За чувствата

Всеки човек си мисля трябва да има нещо като филтърче в себе си.Трябва да преценява кои точно емоции заслужават да се превърнат в чувства.Преди бях много чувствителна.Вълнувах се от най-малкото.Притесняваше ме какво мислят хора за мен които даже не познавам,притеснявах се когато се случи да се сдърпам с някого.Но настъпиха промени.Не ги усетих истински до онзи ден.Случи се че един мъж ме нападна късно вечерта когато се прибирах.Мисля си че най-лошото беше това че го познавах.А и не очаквах.Както и да е...нищо чак толкова не се случи,добре че бях с компания и ми помогнаха.Но знаете ли какво ме учуди най-много?Че изобщо не се притесних от това.Не допуснах това че някой толкова силно ми е бил ядосан да ме разтърси ужаси и обиди.Познавах го от съвсем кратко.Напълно осъзнавам че за тази случка си бях виновна и аз...но разбирам и другото...той допусна едно недоразумение така да му повлияе върху действията че да допусне такава глупост.Наранени чувства....използва това че той е по-силният.Той нямаше това филтърче в себе си...а аз явно най-накрая успях да го изградя.И се радвам.Това е нов връх!Не допускам дребни неща да ме разтърсят.Е...не беше това начина да го разбера...Слава Богу че нищо значително не се случи....Лошо е да си емоционален...едва сега разбрах защо!



"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир

от една страна това е добро качество,
а от друга лошо. по този начин човек
става корав и студен. но именно такъв
е светът в които живеем

вървим нагоре и все по-нагоре, браво

Чувствата са нещо прекрасно. Емоциите също. Стига да има мярка във всичко.
Гневът без мяра и отмъщението са толкова вредни и неприятни за потърпевшите, колкото и любовта без мяра. Всичко прекалено задушава.

любовта може и да изцелява и възвишава,
но може и да погубва и унищожава

Любовта не погубва никога онова, което е любов. И светлина и нежност. Любовта унищожава само фалшивото, което ние, хората, така обичаме да качваме на пиедестала на реалността.

Ne e losho da si EMOTCIONALEN - ako emociite sa nezemno krasivi

Emociite se delqt na razlichni vidove i bih se radvala da mi opisete kolko vidove emocii poznavate



Кама-сутра инструкторка

Хубаво е да си емоционален. Но трябва разума да контролира чувствата... като куче на верига. Пускат се на воля само ако разума разреши. Нешо като разума - родител, и емоцията - дете :)

*

Az imah predwid 4uwstwata koito qdoswat horata.Te trqbwa predi da se prewurnat w deistwiq i predi da nawlqzat w du6i4kata na 4oweka da budat izhwurleni.Nqmat mqsto prosto.Towa e gre6kata na powe4eto hora.Negatiwnite 4uwstwa ne biwa da se dopuskat blizo do du6ata na horata.

"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир

Prawa si.

"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир

Kak moje6 da opi6e6 emociite?Te sa mnogo...ima i nuansi.Towa e newuzmojno pone za men.

"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир

Emociite kontrolirat razuma.Taka e.Nqma 4owek pri koito da e obratnoto.Oba4e razuma trqbwa da se opitwa da "pomaga" a ne da kontrolira.Za da ostanem istinski!

"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир

аз не разбирам много, ама да си кажа как мисля по въпроса...

значи, сетивата са ни за да усещаме света около нас, неговата пъстрота, музика, аромати, докосването на слънцето, вкуса на природата... има и разни други усещания, но тях не всички са ги развили в себе си.

чувствата пък са онези вътрешни вълнения, трепетите, пеперудите в стомаха, чрез които, възбудените ни сетива предизвикват в нас усещането, че живеем...

а емоциите са външното проявление на бушуващите вътре в нас чувства.
всеки от нас, кой повече, кой по-малко, се е научил да контролира емоциите си - да регулира параметрите на онова филтърче...

понякога си мисля, че голяма част от проблемите ни идват, точно от това филтърче... ами нали, колкото повече чувства задържаме в себе си, толкова повече се задръства то, и толкова повече не сме в състояние да реагираме адекватно на обстановката... настъпва една мешаница, една боза, че сами се объркваме настоящите със старите си чувства...

ндааа... много е тънък момента с настройката му... как, хем да не задръстиш себе си, хем да се въздаржиш от желанието си да направиш нещо, рискувайки да не засегнеш човека насреща, защото все пак той е Човек, макар да не е цвете за мисиране...
мисля си, че поради тази причина, някои са решили въобще да шунтират филтъра, да сложат една права тръба и според каквото дрехи попаднат в пералнята, такава вода да излиза... То това е принципа - Око за око, зъб за зъб, ама не всеки го разбира правилно и затова в новия завет са го поправили на: Ударят ли те по едната буза, обърни си другата...

