Неосъждането

Според вас какъв е начинът да се борим с осъждането, и най-вече как да помним винаги, че не трябва да осъждаме?
На мен ми се приисква да не осъждам, когато се сетя за някой светец, дето не е осъждал, или за някаква случка от житието му, но в обикновените разговори забравям за това, и осъждам наляво и надясно.
Кажете как мислите, че е най-добре човек да си спомня винаги за това, че осъждането ни е враг и трябва да се борим с него.

Може би две са условията, които вървят ръка за ръка, за да няма осъждане: смирение и страх Божий.
Може би Писанието ще ти помогне - защото аз не мога:

1. Смирение
Из СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИАКОВА:

. . . "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".
[4:7] И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
[4:8] Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга.
[4:10] Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
[4:11] Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?"
. . .

2. За да има смирение, трябва да има страх Божий:

"Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя"
(Пс. 33:8).
Избавя ги от мрежите на враговете, които ни подучват да гледаме със "зло око" на другите и да ги слагаме на кантара, т.е. да ги осъждаме.

. . ."като се покорявате един другиму в страх Божий." (Еф., 5:21)

Това, както знаеш не го казвам от опит, защото аз самият съм горделивец.

Светиите са тези, които ни поучават да спомняме ежедневно смъртта и Страшния Съд.

Бъди здрав

Отговарям и на двама ви. Труден въпрос задава Исон и едва ли ние можем да помогнем. Но Бог може да помогне много на всички ни, ако Му се молим точно за ТОВА!

Ще кажа как аз го разбирам. Чувствам че не осъждам човека, когато му отговарям с любов в сърцето и с някакава жалост за неговата грешка. Имаше един случай когато заплаках пред монитора /не помня за кой човек беше/. Може би не трябваше да го казвам /излиза - вижте колко съм смирен/, но исках да потвърдя думите си и да покажа по някакъв начин как го разбирам неосъждането.

Тук идват различни хора по възраст и по образование и по вяра. Не е възможно без да имаш силна любов в сърцето си /не казвам че я имам/ да говориш благо и почтително с търпение и с милост към техните малки или огромни заблуждения. Тоест, без реално помощ от Господа Бога няма да можеш да им помогнеш БЕЗ ДА ГИ ОСЪДИШ И ОБИДИШ.

Дано да сте ме разбрали и по-често да викаме ДАЙ БОЖЕ!

"на смирени дава благодат"

Това, за което говориш не е ли само една "нищожна" част от Божията благодат. Може ли Божията благодат да бъде описана с думи, може ли да се опише неописумемото? Може, но "донейде", не в пълнота.
Защото Благодатта се чуства и "обхваща" от всеки един, който се е докоснал до Нея много лично, защото всеки човек е личност, както и Бог е Личност. И никой не може да се постави "на 100%" на мястото на другия.

Да, не можеш 100% да влезеш в другия, но 90% можеш. Когато чуя някой /умен или по-малко умен/ да говори заблудителни неща все едно че виждам някой сакат човек, някой слепец, който почуква с тояжка и пристъпя право към пропаст. Поставям се на негово място и изтръпнал му казвам с любов ЧОВЕЧЕ, ОТИВАШ КЪМ ПРОПАСТ, тръгни правилно към Бог и спасение!

Ако той не ме послуша, както е в повечето случаи, какво ми остава да направя - да се помоля на Бога за него /според силата на сърцето си/ и ... каквата е Неговата воля.

Неосъждане има когато Духът се докосне до нас, а Той идва когато ни види да се молим с плач за брата, забравяйки за себе си. Лесно е да се каже, а трудно е да се направи

Според мен ние забравяме за борбата с ожесточението.

Аз мисля, че Бог всякога ни помага, че той не ни е оставил и за секунда, той ни говори постоянно но въпросът е в обратната връзка. Аз специално изпитвам неописуема любов по отношение на всичко живо, всяка секунда, всеки ден аз се събуждам с усмивка на уста и благодаря на Бога за това, че ме е дарил с такъв хубав свят и че ми е дал възможност аз да съм в него. Но да осъждам не бих могъл (мога да изоблича, но това е нещо друго).

БОГ С ВАС, ОБИЧАМ ВИ!