to... be?
8 отговора
288 прегледа
to... be?
Игра на смърт
Не искам да бъда разпитвана от мъж. Мъжете знаят как да задават въпроси. А и аз не умея да ги лъжа. Когато някой мъж ме попита нещо се старая да му отговоря изчерпателно. Когато ме попита жена, винаги си измислям. Жените са доверчиви. А мъжете резки. Затова по-добре се разбирам с тях. Усещам какво искат. И се подчинявам. Те ме харесват, защото не им губя времето. Не се опитвам да ги разсейвам, не ги задържам. А и никога не плача. Грубите мъже обичат да го правят с отворени очи. И да питат. Задават един и същ въпрос. Но по различeн начин. И искат един и същ отговор. Но с различна интонация. Грубите мъже не се задържат при мен. Винаги бързат. И мразят водата. Обичат да им мирише на мен. А аз мириша различно. Със затворени очи мога да разпозная мъжете, които са ме опипвали. В мен има нещо кисело и застояло. Затова тези мъже миришат на блато. На пипане грубите мъже са горещи и неспокойни. Мускулите на ръцете им са нервни, а кожата им е суха и грапава. Слабините им са жилави. Нежните мъже обичат очите ми да се насълзяват. Някои от тях не се осмеляват да ме докоснат. Не желаят дори да се съблека. Не искат да ме разглеждат. Но не искат и да остават дълго. Те са щедри. Оставят ми пари само, защото съм ги слушала. Понякога историите им са смешни. Тези мъже не разбират жените. Говорят за тях като за хартия с букви. Затова повечето от тях носят очила. Когато съм с такъв мъж се сещам за мама. Тя ми се караше с техния глас. И понякога ме гледа с техните очи. Тези мъже не носят душа. Думите им се изплъзват между устните като конци. Понякога конците са шарени, друг път сплетени. А думите им са объркани. Ако си ушия рокля с тях, тя ще е парцалива и шарена.
Обичам когато мъжете сядат на леглото и кръстосват крака. Това почти винаги означава, че ще ме излъжат. Някои се успокояват така. А аз се преструвам, че им вярвам. Повечето нежни мъже са самотни. Когато си тръгнат, от мястото им повява хлад. Понякога ми става тъжно и със затворени очи им пожелавам нещо. За всеки различно. Веднъж поисках да задържа един такъв мъж. Взех ръката му и я поставих на бедрото си. Исках да ме усети. Придърпвах дланта му все по-нагоре и по-нагоре. Бавно, докато огънят в мен се разгори с високи златни пламъци и бузите ми пламнат от топлината. Нищо не се получи. Мъжът продължаваше да е леден, а ръката му бе като откършена. Попитах го дали не иска да му налея вино. А той седеше с прехапани устни и гледаше в краката си. Стана ми студено. И го изгоних. По-точно той си тръгна много бързо. Не го мразех. Сложих ръка на мястото, където поставих неговата и сама се хвърлих в огъня. Чувах смеха си някак отдалече, усещах тялото ми да се издига високо, а след това да потъва. Мускулите ми се напрягаха. Опитвах се да го върна зад затворените си клепачи, исках да обвия с колене раменете му... Но вместо това усещах само пръстите си и онази натрапчива миризма на кисело и застояло. Понякога дишането ми спира от самосебе си. Сякаш някой поставя палец на гърлото ми и ме притиска. Издавам съскащи стонове, гръбнакът ми се сковава. А също и глезените. Усещам горещината да ме залива от утробата до косата. Вратът ми се схваща и тъкмо, когато си помисля, че вече съм умряла, въздухът нахлува в гърлото и ме задавя.
Така изпратих този мъж. Беше ме срам. Не обичам играта на смърт. Така казваше мама – не си играй с ръцете на смърт. Когато бях малка харесвах този огън повече. И заспивах. Сега играта на смърт ме кара да се мразя. Мъжът не бе оставил никакви пари. Бил е честен. Почувствах се слаба и празна. Душех пръстите си и се питах дали мога да се удавя в собственото си блато. Да поема цялата си влага и да се стопя в нея. Ако това е възможно, след мен ще остане само едно кисело петно. С остра миризма.
