: : :_ РОДЕН ОБИЧАЩ _ : : :
85 отговора
1527 прегледа
Заключена
: : :_ РОДЕН ОБИЧАЩ _ : : :
Друсам се монотонно в автобус номер 72. Слушам дзен мюзик. Оглеждам се и около мен забелязвам нещица от фантастичен филм. Разни зомбирани същества пътуват като в летаргичен полумъртъв унес, хора чиито души се изпълват всяка секнуда от нерви и проблемите, които те сами си създават.
Чувствам се състрадателен. Чувствам че мога да поема болката на много повече хора отколкото са около мен (моите приятели).
Обръщам си главата като на забавен кадър. Виждам как шафьорът тръгва докато разни хора продължават да се качват в движение. Представям си как тия хора просто са под колелата на автобуса. Идва ми да изкрещя на шибания шофьор. Но си замълчах. Не не от страх, не от безразличие. Безсмислено е. Всеки носи сам своя кръст. Днес ще предпазя тези, които сами не могат да се пазят и утре друг ще ги стъпче друг.
Тъй де изтърсвам се от автобуса и пристигам в моя страхотен скромен но свеж и обичан от мен офис.Влизам и кво гледам в Споделено. Простотии. Гледа как хората си създават САМИ проблеми.
Eдно време е имало ПАТРИАРХАЛНО общество, матриархат, разни роби са съществували, разни императори, разни племена и пещерняци....каменни ери и дървени надървени вождове на разни канбалски племена...днес сме в ЕРАТА НА МАЗОХИЗМА.
Днес всеки обича да се закопава сам в пробелми. Да си измисля въображаеми врагове и да се бори с тях. Виртуализацията на тази мегашибана ситуация кара хората още по-лесно да си излеят негативното отношение към света.
Кво ни остава бе. Рано или късно ще се мре. Днес утре. Блъска те кола, някой те гръмва по случаност на улицата или се удавяш в най-близкия язовир или водоем. За чий хуй ти е нужно да се тормозиш и без това с излишни проблеми като РАБОТА, като ЛИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, като ДРЕБНИ СЕМЕЙНИ ПРОБЛЕМИ.
Питам ви? Какво можете да спечелите. А какво можете да загубите. ПИтам ви.
Замисляли ли сте се че нямате какво да загубите освен вас самите....ДУШИТЕ ВИ! Душата е нещото което ни прави разни различни ИНДИВИДИ. И Ако това е най-ценното нещо което имаме струва ли си да си причиняваме болка само щото ни мързи да се усмихнем.
Някой се вживяват в ролята на богове. Хубо то всеки е БОГ В РАЗВИТИЕ. И именно в това е красотата на живота. ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА НЕЩО УНИКАЛНО НЕЩО ВЕЛИКО.
Обичам великите хора. Всички сме велики. Всеки в неговото си измерени в неговата си същност. Не искам да разбирам всички. Да бъда състрадателен -можее би да. Но нещото което мога да правя божествено това е да обичам. Обичам да обичам. Обичам да давам топлина. ОБичам да бъда себе си. Обичам да не лъжа. Обичам да съм искрен. Обичам да не избягвам болката. Обичам да не си създавам проблеми. Обичам да се усмихвам. Никога не съм бил модерен. Никога. НЕ мога да бъда модерен. Мога да бъда себе си.
И пак да си мина на въпроса. А именно. Кви са ви проблемите бе другарчета? И за къв хуй са ви тия проблеми. Aбе тва някаква далавера ли е. Я ме светнете. В това да си имаш проблеми и да си ги създаваш сам тва некъв килипир ли е бре? Питам ви. Ако има неква далавера я ме светнете. Гледам всички се пъните. Като се започне от съвета и като се мине през хора които се правят на модератори без да са такива.Питам ви имал и нещо което ви прави щастливи да си създавате проблеми? Ако има дайте и аз да пробвам. Ебаси абсурда не мога да го проумея това с проблемите. Трудно ми е и се опитвам да разбера за кво става въпрос.
Искам да ви подаря на всички тук едно цвете. Едно цвете наречено ЛЮБОВ. Ако някой, някога се почувства самотен, отхъврлен, поруган. Може да ми звънне на телефон:
сл.тел.9885008 или на мейлът ми да драсне
[email protected] или на
ICQ 32405267 или
тук в бележка.
Усмихвам ви се. Обичам ви. Разнообразнo настроени ЧОВЕЦИ. Обичам ви в цялото ви разнообразие. Вярвам в съвършенното, то е тук то е около нас. Онази безкрайна любов. Онова топло чувство да знаеш че обичаш. Даряваш без да мериш и преценяш.
Тъй де кажете си за къв чеп ви е ТОЗИ МАЗОХИЗЪМ?
Ангел-Бангел
Чувствам се състрадателен. Чувствам че мога да поема болката на много повече хора отколкото са около мен (моите приятели).
Обръщам си главата като на забавен кадър. Виждам как шафьорът тръгва докато разни хора продължават да се качват в движение. Представям си как тия хора просто са под колелата на автобуса. Идва ми да изкрещя на шибания шофьор. Но си замълчах. Не не от страх, не от безразличие. Безсмислено е. Всеки носи сам своя кръст. Днес ще предпазя тези, които сами не могат да се пазят и утре друг ще ги стъпче друг.
Тъй де изтърсвам се от автобуса и пристигам в моя страхотен скромен но свеж и обичан от мен офис.Влизам и кво гледам в Споделено. Простотии. Гледа как хората си създават САМИ проблеми.
Eдно време е имало ПАТРИАРХАЛНО общество, матриархат, разни роби са съществували, разни императори, разни племена и пещерняци....каменни ери и дървени надървени вождове на разни канбалски племена...днес сме в ЕРАТА НА МАЗОХИЗМА.
Днес всеки обича да се закопава сам в пробелми. Да си измисля въображаеми врагове и да се бори с тях. Виртуализацията на тази мегашибана ситуация кара хората още по-лесно да си излеят негативното отношение към света.
Кво ни остава бе. Рано или късно ще се мре. Днес утре. Блъска те кола, някой те гръмва по случаност на улицата или се удавяш в най-близкия язовир или водоем. За чий хуй ти е нужно да се тормозиш и без това с излишни проблеми като РАБОТА, като ЛИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, като ДРЕБНИ СЕМЕЙНИ ПРОБЛЕМИ.
Питам ви? Какво можете да спечелите. А какво можете да загубите. ПИтам ви.
Замисляли ли сте се че нямате какво да загубите освен вас самите....ДУШИТЕ ВИ! Душата е нещото което ни прави разни различни ИНДИВИДИ. И Ако това е най-ценното нещо което имаме струва ли си да си причиняваме болка само щото ни мързи да се усмихнем.
Някой се вживяват в ролята на богове. Хубо то всеки е БОГ В РАЗВИТИЕ. И именно в това е красотата на живота. ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА НЕЩО УНИКАЛНО НЕЩО ВЕЛИКО.
Обичам великите хора. Всички сме велики. Всеки в неговото си измерени в неговата си същност. Не искам да разбирам всички.
Да бъда състрадателен -можее би да. Но нещото което мога да правя божествено това е да обичам. Обичам да обичам. Обичам да давам топлина. ОБичам да бъда себе си. Обичам да не лъжа. Обичам да съм искрен. Обичам да не избягвам болката. Обичам да не си създавам проблеми. Обичам да се усмихвам. Никога не съм бил модерен. Никога. НЕ мога да бъда модерен. Мога да бъда себе си.
И пак да си мина на въпроса. А именно. Кви са ви проблемите бе другарчета? И за къв хуй са ви тия проблеми. Aбе тва някаква далавера ли е. Я ме светнете. В това да си имаш проблеми и да си ги създаваш сам тва некъв килипир ли е бре? Питам ви. Ако има неква далавера я ме светнете. Гледам всички се пъните. Като се започне от съвета и като се мине през хора които се правят на модератори без да са такива.
Питам ви имал и нещо което ви прави щастливи да си създавате проблеми? Ако има дайте и аз да пробвам. Ебаси абсурда не мога да го проумея това с проблемите. Трудно ми е и се опитвам да разбера за кво става въпрос.
Искам да ви подаря на всички тук едно цвете. Едно цвете наречено ЛЮБОВ. Ако някой, някога се почувства самотен, отхъврлен, поруган. Може да ми звънне на телефон:
сл.тел.9885008 или на мейлът ми да драсне
[email protected] или на
ICQ 32405267 или
тук в бележка.
Усмихвам ви се.
Обичам ви. Разнообразнo настроени ЧОВЕЦИ. Обичам ви в цялото ви разнообразие. Вярвам в съвършенното, то е тук то е около нас. Онази безкрайна любов. Онова топло чувство да знаеш че обичаш. Даряваш без да мериш и преценяш.
Тъй де кажете си за къв чеп ви е ТОЗИ МАЗОХИЗЪМ?
Ангел-Бангел
Re: : : :_ РОДЕН ОБИЧАЩ _ : : :
По проблемите - явят ли се, съм гaз дa ги опрaвям, тa се получaвa, че всеки проблем го превръщaм в пореднaтa зaдaчкa зa действие. Тaкa погледнaто, по-истински проблем кaто проблем ми е, че когaто ми се говори, не могa дa си съберa приятелите нa едно място - я време нямa дa имa, я ще сa дaлече, я нямa дa сa в нaстроение, дa не кaзвaм, че когaто aз имaм нещо зa кaзвaне, и те имaт нещо и все изслушвaм и не стигaме до моето. Все съм веселa, все някого усмихвaм, a сериознaтa чaст от мен никой не я ще, некa де, не му трябвaт нa никого дълги мисли рaзни, дa се усмихвaме, пък всеки дa си рaзсъждaвa сaм, кво дa говорим. Тa aко имaм проблем, този е - не щa дa ме хaресвaт сaмо веселa, толкоз. Може и дa не рaзбрaх зaщо си нaписaл всичко, но поне си споделих проблемa, мдa.
- - - -
"Ты рвешься к звездам человек, к чему тебе они?"
- - - -
"Ты рвешься к звездам человек, к чему тебе они?"
stiga be, naish kolko e gadno da si njamash problemi!Родена нормална
Въобще не обичам всички. Прекалено много сили ще ми коства да се обливам в нежни чувства към повече от един или двама души. Светлите чувства без сянка не ми идват отръки. И не смятам, че мога да изгубя душата си. Нито че някой би могъл да ми я отнеме. Не ми се ще да бягам откъдето и да е. Нито пък определям проблемите си като малки в сравнение със смъртта, примерно.
И да си призная честно - изпитвам дълбоко недоверие към всичко обичащите или всички обичащите индивиди.
Acropolis adieu
И да си призная честно - изпитвам дълбоко недоверие към всичко обичащите или всички обичащите индивиди.
Acropolis adieu
Това е така
защото ти се иска да си имаш проблеми уф.
Да си създаваш проблеми е цяло изкуство.
Хората обичаш да са по-специални. Само тях да ги обичат. Само те да са еди си какви си. Да ама не.
А това че си искренна и си отстояваш позицията е нещо много по-добро от самосъжалението или самосъздаването на проблеми.
Въпроса за любовта е принципен.
И нещо друго. "Родена нормална" дай ми описание на това? що смяташ че ти си нормална. Кво ти дава основания.
Да обичаш всички не означава да се държиш лигаво и да се мазниш, не означава да си гъзолизец и чук.
Ако трябва да съм откровен, аз не обичам всички. Обичам самия живот. А това е почти като да обичаш всички. В един момент и това се случва.
Да си създаваш проблеми е цяло изкуство.
Хората обичаш да са по-специални. Само тях да ги обичат. Само те да са еди си какви си. Да ама не.
А това че си искренна и си отстояваш позицията е нещо много по-добро от самосъжалението или самосъздаването на проблеми.
Въпроса за любовта е принципен.
И нещо друго. "Родена нормална" дай ми описание на това? що смяташ че ти си нормална. Кво ти дава основания.
Да обичаш всички не означава да се държиш лигаво и да се мазниш, не означава да си гъзолизец и чук.
Ако трябва да съм откровен, аз не обичам всички. Обичам самия живот. А това е почти като да обичаш всички. В един момент и това се случва.
Re: Това е така
Въпросът за любовта е конкретен. Така смятам аз. Обичам Хикс или обичам Игрек. Всичко друго е вятър и мъгла. Родена нормална вероятно означава - нищо човешко не ми е чуждо и не се мразя, когато мразя. Не винаги имам угризения, когато лъжа. Не изпитвам непременно желание да се извинявам на някого... и прочие. Без омраза няма свят. Светът се крепи на противоположности, а не на сходства. Дори миролюбивите духовни учители, месии и прочие са революционери - едно срещу друго. Бяло срещу черно или обратното. Любовта, за която се говори в Евангелията, се налага със сила, с манипулация, с отричане, с колебания, с избор. И т. н.
Имам толкова проблеми, колкото и всеки друг. Не ги превръщам в хипербола, за да си обясня света и вселената обаче... Това е.
Acropolis adieu
Имам толкова проблеми, колкото и всеки друг. Не ги превръщам в хипербола, за да си обясня света и вселената обаче... Това е.
Acropolis adieu
до голяма степен
си напълно права.
И наистина е така че живеем в свят на необходимите противоположности. Необходими са но според мен до определен момент. До момента в който няма да имаш нужда нито от черното нито от бялото. Толкова е просто.
А това че нямаш угризения...ами това си е твой проблем. Аз лично имам. не щото се чувствам слаб. Напротив щото не обичам да живея в кал.
Я кажи сега ний с теб кога ще пием бирата! Ти ми обеща!
И наистина е така че живеем в свят на необходимите противоположности. Необходими са но според мен до определен момент. До момента в който няма да имаш нужда нито от черното нито от бялото. Толкова е просто.
А това че нямаш угризения...ами това си е твой проблем. Аз лично имам. не щото се чувствам слаб. Напротив щото не обичам да живея в кал.
Я кажи сега ний с теб кога ще пием бирата! Ти ми обеща!
Аз бих коригирала някои неща.
Много хора си имат достатъчно пробелми и без да си ги създават сами. Такъв им е живота. Много хора нямат, кой знае какво право на избор. Лошо е, че като погледне човек около себе си, вижда само намръщени лица. За това и толкова повече правят впечатление усмихнатите.
Разсъждението, за какво да ги пазя тия, като утре друг ще ги смачка, ми се струва в абсолютен противовес на цялата ти тема. Да не говорим, че "шафьорът" може да разсъждава точно по същия начин. С какво право го обвиняваш тогава? И с какво си по-добър от него? С това, че пускаш тема в клуб Споделено ли?
Ерата на мазохизма се дължи на сравнителна презадоволеност. Поне сред тия, които сами си създават проблеми. Сред другите - не. Когато не трябва да мислиш за задоволяването на основни потребности, можеш да си позволиш "лукса" да си създаваш проблеми.
Тук доколкото съм чела, точно тоя който постоянно някой бъзикат за това че бил Бог, се забавлява най-много. И единственото божествено, което си личи е че е Бог в забавлението. Толкова по-зле обаче говори за опонентите му фактът, че постоянно в споровете си с него излизат с аргумента "Ти що си си сложил такава титлата?" 50-60% от аргументите им са това - смешно!
Да не говорим пък за завистта, която си личи при много от хората.
И последно, не знам колко човека ще се вържат, но мен нищо в тази тема не ме привлича към теб. Доста излишно пресилена е като цяло. "Елате при мен, деца мои! АЗ ще ви обичам." А, някой говореше нещо за Бог
Разсъждението, за какво да ги пазя тия, като утре друг ще ги смачка, ми се струва в абсолютен противовес на цялата ти тема. Да не говорим, че "шафьорът" може да разсъждава точно по същия начин. С какво право го обвиняваш тогава? И с какво си по-добър от него? С това, че пускаш тема в клуб Споделено ли?
Ерата на мазохизма се дължи на сравнителна презадоволеност. Поне сред тия, които сами си създават проблеми. Сред другите - не. Когато не трябва да мислиш за задоволяването на основни потребности, можеш да си позволиш "лукса" да си създаваш проблеми.
Тук доколкото съм чела, точно тоя който постоянно някой бъзикат за това че бил Бог, се забавлява най-много. И единственото божествено, което си личи е че е Бог в забавлението. Толкова по-зле обаче говори за опонентите му фактът, че постоянно в споровете си с него излизат с аргумента "Ти що си си сложил такава титлата?" 50-60% от аргументите им са това - смешно!
Да не говорим пък за завистта, която си личи при много от хората.
И последно, не знам колко човека ще се вържат, но мен нищо в тази тема не ме привлича към теб. Доста излишно пресилена е като цяло. "Елате при мен, деца мои! АЗ ще ви обичам."
А, някой говореше нещо за Бог