Съгласието

"За да откриеш своя път на земята...трябва да разбереш две неща: силата на съгласието и смисъла на щастието"
"Колко е трудно на хората да се разбират взаимно, освен когато вече са получили съгласие помежду си." Р. Бах
...какво за вас означава "съгласие" ?...какво печелим или губим от това, че трудно го постигаме ?...защо дори понякога нямаме желание да го постигнем ?

Представи си: двама души седят в двата края на коридор. И на единия и на другия му е хубаво там където си е, но ще му е по- хубаво ако и другия е при него. За това и двамата почват да правят компромиси докато не се съберат по средата на коридора. Не е честно, когато някой си седи в своя край и иска другите да идват при него, без той да помръдне от позицията си. Това е за мен съгласието. То е нещо градивно. Нещо достатъчно важно за да се замислим какво е то и как да го постигнем.

Хората не разбират... аз също

Съгласието на човека отсреща носи увереност в тебе самия. Егоистично но факт.
Има и още, но после. Сега трябва да излизам.


Душата ми плаче за сняг. За бяло, за чисто душата ми плаче...

когато някой мисли като мен не е съгласие, а съвпад..но когато мисли различно, най- голямото съгласие, на което съм способна е да призная правото му да мисли различно :-))..не мога да се съглася че е прав за мен..а за него си или за други, които мислят така..

има много неща , с които не мога да се съглася и това е ок..

така че съгласието не е за мен някаква висша ценност и в никакъв случай не бих го търсила 'на всяка цена'....и компромиси бих правила само в разумни граници, без да стигам до предателство спрямо вярванията си (спрямо себе си, в краен случай)...

.......за какво ще си говорим.......

Какво е съгласието ако не потъпкване на собствения ни егоизъм.А като се замисли човек-що е егоизма и каква е неговата функция .В края на краищата всяко нещо си има както положителната,така и отрицателната страна.Дори и съгласието...Не мислите ли?

Когато искаш съгласие е проява на егоизъм.
Когато даваш съгласие пак може да е проява на егоизъм.
Или просто съвпадение на мнения.


Душата ми плаче за сняг. За бяло, за чисто душата ми плаче...

...ами мисля, че не става дума за еднаквост в мисленето, би било огромна скука, даже и за правенето на компромиси със себе си не мисля, че става въпрос...
...май да признаеш правото да мисли различно, е най-близо до целта...,
но да не отричаш казаното, да не го обявяваш за глупаво само защото не съвпада с твоето и това е единствения аргумент, с който можеш да си служиш...ми тъпо е
...какво ни пречи да потърсим положителното във всяко различно от нашето мнение, каква "радост" ни донася отрицанието ?
...за тези, които ще ми скочат казвам, че и на себе си задавам тези въпроси, защото се мразя, когато се подведа от агресивния тон на някого, само защото не разбирам или ме хваща яд, че той си "разтоварва" лошото настроение в/у нас...или пък му липсва добро отношение, и допускам да се мултиплицира агресията..., а за съгласието забравям...

Еднаквостта в мисленето не е огоромна скука, а е източник на огоромно щастие. Да откриваш себе си в другия е много много хубаво преживяване.


Душата ми плаче за сняг. За бяло, за чисто душата ми плаче...

...ох, как ме караш сега да се обяснявам...
...хората може да изповядват сходни или еднакви идеи, ценности, принципи...но да са стигнали или да ги изразяват по съвсем различен начин,...и тогава може да спорят, даже да не се разберат ако няма желание за съгласие...
...а иначе си е щастие, как да не е щастие...тук цари пълно съгласие с теб...

И аз съм си задавала този въпрос "Защо се мразя когато..."
Мисля си, че е защото другият използва похвати, които аз съм си забранила.
Средства, които сматам за непозволени.
Другият крещи а аз не мога.
Предварително смята, че може да ми чете в душата.
Приписва ми несъществуващи мисли.
Казват, че да се ядосваш е като да се боксираш със сянката си. Добре , нека така да е. Сянката ми е това , което не знам за себе си.
Питаш каква радост ни донася отрицанието? Какво ни пречи да потърсим положителното в различното мнение?
Предразсъдък. Стереотип. Ефекта на първото впечатление.
Човешко е . Никой не е идеален.
Ако не приемам някой по принцип - автоматично после не приемам и неговото мнение.
Май така се получава. А?

Прав си. Едното не е честно. А другото - как да го постигнем?
Всеки обича най-много себе си. Държи да стане на неговото.
Да се замислим................................Как да го постигнем?

Това е само първата реакция- неодобрен=неправ. После виждаш че мненията ви всъщност съвпадат и се съглсяваш. Но само вътрешно. Не можеш да кажеш на всички че той е прав. Все пак не го харесваш, нали :)

Хората не разбират... аз също

щот ми звучи претенциозно... може би е извадено от контекст, обаче: щастието е без-смислено. Иначе не е щастие, а сделка на егото с обстоятелствата... пък съгласието е фундамент на игричките, които си играе аз-ът с другите... мнооо психо-аналитично...