиш (еди-какво си)". Означава също "влияя се от нещо, засягам се нещо". Например при Петко Славейков:

"На тоз занаят като сме се намерили ний, и да ни струват хас, и да не ни струват, ний Гайдата няма да я оставим глуха за хатъра на някои си, които им се иска да е всичкото глухо на света."

"Има си хас" е сравнително по-нов израз. Възрожденските и следосвобожденските писатели (особено Алеко Константинов) използват израза във вида "Има хас". Например:

Освен това страх ме е още от едно нещо: има хас да са се наплодили в последно време повечко такива аслани, какъвто е г. Величков! Има хас!

Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, дето ни разпокъса. Дип добра си беше Санстефанска България, защо му трябваше да я цепи.
Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите, е че туй политика ли е, моля ти се, а?

- Кой ти гледа пашите, той с везиря приказва.
- С везиря! Па има хас да речеш, че и със султана приказва - пуща предпазливо блаженият старец.

Има хас да не сте го виждали! Ако не сте го виждали хич недейте чака да ви го опише някой. Перо не го хваща.

— Ей, че си прост! Какво бива най-сетне да надзърнеш; мини край тезгяха, уж че гледаш ракията, подсвирквай си така, па с едно око, тъйцък, виж... да няма ново минис... Има хас!...

При Ботев срещаме:

Има хас! Има хас! Като чуят калоферци, че ги хвалим, да скътнат и те авторът на "Наградения подвиг", Фингова, който учи и възпитава деца, овце, кози и се занимава с изящното изкуство на гайтанджилъка, и да го изпратят в един сандък на изложбата тъй, както си е, сир. без да го проваждат в Загреб да го приправя г. Добринов със сол, пипер и чесън.

Предполагам, че това достатъчно изяснява израза. "Има си хас" означава "възможно ли е", "току виж". "Има си хас да е вярно" може да се каже и като "току виж се оказало вярно".
Ние употребяваме много думи и изрази така, както сме ги научили от семейството, от средата и пр. Затова смятаме, че знаем тяхното значение, но много често ги употребяваме в съвсем различен от първоначалния им смисъл. Не е изненадващо също двама души, израснали в различна семейна, махленска, градска, диалектна и пр. среда, да влагат съвсем различно значение в едни и същи думи и изрази. Така възникват и част от недоразуменията в общуването ни. Полезно е, прочее, за да не изпадаме в конфузни ситуации, от време на време да попрелистваме речниците на българския език или да препрочитаме по-старите си писатели



Двери към Изтока

hehe, verno si e tva nakraja. vchera mi razkazva edno gaze, beshe za malko na nekakav kurs v Mexico. uz pak Ispanski ( az sam v Dom.rep.) ama dosta dumi rzlichni.

i razprava tia, purvata vecher kato otishla - i kolegite ot Universiteta, mexicantsi pochnali da ia oglezdat i da vikat , nak otkrito -" que cuero, " , " q lindo cuerito"
Cuero tuke e Kurva, cuerito - kurve ;-) ama mnogo obidno ;-) i tia samo deto ne revnala ;-) A na drugia den, vav purvite uchebni chasove im dali lista s razlichni opasni dumichki ;-) i tam naprimer videli ch vav Mexico
"Cuero" e golem kompliment, mnogo gotino gadze ;-) hehe .A, lista bil mnogo dulug, sas mnogo dumi, za nekoi ot koito naprimer te prechukvat vednaga v Mx
(ili tuka , naprimer) ili v nekoia druga Latino strana.

кажи къде точно седи в скалата на обидните квалификации изразът pedazo de cabron.

преведоха ми го вече едни приятели, които владеят езика, но не ми е ясно как седят нещата с "обидността" на това да си парчето на козел

един мой близък испанец ме изруга така, когато му разказах за едно свое твърде приятно изживяване, и изглежда в кастилския испански това е нещо като завистливо възклицание от типа на "копеле гадно! как можа!", което може да се използва и между приятели.