Представях си този мъж. Виждах го как излиза от моята стая. Как прекрачва прага й и се чувства объркан. Бях го измамила. И той нямаше да се върне повече при мен. Бях издала, че не мога да му вярвам. А той бе разбрал, че не съм различна. Може би е разочарован. И сега е още по-самотен.
Затова и предпочитам грубите мъже. В очите им не мога да открия мама. А в моите очи те не виждат нищо. Понякога, след като си тръгнат, намирам по тялото си морави белези. Не ме болят. Не се опитвам да отгатна и на какво ми приличат. Някои са оставени от юмрук, а други от зъби. Някои приличат на животни. А аз не обичам хищници.
Не позволявам да ме пипат по лицето. Това е единственото условие, което поставям. Искам цветът на кожата ми да остане непроменен. Понякога си представям, че пускам лицето си в колба пълна с лед. Така чертите ми няма да се изменят. Няма да си личат дори малките бръчици около очите. А и няма да правя гримаси. Студът ще ме запази млада и недосегаема. А някои мъже обичат именно това. Настървяват се. Учудват се. И после се смаляват. Обичам момента, когато мъжете се връщат в себе си. Тогава аз не съществувам. Съществува само той. Миризмата на влага ни обгръща, а аз си позволявам да се отпусна. Обвивам силно крака около него, затварям очи и искам този миг никога да не свършва. Сякаш е Коледа. Това са единствените подаръци, които си позволявам. И единствената лъжа. Иначе не вярвам в чудеса. Затова и грубите мъже ми допадат. Карат ме да се чувствам изненадана и ме връщат в детството. Когато всичко е ново и неподправено.
Прощавам на тези мъже, че не се интересуват от мен. Прощавам им, че са стиснати. Опитвам се да им простя, че за тях чертите на лицето ми са без значение. Дядо Коледа, от своя страна, също едва ли помни имената на всички деца. Но пък той едва ли си играе на смърт.
Мисля си, че мъжете, особено грубите, никога не са вярвали в себе си. И затова никога не са били възнаграждавани като мен. Старая се да приемам подаръците от грубите мъже като празник. Някаква част от мен ме напуска, за да запали свещите, друга през това време се опитва да запее нещо красиво. Така успявам да се предпазя. Приемам, че ако дядо Коледа е Господ, то той се ражда единствено заради мен… Най-малко заради това да направи мъжете, с които се съединявам, реални.
To be contineued next time... to be ore?
Не искам да бъда разпитвана от мъж. Мъжете знаят как да задават въпроси. А и аз не умея да ги лъжа. Когато някой мъж ме попита нещо се старая да му отговоря изчерпателно. Когато ме попита жена, винаги си измислям. Жените са доверчиви. А мъжете резки. Затова по-добре се разбирам с тях. Усещам какво искат. И се подчинявам. Те ме харесват, защото не им губя времето. Не се опитвам да ги разсейвам, не ги задържам. А и никога не плача. Грубите мъже обичат да го правят с отворени очи. И да питат. Задават един и същ въпрос. Но по различeн начин. И искат един и същ отговор. Но с различна интонация. Грубите мъже не се задържат при мен. Винаги бързат. И мразят водата. Обичат да им мирише на мен. А аз мириша различно. Със затворени очи мога да разпозная мъжете, които са ме опипвали. В мен има нещо кисело и застояло. Затова тези мъже миришат на блато. На пипане грубите мъже са горещи и неспокойни. Мускулите на ръцете им са нервни, а кожата им е суха и грапава. Слабините им са жилави. Нежните мъже обичат очите ми да се насълзяват. Някои от тях не се осмеляват да ме докоснат. Не желаят дори да се съблека. Не искат да ме разглеждат. Но не искат и да остават дълго. Те са щедри. Оставят ми пари само, защото съм ги слушала. Понякога историите им са смешни. Тези мъже не разбират жените. Говорят за тях като за хартия с букви. Затова повечето от тях носят очила. Когато съм с такъв мъж се сещам за мама. Тя ми се караше с техния глас. И понякога ме гледа с техните очи. Тези мъже не носят душа. Думите им се изплъзват между устните като конци. Понякога конците са шарени, друг път сплетени. А думите им са объркани. Ако си ушия рокля с тях, тя ще е парцалива и шарена.
