Мост през времето

Когато пръснат лунните лъчи
кристали по затворените мигли,
когато всичко вън се умълчи -
далечна, мислено при тебе идвам.

Ще те събудя във потаен час,
докоснала пространството и тебе...
Ще ти прошепна тайнствено, как аз
мостове ще градя през времето...

Разпънала бих този Свят на кръст!
Обърнала бих всичките понятия!
И богове ще си създам от пръст,
пред тях ще падна, като пред разпятие...

Ще ги измоля времето да спрат,
да преобърнат вечната спирала!
Неземната си мощ да ми дарят -
при теб да дойда, времето преодоляла...

Аглика

...

...И твоята спирала ще пребъде
във миглите - вселенска свобода -
и времето-везна ще те отсъди
доколко си всевечна с крехко: Да!

А ти си истинска, изцяло в мене
спиралата е щастие (криле!) -
детето на пространства и промени
мотив от съзерцателно поле...

На кой приличаш? Толкова си крехка
ти образ на минута, на часа:
абстрактната природа на човека,
на утринна симфония гласа?

Да, зная, че гласът ти ме разпъна
в неистовата люлка на съня -
ти глас от Бога... Искам да потъна
във твоята вселенска тишина!

И щастието - ти го сричаш просто -
(аз бившето си щастие руша)!
Повярвай ми - аз ще премина моста
към твоята тъй слънчева душа...

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Чували ли сте, че китовете си говорят?
Познават ствойте гласове.
В пространствата вибрациите им ги водят.
Намират се – и в бурното море!...

Чували ли сте, че с песни за любов огласят
вечер в тъмното щурците?
В джунглата преплетена – в тревата
Опитват да съборят те звездите!...

?

nqma smisyl ot poveche dumi...nakara me da se usmihna
blagodarq!

I don't suffer from insanity, I enjoy every moment of it

Dai da se zapoznaem !? :-)))

Когато в тъмното щурците
запеят в дъхави треви...
Със песента им ще долитам -
криле направила си от мечти...

За теб изгряла със звездите
в нощта ти тихо ще кръжа...
А съмне ли се, ще отлитам,
за да не видиш, как тъжа...

ПП Благодаря, това беше чудесно за четене, а китовете ми напомнят нещо...

Аглика

... това ме трогна и мисля, че загубих дар слово за момент. :)
Ще си позволя да ти отвърна все пак така:

Рисуваш ми невероятен свят!
А думите са толкова прекрасни...
Стихът ти е на светлина богат,
на мисъл нежна, с много ласка...

ПП Благодаря! (вече се питам, дали да не кача тази дума, като мото за всеки постинг до теб?!:))

Аглика

Усмивката е нещо прекрасно за мене... Благодаря ти!

Аглика

Усетих те…
Нали ти беше тука?!
В съня докоснах те…
Зората щом разпукна,
събудих се,
разбрах – била си ти…
И твоят аромат
тъй меко се топи…
Потърсих те,
о, да! И топло е до мен.
Отплувала си във мига,
когато китът се пробужда в мен.

Не мога да разгадая смисъла на точиците, но макар и неразгадаеми, те са някакъв знак за внимание, на който се радвам!

ПП Благодаря ти звездичке или там, каквото означава символа, под който се появяваш!:)

Аглика

О! Вчера с теб написахме две почти еднакви стихотворения, говоря за темата ти "Детство" (дано не греша името и)!
Това е почти, като да се познаваме...

ПП :)))

Аглика

няма да се повтарям и да ти казвам отново с какво огромно удоволствие чета стиховете ти. Ако искам да ти го кажа отново - ще ти пускам стихче. Естествено, то няма да е толкова достойно, колкото твоите, но за мен все пак ще си остане удоволствието да бъда край теб с една усмивка.

Познай кой!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

подобен начин на виждане на света:

За теб изгряла със звездите
в нощта ти тихо ще кръжа...
А съмне ли се, ще отлитам,
за да не видиш, как тъжа...

Научи ме и мен да владея думите така естествено и красиво!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

С тях замествам изтъркания израз "нямам думи",
когато много ми харесва нещо.
А ти си Агличка:)
-------------------------
*
Името ти е невероятно!

.