имам чувството обаче, че някъде другаде могат да ми резнат гърлото за такъв език

Abre?
Ako "парчето на козел" e bukvalniqt prevod na "pedazo de cabron", to nqma li vyzmojnost dumata "parcheto" da e referenciq kym polovite organi na kozela i taka izraza da sluji kato analogizirane na subekta s genitalite na kozel, koito ochevidno ne sa mnogo visshi v skalata na obektite pritejavashti dostoen socialen statut? :-)
Znam li? Opit za glavopochesvane... :-)

така си е

само че, като се замислиш, думата "копеле" също не е особено приятна, като се има предвид какво значи, ама се използва масово като обръщение. тя, както знаем, е равнозначна по смисъл на "неумит незаконороден син на жена без критерии", но на кой му пука, копеле?

същото е с обръщението nigga между жители на бруклинското гето и възклицанието "мама ти да е.. циганска!", което се чува особено често във Филиповци. опитай се обаче да кажеш - ти, като бял човек - "негър" на някой американски негър или да изпсуваш някой нашенски ром по горния начин и ще бъдеш скопен (в най-добрия случай).

та всяко нещо зависи кой го казва и на кого, а онзи мой испанец иначе беше изключително приятелски настоен към мен, та не ми се вярва наистина да е искал да ме оскърби. във всеки случай, ако бях пуерториканец примерно, подозирам, че щях да го приема точно така.

Mnogo ti blagodarja za izcherpatelnite objasnenija i izobshto za truda, kojto si si napravil!

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...

hm... dosega ne sam chuval da polazvat "pedazo de cabron" dori i "pedazo" vav smisal polov organ , kato v bg.
no moga da ti kaza, che navsecade, cabrob, osven kozel, znachi i gadniar, gaden chovek, i e dosta obidno. pone tuka, mezdu priateli sam chuval da se polzvat gdnichki dumi ot roda na "pajero"(chikidzia) , "baboso"- sopolivko, "pajaro" - v smisal na pederst se polzva tuka, negro, maldito , maldito negro,carajo, carajito, diabolo, i dr, koito mi izglezdat mnogo gadni, i az lichno nikoga ne gi polzvam. Obache "cabron" se ima za dosta silna obida i ne sam chuval nikoj da ia polzva kam poznat, osven ako ne e mnogo iadosan. a za "pedazo de" ..hm.. ste trebva da pitam mestnite utre, nemam idea sto go e upotrebil... poznavam edna matska, deto e mnogo iaka v rugatnite ;-)
maj trebva da si potursa rechnik na mrusnite dumi ;-)heheh

дерзай, ще чакам резултати! и желая по-нататъшни успехи с вулгаризмите в испанския!

като цяло въпросът за мръсните думички ми се струва доста интересен. виж на адрес о [линк], където има списъци на мръсните думички в доста езици.

hehe,, purvia mi pogled pokazva che na Engl i Spanish ima naj mnogo, koeto protivorechi na obshtoprietoto, che surbite sa edni ot anj psuvashtite hora ;-)
vse pak dosega i Engl. i Sp. govoriashtite spored men imat dosta malak nabor .;-)

aaa, i oshte neshto, deto moze da ti se vidi stranno,
tuka 2 mnogo populiarni rugatni sa:

La crema - ( koeto idva ot La Creta ) -putka
La Sebolla - e tva ne moga da go razbera , kvo protiv luka imat, a si go obichat i hapvat mnogo ;-) heheheh

i vav saita deto go dade, ima "pedazo" - parche, i ot tam penis , ama ne sam go chuval tuka da go polzvat

Знам го този списък, но естествено не е изчерпателен. За повечето езици разчитат на чужди постинги (напр. в бг секцията липсват основни понятия като путка, еба, гъз, затова пък 'кон да ти го натресе' аз лично почти не го използвам). Само че поне от година не е актуализиран.

Колкото повече хора говорят даден език, толкова повече вариации на обидността (и похвалата) има. Да не говорим за такива световно разпространени езици като англ. и исп.