Без теб

Така е празно времето без теб,
пустинята наоколо така е тиха...
А липсите ти мятат своя креп –
изгревите ми във залез претвориха...

Надеждите побегнали са пак...
Около мене нищото остана...
Несъществуващ е спасителния бряг
за тез, които само мислено са двама...

Теб обичам, тебе искам, но уви,
далече си, във някакво безвремие...
И само в мисъл заедно ще сме, нали
за миг преодолели земното въртене...

При теб ще идвам плаха във съня,
със полета откраднат от мечтата...
И изсънувана така ще постоя,
заслон направила за теб с крилата...

Аглика

Прекрасно е.
Благодаря ти за хубавия миг.

О! Радвам се, че съм ти доставила удоволствие! За мене беше малко тъжно, но..., кому ли не се случва понякога...

Поздрав и благодарности!:)))

Аглика

Поезията, тя е приказна птица крилата,
тя не пее насила,
тя умира във клетки с позлата,
тя долита неканена,
и неканена си отива,
навестява ни често в тъгата,
а понякога с радостта
си отива.
:)

Не стои в клетка, макар и с позлата -
радост можеш ли да затвориш с тъга?
Тя е истината създадена с чудесата
на някаква, наша съкровена мечта...

Окрилен те понася по пътища стръмни...
С тихи стъпки до теб е по тайни пътеки...
Като факел блести в часовете ти тъмни –
с нея даже въздишките стават... по-леки...

И различна е! Ту сълзите ти ще събуди,
ту усмихваш се в нейната светлина...
Тя умее надалеч от теб да прокуди
всеки взрив на споходила те злина...

Аглика

ти имаш прекрасен талант - може би ако се постараеш върху ритъма - ще бъдеш една любима поетеса.

И тогава животът вече не изглежда така прекрасен, а само такъв, какъвто е.

..., ужасно мил си! Думите ти ме усмихват... Но може ли да ми послужат за оправдание десетте минути за записване на постинга в рима?! В смисъл, че недодялания му вид е заради бързината!

ПП Благодаря ти, а тук е ред да добавя, че изпитвам истинско удоволствие, когато попадам на твои неща...

Аглика

Поезио, пред тебе се прекланям,
защото сълзите ми в бисери превърна,
защото сбъдна моите мечти,
защото срещата ми с теб бе свята,
Ти фея си
Ти есента ми осени с ликуваща позлата.
Стоя със сведена глава
благоговея,
птицо райска моя,
прекланямсе пред теб,
защото във сърцето ми ранено
гнездото си най-лютата и кобна зима сви.

Тя е Ангела с нежни крила,
Тя е цветето рано напролет...
Тя е бурна река придошла...
Тя е скок в синева, като полет...

Тя е мъдра, и чиста, и бяла...
Тя е сън и реалност в мечта...
Тя е туй за което бих спряла
своя бяг в разлюляни жита...

Тя е истина, тя е надежда...
Тя маяк е и котва и зов...
Тя е тази която довежда
и омраза и скръб и... любов...

Аглика

Над тебе, тиха във съня
ще бдя ефирна и безгласна...
От сънища реалност ще творя
додето вън Луната не угасне...

А после мене си ще отведа
далече от света ни таен...
В презвремието тиха ще заспя,
но ще се върна във часа незнаен...

Така ще се занижат тези дни,
ще заживея в тебе, ще ме има...
А ти решиш ли се - не ме мисли,
а направи ме просто... зрима...

Аглика

Bez teb 6te byde po-dobre za Poeziqta i za wsi4ki 4etq6ti!!!!

Добре дошла на този пир е завистта,
намигването й е знак, че тържеството е в разгара си,
и злата дума хвърля съчки във жарта,
милост, поезио, не я лиши от дара си.

ПАРАДОКС

Каква безжалостна съдба е моята...!
В съня си имам всичко на света!
Събудя ли се – почва параноята
обхванала в безумие света.

-Бе, казвам си, какво ли още чакаш?
На канапето лягай и си спи...!
Сънувай гарата, а после влака,
При любовта далечна пристигни...

Почукай тихо – тя ще ти отвори
ще се усмихне слънчево на теб,
ще те прегърне, ще те заговори
и в тоз миг – дрън! Часовникът проклет!

Ега ти и пространството, и времето -
Айнщайновия скапан парадокс.
Бе, дявол взел го, тежко стана бремето
на сън да се решава тоз въпрос.

Нали, когато тъй – на сън пътуваш,
пристигаш там, докосваш я с ръка
и... разбереш внезапно, че сънуваш...
Се питаш пак: “-Защо ли е така?”

Не ли по-добре да се сънува,
да спиш, когато те поставят в мат,
а Любовта си - буден да целуваш !!!!
О, Боже! Сътворил си калпав свят!

Без теб, любими, тръгва си сънят,
животът е пустинна, тиха гара,
несбъднат полет и сподавен вик.
Без теб умира музиката,
залезът в агония изгаря
..............................
за срещата със теб
аз благославям всеки миг.

ценя го високо...
Какво друго да ти кажа - видях, че се харесваш като поетеса на много хора - кажи само: ще бъда по-високо от най-високото! - и това ще те направи любима авторка на мнозина.

До скоро! Познай кой!

И тогава животът вече не изглежда така прекрасен, а само такъв, какъвто е.

I bez teb i bez twoqta ,,poeziq,, moje

... ценя твоето мнение, защото зная, как умееш да пишеш. Вероятно и критерия ти е висок, което за сетен път ме ласкае. Редно е да ти благодаря, но рискувам да се повтарям във всеки постинг до тебе (дано не ти доскучее..:). Вслушвам се в съвета ти!

До скоро!

ПП Не се справям обаче с това "Познай кой!"!

Аглика

Без теб залязва тъжният ми ден,
За теб говоря си с Луната.
На изгрева заръчвам всеки ден
да те целуне слънчево с зората.

Далече съм, но нещо твое чувствам в мен.
Заслон направил съм му, а в платната
вятърът бушуващ, но опитомен...
Вярва - ще целунеме в един момент зората!

Черна нощ се стеле покрай мен...
В небето - помътнелите звездици...
На пепел се обърна всяка тлен -
удавени са в сълзите зеници...

Покой и мрак Как тиха е нощта...
Лек повей на ветреца тъжен...
Без тебе пак не мога да заспя
и как ли пустотата да излъжа...

Аглика