Разумът трябва да направи онази фина настройка, която да ни направи балансирани.

Да те насоча и към друга мисъл .
Една моя позната ми каза горе-долу следното за дъщеря си - целувала се няколко часа в някаква хижа с едно момче. И после нищо - само се целували. Значи да оставим настрана дали наистина после е имало нищо или нещо, въпроса е че майка й ми каза, че ако тя беше на мястото на момчето, щеше да й зашие един як шамар. Защото тя с тези си целувки го е предразполагала, те са били почти обещание за още нещо. А после - нищо. Ми че кой мъж е от стомана да издържи такова мъчение ?! :) Поне това зрелите жени го разбират :)

В този смисъл за твоя случай - често жените, особено младите (като теб) не си дават сметка как въздействат на един мъж. Не само с минижуп и секси поведение, понякога дори без нищо да правят, може да излъчват ... мерак. А после се правят на ощипани и пищят че са преследвани. А истината е че сами са пуснали въдицата, но рибата им се вижда възтежичка ... та викат че не те са я хванали, а тя ги е хванала за въдицата :)))
Майтап де, но като всеки майтап има зрънце истина. Та, позамисли се, дали не си виновна и ти като една рибарка в този случай ?! ... Опааа, не чета внимателно, казваш че си си била виновна ти ... е, все пак няма да го трия ... може да ти е интересно ... :)

И все пак, дали много мъже и жени не подценяват значението на флирта ? По-точно - за тях има по-малко значение, отколкото за други - и ето ти конфликт номер първи ...

*

да, да, да
един път да сме на едно мнение

Ами аз си деля емоциите основно на два големи вида:
1- Мой си собствени.
2-такива, който се опитвам да разбера, или да предусещам в околните.Или с други думи непонятни, чужди емоции, по своемо необятни и по своемо простички, въпрос на гледна точка, незнам дали сте забелязали, но всичко около нас е въпрос на гледна точка, включително и емоциите и чувствата, на нещо на което някой се радват, други дразни и се ядосват, въпрос на гледна точка и индивидуално интерпретиране на събитията. И според мен въпросното филтърче не се създава, всеки го носи във себе си, но някой го отхвърлят още в много ранна възраст, след което стават дребнави и нервни хора. Те затварят съзнанията си и се ограничават до това което виждат, ядосват се и си тровят нервите с неща, който утре вече няма да имат никакво значение, но никой не може да им го обясни, защото те отказват да приемат този факт.Незнам дали сте пробвали да обясните на такъв човек, че ядовете му са на вятъра и че по този начин трови само себе си, не се и опитвайте, нищо няма да постигнете. Хората много често разглеждат емоциите като някакъв проблем, питат "как се справяш с емоциите си?" и май найстина са проблем, защото се смята че ни правят уязвими, а не може ли да ги използваме като средство за постигане на недосегаемост?Ами можем зависи как си ги подредим.

Далеч съм от мисълта си.

"Emociite kontrolirat razuma.Taka e.Nqma 4owek pri koito da e obratnoto." -
Дали няма такъв човек ? :)
Не бъди сигурна.

Помагане ли казваш ?
Умът е пазител на душата. Не я задушава с контрола си, напротив - дава й шанс да оцелее и да не се травматизира от неприятни срещи с реалността, както и да не пропуска приятни такива...
Трудно ли е да разбереш какво имам предвид ?

*

Well, ne sym syglasna s tova za meraka... Ima myje, koito hukvat sled vsichko, koeto hodi na 2 kraka, ot jenski pol e i im obyrne malko vnimanie. :) Ne mojesh da pravish takiva obobshtenia, a i mislia che momichetata, koito se oblichat malko po pridizvikatelno, go praviat s iasnata misyl za efekta :) Tova che piskat posle, syshto e normalno :). Obache ot edna kysa pola do druga, razlikata e ogromna, a niakoi myje prosto sa typi za da ia zabelejat :)

"You want the greatest thing since bread came sliced.
You've got it all. You've got it sized."

е, ти поне си железен в това отношение...

В отговор на:

---

Ми че кой мъж е от стомана да издържи такова мъчение ?! :)

---

Ето тука точно в мястото на разума според мен.Трябва да се отбира кое точно чувство трябва да проявиш и кое да задържиш за себе си.Това не е лицемерие...това е просто една основа върху която хората ще ти имат доверие.Друг е въпроса дали изобщо трябва да допускаш отрицателните емоции да се превърнат в чувства!

"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир