<Освобождаване>

Мисли нелеки ми тегнат,
кълбо болка и и желание за обрат.
В самота синя обтегнат
там, тихо лежи моя предишен живот.

Захвърлен стар балдахин,
спокойствието ми пазел преди.
Ненужен страх, амбиции и суета...
Кой ли има нужда от тях сега?

"Грижливо" всичко ценно съм отсяла.
Подредено-разхвърляно...Хаос ли съм създала?
И отричане, и вричане, и обричане...
Време за събличане...

Както се обичаме,
и тихичко се вричаме.
Както се разголваме,
шепнешком помолваме...
Грехове изтъкваме,
тайните отмъкваме.
Искреност заключваме,
а лъчите пускаме.
Изпускаме моменти
на сладост и надежди.
Потапяме се в цели,
в туй де не сме видели...

.