"Пробуждане"...

И трудно и лесно било е.
Пробуждане леко да стаено.
Събитие в лодка люляно,
и радост... с тъга замъглена.

Зарево, фойерверки, звезди
Капки пот, свещи, сълзи
Тайнство обвито в мъгли
Красота в мен тихо мълви...

Ще намеря ли начин - не знам.
Всичко що искам - да кажа сам!
Или ще потърся помощ отвред,
Случайни хора, приятели, теб...

Заспало някъде ТАКА дълбоко,
ТОВА пробуждане било ли е възможно?
Или часовника безмилостно тиктака,
И прави всичко сложно, сложно...

А простички неща понякога са нужни.
Да "поразбутат" чувствата заспали.
И да потрепнат миглите ти влажни,
тъй прелестно лъчите отразили...

Сънливо, стих след стих подреждам.
И със усмивка все към теб поглеждам.
Ще може ли отново да те чуя,
Така че ум и думи да загубя?

Чувствителност и чувственост намирам...
там дето тръпчици приятни ме побиват.
Съмнение у мене се разсея...
Аха... и туй, и туй... така добре ги аз умея!

Умение и опитност - добре!
И "дар-слово", стихове, небе...
Със сигурност делата си обвиваш,
а как това така добре прикриваш?!?

И виждам ясно общите неща.
и разликите - мога да реша!
Кога започва моят кръстопът,
той, същият - как води ме...смехът!

Търпението днес не е излишно.
Спокойствието също може много.
Отколешни мечти смутени са от нищо,
а ти ме гледаш някак...строго !

Като "прашинки на вятъра"
от Времето взели се.
Тъй Съдбата приели сме.
Животът си взема каквото му трябва
И съществуваме! Как ли той ни се радва?

Дали сме доволни ли,
питаш ме ти?
Отговор ли искаш
или мечти?
Стих със звездички...
мога да дам!
Но другото....
Ще си го вземеш сам!