Kofti den

Първо-здрасти на тези които все още ме помнят
Днес ми беше адски ден. Моят колега уволни един от служителите ни. Не вярвах че има толкова воля у него. И най ме е яд че разбрах твърде късно. Един мой бивш колега беше направил сравнение,което тогава не разбрах. Попита ме,не е ли уволнението като едно убийство на човека-убийство на неговите амбиции и мечти. Тогава не го разбрах. Не бях се замисляла толкова. А приликата е толкова явна. Чувствам се зверски зле,въпреки че нямам вина. Не мога да спра да си мисля че можеше да се размине, и да се намери друг подход. Защо винаги хората намират по-лесното (за тях) разрешение на проблемите, без да се замислят за чувствата на човека до тях, Аз лично много уважавам хората които се карат с мен-за мен това е проява на характер.
Трябва ли да се наказва проявата на индивидуалност?

DON'T FIGHT WITH ME-I'M JUST A FLOWER

- - - -
Е, по-добре късно, отколкото никогa...
Мaлко кирилицa зa улеснение.

Здравей, JASMIN!
Добре дошла отново
Мисля, че е хубаво когато някой изказва нови идеи, но ми се струва, че не е добре двама души да се карат. Може и без каране. Може да се проявява индивидуалност и дипломатично.
Проявата на индивидуалност трябва да се поощрява.

Привет!

If we lose kindness and affection from our life, we have lost all that gives it charm

Здрасти :))
Мене ме знаеш, но не ми се припомня сега. Минавам директно към темата.
Индивидуалността е всичко, с което можеш да се чувстваш горд особено в работата си. Всякакви други способности са програмируеми и изпълними от всеки - това, че ти имаш опит в правенето на нещо, не значи че за друг няма да е просто елементарно да стигне твоето ниво. В тази връзка, според мен, начинът, по-който действа всеки от нас като индивидуалност, а не като щампа, която може да прави едно и също, където и да я сложиш, трябва да се поощрява. Резултатът винаги може да се окаже не чак толкова успешен, но все пак големите успехи винаги са свързани с поемането на големи рискове; малките успехи - с малки рискове, това не означава, че трябва рискът, пряко свързан с индивидуалността, да бъде отхвърлян.

От друга страна всеки се засяга лично при забележки към работата му. Значи той влага нещо от себе си в нея. Ако се отстрани личния почерк, тя ще стане задължение, което трябва да се свърши. Надали някой от нас си представя блестящата работа по този начин.

None.

Jasmin-че,ами зависи от коя гледна точка виждаш уволнението.Първо,ако уволниш някой некадърен служител,назначен с протекциите на вуйчо владика,който цял ден зяпа мухите и закача колежките,това "убийство" на мечтите ли му е?От негова гледна точка - да!,ама от другата - отстрелян е заслужено.Знаеш ли,в Бг днес е трудно работодателят да взима правилни решения,защото понякога натиска в/у него е огромен.Тук ти говоря за големи държавни или общински фирми,но понякога и в частните същества схемата:услуга за услуга.Виждал съм секретарки,които не знаят РС-то откъде се включва,обаче е дъщерята на татко,синче - шеф на отдел,който още в 10.30ч. играе ролята на пияния морков,обаче си има силен гръб.
Винаги съм смятал,че няма незаменими хора,но докато при нас има шуробаджанащина и явно връзкарство,трудно ще отсееш зърното от плявата.
Жалко за колегата ти,ако е бил кадърно момче,но ако е такъв,смятам,че ще може да си намери лесно работа.Но я си представи обратното.......

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

Ще взема отношение по въпроса, защото съм бил както работник, така и работодател.

Винаги съм гледал на уволнението като на ново откриваща се възможност. Никога не ми се е случвало да бъда уволнен, а не един път ми се е искало. Когато ми се е искало, причината не е била в нищо конкретно. Писвало ми е от работа, имал съм събрани пари, ваканцията не стига, Флорида ме чака, чекът за безработни - също. Отъждествявах уволнението с дюшеш!
Никога не съм давал на работодателя си причина да ме уволнява. Давал съм безброй причини да не бъда уволняван. И както казах по-горе, никога не ми се е случвало.

Работодателят е натискан и от други причини да уволнява, нямащи нищо общо с даден работник. Примерно поръчките намаляват, парите не стигат, нуждата го налага. Работника трябва да разбира тия работи. Ако не иска да му се случват лично, да стане работодател.

Като работодател, винаги съм знаел кой от работниците ми колко струва. Ако засека някой да взима опияти, следва моментално уволнение, без предупреждение. Не ме интересува социално или материално положение или какви вреди нанасям. Още преди да започне работа, правилата в компанията ми са му били изяснени. Подписал се е! Негова е отговорността да ги спазва. Моя е, да следя за спазването.

Бизнесът е като жив човек. Ти полагаш грижи за него, той се грижи за тебе. Няма търъ, няма фъръ. Има хора, които искат да използват бизнеса ти за лични цели. Недопустимо! А е толкова често явление в България. Кой от вас не е снабдявал собствения си дом (семеен бизнес) с материали от бизнеса където работи? Ето ви още една причина за моментално уволнение. Ами колко от вас не са излизали през работно време, да свършат своя си работа, нямаща нищо общо с бизнеса където работите? Подобни негативни отношения към бизнеса където работите, умножени по броя на работниците заети там, може да срине един бизнес със земята за нула време. Бизнесмена ако е нехаен, точно това става и става често. Не всеки е роден за бизнесмен.

Бизнесмена някой път е поставен пред дилемата, бизнеса или съпругата. И двете са важен бизнес. На кой да обърне повече внимание? Той сам си решава. Глупава съпруга ще го закопае, както и себе си. Умната, ще гледа да му помогне или поне да не му пречи. Облагите ще дойдат по-късно.

Индивидуалността! Важна е за всеки един, НО ... едно голямо но! Когато искате да изразявате индивидуалност, изразявайте я със собствените си пари, а не да ми изразявате индивидуалност, пък друг да плаща разноските, ясно ли е? Моят бизнес е моята индивидуалност. Вашата индивидуалност в моя бизнес не ми трябва!!! Сложил съм ви пред някаква машина да работите точно каквото съм ви инструктирал и научил и можете да изразите индивидуалност само ако първо я споделите с мен и аз реша, че ще е от полза за бизнеса ми. Никакви други индивидуалности не ми трябват. Трудно ли е да се разбере? Ако ви е трудно да го разберете, не се учудвайте, че живота ви е труден. То е заради невъзможността да прозрете простите истини.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш