ЖИВОТЪТ

Една съвсем истинска история...

Той винаги се усмихваше. Имам неговата усмивка. Опита се да ми се усмихне дори през кислородната маска. И когато знаеше, че повече никога няма да излезе от тази стая - и тогава ми се усмихваше, и разперваше възторжено ръце, всеки път когато ме видеше да влизам.
Спомням си последните му думи: "Седни тук да те виждам". И така ме гледа докато можеха да виждат очите му...
Дишането ставаше все по неравномерно...Ръцете му - формата на пръстите - досущ като моите, особено палеца:))...Последен дъх...и ето че дойде време за онази последна целувка, за която толкова дълго време бях събирала сили...
Погледнах часовника - 4 часа и 16 минути.

По страните на д-р Михайлов - лекар с 25 годишна практика, се стичаха струйки пот. От предишното му спокойствие не беше останала и следа. Два екипа педиатри и анестезиолози тичаха наоколо...
Гледах монитора и не можех да повярвам - не, не можеше да си тръгна от тук без бебе! Погледнах д-р Михайлов за кураж, но изглежда той имаше нужда от същото. "Ще се справим заедно" - успях да му кажа...
"Аспиратор!" - изкомандва акушерката.
Сърцето ми спря...Ще диша ли???
Първи дъх!
Погледнах часовника - 12 часа и 50 минути.

На всички с обич.





- - - -
Сaмо помогнaх с кирилицa.

Може ли и аз да се усмихна ?
на раздяла не мога да се усмихвам ... а трябва...

*

и аз не мога да се усмихна. Разбрах кончето.
Благодаря ти за тези думи и за последната - обич. Една от най-красивите български думи.

ama biva li taka da ne mojete da se usmihnete -
chovek se rodi vav vtoro deistvie, ne razbrahte li
(izcialo poemam vinata ako ima neiasnotii)

Така е, слънчогледке, всичко е ясно, миличко.
Но сигурно и той, и аз сме преживели първото.
Та затова.
Прекрасно си го написала, страхотна тема.
Лека

rano ili kasno...
pri men beshe parvoto... no tochno togava zapochnah da zabeliazvam mnogo neshta, koito biah propuskala predi...i vseki pat kogato se setia za tozi chovek(tatko:)), mu kazvam: "jivota si ot tozi den natatak dalja na teb"

leka

Ти си чудо.
Благодаря ти.
.