Обичам когато мъжете сядат на леглото и кръстосват крака. Това почти винаги означава, че ще ме излъжат. Някои се успокояват така. А аз се преструвам, че им вярвам. Повечето нежни мъже са самотни. Когато си тръгнат, от мястото им повява хлад. Понякога ми става тъжно и със затворени очи им пожелавам нещо. За всеки различно. Веднъж поисках да задържа един такъв мъж. Взех ръката му и я поставих на бедрото си. Исках да ме усети. Придърпвах дланта му все по-нагоре и по-нагоре. Бавно, докато огънят в мен се разгори с високи златни пламъци и бузите ми пламнат от топлината. Нищо не се получи. Мъжът продължаваше да е леден, а ръката му бе като откършена. Попитах го дали не иска да му налея вино. А той седеше с прехапани устни и гледаше в краката си. Стана ми студено. И го изгоних. По-точно той си тръгна много бързо. Не го мразех. Сложих ръка на мястото, където поставих неговата и сама се хвърлих в огъня. Чувах смеха си някак отдалече, усещах тялото ми да се издига високо, а след това да потъва. Мускулите ми се напрягаха. Опитвах се да го върна зад затворените си клепачи, исках да обвия с колене раменете му... Но вместо това усещах само пръстите си и онази натрапчива миризма на кисело и застояло. Понякога дишането ми спира от самосебе си. Сякаш някой поставя палец на гърлото ми и ме притиска. Издавам съскащи стонове, гръбнакът ми се сковава. А също и глезените. Усещам горещината да ме залива от утробата до косата. Вратът ми се схваща и тъкмо, когато си помисля, че вече съм умряла, въздухът нахлува в гърлото и ме задавя.
Така изпратих този мъж. Беше ме срам. Не обичам играта на смърт. Така казваше мама – не си играй с ръцете на смърт. Когато бях малка харесвах този огън повече. И заспивах. Сега играта на смърт ме кара да се мразя. Мъжът не бе оставил никакви пари. Бил е честен. Почувствах се слаба и празна. Душех пръстите си и се питах дали мога да се удавя в собственото си блато. Да поема цялата си влага и да се стопя в нея. Ако това е възможно, след мен ще остане само едно кисело петно. С остра миризма.
Представях си този мъж. Виждах го как излиза от моята стая. Как прекрачва прага й и се чувства объркан. Бях го измамила. И той нямаше да се върне повече при мен. Бях издала, че не мога да му вярвам. А той бе разбрал, че не съм различна. Може би е разочарован. И сега е още по-самотен.
Затова и предпочитам грубите мъже. В очите им не мога да открия мама. А в моите очи те не виждат нищо. Понякога, след като си тръгнат, намирам по тялото си морави белези. Не ме болят. Не се опитвам да отгатна и на какво ми приличат. Някои са оставени от юмрук, а други от зъби. Някои приличат на животни. А аз не обичам хищници.
Не позволявам да ме пипат по лицето. Това е единственото условие, което поставям. Искам цветът на кожата ми да остане непроменен. Понякога си представям, че пускам лицето си в колба пълна с лед. Така чертите ми няма да се изменят. Няма да си личат дори малките бръчици около очите. А и няма да правя гримаси. Студът ще ме запази млада и недосегаема. А някои мъже обичат именно това. Настървяват се. Учудват се. И после се смаляват. Обичам момента, когато мъжете се връщат в себе си. Тогава аз не съществувам. Съществува само той. Миризмата на влага ни обгръща, а аз си позволявам да се отпусна. Обвивам силно крака около него, затварям очи и искам този миг никога да не свършва. Сякаш е Коледа. Това са единствените подаръци, които си позволявам. И единствената лъжа. Иначе не вярвам в чудеса. Затова и грубите мъже ми допадат. Карат ме да се чувствам изненадана и ме връщат в детството. Когато всичко е ново и неподправено.
Прощавам на тези мъже, че не се интересуват от мен. Прощавам им, че са стиснати. Опитвам се да им простя, че за тях чертите на лицето ми са без значение. Дядо Коледа, от своя страна, също едва ли помни имената на всички деца. Но пък той едва ли си играе на смърт.
Мисля си, че мъжете, особено грубите, никога не са вярвали в себе си. И затова никога не са били възнаграждавани като мен. Старая се да приемам подаръците от грубите мъже като празник. Някаква част от мен ме напуска, за да запали свещите, друга през това време се опитва да запее нещо красиво. Така успявам да се предпазя. Приемам, че ако дядо Коледа е Господ, то той се ражда единствено заради мен… Най-малко заради това да направи мъжете, с които се съединявам, реални.
To be contineued next time... to be ore?
в отговор на to be continued
#3
Re: to... be?
Жестоко!
Я да се включа тука с малко поезия!
За да си измоля малко проза:)
Поезио, пред тебе се прекланям,
защото сълзите ми в бисери превърна,
защото сбъдна моите мечти,
защото срещата ми с теб бе свята,
Ти фея си
Ти есента ми осени с ликуваща позлата.
Стоя със сведена глава
благоговея,
птицо райска моя,
прекланям се пред теб,
защото във сърцето ми ранено
гнездото си в най-лютата и кобна зима сви.
Я да се включа тука с малко поезия!
За да си измоля малко проза:)
Поезио, пред тебе се прекланям,
защото сълзите ми в бисери превърна,
защото сбъдна моите мечти,
защото срещата ми с теб бе свята,
Ти фея си
Ти есента ми осени с ликуваща позлата.
Стоя със сведена глава
благоговея,
птицо райска моя,
прекланям се пред теб,
защото във сърцето ми ранено
гнездото си в най-лютата и кобна зима сви.
в отговор на to be continued
#5
Re: to be!
мен многословния ме остави без думи
толкова е истинско, женско, дълбоко и влажно
спри до тук и дай следващата жертва на вълците
The Last is gone, the Future is not here, the Present is illusion.
толкова е истинско, женско, дълбоко и влажно
спри до тук и дай следващата жертва на вълците
The Last is gone, the Future is not here, the Present is illusion.
в отговор на to be continued
#6
to be formated
Pro4etox go..na ekran s designerska razdelitelna kartina.
Oshte me boljat o4ite. I njamam poleta za mislene v payzite pri smjana na nastroenieto i geroite. I grafika njamam, koeto mi pre4i na vazpriemaneto !
Kefi me :
istorijata
glagolnata forma
promenjashtite se (po4ti kato v Pillow Book) mirisi
izbranata structure i daljina na izre4enieto
Drazni me, 4e ti pisha na latinica..njama kak.
I vremeto navan me natajava..tova pone moga da promenja;
Ofelija,
tazi jena nosi li prasten ?? A kolie ? Vobshte, kade sa j rodovite belezi na materialno sastojanie. Shte ja zabravja, ako ne moga da i dam njakafff status v obstnostta.
Oshte me boljat o4ite. I njamam poleta za mislene v payzite pri smjana na nastroenieto i geroite. I grafika njamam, koeto mi pre4i na vazpriemaneto !
Kefi me :
istorijata
glagolnata forma
promenjashtite se (po4ti kato v Pillow Book) mirisi
izbranata structure i daljina na izre4enieto
Drazni me, 4e ti pisha na latinica..njama kak.
I vremeto navan me natajava..tova pone moga da promenja;
Ofelija,
tazi jena nosi li prasten ?? A kolie ? Vobshte, kade sa j rodovite belezi na materialno sastojanie. Shte ja zabravja, ako ne moga da i dam njakafff status v obstnostta.